№ 300
гр. Враца, 29.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500227 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от адвокат С. М. М. Х., САК, в качеството си
на пълномощник на П. Г. Н. против с искане съдът да отмени Определение №
239/15.04.2022г. постановено по гр.д. № 1046/2021 г. по описа на Районен съд Бяла Слатина,
като неправилно и незаконосъобразно и вместо това, да уважи подадената молба по реда на
чл. 64 и сл. от ГПК, за възстановяване на срок за подаването на въззивната жалба срещу
Решение № 102/13.12.2021г., постановено по горепосоченото дело на PC Бяла Слатина, като
приеме подадената въззивна жалба за подадена в законоустановения срок и разпореди
нейното администриране и изпращане на ОС Враца.
В жалбата се твърди, че гр.д. № 1046/2021г. е приключило с Решение 102/13.12.2021г.,
като същото е в полза на ищеца, поради което ответницата П. Г. Н. е заинтересована да
подаде въззивна жалба. Решението по делото е връчено на процесуалния представител на
ответницата - адв. С. Х., на дата 04.01.2022г., при което двуседмичния срок за обжалване на
Решението е до 18.01.2022г. В рамките на този срок са настъпили особено непредвидени
обстоятелства, които не биха могли да бъдат преодолени. Именно поради тази причина
въззивната жалба с краен срок 18.04.2022г. /вторник/ е подадена чрез куриер - Спиди на дата
24.01.2022г./понеделник/. Ведно с въззивната жалба е подадена и молба по чл. 65 от ГПК,
към която е приложен болничния лист и въззивната жалба, за която срок се иска
възстановяването. При което е налице изцяло хипотезата на чл. 64, ал. 2 от ГПК, доколкото
са налице особени непредвидени обстоятелства, които не биха могли нито да се предвидят,
нито да бъдат преодолени. Законодателят изрично е предвидил възможността да бъдат
подадени книжа по гражданските дела извън срока който е предвиден за съответното
процесуално действие, когато е налице основанията посочени в чл. 64, ал. 2 от ГПК. Всички
законови изисквания са налице. Налице са непредвидени и непреодолими обстоятелства,
1
които се доказват с приложения болничен лист. Молбата е подадена на първия работен ден
след изтичането на болничния лист..
С обжалваното Определение N2 239/15.04.2022г. по гр.д. № 1046/2021г. по описа на PC
Бяла Слатина съдът е оставил без уважение молбата по чл. 64 ал.2 ГПК и е върнал
депозираната въззивна жалба, като просрочена. Според жалбоподателя, съдът е посочил
пространно съдебна практика на ВКС, без да е обсъдил систематичното тълкуване на
същите. Действително законодателят не дава конкретна дефиниция на понятието „особени
непредвидени обстоятелства“. Съдът сам сочи, че препятствието трябва да бъде внезапно,
изненадващо и непреодолимо. Не могат да бъдат приети свободните разсъждения на съда, в
които прави преценка за невъзможността на дадено лице да упражнява свободно професията
си при наличието на заболяване. Не могат да се приеме заключението на съда, по отношение
на това, че заболяването, за което е представен болничен лист, не отговаря на дефиницията
„особено непредвидено обстоятелство“.
Съдът не е уважил подадената молба за възстановяване на срок за подаването на
въззивна жалба срещу постановеното от съдебния състав Решение, тъй като по делото не е
представен документ отговарящ на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза.
Съдът не споделя разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от същата наредба, където е посочено, че
осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издал
болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск.
Жалбоподателят счита, че в случая разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за
медицинската експертиза, на която съда се е позовал, е неотносима. В чл. 18, ал. 2 от
Наредбата е посочено, че лицето на което е издаден болничен лист и бъде призован от
разследващите органи или органите на съдебната власт / в качеството си на свидетел или
насрочено съдебно заседание/, същият следва да се яви, освен ако не се снабди с
„Медицинско удостоверение“. В конретния случай, не става въпрос за явяване в открито
съдебно заседание, при което и нито ответникът нито процесуалният представител не са
били задължени да издават медицинско удостоверение по образен по смисъла на чл. 18, ал. 2
от Наредбата. Всъщност издаването на такова удостоверение в конкретния случай, би било
незаконосъобразно и би представлявало престъпление, доколкото явяване пред съдебните
органи не е имало въобще през месец януари на 2022г., при което нито лекуващия лекар,
нито който и да било не би могъл да попълни медицинското удостоверение, като не би
могъл да посочи нито място, нито дата на явяване.
По отношение на срока обсъждан от съда и по-точно по отношение на факта, че
болничния лист е издаден на дата 17.01.2022г., при изтичащ срок на 18.01.2022г. посочва, че
посоченото в този смисъл от съда е противоречиво на целия дух на обжалваното
Определение. На първо място съда сочи, че причините за пропускане на срока следва да са
особени непредвидени обстоятелства, които страната не би могла да преодолее, като на
следващо място сочи, че разболяването на особения представител ден преди изтичането на
срока за извършването на съответното процесуално действие, не представлява непредвидено
и особено обстоятелство.
2
Според изложеното в жалбата законодателят е предвидил 14 дневен срок за подаване на
въззивна жалба, доколкото това е един от най-дългите срокове съгласно ГПК, поради
неговата важност и значимост. Също така законодателя е предвидил и ред за изчисляването
на сроковете, като е предвидил, че срока в конкретния случай би изтекъл в полунощ на
18.01.2022г. - 19.01.2022г. При което независимо в кой момент от в срока от получаването
на решението - 04.01.2022г. до 18.01.2022г. бъде извършено съответното процесуално
действие, то същото би се считало за извършено в срок. При което извършената преценка на
професионалните качества на процесуалния представител по делото находящи се на стр. 3
от Определението, са недопустими, доколкото процесуалният представител е предвидил, че
може да изготви въззивната жалба в дадения му двуседмичен срок и същата да бъде
депозирана в регистратурата на PC Бяла Слатина. Единствената причина това да не бъде
осъществено в конкретния случай, е че процесуалният представител е бил болен към датата
на изтичане на срока за извършване на това процесуално действие.
Процесуалното действие би било извършено в срок, ако не са се осъществили тези
непредвидени особени обстоятелства, които са довели до пропускането на срока и това е
единствената причина, поради която не е извършено процесуалното действие в законовия
срок. Наличието на заболяване е непредвидимо обстоятелство, което не може да се
преодолее. Здравето може да се подобри при стриктно изпълнение на предписанията на
лекари и това предписание е съобразено. В действителност здравословното състояние на
процесуалния представител е влошено още от 14.01.2022г. /петък/, като събота и неделя /15
и 16.01.2022г./ е извършвано домашно лечение. След като е настъпило обстоятелството
обективирано в болничния лист от 17.01.2022г., не е било възможно да се подаде въззивната
жалба в срок. А същото действие е извършено на първия работен ден след изтичането на
болничния. В конкретния случай се е стигнало до едно непредвидено заболяване, което е
възпрепятствало извършването на важно съдопроизводствено действие, но същото
обстоятелство е било непреодолимо и внезапно, като неговата особеност се характеризира с
въздействие върху цялостното здраве на засегнатото лице. „
Жалбоподателят счита, че по отношение на цитираната разпоредба на чл. 64, ал. 3 от
ГПК, където е предвидено, че не се допуска възстановяване, в случай че е било възможно
продължаване, не е налице тази хипотеза, тъй като срокът за който се иска възстановяване е
изтекъл на 18.01.2022г., а молбата по чл. 65 от ГПК е подадена на 24.01.2022г. Видно е, че
въззивната жалба е подадена извън срока, но с нейното подаване е поискано и
възстановяване на срока по реда на чл. 64 и сл. ГПК.
Посочва се и друго противоречие в атакуваното определение, че представителя на
ответницата е и съдебен адресат по делото, но същевременно е коментирана възможността
на ответницата да извърши действието.
Също така счита, че института на възстановяване на сроковете по ГПК е погрешно
възприет, доколкото същия е наложен с цел предотвратяване на пропуски, които се дължат
на невъзможността да се защити обикновения гражданин поради наличието на препятствия,
като болест, бедствие и т.н. При наличието на болничен лист и при липсата на друго
3
процесуално действие, което да е било възстановявано по чл. 64 и сл. от ГПК, както и
наличието на сочените от молителя особени непредвидени обстоятелства, то са налице
всички процесуални предпоставки за уважаване на подадената молба.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК от Адв. М.Б., в качеството й на процесуален представител
на Е. П. Н. и М. П. И. е депозиран отговор на частната жалба, с който се оспорва
основателността на подадената частна жалба по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК допуска изключение от установените принципи за
състезателност и концентрационно начало в гражданския процес като дава възможност на
страната, която формално е пропуснала определен в процесуалния закон срок, да поиска
неговото възстановяване е цел извършване на действието, чийто срок е пропуснат.
Възстановяването на предвиден в закона или определен от съда срок за извършване на
процесуално действие е възможно при наличието на предпоставките, посочени в чл. 64, ал.2
от ГПК. За да бъде възстановен срокът, той следва да бъде изтекъл, да е пропуснат и
пропускането му да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е
могла да преодолее.
Законът не е дефинирал понятието "особени непредвидени обстоятелства", но
константната практика на ВКС е, че като "непредвидени" следва да се квалифицират само
тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са
препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки
проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Под
непредвидени обстоятелства се разбират факти от обективната действителност, които стоят
извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно
не могат да бъдат предвидени. Съгласно утвърдената съдебна практика непредвидени по
смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК обстоятелства са природни бедствия, военно положение,
преврат или революция, прекъсване на пътищата и съобщенията, внезапно тежко заболяване
на страна или на нейния пълномощник и прочие причини, които не биха могли да бъдат
предвидени и преодолени по волята на страната, като страната, която иска възстановяване
на срока е длъжна да докаже наличието на тези обстоятелства.
От представеното към молбата доказателство- болничен лист, издаден на 17.01.2022г.,
ден преди изтичане на срока за подаване на въззивна жалба, не би могло да се направи извод
нито за наличие на „тежко заболяване на страна или на нейния пълномощник“, нито за
наличие на „причини, които не биха могли да бъдат преодолени по волята на страната“.
Съдържанието на разпоредбата показва, че освен обективният критерий "особени
непредвидени обстоятелства", трябва да е налице и субективният елемент - страната да не е
могла да преодолее тези обстоятелства.
По отношение на обективния критерий- тежко заболяване на страна или на нейния
пълномощник- не се установява от представения болничен лист да е било на лице такова. В
този смисъл преценката на съда, постановил определението е обективна и правилна.
По отношение на субективния критерий- непреодолимост, наличието му също не се
4
установява. От доказателствата се установяват обстоятелствата, че съобщението за
изготвено Решение е връчено на процесуалния представител на ответницата на 04.01.2022г.
Срокът за изготвяне и депозиране на въззивна жалба изтича на 18.01.2022г. Представен е
болничен лист, издаден на 17.01.2022г, като се твърди че заболяването, отразено в същия е
станало причина да се пропусне срока за депозиране на въззивна жалба.
Намира подобно твърдение за необективно и неубедително. При положена дължима
грижа, процесуалния представител на ответницата би следвало до 17.01.2022г. вече да е
изготвил въззивна жалба. В този смисъл, пропускът не се дължи на причини, които са
внезапни, непредвидими и непреодолими за процесуалния представител, които обективно да
са препятствали подаването на въззивната жалба в срока. Процесуалният представител е
имал на разположение целия срок, без един ден, за да изготви и депозира в PC- Бяла
Слатина въззивна жалба срещу решението и е разполагал с физическата възможност да
инициира обжалване на решението в рамките на изтичащия на 18.01.2022г. срок.
Твърди, че страната или процесуалният представител, са имали възможност за поискат
удължаване на срока, на основание чл.64, ал.З от ГПК, което не е сторено.
Съдът след като се запозна с представеното гр.д.№ 1046 /2021 година по описа на РС
Бяла Слатина, констатира, че същото е образувано по искова молба на П. Й. Н. от гр.София
против П. Г. Н. с предявен иск по чл. 108 ЗС. Производство е приключило със съдебно
решение № 102/13.12.2021г., което е връчено на страните. Решението е получено от
ответницата П. Г. Н., чрез процесуалният й представител адв. С. М. М. Х. от САК на
04.01.2022г., видно от върнатата разписка на съобщението.
На 25.01.2022г/ с куриерското клеймо от 24.01.2022г./ е постъпила въззивна жалба вх.№
371. Едновременно с жалбата е постъпила писмена молба вх.№ 370/25.01.2022г./
куриерското клеймо 24.01.2022г./ по чл.65 от ГПК от адв. С. М. М. Х. от САК-пълномощник
на ответницата П. Г. Н., с която поискал на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК да бъде
възстановен срока за подаване на въззивна жалба срещу съдебно решение №
102/13.12.2021г. постановено по гр.д.№ 1046/2021г. по описа на РС-Б.Слатина, който срок е
изтекъл на 18.01.2022г., поради здравословни проблеми. Към молбата е приложен болничен
лист № Е 20213246334 от 17.01.2022г. изд.от АПМПИП д-р М. Л. от гр.София, в който е
отразено, че лицето С. М. М. Х.(адвокат) е в домашен-амбулаторен отпуск по болест за
периода от 17.01.2022г. до 21.01.2022г. включително.
Молбата е връчена на ищеца от чиито пълномощник адв. М.Б. в срока по чл.66,ал.1 от
ГПК е депозирано писмено становище вх.№ 960/25.02.2022г. с което възразява срещу
направеното от адв. С. М. М. Х. от САК искане за възстановяване срока за подаване на
въззивна жалба срещу съдебно решение № 102/13.12.2021г. постановено по гр.д.№
1046/2021г. по описа на РС-Б.Слатина, който срок е изтекъл на 18.01.2022г. по изложените в
него съображения.
Въз основа на така установеното РС Бяла Слатина е приел, че съгласно чл. 64, ал. 2
ГПК, страната, която е пропуснала установения от закона или от съда срок, може да поиска
неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени
5
обстоятелства, които не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието " особени
непредвидени обстоятелства ", но в правната доктрина и в практиката на ВКС (определение
№ 707/23.07.2012 г. по ч.т.д. № 501/2012 г. на ВКС, II т.о. ) е прието, че като особени и
непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали
внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със
срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за
добро водене на процеса (като напр. - природни бедствия, внезапно тежко заболяване и
пр.причини, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната).
В непротиворечивата си практика ВКС приема, че "особени непредвидени обстоятелства" са
налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител бъдат
възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини - внезапно тежко
заболяване, злополука, природно бедствие, - да извършат съответното процесуално
действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не
е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 64,ал.3, изр.2 не се допуска възстановяване на
срока, ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото
действие. Т.е освен непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее,
съдът следва да обоснове възстановяването на срока и с невъзможността да се иска неговото
продължаване. (Определение № 550/08.07.2014 г. по ч.т.д. № 1899/2014 г., Т.К. I т.о. на
ВКС). Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което
доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим
характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК.
Съдът е приел, че изтъкнатите от процесуалния представител на ответницата причини
не съставляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, които
обективно са лишили жалбоподателя и неговия процесуален представител от възможността
да представят в рамките на предоставения от закона срок въззивната жалба срещу съдебно
решение № 102/13.12.2021г. постановено по гр.д.№ 1046/2021г. по описа на РС-Б.Слатина.
В определението си съдът е посочил, че не може да бъде прието, че при наличие на
двуседмичен срок за подаване на въззивната жалба (от 04.01.2022г. до 18.01.2022г.),
възникналите обстоятелства относно влошено здравословно състояние на пълномощника, с
начало един ден преди изтичане на този срок, са особени и непредвидени.
Отделно от това, от обективираното в болничния лист не би могло категорично да се
заключи, че пълномощникът е бил напълно възпрепятстван да преодолее това
обстоятелство. При произнасянето си за наличие на непреодолимо препятствие, изразяващо
се в заболяване на страната или нейн представител, съдът е обвързан от преценката на
здравните органи относно режима на лечение, обозначен в болничния лист, като по
аргумент от противното по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, при
определянето на друг режим, различен от домашен амбулаторен или свободен, заболяването
е препятствие, което страната не може да отстрани. При определяне от здравните органи на
най-леките режими на лечение - домашен амбулаторен или свободен, се счита, че
6
заболяването позволява лицето да се яви пред органите на съдебната власт, ако не е
издадено медицинско удостоверение по образец, с което се установява противното. В тази
хипотеза съдът действа при обвързана компетентност, доколкото преценката, че
заболяването не позволява явяване пред съда, е единствено от правомощията на здравните
органи, обективирана в медицинско удостоверение по образец по чл. 18, ал. 2 от НМЕ. /в
този см. е практиката на ВКС в реш. № 127/13.10.2014 г. по т.д. № 1106/2014 г. на I то.. ТК
на ВКС, реш. № 88/19.05.2015 г. по гр. д. № 6440/2014 г. на II г.о. ГК на ВКС и др./ В случая
е представен болничен лист, който е издаден едва на 17.01.2022 г., като в същия по никакъв
начин не е упоменато, че е налице заболяване, което би се явило препятствие, за изпълнение
на указания свързани с подаване на въззивната жалба. Дори да се приеме, че за
пълномощника е възникнало обстоятелство, поради което е бил възпрепятстван да подаде в
срок въззивната жалба, по делото не са представени доказателства, че жалбоподателката
П.Н. съответно също е била в невъзможност да стори това в предвидения срок.
Врачански окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
По допустимостта: Частната жалба е допустима, като подадена в едноседмичния срок
по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице имащо правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен
акт (чл. 274, т. 2, вр. чл. 66, ал. 2 ГПК) и следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на Чл. 64. (1) от ГПК, процесуалните действия, извършени след като
са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Според ал. (2) Страната,
която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска
неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производството по чл. 64 и сл.
ГПК е пропускането на срока, тъй като само пропуснатият срок може да бъде възстановен.
Молбата отговаря на изискванията на чл. 65 ГПК- посочени са обстоятелствата, които я
обосновават и са представени доказателства за тях, като едновременно с нея са подадени и
книжата, за подаването на които се иска възстановяване на срока по чл. 64 ГПК. В
обжалваното определение липсват мотиви по какви съображения е прието, че е било
възможно продължаване на срока, като е сторено декларативно изявление че случаят попада
в хипотезата на чл. 64, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.
Съгласно чл. 64, ал. 2 от ГПК, страната, която е пропуснала установения от закона или
определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че
пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее.
Фактическият състав на чл. 64, ал. 2 от ГПК предвижда като условие за възстановяване
на пропуснатия срок за извършване на определено процесуално действие, наличието на
особени непредвидени обстоятелства. При тълкуване на нормата се разбират такива
7
обстоятелства, при които страната е следвала да положи дължимата грижа, но не е
извършила действията или не е могла да преодолее действията, възпрепятствали вмененото
й задължение в срок. В тежест на страната, поискала възстановяване на пропуснат срок, е да
установи предпоставките, визирани в чл. 64, ал. 2 ГПК. В разглеждания случай тази
хипотеза на закона не е установена.
Особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК са настъпили
през времетраенето на срока събития, възпрепятстващи страната да извърши съответното
процесуално действие своевременно, които, освен че не биха могли да се предвидят, не биха
могли да се преодолеят, независимо от волята на страната.
Настоящият въззивен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че при
наличие на двуседмичен срок за подаване на въззивната жалба (от 04.01.2022г. до
18.01.2022г.), възникналите обстоятелства относно влошено здравословно състояние на
пълномощника, с начало един ден преди изтичане на този срок, не биха могли да обосноват
наличието на условията на чл. 64 ал.2 ГПК.
В непротиворечивата си практика ВКС приема, че "особени непредвидени
обстоятелства" са налице в случаите, при които страната или нейният процесуален
представител бъдат възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях
причини - внезапно тежко заболяване, злополука, природно бедствие, - да извършат
съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и
непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на
срока.
Видно от приложеното гр.д. № 1046/2021г. на БСлРС, производство по същото е
приключило със съдебно решение № 102/13.12.2021г. , което е получено от ответницата П.
Г. Н., чрез процесуалният й представител адв. С. М. М. Х. от САК на 04.01.2022г., който е
депозирал въззивна жалба и писмена молба с вх.№ 370/25.01.2022г./ с куриерското клеймо
на Спиди от 24.01.2022г./ по чл.65 от ГПК, с която поискал на основание чл. 64, ал. 2 от
ГПК да бъде възстановен срока за подаване на въззивна жалба.Към молбата е приложил
болничен лист № Е 20213246334 от 17.01.2022г. изд.от АПМПИП д-р М. Л. от гр.София, в
който е отразено, че лицето С. М. М. Х.(адвокат) е в домашен-амбулаторен отпуск по болест
за периода от 17.01.2022г. до 21.01.2022г., включително, с диагноза "остър синуит
неуточнен".
При установената фактическа обстановка се налага обоснован извод за недоказана
трайна невъзможност у лицето за изготвяне и подаване в срок на въззивна жалба, а
пропускането му единствено да е в резултат на настъпилите обстоятелства. Наистина в
срока за подаване на въззивна жалба за адв. Х. е възникнало особено непредвидено
обстоятелство, изразяващо се във внезапно заболяване, но не са събрани доказателства, че
същия е положил необходимите усилия да ги преодолее. Видно от представения болничен
лист на адв. Х. е предписан най-лекия режим на лечение - домашен/амбулаторен. В
жалбата не се твърди и не се представят доказателства, че състоянието на същия с оглед
заболяването му, не му е давало възможност да изготви въззивната жалба в срок, предвид
8
обстоятелството, че няма пречка адвокатска дейност да се извършва и от дома . Дори да се
приеме, че същият не е имал възможност да изпрати по пощата жалбата, поради стриктното
спазване на предписания му домашен режим на лечение, то следва да се отчете, че
куриерските фирми, една от които е използвана при депозиране на молбата по чл. 64 ал.2
ГПК, предоставят услуга "вземане на пратка от посочен от подателя адрес". В подкрепа
извода на съда, че липсват доказателства, че процесуалния представител на ответницата е
положил всички усилия за да преодолее възникналото препятствие е и факта, че в хода на
представеното гр.д. № 1046/21г по описа на РС Бяла Слатина адв. Х. се е възползвал от
възможността да изпраща книжа по делото чрез електронния адрес на РС Бяла Слатина, от
която възможност е могъл да се възползва и при депозирането на въззивната жалба.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че всички процесуални
действия на П.Н., осъществени чрез нейния пълномощник, представляват опит за саниране
на пропуск от тяхна страна да подадат въззивна жалба против постановеното по спора
съдебно решение. Възможността на процесуалния представител на ответника в
производството по гр. д. № 1046/2021 г. по описа на Районен съд гр. Бяла Слатина да
извърши процесуално действие като подаде въззивна жалба след връчване на решението на
04.01.2022 г. не е засегната от особени непредвидени обстоятелства, които той не е могъл
да преодолее.
В заключение, след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен
състав не намира основание за неговата отмяна, поради което и след съвпадане на изводите
на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло.
Законосъобразно с оглед изхода на делото по молбата за възстановяване на срока за
обжалване се явява и определението в частта, в която депозираната след срока въззивна
жалба е върната.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, Окръжен съд- Враца, в
настоящия съдебен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 239/15.04.2022г., постановено по гр.д. №
1046/2021г. по описа на РС Бяла Слатина.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България по правилата на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страната
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10