№ 452
гр. *, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на двадесети ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20235440100754 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „* *“ЕООД гр.София против Д. П.
Ц., в която се твърди от ищеца, че на 10.05.2022 г. ответницата е подала до ищеца
попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит „* Стандарт“ със
зададени параметри. Същата е получила разяснения, които са й дали възможност да прецени
доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите на финансовото й
състояние. Декларирала е, че е запозната и с Общите условия на ищцовото дружество,
видно от Декларации. Получила е и преддоговорна информация под формата на Стандартен
европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК №
* клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора.
Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие за сключване
на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената
възможност, към датата на сключване на договора възникнва задължение да заплати
дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за
плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С оглед на
принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да
сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.
След като ищецът е одобрил отпускането на заема съгласно исканите параметри, на
10.05.2022г. с ответницата е сключен Договор за потребителски кредит № *, по силата на
който ответницата е получила одобрение да закупи и поисканите от нея услуги „Фаст“ и
„Флекси“ .Ответницата е поела задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за
потребителски кредит. Договорът за кредит е подписан при Общи условия , които са
неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той е
декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се
задължава да ги спазва /Буква „А“ и „Б“ от Декларации/, за което и ги е подписал.
Договор №* е сключен при следните параметри: Сума на кредита: 300.00 лв.; Срок
на кредита: 11 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 32.44 лева; Дата на
погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 25-то число на месеца; Годишен
процент на разходите (ГПР %) 47.76; Годишен лихвен процент: 40.90; Лихвен процент на
ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 365.75 лв.
1
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 105.00 лева; Възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“: 195.00 лева; Размер на вноската по закупена
допълнителна услуга: 27.28 лева;
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена
допълнителна услуга е както следва: Общо задължение: 656.75 лева; Общ размер на
месечна вноска по договора: 59.72 лева; Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става
изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни
вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.
Твърди се от ищеца, че той е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора.
Сумата по договора, е преведена чрез паричен превод към ЕаzуРау, видно от приложеното
преводно нареждане за кредитен превод от дата 10.05.2022г. Ответницата от своя страна е
поела задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и
срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски
кредит. Изготвен е погасителен план с определени 11 вноски, всяка по 59.72 лв. с падежна
дата - всяко 25-то число на месеца. Погасителния план е получен от длъжника на
10.05.2022г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация.
Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила задължението, което е поела по
договора. Преустановила е плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава,
направила е само две плащания по заема: На дата 26.07.2022 г. са платени 94.80 лева и на
дата 17.10.2022 г. са платени 200.00 лева. Общо заплатената от ответницата сума е в размер
на 294.80 лева. С тези плащания е погасена сума в размер на 232.77 лева, съгласно
задължението по погасителен план (три пълни вноски) и частично плащане в размер на
53.61 лева по четвъртата вноска. В общата сума на получените плащанията са включени и
постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план
- 12.03 лв. Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в
размер на 46.33 лева, които към момента са заплатени частично. С плащанията си
ответницата е заплатила и 50.00 лева начислени такси по Тарифа., съгласно чл.17.4 от
Общите условия към ДПК № *. Към настоящия момент целият погасителен план по
процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер.
Последната вноска по погасителен план е била с дата 25.03.2023 г.
В случая договора за потребителски кредит е сключен съгласно заявените от
ответницата паламетри, дружеството в качеството си на кредитор е предоставило на
ответницата преддоговорна информация във форма, съгласно Закона за потребителския
кредит (ЗПК), ответницата е посочила, че е получила екземпляр от договора, изписала е
имената си и се е подписала. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр,
който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в
договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от
кредитора. Изготвен е и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е
връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит. В българското действащо
право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне
(чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни
връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието
на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в
понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те
съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна
инициатива. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля
страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора
услуги „Фаст“ и „Флекси“. Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № * „КЛ/СД може да изберат да
не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към
2
ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал
и избрал да закупи допълнителна услуга“. Закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло
по желанието на длъжника. Тези допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат
следните възможности: Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на
кредит. Представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за
проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са
сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“ е използвана от
длъжника. Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществява
по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“ , не
се е възползвал от същата. Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако
доходът на длъжника намалее, той ще може да поиска от кредитора да му намали с до 75 %
размера на определен брой погасителни вноски. Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ
„Намаляване на погасителни вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност
със закупената от него услуга „Флекси“ , не се е възползвал от същата. Смяна на падежната
дата на вноските. Тази уговорка дава на длъжника гаранцията, че ако сменят датата на
заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще могат да променят и падежната
дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“/
като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга „Флекси“
, не се е възползвал от същата. В процесния случай ответникът дължи възнаграждение на
кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на кредит и за възможността (опцията) ответникът във всеки един
момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. Договорът е
съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по
съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съвпадение на насрещните
волеизявления на страните по основните му елементи. Към това общо разбиране за
договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед защита интереса на
икономически слабата страна. Поради това сключеният договор за потребителски кредит с
ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми
реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Към
момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на
ответника всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и данните
на кредитополучателя. Процедурата по сключване на Договора за потребителски кредит е
описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит. Съгласно
уговореното, клиентът с помощта на кредитния експерт е длъжен надлежно да попълни и
провери всички клаузи и данни на ДПК, след което да подпише ДПК и неговите
приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. В чл. 3.1. от Общите
условия ясно и недвусмислено е описано, че се попълват всички полета от Договора за
потребителски кредит, без изключение, в това число и параметрите на потребителския
кредит. Клиентът проверява коректността на данните и следва да следи всички полетата да
са попълнени. Кредиторът е уведомил ответника чрез общите условия, които са неразделна
част от самия договор и чрез документа „Ред и условия за отпускане на потребителски
кредит“, който е поставен на видно място във всеки офис, какъв е процесът по сключване на
договорите за потребителски кредит, а именно клиентът с помощта на кредитния експерт
попълва всички клаузи и данни в договора за потребителски кредит, клиентът го подписва,
след което се изпраща на кредитора, който също го подписва от своя страна. Видно от
начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, е че още при подписване на
искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК.
Следователно налице е наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо
дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от страна на потребителя за
приемането им. Следва да се отбележи също, че ответницата е имала възможност да се
откаже от договора при условие, че не я удовлетворява, за който отказ да уведоми
дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата,
начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на
3
главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за
потребителския кредит. Ответницата е имала и възможност да измени договора чрез
предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвала и от това
право. Ответницата е усвоила предоставената й в заем сума, поела е изпълнение на
уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него, правила е плащания. От тези
обстоятелства може да се направи обоснован извод, че същата е запозната с условията на
сключения Договор за потребителски кредит и се е съгласила с цената на кредита на
преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на
различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването
на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с
необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването
на вноски.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 205,07 лв.- главница по процесния
договор за кредит и договорна лихва в размер на 28.03 лева, дължима за периода от
25.09.2022 г. до 25.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Моли с решението си да бъде осъдена ответницата
да заплати на ищеца следните суми по процесния договор за кредит: сумата от 66,80лв.-
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 25.03.2023 г. и сумата от
124,08лв.- възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до 25.03.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-07.08.2023г. до изплащане на
взенмането.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете, като неоснователни. Не оспорва фактите, че е сключила с ищеца Договор
за потребителски кредит № * на 10.05.2022г, условията, при които ищецът е посочил,че е
сключен и направените от нея плащания в размер на общо 294,80 лева. Твърди, че така
сключеният договор попада в приложното поле на ЗПК и е недействителен, поради
слевдното: В договора за кредит № */10.05.2022г. е посочен Годишен процент на разходите
(ГПР), който не отговаря на действителния такъв, тъй като при изчисляването му не са взети
предвид разходите на кредитополучателя за т.нар. „допълнителни услуги". Съгласно чл.19
ал.5-6 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни,
а при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5,
надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
Допуснато е нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от
процесния договор за кредит за пакета от допълнителни услуги съставлява скрит добавък
към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на
разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 е
посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. В
параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита
за потребителя" - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси
и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Твърди също, че т. нар. „допълнителни услуги" - „Фаст" и „Флекси" по своята
същност представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не
съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал 1 от ЗПК. Допълнителни са тези
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора,
4
тоест по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва на падежа. С допълнителните услуги се въвеждат допълнителни
разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно
годишния процент на разходите реално надхвърля 50,00 % и възлиза на над 200,00 %. Така
размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната
лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за
допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не
съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се
надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която
е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията
на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите.
Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като
нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите
са изискуеми при самото сключване. Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК,
тя би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или
други разходи.
Извършените от нея плащания по кредита следва да се отнесат към погасяване само
на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума. В изпълнение на
Договор за потребителски кредит № * от 10.05.2022г. е заплатила на кредитора сумата от
294,80 лева, и това обстоятелство се признава от ищеца в исковата молба. Поради
недействителността на договора за заем за нея е възникнало задължение за връщане само на
чистата сума, която е получила по него - 300,00 лева, а не на лихви и други разходи. По тези
съображения частично основателна се явява единствено претенцията за заплащане на
главница в размер на 5,20 лева - разликата между чистата стойност от 300,00 лева и
платената от кредитополучателя сума в размер на 5,20 лева. Напълно неоснователни са
претенциите за лихви, такси от всякакъв характер и други разходи, начислени от ищеца и
претендирани с исковата молба.
По отношение на осъдителния иск, счита същия за изцяло неоснователен и
недоказан, поради следното: При сключването на договора за кредит с предвиденото
обезпечение под формата на услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“ с дължимо възнаграждение, е
налице заобикаляне на императивна разпоредба по чл. 19, ал. 4 ЗПК с оглед предвиденото
ограничение в разпоредбата относно максималния размер на ГПР. Това възнаграждение има
характер на скрита възнаградителна лихва, която уговорка е в противоречие със
справедливостта в гражданските и търговските отношения и с посочената разпоредба на чл.
19 ал. 4 ЗПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е
нищожна. Чрез закупуване на т. нар. допълнителни услуги с визираната такса в размер на
300,00 лева, равняваща се на размера на отпуснатия кредит, потребителят се натоварва с
допълнителни разходи, които не са предвидени в основния договор за кредит. В този смисъл
коментираната клауза съобразно разпоредбата на чл. 145 ЗЗП е неравноправна клауза, която
се преценява при вземане предвид на всички обстоятелства, свързани със сключването на
договора, към момента на неговото сключване и всички клаузи, не само в договора, а и на
друг договор, сключван с потребител, с уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Независимо от
5
обстоятелството, дали кредитоискателите сами избират дали да ползват допълнителна
услуга, за което се дължи възнаграждение, включено в месечните погасителни вноски,
преценено съобразно разпоредбата на чл. 145 ЗЗП, води до значително неравновесие в
отношенията между страните във връзка с еквивалентността на насрещните престации,
върху обема на които рефлектира свързания с основния договор за потребителски кредит.
Уговореният ГПР по договора, изчислен при вземане предвид на разхода за пакета
допълнителни услуги значително надвишава размера на най-високата законна лихва,
действала за периода на договора, както и уговореният годишен лихвен процент надвишава
над 5 пъти този размер на законната лихва.
В съдебно заседание ищецът р. пр. не изпраща представител. Исковете се поддържат
с писмена молба, подадена от пълномощника му юриск.*.
Ответницата р.пр. не не се явява. Оспорва исковете чрез пълномощника си адв. *
по съображенията изложени в отговора.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в съдебно заседание и след като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че между страните на 10.05.2022г. е сключен Договор за
потребителски кредит * Стандарт с №*, по силата на който ищецът е предоставил на
ответницата-кредитополучател кредит в размер на 300,00 лева за срок от 11 месеца.
Съгласно т.6 от договора размер на вноската по кредата е 32,44 лв.; ГПР- 47,76 % , ГЛП-
40,90лв., лихвен процент на ден-0,11% .Дължима сума по кредита е 356,75лв.
Уговорени са в т.5 от договора допълнителни услуга – „Фаст“, която предоставя
право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, зя която
кредитополучателят дължи възнажраждение в размер на 105,00лв. и „Флекси“, която
предоставя правото на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за която
кредитополучателят дължи възнаграждение в размер на 195,00 лв. Уговорено е ,че размерът
на вноската по закупените допълнителни услуги е 27,28лв. и е дължима заедно с месечната
вноска по кредита. Така общото задължение по договора става 656,75лв. , а общия размер на
месечната вноска -59,72лв. Видно от погасителния план първата вноска е с падеж
25.05.2022г., а последната е с падеж 25.03.2023г.
Според представеното извлечение по сметката по договора и заявеното от ищеца в
исковата молба ответницата е платила по договора за кредит сума в общ размер на 294,80лв.
с които са погасени вноски 1-3 и частично вноска 4.
Поради липсата на последвало плащане на вноски 5-11 ищецът на 30.05.2023г. е
подал Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е
образуваното ч.гр.д. №513/2023 г. на РС * и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 213/02.06.2023 г., с която е разпоредено длъжникът Д. П. Ц.
да заплати на кредитора „* *“ ЕООД сумите: 205,07 лева - главница, 28,03 лева – договорна
лихва за периода 25.09.2022г. до 25.03.2023г., 24,30лв.- мораторна лихва за периода
26.05.2022г. до 25.03.2023г., 8,54лв.- мораторна лихва за периода 225.03.2023г. до
28.05.2023г., законна лихва върху главницата, считано от 29.05.2023 г. до окончателното
плащане; както и разноски- 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С Разпореждане №1038/02.06.2023г.по ч.гр.д.№*г. на РС-* е отхвърлено заявлението
в частта за претендираното възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги- услуга
Фаст в размер на 66,80лв. и услуга Флекси в размер на 124,08лв.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът Д. П. Ц. е подала срещу издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК възражение по чл.414 от ГПК,че
не дължи изпълнение.
В тази връзка с Разпореждане №1318/19.07.203г. на заявителя е указано да предяви
установителен иск за съществуване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок,
6
като довнесе дължимата ДТ. Разпореждането е връчено на заявителя на 24.07.2023 г., а
исковата молба е депозирана на 08.08.2023 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно се установи, че между страните е съществувалото облигационно
отношение породено от сключения между тях договор за потребителски кредит. Няма спор
също, че ищецът е изправна страна по договора и е превел сумата по кредита в размер на
300,00 лв. по сметка на ответницата.
Спорът се свежда до действителността на клаузите и размера на дължимите вноски
за главница, договорна възнаградителна лихва и цената на допълнителния пакет услуги.
Видно е от погасителния план размерът на месечните погасителни вноски от
59,72лв. всяка е формиран от главница-29,03лв., договорна лихва-3,41лв. и цена на
допълнителния пакет услуги - 27,28 лв.
Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая от страна на
ответницата в отговора на исковата молба са направени именно такива възражения за
неравноправни клаузи и за нищожност на клаузи от процесния договор за кредит.
Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими
изискванията на ЗПК. Отделно от това договорът за потребителски кредит представлява
потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.
20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй
като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно формата са спазени.
Съгласно чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и следва да съдържа подробна информация, вкл. за лихвения процент по кредита,
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, условия за издължаване и др.. Задължителен реквизит от всеки
договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК повелява, че договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа подробна информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
В чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а ЗПК е предвидено, че в договора следва да се съдържат
подробни данни за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти, както и методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а.
По процесния договор ГЛП е определен в размер на 40,90 % а лихвения процент на
ден в размер на 0,11 %.
7
В случая договорният ГЛП е посочен като число, без да се съдържат подробни
данни за начина на формирането му. Съдът счита, че така договореният лихвен процент от
40,90 % противоречи на добрите нрави, с оглед прекомерно високият му размер,
надхвърлящ четири пъти размерът на законната лихва, определен от МС. С него се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без да е налице
еквивалентност на престациите. Рискът, който носи кредиторът е професионален и същият е
преценен при направеното проучване на платежоспособността на длъжника преди
отпускането на кредита. Не са налице основания, които да завишават разходите или риска
на заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такъв висок
лихвен процент. Налице е нееквивалентност на насрещните престации, която води до
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника.
Следва да се има предвид последователната практика на съдилищата, че
максималният размер на договорната лихва - възнаградителна или за забава е ограничен от
чл. 9 ЗЗД и следва да бъде съобразен с добрите нрави. Противоречащи на добрите нрави са
сделките, с които неравноправно се третират икономически слаби участници, като се
използва недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстването на друг.
В съдебната практика е прието, че всяка уговорка за лихва за забава, надхвърляща
трикратния размер на законната лихва, а възнаградителна лихва по обезпечен заем
надвишаваща двукратния размер на законната лихва, противоречат на добрите нрави. Така
уговорената в процесния договор възнаградителна лихва в размер на 40,90 % надвишава
трикратния размер на законната лихва с повече от 10 %, поради което е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Нещо повече, клаузата за договорната лихва противоречи и
на ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на заемателя, тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и тези на потребителя, по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В частта на
клаузата относно годишния лихвен процент договорът е нищожен като противоречащ на
морала.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК са определени компонентите на ГПР - разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал.2
изрично е разписано, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. В настоящия случай липсва яснота как е формиран
ГПР в размер на 47,76%. Такава яснота липсва и в общите условия по кредита, поради
което договорът в тази му част също е нищожен поради противоречие със закона.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В случая клаузата за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в
процесния договор за потребителски кредит не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
кредитополучателя. Възнаграждението за двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
възлиза общо на сумата от 300,00 лв., която сума е равна на размера на отпуснатия кредит от
300,00лв. Неравноправният характер на посочената клауза произтича от липсата на
еквивалентност между поетото задължение за заплащане на допълнително възнаграждение и
поетите ангажименти от страна на кредитора по тези услуги- приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит и право на промяна на погасителния план по договора.
Предоставянето на посочените възможности не е обусловено от настъпване на предвидени
в договора условия, а зависи единствено от волята на кредитора. Цитираната клауза за
допълнителни услуги не е индивидуално уговорена, тъй като искането за предоставяне на
допълнителни слуги е включено предварително в типовото искане за отпускане на
потребителски кредит. Освен това предвидените „услуги“ по допълнителния пакет са
8
договорени изначално, без да е била налице сигурност, че ще бъдат използвани по време на
действие на договора. Договорено е предварително заплащане за възможност, която изцяло
зависи от волята на кредитора. Освен това цената за тези услуги е дължима независимо, че
такива могат да не бъдат предоставени от кредитора и без да е предвидена възможност за
отпадане или намаляването на цената в случай, че такива услуги не са били предоставени.
По този начин потребителят е поставен в по-неблагоприятна позиция на по-слабата страна в
правоотношението, което води до значително неравновесие между правата и задълженията
на страните . Именно защото клаузите за заплащане на пакет от допълнителни услуги са
неравноправни и обективно няма доказателства по делото да са уговорени индивидуално, на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, са нищожни. Те са нищожни и защото предвиждат заплащане
на възнаграждение в размер равен на размера на отпуснатия кредит, но за дейности
свързани с усвояването, управлението и обслужването на кредита, което е забранено от
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 о т ЗПК. Предвидените „услуги“ по допълнителния пакет не
представляват допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по смисъла на чл. 10, ал.
1 ЗПК. Ето защо тези клаузи са нищожни още и поради противоречието им със законовата
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
На следващо място, налице е недобросъвестно определяне на ГПР по договора за
кредит, тъй като при определяне на същия не е взето предвид дължимите възнаграждения за
закупен допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ . Стойността на т.нар. допълнителни
услуги на практика представлява допълнително възнаграждение на кредитора по договора
за потребителски кредит, което е следвало да бъде включено в ГПР.
Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до
неговата нищожност, ако договорът може да бъде сключена и без недействителните му
части или когато те могат да бъдат заместени по право от повелителните правила на закона.
Нищожността на клаузите за договорения ГЛП и за ГПР, както и на клаузите от договора
за допълнителния пакет услуги, не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми
на закона, нито пък договорът може да бъде сключен и без тях, поради което съдът счита
целия договор за недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото не е спорно, че ответницата е извършила плащания по процесния договор
за кредит в размер на 294,80 лв., поради което с оглед недействителността на договора за
кредит следва с цялата платена сума да бъде погасена главницата до този размер. Ето защо
искът е основателен само в частта за разликата между пълния размер на главницата по
кредата от 300,00 лв. и платената част в размер на 294,80 лв. или искът за главницата е
основателен за сумата от 5,20 лв. а за разликата над този размер до пълния предявен размер
от 205,07 лв. следва да бъде отхвърлен.
Искът за договорна лихва следва да бъде отхвърлен в пълния предявен размер
от 28,03лв., поради нищожност на договора в тази част.
Осъдителният иск за възнаграждение за пакет допълнителни услуги също следва да
бъде отхвърлен като неоснователен в пълен размер от 66,80 лв.- възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“ и 124,08лв.- възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“
, поради нищожност на договора в тази му част.
Относно разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на деловодните разноски. С оглед изхода от
спора на ищеца се дължат разноски пропорционално на уважената част от исковете, както в
настоящото, така и в заповедното производство. Тъй като ищецът е представляван от
юрисконсулт, му се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8, вр.
ал. 1 ГПК както в заповедното, така и в исковото производство. Ще следва да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца заплатената държавна такса в размер на 1,67 лв. в
настоящото и в размер на 0,13 лв. в заповедното производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 2,23лв. и в заповедното в размер на
9
1,12 лв.
Процесуалният представител на ответницата - адвокат * претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за упражнената безплатна защита на
ответницата като материално затруднено лице. Ще следва да бъде осъден ответникът да
заплати на адв. * адвокатско възнаграждение в размер на 791,07 лв., от които 391,07лв.
съобразно отхвърлената част от установителния иск и 400,00лв.-възнаграждение за
отхвърления осъдителен иск.
Мотивиран от изложеното *ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, че Д. П.
Ц., ЕГН ********** с адрес гр. *, ул. „*“ №5 дължи на „* *” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. *, бул. „*“ * за сумата от 5,20 лв., представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит * Стандарт № * от 10.05.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2023г. до окончателното плащане, за
които суми по ч.гр.д.№*г. на РС-* е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата- В ЧАСТТА за разликата над 5,20
лв. до пълния претендиран размер от 205,07 лв., както и В ЧАСТТА за сумата от 28,03лв.-
договорно възнаграждение за периода 25.09.2022г. до 25.03.2023г., като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „* *” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, бул. „*“ *, представлявано от *, *, * и * срещу Д. П. Ц., ЕГН ********** с
адрес гр. *, ул. „*“ №5 иск да бъде осъдена ответницата да заплати на ищецаа сумата от
66,80 лв.- възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и 124,08лв.- възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит * Стандарт № * от
10.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-08.08.2023г. до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. П. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. *, ул. „*“ №5 да заплати на „* *”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. „*“ *, представлявано от *, *,
* и * сумата от 1,67 лв.-държавна такса в исковото производство и държавна такса в размер
на 0,13 лв. в заповедното производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 2,23лв. в исковото производство и юриисконсултско възнаграждение в размер на 1,12лв.
в заповедното производство, съобразно уважената част от установителния иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „* *”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. „*“ *, представлявано от *, *,
* и * да заплати на адв. * *, ЕГН **********, гр. *, бул. „*“ № 9 адвокатско възнаграждение
в размер на 791,07 лв., съобразно отхърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *ски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – *: _______________________
11