№ 20395
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110169355 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано е по искова молба на В. С. П. с ЕГН **********, съдебен адрес .
(ищца), действуващ чрез надлежно упълномощения процесуален представител адвокат
Г. В.. Ищцата твърди, че срещу нея е било образувано ч. гр. дело № 45557 по описа на
Софийския районен съд, 88-и състав, за 2013 г., което завършило с влизане в сила на
издадената заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист за парични
задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия. Въз основа на влязлата в
сила заповед за изпълнение на 22. 02. 2016 г. срещу ищцата бил издаден изпълнителен
лист, а въз основа на така издадения изпълнителен лист на 27. 09. 2023 г. ответникът
образувал изпълнително дело при частния съдебен изпълнител В.М.. Ищцата
обосновава, че погасителната давност за паричните задължения по изпълнителния лист
е изтекла. Излага доводи, че паричните задължения са периодични и се погасяват със
специалната тригодишна погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Намира, че
правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага само по отношение на установените със
съдебно решение парични задължения, но не и по отношение на паричните
задължения, установени с влязла в сила заповед за изпълнение. Прави извод, че към
момента на образуването на изпълнителното дело паричните задължения по издадения
изпълнителен лист са били погасени по давност. Обосновава наличието на правен
интерес да води отрицателния установителен иск. Иска от съда да установи, че ищцата
не дължи на ответника паричните задължения по изпълнителния лист, издаден на 22.
02. 2016 г. по ч. гр. дело № 45557 по описа на Софийския районен съд, 88-и състав, за
2014 г.: сумата 1 672 лева и 67 стотинки, представляваща главница за топлинна
енергия за периода 01. 09. 2012 г. - 30. 04. 2013 г., сумата 151 лева и 64 стотинки,
представляваща лихва за забава върху всяка месечна вноска за периода 31. 10. 2012 г. -
13. 08. 2014 г., и сумата 336 лева и 49 стотинки, представляваща разноски в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“
1
ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., представляван от упълномощения
процесуален представител юрисконсулт С.Р.. Оспорва предявения иск като
неоснователен. Признава, че на 22. 02. 2016 г. в негова полза е бил издаден
изпълнителен лист срещу ищцата. Поддържа, че приложимата погасителна давност в
случая всъщност е петгодишната. Обосновава тезата, че влязлата в сила заповед за
изпълнение следва да бъде приравнена на влязло в сила съдебно решение, във връзка с
което се позовава на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Поддържа прекъсване на течението на
давностния срок чрез възлагане на изпълнителни действия с молбата за образуването
на изпълнителното производство по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ още през 2016 г. по
изпълнително дело, образувано пред частния съдебен изпълнител С.Х.. Заявява, че по
това изпълнително дело са били предприети множество изпълнителни действия.
Признава, че то е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Едва след това
на 27. 09. 2023 г. ответникът „преобразувал“ изпълнителното производство при
часнтия съдебен изпълнител В.М., като отново възложил на съдебния изпълнител
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и отново били предприети редица действия по
принудително изпълнение. Достига до извода, че към момента на подаването на
исковата молба погасителната давност не е изтекла. Иска от съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК. Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален
представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия
размер. Тя отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК.
При това положение исковата молба е редовна.
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на правен интерес да води отрицателния установителен иск, както и точния
момент, от който е започнало течението на погасителната давност, на която се
позовава. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на фактически основания за спиране или/и прекъсване на
течението на погасителната давност.
Съобразявайки събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене
писмени доказателства първостепенният съд приема за установена следната
фактическа обстановка. През 2014 г. ответникът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парични задължения на ищцата, свързани с доставянето на
топлинна енергия. През същата година 88-и състав на Софийския районен съд издал
съответна заповед за изпълнение срещу ищцата по съответното ч. гр. дело № 45557 по
описа му за 2014 г. Поради процесуалното бездействие на ищцата не бяха събрани
преки доказателства в кой точно момент й е бил връчен препис от заповедта за
изпълнение. При това положение първостепенният съд е длъжен да приеме за косвено
установено въз основа на изпълнителния лист, че заповедта за изпълнение е била
влязла в сила към датата на издаването му - защото заповедният съд не би издал
изпълнителен лист, ако заповедта за изпълнение не е била вече влязла в сила.
На 29. 03. 2016 г. ответникът отправил молба за образуване на изпълнително
дело въз основа на така издадения изпълнителен лист. Така било образувано изп. дело
№ 20168630400568 по описа на частния съдебен изпълнител С.Х., рег. номер 863,
ареал на действие Софийския градски съд. С молбата за образуване на изпълнителното
2
дело ответникът поискал от съдебния изпълнител да „предприеме изпълнителни
действия“, като му възложил на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни
изпълнители (ЗЧСИ) да „определи начина на изпълнението“. На 21. 04. 2016 г.
съдебният изпълнител изпратил запорни съобщения до Националния осигурителен
институт (НОИ) и кредитни институции. На 13. 05. 2016 г. в кантората на съдебния
изпълнител постъпило писмо от НОИ, според което пенсията на ищцата била под
размера на минималната работна заплата и не можело да бъде наложен запор съгласно
чл. 446 ГПК. След това на 20. 08. 2018 г. съдебният изпълнител съставил
постановление и изпратил до ищцата съобщение за налагането на възбрана за
обезпечение на вземането върху поземлен имот, находящ се в местността Преслъп в
землището на село Р., община С., ЕКАТТЕ ., целият с площ 4 031 кв. м., десета
категория, начин на трайно ползуване – ливада. На същата дата съдебният изпълнител
отправил искане и до Службата по вписванията – С. за вписване на възбраната.
Съобщението до ищцата било върнато от куриера на 20. 09. 2018 г. с отбелязване, че
пратката е непотърсена. Сетне на 24. 02. 2020 г. ответникът подал молба до съдебния
изпълнител, с която поискал при липса на открити банкови сметки да бъде насочено
изпълнението „към опис и оценка на собствените на длъжника движимите вещи с
цел изнасянето им на публична продан“. На 15. 02. 2023 г. ответникът поискал
изпълнителното дело да бъде прекратено и изпълнителният лист да му бъде върнат.
Така на 18. 08. 2023 г. частният съдебен изпълнител С.Х. прекратила изпълнителното
дело, вдигнала наложената възбрана и на 23. 08. 2023 г. върнала на ответника
оригиналния изпълнителен лист.
След това на 27. 09. 2023 г. ответникът подал молба за образуване на ново
изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист срещу ищцата. Така било
образувано изп. дело № 20238600401571 по описа на частния съдебен изпълнител
В.М., рег. номер 860, ареал на действие Софийския градски съд. Молбата за
образуването на новото изпълнително дело съдържала идентични на предходните
искания съдебния изпълнител да „предприеме изпълнителни действия“, като
ответникът му възложил на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да „определи начина на
изпълнението“. След проучване на имуществото на длъжницата на 29. 09. 2023 г.
съдебният изпълнител изпратил съобщение за налагане на запор върху пенсията й до
НОИ и постановил и изпратил съобщение за вписването на възбрана върху същия
поземлен имот, описан по-горе, за обезпечаване на вземането на ответника. На 19. 10.
2023 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпило писмо от НОИ, според което
пенсията е под размера на минималната работна заплата за страната, поради което и на
основание чл. 446, ал. 1 ГПК не можело да се правят удръжки по наложения запор.
Възбраната била вписана на 15. 11. 2023 г. На 14. 12. 2023 г. съдебният изпълнител
връчил на ищцата чрез процесуалния представител адв. В. съобщение за наложената
възбрана, съобщение за опис на движимите й вещи, както и съобщение за наложения
запор върху пенсията й. На 05. 01. 2024 г. по искане на ищцата съдебният изпълнител
спрял изпълнителното дело въз основа на допуснатото по настоящия исков процес
обезпечение на предявенияи иск.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните изводи.
Когато едно юридическо задължение бъде установено със съдебно решение, то
се погасява с изтичането на общата петгодишна погасителна давност, която започва да
тече от момента на влизането на съдебното решение в сила - чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Според
разбирането на настоящия съдебен състав цитираната правна норма следва да се
3
прилага и относно парични задължения като процесните, които са били установени с
влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото с влизането на заповедта за
изпълнение в сила въпросът за съществуването на притезанията по нея не може повече
да бъде пререшаван между страните (освен в случаите на извънреден контрол по чл.
423 и чл. 424 ГПК). При това положение влизането на заповедта за изпълнение в сила
има аналогичен ефект с този на влизането в сила на съдебно решение. Затова и следва
да се приеме, че намира приложение правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и че установените
с влязла в сила заповед за изпълнение задължения се погасяват с петгодишна давност.
В сходен смисъл е актуалната съдебна практика, която настоящият съдебен състав
споделя (решение № 3, постановено на 4.02.2022 г. по гр. дело № 1722 по описа на
ВКС, IV г. о., за 2021 г.).
Заповедта за изпълнение влиза в сила с изтичането на срока за подаването на
възражение по чл. 414 ГПК срещу нея от връчването на преписа й на длъжника по
заповедното производство. В разглеждания случай не бяха представени преки
доказателства относно точния момент на връчването на преписа от заповедта за
изпълнение на ищцата в качеството й на длъжница по заповедното производство ч. гр.
дело № 45557 по описа на Софийския районен съд за 2016 г. При липса на преки
доказателства, включително и в случаите на тяхното унищожаване, е допустимо съдът
да формира изводи въз основа на заместващи ги косвени доказателства. В случая
представеният заверен препис от изпълнителен лист съставлява тъкмо такова косвено
доказателство за влизането в сила на заповедта за изпълнение. Щом като заповедният
съд е издал изпълнителен лист, то най-късно към момента на издаването на
изпълнителния лист заповедта за изпълнение би трябвало да е била влязла в сила. При
това положение и предвид липсата на други данни следва да се приеме, че началният
момент на приложимата петгодишна погасителна давност е датата на издаването на
изпълнителния лист – 22. 02. 2016 г. Ищцата не доказва по-ранен момент, от който да е
отпочнала да тече погасителната давност.
Молбата за образуването на първото изпълнително дело съдържа искане за
предприемането на изпълнителни действия чрез възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
поради което следва да се приеме, че на 29. 03. 2016 г. течението на давността е било
прекъснато на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. След това на 21. 04. 2016 г. то отново е
било прекъснато, както и сетне на 20. 08. 2018 г. с предприемането на определени
начални действия, изграждащи изпълнителни способи, от съдебния изпълнител във
връзка с възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (запор на пенсия и възбрана на недвижим
имот). Тези процесуални действия също са прекъснали течението на погасителната
давност на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Още един път течението на погасителната
давност е било прекъснато на 24. 02. 2020 г. с искането на ответника за опис на
движимите вещи на ищцата. Според разбирането на настоящият съдебен състав
последвалото прекратяване на първото изпълнително производство не заличава
материалноправните последици на тези процесуални действия, изразяващи се в
прекъсването на течението на погасителната давност. Това важи независимо дали
изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
автоматично по силата на закона или на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
При това положение новата молба за образуване на изпълнително дело от 27.
09. 2023 г., съдържаща отново искания за предприемане на действия по принудително
изпълнение чрез възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ отново е прекъснала приложимата
петгодишна погасителна давност, като първостепенният съд държи сметка и за
нейното спиране за периода 13. 03. 2020 г. – 22. 05. 2020 г. въз основа на чл. 3, т. 2 от
4
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
Поради всички тези съображения и предвид несъгласието на първостепенния съд с
довода на ищцата, че вземанията се погасяват със специалната тригодишна
погасителна давност, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди в полза на
ответника сторените от него разноски. Те се изразяват в юрисконсултското
възнаграждение. Предвид липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност
на делото то следва да бъде определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в
минимален размер от 50 лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс на ищцата В. С. П. с ЕГН **********, съдебен адрес ., срещу ответника „.“
ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., за установяване, че ищцата В. С. П. не
дължи на ответника „.“ ЕАД сумата 1 672 лева и 67 стотинки, представляваща
главница за топлинна енергия за периода 01. 09. 2012 г. - 30. 04. 2013 г., сумата 151
лева и 64 стотинки, представляваща лихва за забава върху всяка месечна вноска за
периода 31. 10. 2012 г. - 13. 08. 2014 г., и сумата 336 лева и 49 стотинки,
представляваща разноски в заповедното производство, за които парични задължения е
бил издаден изпълнителен лист от 22. 02. 2016 г. по ч. гр. дело № 45557 по описа на
Софийския районен съд, 88-и състав, за 2014 г.
ОСЪЖДА ищцата В. С. П. с ЕГН **********, съдебен адрес ., да заплати в
полза на ответника „.“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата 50 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Електронни преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5