Решение по дело №719/2018 на Районен съд - Враца

             Р Е Ш Е Н И Е

№                                                      

гр. В.,21.11. 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                        

Врачанският  районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                        

                        Председател:СТЕЛА КОЛЧЕВА                                                       

                 Съдебни заседатели:                    

                                                                                                          

при секретаря Б.С.и в присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело № 719 по описа за 2018 год.,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на Община-В.против НП №НЯСС-258/11.06.18 г. на Зам. Председател на ДАМТН, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.190а, ал.1,т.3 ЗВ и на основание чл.200, ал.1,т.39 ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. В жалбата, поддържано и в съдебно заседание се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание.

         Ответната страна по жалбата, в приложено писмено становище излага аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на наказателното постановление, с молба за потвърждаването му.

         След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

         Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

         На 14.02.2017 г., служители на ГД”НЯСС” извършили оглед и проверка на язовир „Омарски геран”, находящ се в имот №000441 в землището на с.В.и собственост на Община-В., съгласно съответен акт за публична общинска собственост.Резултатите от този оглед и проверка били обективирани в констативен протокол от същата дата №03-01-007/14.02.17 г., като с него били дадени и задължителни предписания, а именно да се предприемат действия за въстановяване работоспособността на спирателния кран на основния изпускател, със срок на изпълнение -01.05.17 г. За направените констатации и дадените предписания с протокола от 14.02.17 г., Община-В.била надлежно уведомена.

         На 12.12.17 г., на горепосочения язовир, собственост на Община-В.била извършена нова проверка от служители на РО НЯСС СЗБ- свидетелите В.Н. и И.С., за което е съставен констативен протокол №-3-02-239/12.12.17 г. При проверката е констатирано, че горепосочените предписания не са изпълнени. Затова и бил съставен  АУАН№03-017/12.02.18 г. за извършено нарушение по чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ.

         Последвало е издаването на обжалваното НП, с което за извършеното нарушение по чл.190а, ал.1,т.3 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1,т.39 от ЗВ,  на Община-В.е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лв.

Фактическите констатации, посочени в АУАН и в НП се доказват безпротиворечиво от всички налични доказателства по делото: показанията на св. В.Н. и И.С., имащи качество на свидетели присъствали при констатиране на нарушението и съставяне на акта, горецитираните писмени доказателства – констативни протоколи от проверки, кореспонденция във връзка със съставяне и връчване на АУАН и НП. Тези констатации, в това число относно фактите за неизпълнение на предписанието, както към датата на проверката, така и впоследствие,  не се оспорват и от самия жалбоподател.

  При горната доказателствена съвкупност, съдът намира от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че в рамките на дадения срок за изпълнение на посочените в протокола от 14.02.17 г. задължителни предписания -до 01.05.17 г., както и към момента на съставяне на АУАН на 12.02.18 г., жалбоподателят Община-В.не е била изпълнила тези  предписания, имащи задължителен характер, за което  поведение принципно следва да се понесе административно-наказателна отговорност на основание чл.200, ал.1,т.39 от ЗВ.

         В процесуален аспект обаче, съдът констатира допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП по чл.42,т.5 и чл.57, ал.1,т.6 ЗАНН, които  представляват формално основание за отмяна на атакуваното постановление:

Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ  Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Внимателния прочит на текстът на  чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите установява, че последният не съдържа правило за поведение, към всички трети лица - адресати на закона и следователно няма как да бъде нарушен от тях. Цитираната законова разпоредба урежда правомощията на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, относно проверката и контрола на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. Изхождайки от факта, че Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор има право съгласно  чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ да дава задължителни преписания, съдът намира, че като нарушена е следвало да бъде посочена съответната разпоредба на чл. 138в, ал.1- 4 от ЗВ, която е специално създадена и урежда съответните специални задължения и техните субекти. Следователно от текста на АУАН и НП е видно, че нарушената законова разпоредба е посочена грешно, като вместо съответната разпоредба на чл. 138в, ал.1-4 ЗВ /който създава задължение и съдържа правило за поведение/, е посочен  чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, който не съдържа правило за поведение, а урежда правомощията на АНО.

В този смисъл е и съдебната практика на АС-В.- Р№397/13.11.18 г. по КНАХД№427; Р№400/13.11.18 г. по КНАХД№441/18 г. и др.

Допуснатите процесуални нарушения, посочени по–горе по своя правен характер са съществени и неотстраними от съда по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

         При този изход на делото е безпредметно обсъждането на останалите изложени в жалбата доводи за налични и други процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

                                                       

                                                        Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС-258/11.06.2018 г. на Зам.Председателя на ДАМТН, с което на Община-В., с ЕИК:***е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лв. на основание чл.200, ал.1,т.39 ЗВ за извършено нарушение по чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ.

         Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-В.в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: