МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 4, ПОСТАНОВЕНА НА
24.02.2020 Г.
ПО ВНАХД № 407/2019 Г. ВАПС
Производство
пред въззивната инстанция е второ по ред и е образувано по въззивна жалба от
обв.В.А.Т., чрез защитника й адв.Г.А. срещу решение № 50 на Добричкия окръжен
съд постановено на 03.07.2019 г. по НАХД № 92/2019 г. по описа на същия съд, с
което обв.Т. е призната за виновна в това, че през периода 01.01.2007 г. - 30.04.2009 г. в гр.Добрич, в условията на
продължавано престъпление, избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери – общо в размер на 9 006.98 лева, като в срока
по чл.53 ал.1 от ЗОДФЛ не е подала годишна данъчна декларация, изискуема по
чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ за придобитите през годините доходи, както следва за
данъчни периоди:
От 01.01.2007
г. до 31.12.2007 г. в размер на 1 603.42 лева и
От 01.01.2008
г. до 31.12.2008 г. в размер на 7 403.56 лева, като до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно
задължение е било внесено в бюджета, заедно с лихвите – престъпление по чл.255,
ал.4 вр. ал.1, предл.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като на основание
чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност, и й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. С решението са присъдени разноските по
делото.
Във въззивната
жалба се навеждат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на така постановеното решение, като
се предлага настоящата инстанция да отмени същото и да прекрати наказателното
производство поради изтекла абсолютна давност, а в условията на евентуалност –
да постанови друго, с което да признае обвиняемата за невинна по възведеното
обвинение.
Представителят
на апелативната прокуратура в съдебно заседание изразява становище, че жалбата
е неоснователна, като счита, че въпросът за давността е решен с влязло в сила
решение на ВАпС и не е изтекла погасителната давност. Според прокурора
фактическата обстановка правилно е изяснена и безспорно е установено, че
физическото лице с неподаване на данъчни декларации е избегнала плащане на
данъчни задължения. Тази данъчни задължения според прокурора са установени по
вид и размер. Моли за решение, с което първоинстанционния акт да бъде
потвърден.
Защитникът на
обв.Т., адв.А. изразява становище, че въпросът за приложението на давността все
още е актуален. На следващо място поставя въпроса за обективните и субективни
признаци на престъплението по чл.255 от НК. Изразява становище, че не е реализиран
облагаем доход. Според защитата обвинението се изгражда изключително върху
предположения, а атакуваното решение на Добрички окръжен съд лежи на
предположения, т.к. данъчното производство е извършено по реда на чл.122 ДОПК.
Адв.А. акцентира на обстоятелството, че каквото и да е установено в данъчното
производство то няма никакво значение за наказателното производство,т.к.
обвинителната теза следва да бъде доказана със средствата на наказателния
процес, за да може да се приеме, че са налице обективните и субективните
признаци на престъплението. Според него заключението на назначената в хода на
ДП ССчЕ е препис на ревизионния доклад с неговите констатации.
Твърди, че не е
установено дали доверителката му е получила доход от продажбата на недв.имоти, съпружеска
имуществена общност, защото не може да се презумира, че след като двамата
съпрузи са придобили имота, то и двамата са получили по равно доход при
продажбата му, т.к. тази презумпция не действа по отношение на третите лица,
каквито са прокуратурата, данъчните органи и всякакви други вън от семейно
отношение.
Според адв.А.
прокуратурата презумира, че като учредила заедно със съпруга си право на
строеж, доверителката му и съпруга й
получили непаричен доход. Това твърдение е недоказано според защитата, т.к. при
отстъпване на право на строеж е налице трансформация от право на собственост
върху земя към право на собственост върху апартамент, от което не следват
никакви данъчни задължения. Набляга и върху произволният начин на определяне на
паричния доход, равен на пазарната цена на апартаментите.
Според защитата
липсват доказателствата, че през 2008 година обвиняемата е съзнавала, първо, че
е получила непаричен доход и второ, че тя е имала данъчно задължение да подаде
декларация и не я е подала, поради което наличието на пряк умисъл е напълно
изключено и деянието е несъставомерно и от субективна страна. Моли за
постановяване на решение, с което да бъде отменено решението на Добрички
окръжен съд, като вместо него бъде
постановено друго, с което обвиняемата бъде призната невинна в извършване на
престъпление по чл.255 от НК за периода 2007 - 2008 година.
Обв.Т. редовно призована на се явява
пред въззивния съд.
Настоящият
състав на АС - Варна, в качеството си на въззивна инстанция, като разгледа въззивната
жалба и становищата на страните и провери правилността на обжалваното решение
изцяло, на основание чл.378, ал.5 вр. чл.313 и 314 НПК намира за
установено следното:
Както беше
посочено по-горе настоящото производство пред въззивната инстанция е второ по
ред, след като с решение № 41, постановено на 21.03.2019 г. по ВНАХД № 32/2019
г. състав на ВАпС е отменил решение № 83/17.12.2018 г. по НАХД № 300/2018 г. на
ДОС, с което на основание чл.378, ал.4, т.3 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК и
чл.81, ал.3 от НК наказателното производство по делото е било прекратено поради
изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. Въззивният съд се е
позовал на задължителните указания на ТР №
26/01.04.1960 г. на ОСНК „Крайната дата на намалената давност на наказателно
преследване не може да бъде по-късна от крайния момент на давността за
наказателно преследване, изчислена (за присвояването) без внасяне или заместване.“,
т.е. прието, че абсолютната погасителна
наказателното преследване давност е равна на тази по основния състав и би
изтекла на 30.04.2024 г. С решението е постановено и връщане на делото за ново
разглеждане от ДОС.
При
новото разглеждане ДОС е постановил атакуваното пред настоящият състав на
ВАпС решение, с което е признал обв.Т.
за виновна в извършването на престъпление по
чл.255, ал.4 вр. ал.1, предл.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като на
основание чл.78а от НК я е освободил от
наказателна отговорност, като й е
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и й е възложил
разноските по делото.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Към процесния
период от 01.01.2007 г. – 30.04.2009 г. В.А.Т. имала качеството на местно
физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 и т.4 от ЗДДФЛ, тъй като същата
имала постоянен адрес в Р България, където живеела и развивала своята трудова и
стопанска дейност.
След запитване
до ТД на НАП-гр.Варна, офис Добрич с писмо вх. №Д-ч 73/20.01.2012 г. и след
извършена проверка в информационния масив за В.Т. било установено, че били
подадени годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ:
- с вх. №080А002171/30.03.2007
г. за финансова 2006 г.;
- с вх.
№800И0005924/16.04.2010 г. за финансова 2009 г. и
- с вх.
№**********/12.04.2011 г. за финансова 2010 г.
За 2005 г.,
2007 г. и 2008 г. Т. не била подавала годишни данъчни декларации по
ЗОДФЛ/ЗДДФЛ.
С решение № 310
от 06.02.2006 г. в Регистъра на Търговските дружества по парт. № 111, т.117,
стр.33 е регистрирано „ЖЕ-ДЕ-2006“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Каварна и едноличен собственик на капитала, управител и представляващ В.А.Т..
Т. е имала
регистриран в ТД на НАП-гр.Варна, офис-Добрич трудов договор от 02.03.2005 г.,
с дата на прекратяване 02.03.2011 г. с работодател ЕТ „Деси Жени Костова“ с
осигурителен доход 170 лв., сключен трудов договор с „Андреев Строй“ ООД с дата
на сключване от 01.02.2007 г.
Към процесния
период Т. била управител на търговските дружества „ЖЕ-ДЕ-2006“ ЕООД и „Андреев
строй“ ООД.
Съгласно
нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване
на жилищна сграда вх. Рег.№ 2312/21.04.2006 г. обв.В.Т., Е.Т.и Т.Д.,
собственици на УПИ ХХVI в квартал 320, с площ от 1155 кв.м. по ЗРП на гр.Каварна, „Крайбрежна
зона“, одобрен със Заповед № 288/20.02.2006 г. учредили в полза на „БАУГРУП“
ООД, представлявано от управителя Х.Й.Г.правото да построи на свой риск и за
своя сметка по стопански начин в описания УПИ съгласно одобрен инвестиционен
проект, основание за издаване на разрешение за строеж № 70/19.04.2006 г.,
издадено от Община Каварна, при което в същата сграда собственост на
учредителите Е.и В. Т.ще останат следните обекти:
-
ап.1 с площ от 58,30 кв.м….;
-
ап.14 с площ от 66,50 кв.м...;
-
ап.32 с площ от 86 кв.м… и
-
ап.41 с площ от 80,60 кв.м.
Съгласно същия
НА Е.и В. Т.си запазват правото на собственост върху 57 кв.м. двор ид.ч. от УПИ
ХХVI в квартал 320 по ЗРП на гр.Каварна, „Крайбрежна
зона“.
За строежа на
09.01.2008 г. е съставен акт образец 15.
За сградата е
издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на 08.05.2008 г.
През
инкриминирания период В. и Е.Т.са
продали недвижими имоти, както следва:
През 2007 г. с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх. рег. №
2319/09.05.2007 г. Е.К.Т.и В.А.Т. продали на Е.Л.И. следния недвижим имот: ап.
№ 41, незавършено строителство - изграден до степен груб строеж, с площ от
80.60 кв.м. част от площите за общо ползване на сградата и 4,44 % участие в
общите части на сградата, разположен на кота +7.00 и +8.40, ведно с 287,50
кв.м., представляващи 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 575 кв.м., част от
УПИ № XXVI в кв.320, като целият възлиза на 1155 кв.м. по плана на гр.Каварна,
“Крайбрежна зона“, за сумата от 20 500 лева, изплатена напълно и в брой от
продавачите.
На 23.10.2008
г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх. рег. №
4149/23.10.2008 г. Е.и В. Т.продали на Н.С.С.следния недвижим имот: апартамент
№ 1, находящ се в гр.Каварна, „Крайбрежна зона“, ул.“Простор“7, ет.1, със
застроена площ 58,30 кв.м., ведно с 5.97 кв.м. ид. части от общите части на
сградата и същите идеални части от отстъпеното право на строеж, за сумата в
размер на 10 800 лв., изплатена напълно и в брой на продавачите.
През 2008 г. с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх. рег. №
2948/24.07.2008 г. В.А.Н., В.Д.Н., Е.К.Т.и В.А.Т. продали на И.Х.И.и Ц.Г.Т.,
следния свой съсобствен недвижим имот, находящ се в с.Топола, общ.Каварна,
обл.Добрич, кк “Карвуна“ м-ст „Икантлъка“, а именно: идеални части от поземлен
имот с идентификатор 72693.600.11 по КК на м-ст “Икантлъка“, кк“Карвуна“, с
площ 1596 кв.м., идентичен с УПИ №1-11, за сумата от 21 000 лв, която сума
купувачите са изплатили в брой на продавачите преди подписването на договора
съразмерно на притежаваните от последните идеални части от продаваемия имот, а
именно: на В.Николов и В.Николова-сумата от 14000 лв., на Е.К.Т.и В.А.Т. - сумата от 7000 лв.
През 2014 г. Т. била ревизирана в качеството й на местно
физическо лице. В хода на ревизията било установено, че за периода от 01.01.2007
г. до 31.12.2010 г. тя е декларирала доходи от трудови правоотношения,
извънтрудови правоотношения, получен дивидент от „ЖЕ-ДЕ-2006“ ЕООД и „Андреев
строй“ ООД, рента и продажба на недвижими имоти.
Ревизионното
производство завършило с ревизионен акт №*********/15.04.2014 г., в който били
констатирани налични годишни данъчни задължения на Т. по чл.48 от ЗДДФЛ за
данъчни периоди, както следва :
-
за 2007 г. - 8328.50 лв.;
-
за 2008 г. - 5997.00 лв.;
-
за 2009 г. и 2010 – 0 лв.
В хода на
производството била назначена и изготвена финансово-счетоводна експертиза за
установяване размера на получените от обв.Т. суми от „Андреев строй“
ООД-гр.Каварна, като дивиденти, хонорари и други възнаграждения за периода 2007
г. -2011 г. За тази цел са били обследвани годишните данъчни декларации за
отчетените финансови резултати от „Андреев Строй“ ООД за същия период и е
установило, че през посочения период са били реализирани положителни финансови
резултати - печалби, като в значителна стойност са през 2007 г., 2008 г., и
2009 г. финансови години. Съгласно заключението на вещото лице през периода
2007 г.- 2011 г. „Андреев Строй“ ООД е имало обективно приходи от стопанска
дейност, за да изплати на В.Т. установени суми с произход - изплатени
дивиденти, а именно: 46 500 лв. за 2006 г., 475 000 лв. за 2007 г.,
475 000 лв. за 2008 г., 95 000 лв. за 2009 г. и 30 637.50 лв. за
2010 г. Като общата сума от изплатени дивиденти от „Андреев Строй“ ООД на В.Т.
за времето от 2006 г. до 2010 г. е в размер на 1 122 138 лева.
Видно от РА
№*********/15.04.2014 г. и изготвената финансово-счетоводна експертиза
изплатените като дивидент от „Андреев строй„ ООД и „ЖЕ-ДЕ 2006“ ЕООД суми са
включени в получените доходи, но същите са изключени от данъчна основа за
облагане с данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ, тъй като е било отразено
плащане на данък от платеца на дохода /дивидент/.
Разследването
по ДП е продължило в насока облагаеми доходи по чл.48 от ЗДДФЛ получени от В.Т.
и тяхното деклариране, съответно за данъчните периоди 2007 г. – 2008 г.
Вещото лице по
назначената съдебна финансово-счетоводна експертиза е изложило паричния баланс
на касовата наличност, с отразени приходи и разходи на лицето по дни, послужили
и по време на извършената данъчна ревизия, като доходи подлежащи на облагане
през финансовата 2007 г. са определени доходи от продажба на недвижим имот в
размер на 6 482.25 лева и доходи от трудови правоотношения в размер на 3107.97
лева и определена данъчна основа за общия годишен доход за 2007 г. от 9 590.22
лева.
По отношение на
продажбата на ап.41 с НА вх. рег. № 2319/09.05.2007 г. от Е.и В. Т.на Е.И.,
вещото лице е приело, че при продажна цена от 20500 лв. и покупна от 6095 лв.,
разликата от 14 405 лв. е следвало да бъде декларирана. Вещото лице е
изчислило данъчната основа на 12 964.50 лв. след приспадане на 10% - нормативно
признати разходи и тъй като продаденият имот е в СИО, то 1/2 е съответно за Е.Т.и
1/2 за В.А. или за всеки един данъчната основа е изчислена от по 6 482.25 лв.
Назначената
експертиза е определила данъчна основа за облагане с данък върху дохода по
чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за Т. на основание чл.123, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК от
доход от продажба на недвижим имот в размер на 6 482.25 лв и от доходи от
трудови правоотношения в размер на 3 107.97 лв.
Според вещото
лице определеното данъчно задължение по чл.48 от ЗДДФЛ за финансовата 2007 г. е
1 617.65 лв., като е била внесена сума от 14.23 лв. и определен данък за
внасяне от 1 603.42 лв.
За доходите,
подлежащи на облагане през финансовата 2008 г., вещото лице по назначената ФСчЕ
е обследвало паричния баланс по постъпили парични средства и раздаваните такива
по дни, като е установена отрицателна касова наличност за финансовата 2008 г. в
размер на 18 016.49 лв. От постъпилите парични средства са били придобити
доходи от В.Т., чиито произход е бил от прехвърляне на права или имущество в
размер на 56019,65 лв. и доходи от трудови правоотношения.
По отношение на
продажбата на ап.1 с НА вх. рег. № 4149/23.10.2008 г. от Е.и В. Т.на Н.С.С.,
вещото лице е приело, че при нормативно признати разходи 10% - 1 080 лв., данъчната основа е била
определена на 9 720 лв. Предвид, че имота е бил в СИО, то 1/2 се отнася за
Е.К.Т.и 1/2 за В.А.Т. или данъчната основа за всеки един от тях е била
определена от вещото лице на 4 860 лв.
По отношение на
продажбата на недвижим имот идеални части от поземлен имот с идентификатор
72693.600.11 по КК на м-ст “Икантлъка“, кк“Карвуна“, с площ 1596 кв.м.,
идентичен с УПИ №1-11, за сумата от 21 000 лв с НА с вх. рег. №
2948/24.07.2008 г. от В.и В.Н., и Е.и В. Т.на И.Х.И.и Ц.Г.Т., вещото лице е
приело, че при продажна цена от 7 000 лв., цена на придобиване 6 250
лв. намалено с 10% нормативно признати разходи от 75 лв., поради което вещото
лице е определило данъчната основа от 675 лв. Приело е, че с оглед
обстоятелството, че имотът е в СИО, то 1/2 се отнася за Е.К.Т.и 1/2 за В.А.Т.
или по 337.50 лв. за всеки един.
В изготвената
експертиза, а и в РА № *********/15.04.2014 г. са отразени и непаричните
доходи, остойностени в български левове към датата на придобиване на основание
чл.10 ал.IV от ЗДДФЛ. За определяне на пазарната цена на получен
непаричен доход от продажбата на право на строеж към датата на акт 15 -
09.01.2008 г. в хода на ревизионното производство е било възложено и извършване
на техническа експертиза, с която е определена пазарната стойност на
извършените СМР към датата на извършване на строителството по обекти.
Обект-апартамент
1-пазарна стойност - 33 814.00 лева.
Обект
-апартамент 14 -пазарна стойност - 37 760.00 лева.
Обект
-апартамент 32-пазарна стойност - 47 459.00 лева.
Прието е, че
недвижимият имот, върху който е учредено
право на строеж е бил придобит, чрез покупка с НА с вх. рег. № 6771/28.11.2005
г., поради което и на основание чл.ЗЗ, ал.1, т.6 от ЗДДФЛ цената на придобиване
на учреденото право на строеж е била в размер на 6 095 лв., цялата площ от
575 кв.м., е закупена за 12 190 лв., от която 1/2 е била продадена с НА
вх. № 2319/09.05.2007 г.
Заключението на
вещото лице е било, че при пазарна цена от 119 033 лв., цена на
придобиване 6 095 лв. Установената разликата е 112 938 лв., като
вещото лице е приспаднало 10% нормативно признати разходи в размер на 11293.80
лв., и е приело, че данъчната основа следва да се определи на 101 644.20 лв.,
като 1/2 е за В.Т. - са били 50 822.15
лв.
В изготвеното
заключение по съдебно счетоводната експертиза по ДП, вещото лице е констатирало
като дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. от В.Т. за данъчен период
01.01.2007 г.-31.12.2007 г., като главница до размера 1 603.42 лв., която
напълно и изцяло е погасена на части във времето, като срокът на деклариране и
съответно внасяне в ТД на НАП е 30.04.2008 г., с период на забава 01.05.2008 г.
до датата на окончателното погасяване 01.12.2016 г., размера на дължимите лихви
са на стойност - 1 396.75 лв.
Според вещото
лице дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г. от В.Т. за данъчен период
01.01.2008 г.-31.12.2008 г. за главница
в размер -7403.56 лв., като срокът на деклариране и съответно внасяне в ТД на
НАП е 30.04.2009 г. периода на забава е считано от 01.05.2009 г. до 31.05.2017
г., размера на дължимите лихви са на стойност 6 109.66 лв.
С вносни
бележки от 07.07.2017 г. и 14.07.2017 г. вменените с обвинението данъчни
задължения общо в размер на 9006.98 лв. и изчислените от вещото лице лихви за
забава по това задължение в размер на 7 506.41 лв. са били внесени в
бюджета до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, като
фактически са били внесени още по-рано още в хода на досъдебното производство.
Въз основа на
тази фактическа обстановка окръжният съд е направил неправилен извод, за това,
че е доказано, че обв.Т. през 2007 г. и 2008 г. е получила облагаем доход от
продажбата на ап.41 и на ап.1 находящи се в гр.Каварна, „Крайбрежна зона“,
ул.“Простор“7, на ПИ с идентификатор 72693.600.11 по КК на м-ст “Икантлъка“,
кк“Карвуна“, с площ 1596 кв.м., идентичен с УПИ №1-11, както и непаричен доход,
остойностен в български левове към датата на придобиване /акт образец 15/ 09.01.2008 г.
Този извод на
съда е необоснован и незаконосъобразен.
По делото не са
събрани доказателства, установяващи че посочените в цитираните по-горе
нотариални актове суми /или техни части/ са получени лично от обв.Т..
Действително в нотариалните актове са налични отразявания, че продажните цени са
заплатени в брой на продавачите, но за нуждите на наказателното производство е
необходимо да се установи, че обвиняемата е получила суми и техният размер, за
да се приеме, че е бездействала, т.е., че не е изпълнила задължението си да
декларира данъчни задължения произтичащи от продажбите. В настоящият случай
обвинението се гради на предположения, тъй като липсват както писмени
доказателства за получаването на ½ от продажната цена от Т. по всички
инкриминирани сделки, както липсват и гласни такива – нито от разпита на някой
от купувачите се установява дали и каква точно сума за заплатили лично на Т., а
и нейният съпруг е отказал да дава показания на основание чл.121, ал.1 от НПК.
По
отношение наличните по делото експертизи – безспорно те не са доказателства или
доказателствени средства и не възпроизвеждат доказателствени факти. Дадените
оценки в експертните заключения не са обвързващи за съда и не решават
поставените въпроси, но с оглед разпоредбата на чл.154,
ал. 2 от НПК
изискват аргументация за тяхното приемане или отхвърляне.
Не
е спорно, че вещите лица, изготвили заключенията по назначените
съдебно-счетоводни и съдебно счетоводно-оценъчна експертизи, притежават
необходимите професионални знания и опит, за да отговорят на поставените им
задачи.
Настоящият
състав счита за неприемлив ползвания от счетоводните експертизи механизъм за
определяне на облагаемите доходи, доколкото в елементите на последния са
ползвани презумпции, допустими в друго производство /това по ДОПК/, но
недопустими в наказателното производство и съображенията са следните:
Съгласно
законовата регламентация, за нуждите на производствата по чл.1
от ДОПК, включително
производствата по установяване на задължения за данъци, когато е налице някое
от посочените в чл.122, ал.1 от ДОПК обстоятелства, органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал.2 основа, а алинея
втора на чл.122 от ДОПК урежда обстоятелствата, които органът по
приходите взема предвид при определяне на данъчната основа.
Така
посоченият механизъм за определяне на данъчната основа, установяваща данъчни
задължения е основан на презумпцията, че дяловете на съпрузите са равни.
Действително
според повелята на чл.28 от СК при прекратяване на имуществената общност
дяловете на съпрузите са равни.
По-голям дял може да се определи в полза на някой от съпрузите при
прекратяване на СИО поради развод, когато на същия са предоставени за
упражняване родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца,
ако това създава за него особени затруднения (чл.29, ал.1 от СК). При прекратяване на СИО поради
развод или със съдебно решение, когато важни причини налагат това, може да се определи
по-голям дял от общото имущество на единия от съпрузите, ако приносът му в
придобиването значително надхвърля приноса на другия (чл.29, ал.3 от СК).
В
настоящият случай бракът на В. и Е.Костови не е прекратен и тяхната
съсобственост е бездялова.
Както
беше посочено по-горе в нотариалните актове са налице отбелязвания, че сумите
са получени в брой от продавачите /В. и Е.Костови/ без да са налични
доказателства кой колко е получил от продажната цена. Презумирането, че всеки
от съпрузите е получил по ½ от тези суми, не може да преодолее забраната
по чл.105,
ал.2 от НПК,
доколкото предположението не е допустимо доказателствено средство и в този
смисъл данните получени по този ред не могат да заместят дължимите, надлежно
събрани по реда на НПК, доказателства, а такива по настоящото
дело липсват.
Предвид
липсата на доказателства дали и каква сума е получила обв.Т. от цитираните
по-горе сделки следва да се приеме, че начинът, по който е определен според
заключенията реализирания доход, послужил за определянето и на облагаемия доход
е базиран на методиката на чл. 122 от ДОПК, т.е. въз основата на предположение. В наказателния
процес за разлика от административния, в частност от данъчния, е недопустимо
обвиняемият/подсъдимият да оборва фактите и обстоятелствата, залегнали в
обвинителния акт/постановлението по чл.375 НПК чрез задължаването му да
представя съответни оправдаващи го доказателства, т.е. доказателствената тежест
в процеса да бъде прехвърлена на подсъдимия/обвиняемия. В наказателния процес
основната гаранция за правото на защита на обвиняемия/подсъдимия е презумпцията
за невиновност. Тежестта на доказване е за представителя на обвинението, като
прокурорът следва да докаже обвинението при това по несъмнен начин.
Подсъдимият/обвиняемият не е задължен да дава каквито и да било обяснения, още
повече да доказва твърденията си и на тази основа не могат да се правят,
каквито и да било изводи в негова вреда. Разместването на тежестта на
доказване, съобразно разпоредбата на чл.
123 от ДОПК
при установяването на недекларирани печалби или доходи, се отнася само за
нуждите на данъчното производство. По делото липсват каквито и да било
доказателства от които да се установи, още повече по несъмнен начин, размера на
дължимия от обв.Т. данък, респективно установяването на елемент от
инкриминирания престъпен състав. В този смисъл констатациите от влезлия в сила
РА за установени данъчни задължения по ЗДДФЛ на обвиняемата не намират подкрепа
от доказателствата по настоящото наказателно производство.
Приетото за
установено от фактическа страна от първоинстанционния съд, че в инкриминирания
период подсъдимата е получила половината от продажните цени на отчуждените
имоти, семейна имуществена общност, както и от получаването на апартаменти в
резултат на учредяването на право на строеж срещу задължение за построяване на
жилищна сграда, но не е изпълнила задължението си да подаде данъчни декларации
по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г., не почива на точния смисъл на събраните
доказателства. Това е така, защото, данъчните задължения се отнасят само до
получени доходи през съответната година и са дължими лично от физическото лице.
Следователно, за да възникне данъчно задължение, основано на ЗДДФЛ, следва да е
установено категорично и несъмнено, че доходът е получен от лицето, а това не е
правен, а фактически въпрос. В случая, е презумирано, че, след като обвиняемата
и нейният съпруг са осъществили сделките с недвижимите имоти, семейна
имуществена общност, от това следва, че тя е получила и половината от платените
цени по тези сделки. По делото обаче няма данни за начина на разпределение на
сумите от продажбите, поради което е недопустимо да бъде презумирано, че сумите
са разпределени поравно. Казано обобщено, приетото фактическо положение, че
обвиняемата е получила половината от дохода от продажбите на имоти и от
получаването на апартаменти в резултат на учредяването на право на строеж срещу
задължение за построяване на жилищна сграда, но не е подала декларации по чл.50 ЗДДФЛ, в които да
включи и този доход, влиза в логическо противоречие с действителния смисъл на
доказателствената съвкупност, а това повлиява и на правилността на останалите
изводи по релевантните факти, касаещи съставомерността на деянието.
В същото време,
в чл.10 от ЗДДФЛ, са определени видовете доходи, като в т.6 са включени доходите от
източници по чл.35. Облагаеми по ЗДДФЛ са всички източници, придобити от
данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключението на доходите,
които са необлагаеми по силата на закон /чл.12/, а необлагаемите са посочени
изчерпателни в чл.13 от ЗДДФЛ. Посочените разпоредби обуславят необходимостта
от установяване произхода и основанието на придобиване на доходите, за да може
да се установи подлежат ли същите на облагане или не, какъв е размерът на
данъчната основа и дължимия данък, както и че те са реализирани от данъчния
субект през предходната на декларирането им година.
Докато в
производството по обжалването на РА тежестта за доказване на твърдените факти и
обстоятелства е за ревизираното лице, то в наказателното производство тежестта
на доказване е изцяло възложена на прокурора и разследващите органи. Същите
следва да ангажират непротиворечиви доказателства, че инкриминираните суми са
собственост на обвиняемата, придобити са от нея през инкриминирания период,
представляват облагаем доход, който не е деклариран и поради какви
обстоятелства, за да бъде ангажирана нейната наказателна отговорност в пълен
обем. Видът на източниците на доходите, подлежащи на облагане има съществено
значение за дължимото данъчно задължение и е несъмнено обективен признак от
състава на престъплението по чл.255 от НК. За неговата
обективна съставомерност следва да бъде установено по безспорен начин източника
на доходите /произхода на средствата/, за да може да бъде определена и
данъчната основа, респ. дължимия данък; момента на придобиване на средствата с
оглед преценката на дънъчния период и дължимото поведение на обвиняемата за
деклариране и подаването на данъчна декларация.
Обстоятелствата,
които са от значение за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемата
следва да бъдат установени по безспорен начин с всички допустими от НПК способи
и средства за доказване.
По настоящото
дело делото освен НА не са представени никакви други доказателства, които да
защитят обвинителната теза, поради което и изводът на първоинстанционния съд за
доказаност на обвинението се явяват неправилни.
По отношение
давността:
Настоящият
състав на съда счита, че въпросът за давността може да бъде поставен по всяко
време в хода на висящо наказателното производство.
С
решение № 41/ 21.03.2019 г. Варненският апелативен съд по ВНАХД № 32/2019 г., позовавайки се на Тълкувателно
решение №26 от 01.04.1960 г. на ОСНК на ВС
е приел, че по основният състав /чл.255, ал.1, пр.1, т.1 вр. чл.26, ал.1
от НК, по който на Т. е повдигнато обвинение на 04.08.2017 г./, съобразно
разпоредбата на чл.80, ал.1, т.3 от НК, давностния срок е започнал да тече от
30.04.2009 г. и би изтекъл на 30.04.2019 г., но тъй като е прекъсван с
надлежните действия на органите на ДП, от прекъсването му е започнала да тече
нова давност. За изтичане на абсолютната погасителна давност са необходими 15
години, които биха изтекли на
30.04.2024 г.
.
Привилегированият
състав /чл.255, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по който на обв.Т. е било
повдигнато обвинение на 06.02.2018 г./, е обвързан с абсолютния давностен срок
от седем години и шест месеца. Този срок е започнал да тече от 14.07.2017 г. и
би изтекъл на 14.01.2025 г.
Т.е.
и към настоящият момент нито един от тези срокове не е изтекъл, поради което и
искането за прекратяване на наказателното преследване на това основание се
явява неоснователно.
Всичко изложено
по-горе обуславя извода за неправилност на така постановеното от ДОС решение:
въз основа на коректно събраните доказателства съдът е направил неправилни
правни изводи досежно виновността на обв.Т., респективно неправилно е приложил
и материалния закон. В този смисъл въззивната жалба се явява основателна,
поради което настоящият състав на АС-Варна постанови нова присъда по реда
на чл.378, вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК, като отмени решението на ДОС и призна за невинна
обв.Т. по предявеното й обвинение.
Предвид
опрадваването на обв.Т. и с оглед разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК,
сторените по делото разноски остават за сметка на Държавата.
Водим от
горните съображения, въззивният състав на АС-Варна постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.