О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 05.11.2018г. гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав
Маратилов
Димитър
Бозаджиев
при участието на секретаря………, като разгледа докладваното
от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№603 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал.1 във връзка с
чл.410 и чл.274 ал.1 т.2 от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №2262 от 26.09.2017г. издадена по
ч.гр.д.№3773/2017г. по описа на Пазарджишки
районен съд в частта с която е разпоредено длъжникът Б.К.Б., с ЕГН-********** ***
да заплати на Н.К.Б., с ЕГН-********** *** сумата от 500лв представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение.
В
частната си жалба с вх.№19193 от 29.09.2017г. жалбоподателят Б.Б. чрез
пълномощника си адв.М.М. *** поддържа, че заповедта за изпълнение в частта за
посочените разноски е незаконосъобразна тъй като с оглед характера на
заповедното производството и процедурата която се осъществява-подаване на
заявление с посочен размер на претенцията, представеният и уважен размер на адвокатското
възнаграждение от 500лв е прекомерно завишен, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Поддържа се, че в случая същият следва да бъде присъден в
минималния размер съгласно чл.7 ал.7 във връзка с ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
при база на половината от стойността на претендираните суми, то минималният
размер на възнаграждението следва да бъде определен на база 351.49лв. Моли да
се намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение до предвидения в
закона минимум.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор на частната жалба от насрещната
по спора страна в който същата се определя като преждевременно администрирана с
оглед развитието на производството по чл.422 от ГПК и неговия краен резултат, а
по същество се сочи, че присъденото адвокатско възнаграждение в заповедното
производство не е прекомерно по размер
при минимално предвидено такова от 300лв и че няма изискване адвокатската
защита да се осъществява срещу минимално установения размер по Наредбата. Моли
да се остави без уважение жалбата.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Пред Пазарджишки районен съд е
инициирано заповедно производство по чл.410 от ГПК от заявителя Н.К.Б. *** чрез процесуалния си представител
адв.С.М. *** и против длъжника Б.К. Б.
от същото населено място, с искане да бъде издадена срещу длъжника заповед за
изпълнение за парично вземане в размер
на 652.98лв представляваща половината от дължима сума за текущ ремонт на
покрив, ведно с присъждане на разноски за държавна такса от 25лв и 500лв
заплатени като адвокатско възнаграждение.
Със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №2262 от 26.09.2017г., издадена по
ч.гр.д.№3773/2017г. Пазарджишкият районен съд е уважил искането както е
разпоредил длъжникът Б.К.Б. да заплати
на заявителя Н.К.Б. сумата от 652.98лв
както и 525лв разноски от които 25лв
разноски за държавна такса и 500лв разноски за адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена лично на длъжника Б.К.Б. на дата 28.09.2017г., като на 29.09.2017г.
от последния е постъпило възражение по чл.414 от ГПК с вх.№19192, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, като на същата
дата е постъпила и настоящата частна жалба срещу заповедта в частта за
разноските за адвокатското възнаграждение. Между впрочем по указания за
заповедния съд дадени по реда на чл.415 от ГПК заявителят в заповедното
производство е предявил иск в едномесечния срок за установяване на вземането си
по който е образувано гр.д.№4723/2017г.
по описа на Пазарджишки районен съд. По така образуваното исково производство е
одобрена от съда на 10.07. 2018г. постигната между страните спогодба, която е в
смисъл, че ответникът Б.Б. се задължава
да заплати на ищеца Н.Б. сумата от 600лв, от които 300лв платими в тридневен
срок по сметка на пълномощника на ищеца адв.М., а остатъкът до пълния размер от
600лв да ги заплати на три равни вноски от по 100лв, платими на последното
число за м.август, септември и октомври 2018г. Изрично в одобрената от съда
спогодба е уговорено и записано, че разноските остават така както са сторени от
страните. Производството по делото е прекратено поради постигането на
спогодбата като определението на съда с
което се прекратява производството е влязло в законна сила на 04.09.2018г.
При тези данни, Пазарджишкият окръжен
съд прави следните изводи:
Макар да е подадена в законоустановения срок
настоящата частна жалба срещу издадената заповед по чл.410 от ГПК в частта за
разноските е процесуално недопустима. Налице е установена съдебна практика
(определение №387 от 11.07.2017г. на ВКС по ч.т.д.№1003/ 2017г., ІІ т.о., докладчик
съдията Е.В., и други), според която в случаите когато в заповедното
производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 от ГПК срещу заповедта
за изпълнение в частта за разноските и при подадено възражение по чл.414 от ГПК, в резултат на което е инициирано производство по установителен иск по
чл.415 ал.1 от ГПК, което е приключило с определение за прекратяване на
производството поради влизане на заповедта за изпълнение в сила и при одобрена съдебна
спогодба, като страните са уредили изрично със спогодбата отговорността за
разноските, то жалбата се връща тъй като е без предмет. Тоест, налице е изрично
уреждане на отношенията между страните Б.Б. и Н. Б.
включително и по отношение на направените в заповедното производство разноски,
в каквато връзка страните са направили чрез пълномощниците си изрични волеизявления
пред съда и същите са вписани като част от съдържанието на одобрената спогодба.
Следователно липсва предмет на частната жалба доколкото съгласно одобрената
спогодба разноските в заповедното производство остават така както са сторени от
страните по него, тоест никой нищо не дължи на другия като разноски.
В този смисъл подадената частна
жалба от Б.Б. с вх.№ 19193 от
29.09.2017г. се явява недопустима и като такава следва да се остави без
разглеждане и се върне, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл.413
във връзка с чл.410 и чл.415 във връзка с чл.234 ал.1 и ал.3 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с
вх.№19193 от 29.09.2017г. подадена от Б.К.Б., с ЕГН-********** *** чрез адв. М.Х.М.
***, против заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №2262 от 26.09.2017г. издадена по
ч.гр.д.№3773/2017г. по описа на
Пазарджишки районен съд в частта с която е разпоредено длъжникът Б.К.Б., с ЕГН-**********
*** да заплати на Н.К.Б., с ЕГН ********** ***, сумата от 500лв представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, и ВРЪЩА
частната жалба на подателя й.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№603/2018г. по описа на Пазарджишки
окръжен съд.
Определението за прекратяване на
производството подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Председател: Членове:1. 2.