№ 1330
гр. София, 17.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело
№ 20221100501341 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба с вх. № 256 от 17.01.2022 г., по описа на ЧСИ М.К., рег.
№ 788 на КЧСИ, подадена от А.А. П..
Преписката е била администрирана от ЧСИ и постъпила в съда под вх. № 7305
от 09.02.2022 г.
Жалбоподателят твърди, че на 12.01.2022 е получил съобщение от ЧСИ М.К. с
изх. № 143/10.01.2022г., по изп. д. №20137880400001, с което е уведомен, че следва в
двуседмичен срок доброволно да предаде владението върху владения от него имот с
идентификатор: 68134.1935.152.2.121 с площ от 139,20 кв. м., находящ се на адрес: гр.
София, ул. „**** III“, №****, като в противен случай ще бъде извършен въвод във
владение, насрочен за дата 20.01.2022 г., от 10:00 до 12:00 ч.
Счита, че тези действия са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, тъй
като е получил съобщението от ЧСИ, като същото е било поставено пред вратата на
адреса на процесния имот и на практика той или негов представител никъде не се е
подписал, че е получил същото. Също така, съобщението било издадено на 10.01.2022
г., било връчено неофициално на 12.01.2022 г., а въводът е насрочен за 20.01.2022 г.,
въпреки дадения му двуседмичен срок за доброволно изпълнение. По този начин и с
тези действия било накърнено правото му на защита, тъй като не можело да се
установи с точност кога започват да текат процесуалните срокове за него, а
предоставените му срокове са практически неизпълними.
Поддържа, че съгласно чл. 435, ал. 5 от ГПК и ТР N°3 от 10.07.2017г., по тълк. д.
№3/2015 г, ОСГТК на ВКС, не може да се извърши въвод във владение срещу трето
лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което
е постановено изпълнително основание. Жалбоподателят нямал качеството на длъжник
или взискател по горепосоченото изпълнително дело и владее процесния имот от 2008
г., за придобиването на който е заплатил сума на дружеството строител и вероятен
длъжник по изпълнителното дело - „Ю В.Б.Г.” АД в общ размер на 41 000 евро, за
което има издадени квитанции от същото дружество. Въпреки че към онзи момент
строежът на сградата още не е бил напълно завършен, той е започнал да упражнява
фактическата власт върху имота именно тогава, като на практика той е бил първият
1
заселник в тази сграда, като повече от 13 години владеел имота, поради което
понастоящем е завел иск пред СГС с вх. N° 30634 от 01.12.2021 г., с правно основание
чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС, срещу „И.” АД, вследствие на което е образувано гр. д.
N° 20211100114417, по описа на 1-2 с-в, ГО, СГС.
Счита, че изпълнителното дело, което е образувано през 2013 г., е напълно
възможно към момента да е прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и
всички извършени действие след датата на прекратяването му се явявали нищожни.
По изложените съображения се иска от съда да отмените насрочения за
20.01.2022 г. от съдебния изпълнител въвод във владение на горепосочения недвижим
имот, тъй като същия се владее от А.А. П. в качеството му на трето лице, като същия е
придобил владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено
изпълнителното основание. В случай че съдът счете, че жалбоподателят не отговаря на
изискванията на чл. 435, ал. 5 от ГПК, алтернативно се иска да бъде отложен
насрочения въвод, като в този случай настоящата жалба следвало да се счита за такава
по чл. 523, ал. 2 от ГПК.
Иска се на основание чл. 438 от ГПК да бъде постановено предварително
спиране на изпълнителните действия по отношение на процесния имот до
приключване на настоящото производство.
Взискателят „И.” АД и съдебния изпълнител са депозирали становища, в които
излага подробни съображения за недопустимост на подадената жалба, а при условията
на евентуалност считат същата за неоснователна.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите
на страните, намира подадената частна жалба за процесуално недопустима.
Съображенията за това са следните:
В случая няма спор по делото, че жалбоподателят е трето лице за изп. д.
№20137880400001, образувано по молба на „И.“ АД срещу „Ю Е.Б.Г.“ АД за събиране
на парично вземане. Видно и от приложеното към изпълнителното дело съобщение с
изх. №43/10.01.2022 г., адресирано до „живущите в ап. 56“, находящ се в сграда с адрес
в гр. София, бул. „**** III“ №267, е бил насрочен въвод във владение за 20.01.2022 г.
на купувача „И.“ АД по публична продан на имот с идентификатор:
68134.1935.152.2.121.
Съгласно мотивната част на т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г.,
на ОСГТК на ВКС, възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител е
ограничена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от точно
определен кръг лица и на конкретно посочени в закона основания, което изключва
всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и
отказите на съдебния изпълнител.
Отмяната на насрочен въвод във владение е действие, което не е предвидено от
законодателя като обжалваемо, а приложението на разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК,
на която се позовава жалбоподателят, изисква фактически да е бил извършен въвод във
владение, в който случай ще подлежи на обжалване изготвеният в тази връзка протокол
за въвод във владение, обективиращ самия въвод. Процесуалният закон също така не
предоставя възможност въводът във владение да бъде отложен от окръжния съд в
производство по обжалване действията на съдебния изпълнител. Видно от
съдържанието на посочената от жалбоподателят разпоредба на чл. 523, ал. 2 от ГПК,
първата предпоставка за приложението й е съдебният изпълнител да намери имота във
владение на трето лице, което по необходимост предпоставя такъв въвод да е
действително предприет, като компетентен да отложи въвода е органът по
изпълнението. Самото спирането на изпълнението се извършва от районния съд по
2
искане на третото лице и то при заявени от последния права, изключващи тези на
взискателя.
С оглед твърденията на жалбоподателя, така подадената жалба е насочена срещу
въвод във владение, който е следвало да бъде осъществен на 20.01.2022 г., поради
което не е налице действие или акт на съдебния изпълнител, които да подлежат на
обжалване и жалбата се явява процесуално недопустима. Понастоящем липсва и
правен интерес за третото лице от разглеждане на жалбата му, тъй като, ако въводът е
извършен на насрочената дата, би било безпредметно към момента съдът да се
произнася по неговото отлагане или отмяна на насрочването му. За третото лице няма
правна пречка да подаде жалба по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК, в случай че действително
такъв въвод е бил осъществен спрямо него на 20.01.2022 г.
По изложените съображения, Софийски градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 256 от 17.01.2022 г., по описа
на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, подадена от А.А. П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3