№ 66
гр. Пловдив, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330203282 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 39/28.04.2022г. на
Директора на Областната дирекция по безопасност на храните – Пловдив
/ОДБХ – Пловдив/, с което на „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **, представлявано от А.М.И., е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1900
/хиляда и деветстотин/ лева за извършено административно нарушение по
чл.143, т.2 от Закон за защита на растенията /ЗЗР/, на основание чл.166, ал.3
от ЗЗР.
Жалбоподателят, „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, по съображения, изложени в
жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление.
Претендира разноските по делото за адвокатски хонорар. Редовно призован,
в съдебно заседание се представлява от адв. С. П., който поддържа жалбата и
прави същото искане.
Въззиваемата страна – Областната дирекция по безопасност на храните
– Пловдив, редовно призована, изпраща процесуален представител –
юрисконсулт Ц.Б., която пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки аргументи в тази
1
насока. Претендира разноските за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира
за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършена документална проверка в отдел РЗ към ОДБХ –
Пловдив, свързана с преглед на Изпитвателен протокол № 1046/ 14.09.2021г.
на ЦЛХИК София и становище № 057/ 04.10.2021г. от ЦУ на БАБХ,
инициирани от взета проба по план график на ЕО тор „Комплемастер“ NPK
12-12-17, с партиден номер L1235042025 от ОДБХ – Смолян от обект
Селскостопанска аптека /ССА/ „Фармарго Смолян“ ЕООД, ул. „Бяло море“ №
3, било установено доказано несъответствие на показателите. Във връзка с
това с КП № 0007089 от 15.10.2021г., в качеството си на ** към отдел РЗ към
ОДБХ – Пловдив, свид. Р. М., на длъжност „**“ към отдел „Растителна
защита“ при ОДБХ гр.Пловдив, посетила обект – склад/цех за торове,
стопанисван от дружеството-жалбоподател „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, като
уведомила управителя на обекта А.М.И. за установеното чрез лабораторен
анализ несъответствие на показателите - MG O със стойност под минимално
допустимите по Регламент/ ЕО 2003/2003 на ЕО тор „Комплемастер“ NPK 12-
12-17, с партиден номер L1235042025. Несъответствието било
документирано с Изпитвателен протокол № 1046/14.09.2021г., издаден от
акредитирана лаборатория – ЦЛХИК София. Торът бил разфасован в малки
опаковки от 5 килограмови торби с етикет, на който е заявен „ТЕРА ЛАЙФ”
ЕООД, като преопаковчик. Съгласно чл.2 от Регламент ЕО 2003/2003 на ЕО
това го прави „производител“ и лице, което пуска продукта на пазара, носещо
отговорност за съдържанието на същия. Доказателствените материали -
Изпитвателен протокол № 1046/14.09.2021г., били връчени на
представляващия дружеството.
За направените констатации свид. М. съставила срещу „ТЕРА ЛАЙФ”
ЕООД АУАН № 0000230/ 01.11.2021г. за извършено нарушение по чл.143, т.2
от ЗЗР. Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството,
който се запознал със съдържанието му и го подписал с възражения.
В срока по чл.44, ла.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
акта от жалбоподателя.
2
Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на
АУАН, било издадено процесното НП.
Изложените по-горе фактически положения се установяват от писмени
доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
актосъставителя Р. М., която поддържа авторството на АУАН и направените в
него констатации. В допълнение сочи, че процесният тор в проверения обект
бил 7 торби от 5 кг. За пръв път заявява в съдебно заседание и това, че в
настоящия случай нарушението било свързано с драстични минимални
стойности на магнезиев окис – 0,36 %, при допустими стойности от
регламента 2%.
Съдът кредитира писмените доказателства, както и показанията на
свидетеля, произтичащи от достоверен източник, логични последователни,
съответстващи на другите доказателства по делото и служещи за
установяване на обективната истина.
По делото от кредитирания доказателствен материал безспорно се
установява, че дружеството-жалбоподател „ТЕРА ЛАЙФ” е нарушило
забраната, съдържаща се в чл. 143, т. 2 от ЗЗР, като е поставило маркировка
„ЕО ТОР“ на продукт /торове, съхранявани в стопанисвания от него склад, за
който продукт безспорно е установено, че не отговаря на изискванията на
Регламент /ЕО/ 2003/2003, относно съдържанието по показатели магнезиев
оксид, под минимално предвидените стойности, за което правилно е била
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Въпреки установеното нарушение, съдът констатира, че в хода на
административното производство, при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП, са допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на нарушителя и налагащи отмяна на
обжалваното НП, като незаконосъобразно.
На първо място, такова процесуално нарушение е липсата на описание
на нарушението по чл. 143, т. 2 от ЗЗР и на неговите съставомерни елементи
от обективната страна, която липса настоящият съдебен състав констатира в
акта и постановлението.
И актосъставителят, и наказващият орган в описателната част на своите
актове са изложили в хронология извършените от инспекторите при ОДБХ
гр. Пловдив действия по време на проверките, съставените в тази връзка
3
протоколи, като са посочили и заключението на БАБХ за несъответствие на
проверените торове с изискванията на Регламент /ЕО/ № 2003/2003. Самата
материална норма обаче бланкетно препраща към изискванията на
Реглемента, но в случая липсва привръзка какви всъщност са те. В този
смисъл не става ясно какви са били показателите на МG O, за да се направи
реална преценка, дали действително са под минималните допустимите такива
по Регламента. Едва в съдебно заседание, в показанията си актосъставителя
М., заявява, че нарушението било свързано с драстични минимални стойности
на магнезиев окис – 0,36 %, при допустими стойности от регламента 2%. За
първи път в съдебно заседание се споменава,че торът е 7 торби по 5 кг, общо
35 кг, като самото количество би повлияло върху смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства при индивидуализацията на наказанието. Така
съдът формира извод, че в настоящия случай отсъстват описани, релевантни
за нарушението обстоятелства, което на практика е довело до липса на
описание на санкционираното деяние и до това какво точно правило за
поведение контролните органи са приели, че не е спазил жалбоподателят.
Заключението им, че е нарушена забраната на чл. 143, т. 2 от ЗЗР, се извежда
единствено от цитиране на нейния текст в НП. Изискването на закона всички
фактически обстоятелства, релевантни за съставомерността на деянието и за
реализиране на отговорността да бъдат обективирани в съдържанието на акта
и съответно в наказателното постановление, в случая не е спазено. Това е
довело до липса на реквизит в съставените административни актове, който е
задължителен, съгласно изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН и до опорочаване на водения административнонаказателен
процес, с което неприемливо се ограничава правото на защита на
жалбоподателя и е основание за отмяна на атакуваното НП.
По-нататък, съдът констатира и допуснато съществено процесуално
нарушение, касаещо датата на нарушението, задължителен реквизит от
съдържанието на АУАН и НП, вменен съответно в чл. 42, ал.1 т. 3 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Описвайки предприетите от контролните органи проверки
на стопанисвания от жалбоподателя склад за съхранение и търговия за торове
и последвалите ги действия в тази връзка, актосъставителят и наказващият
орган са пропуснали да впишат датата, приета от тях за дата на нарушението.
Липсва и отбелязване на дата на установяване на констатираното деяние.
Посоченият пропуск е довел до съществено нарушение на процесуалните
4
правила, ограничаващ правото на защита на нарушителя, тъй като датата на
нарушението е пряко свързана с института на давността по чл. 34 от ЗАНН, а
от там и възможността да се състави АУАН и издаде НП. Тази нередовност в
акта и НП води до съществено нарушение на правото на защита на
нарушителя и до невъзможност своевременно да организира своята защита с
възможността да направи своите възражения, които да бъдат преценени с
оглед останалите събрани доказателства и степента на извършеното
нарушение. Неяснота възниква и по отношение на мястото на нарушението,
дали е в Смолян или Пловдив.
Що се отнася до наведеното в жалбата възражение за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при прилагане на
определената от наказващия орган санкционна норма, съдът приема същото
за основателно. В случая дружеството-жалбоподател е било санкционирано с
налагане на административно наказание на основание чл. 166, ал. 3 от ЗЗР,
която разпоредба предвижда имуществена санкция от 1900 до 3600 лв., когато
нарушенията по ал. 1 или 2 са извършени от юридическо лице или едноличен
търговец. Видно от текста на цитираната разпоредба, същата не съдържа
конкретно правонарушение, а препраща към ал. 1 и ал. 2 на чл. 166 от ЗЗР и в
този смисъл няма самостоятелно приложение. В случая липсва привръзката с
ал.2 на чл.166 от ЗЗР, поради конкретната забрана, която е нарушил в чл. 143,
т. 2 от ЗЗР.
Коментираните нарушения са от категорията на съществените такива,
тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на наказаното
дружество и ограничават възможността му да я реализира в пълен обем,
поради невъзможността на същото да узнае за какво точно деяние се
ангажира административнонаказателната му отговорност, кои факти и
обстоятелства следва да оборва и какво е основанието за неговото
санкциониране.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното
Наказателно постановление №
39/28.04.2022г. на Директора на Областната дирекция по безопасност на
храните – Пловдив / ОДБХ – Пловдив/, с което на „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от
А.М.И., е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
5
САНКЦИЯ в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева за извършено
административно нарушение по чл.143, т.2 от Закон за защита на растенията
/ЗЗР/, на основание чл.166, ал.3 от ЗЗР, следва да бъде ОТМЕНЕНО като
незаконосъобразно.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в съдебните производства
имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено
своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за
реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер
на 400 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от
31.05.2022г. В същия е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при
подписването му, като в тази си част представлява разписка за заплащането
на хонорара. От въззиваемата страна е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар в съдебно заседание. Ето защо,
предвид отмяната на обжалваното наказателно постановление, изложените
по-горе съображения, материалния интерес от 1900 лева и това, че договорът
за правна защита и съдействие е от преди измененията с ДВ бр.88 от 2022г. на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в чл.7,
ал.2, т.2, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя до
размера от 363 лева. Следва съдът да осъди въззиваемата страна - Българска
агенция по безопасност на храните за тази сума, в качеството на разпоредител
на средства и да се остави като неоснователно искането й за разноски за
юрисконсултска защита.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 39/28.04.2022г. на Директора
на Областната дирекция по безопасност на храните – Пловдив / ОДБХ –
Пловдив/, с което на „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **, представлявано от А.М.И., е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1900
/хиляда и деветстотин/ лева за извършено административно нарушение по
чл.143, т.2 от Закон за защита на растенията /ЗЗР/, на основание чл.166, ал.3
от ЗЗР.
6
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: **, представлявано от А.М.И., сумата от 363 /триста
шестдесет и три/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7