Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.05.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд,гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.Дора
Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка
Павлова
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 190/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на М.В.Т. с ЕГН ********** ***, срещу решение № 255 от 07.12.2018г. по
гр.д. № 564/2018г., с което е отхвърлен предявения от Н.И.Н. с ЕГН **********
срещу жалбоподателя иск с основание чл.30, ал.3 от ЗС за заплащане на сумата
3926.50 лв.,представляваща припадащата му се половина от стойността на
заплатените от ищеца разходи за снабдяване с необходимите документи,изготвяне
на инвестиционен проект № 56/14.08.2013г. за узаконяване на жилищна сграда и
акт за узаконяване,както и на инвестиционен проект № 57/14.08.2013г. за
преустройство на еднофамилна жилищна сграда в двуфамилна
жилищна сграда,находяща се в УПИ Петнадесет за имот
441 в кв.75 по плана на с.С., и одобряването им от Главния архитект на Община
Ботевград,с урегулирана площ 663 кв.м,ведно с построените в имота двуетажна
жилищна сграда и стопанска сграда, ведно със законната лихва върху
сумата,считано от подаването на ИМ на 29.03.2018г. до окончателното й плащане и
жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 857.10
лв.въззивникът атакува отхвърлянето на иска на
посоченото в решението основание-поради уважаване възражението му за прихващане
със съответната част от вземането му в размер на 6100 лв.,формирано от сума за
уравнение на дяловете,присъдена му със съдебно решение по гр.д. № 1096/2011г.
на БРС,по което е издаден изпълнителен лист на 04.06.2018г. по частично
потвърденото решение на БРС с решение № 57/05.02.2018г. на СОС по въззивно гр.д. № 969/2012г.,влязло в сила на
30.03.2008г.Жалбоподателят счита,че искът е следвало да бъде отхвърлен на друго
основание, а именно:неговата неоснователност.Искът бил неоснователен, тъй като
посочените разноски за преустройство на сградата били изцяло в интерес на ищеца
и въззивникът многократно и еднопосочно се
противопоставял на това, тъй като бил заинтересован от публична продан на
имота.Решението било постановено при закононарушения от материално правен и
процесуално правен характер и било необосновано.По делото се устантовило безспорно,че всички административни
производства били инициирани от ищеца.Въпреки направеното искане в отговора по
чл.131 ГПК за упражняване от съда на косвен съдебен контрол за
законосъобразност на одобряването на инвестиционен проект № 57/14.08.2013г.,съдът
не упражнил такъв контрол.Двете административни производства-узаконяване на
жилищната сграда и одобряване на инвестиционен проект за делба-трябвало да се
проведат самостоятелно, а не едновременно.Двата административни акта били с
една дата/14.08.2013г./ и въззивникът бил уведомен
едновременно за двата акта.Това опорочило и двете процедури.Въпреки това съдът
одобрил инвестиционния проект за делба и всички разходи във връзка с тези
производства били преценени като плащане на необходими разходи.Този извод бил
незаконосъобразен.“Необходими разноски“ бил термин,визиращ разходи,без които
вещта би се повредила или загинала.на второ място,тези разходи били направени
без съгласие на съсобственика и сметките следвало да се уредят чрез института
на водене на чужда работа без пълномощно и неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД.На трето място,предвид разпоредбата на чл.145 ,ал.4 от ЗУТ,проектът за
разделяне на сградата загубил действието си,защото възложителят не поискал в
едногодишен срок строително разрешение за осъществяване на преустройството на
сградата.Решението било немотивирано.Претендират се разноски за въззивната инстанция по списък в размер на 928.55 лв., от
които 78.55 лв. държавна такса и 850 лв. адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна Н.И.Н. не е депозирал отговор
на въззивната жалба.По същество пледира за потвърждаване
на решението на БРС.Съгласно съдебната практика контролът за законосъобразност
на одобряване на проектите за разделяне на съсобствен
имот се извършва от съда,пред който делото е висящо.Мотиви в този смисъл били
изложени във възивното решение по решението, постановено
във втората фаза на делбеното дело.Инцидентният
контрол върху административните актове бил недопустим.Неоснователно било
възражението,че преустройството на имота не ползвало ответника-напротив, той
получил реален дял и можел да го ползва по предназначение.Основен принцип на
делбата бил тя да бъде извършена така,че всеки да получи дял в натура.Делбеното производство било инициирано от въззивника и последният следвало да приеме резултатите от
прилагането на принципите на това производство.За да се одобри проектът за
обособяване на дялове в натура,необходимо било сградата да се узакони.Ето защо
разноските за узаконяването и проектиране на преустройството били в полза на
двамата съделители и следвало да се понесат
поравно.Съгласието на въззивника било ирелевантно,поради което били неприложими институтите на гестията и неоснователното обогатяване.Разноските били
необходими,защото било невъзможно да
функционират по предназначение двете
жилища в съсобствения имот,без да бъдат
обособени по надлежния ред.Преустройството не представлявало подобрение на
имота.Претендира разноски за въззивното производство
в размер на 700 лв. адвокатски хонорар.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност ,с оглед доводите на страните,съдът намира въззивната жалба процесуално допустима ,но неоснователна.
За да постанови съдебния акт,
районният съд е разгледал задълбочено всички факти и доказателства по делото и
е изложил ясни и аргументирани мотиви.Специално по отношение на контрола върху
производствата по ЗУТ съдът е цитирал решение № 57/05.02.2018г. по въззивно гр.д. № 969/2012г. на СОС с предмет
решението,постановено във втора фаза на делбеното
производство.Съгласно чл.203, ал.2 от ЗУТ, контролът за законосъобразност на
проектите се осъществява от съда,пред който делото е висящо. Разходите за
тези производства са „необходими разноски“ и следва да се разпределят съобразно
дяловете на съделителите,в случая поравно.Били
доказани разходи в размер на 7853 лв. и всеки съделител
следвало да заплати 3 926.50
лв.Главният иск с правно основание чл.30,ал.2 ЗС бил основателен и възражението
за прихващане,направено от ответника при евентуалност,следвало да бъде уважено.Ищецът
дължал на ответника 6100 лв. за уравнение на дяловете,за която сума имало
издаден изпълнителен лист.В случая вземането за необходимите разноски не било
ликвидно,но имало правопогасяващо действие по отношение на спорното право и следвало да
бъде уважено,тъй като били налице идентичност на субектите и идентичност на престациите.Предвид изхода на делото съдът е присъдил
съответната част от разноските за първата инстанция на ответника.
По делото релевантните факти са
установени от първоинстанционния
съд и неоспорени от страните.Спори се само по материално-правни и
процесуално-правни въпроси,като тезите на страните са подробно изложени
по-горе.Съдът е достигнал до правни изводи,напълно съответстващи на законовите
разпоредби и константната съдебна практика.Несъстоятелен е доводът, изтъкнат във
въззивната жалба, за липса на материален интерес за въззивника от преустройството.В този смисъл аргументите на въззиваемата страна в писмените бележки са
убедителни.Правилни са и съжденията относно неприложимостта на институтите за
неоснователно обогатяване и водене на чужда работа без пълномощно, както и за
недопустимостта на „косвения контрол“ върху законосъобразността на
административните производства,разглеждани като независими от делбеното производство.Направените за тези производства
разноски са необходими с оглед функционирането на двата обособени жилищни имота
по предназначение.Възражението за прихващане е уважено законосъобразно и искът
е отхвърлен, тъй като вземането се погасява чрез направеното прихващане.
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено.Въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна съдебни разноски за въззивното производство в размер на 700 лв.,произхождащи от
платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 255 от
07.12.2018г. на РС-Ботевград по гр.д. № 564/2018г.
ОСЪЖДА М.В.т. с адрес ***, с ЕГН **********
да заплати на Н.И.Н. с адрес ***, с ЕГН **********, съдебни разноски за въззивното производство в размер на 700/седемстотин/ лева
за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.