РЕШЕНИЕ
№ 1171
гр. Пловдив, 21.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май,
две хиляди двадесет и третата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административнонаказателно дело № 883 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател „Напоителни
системи“ ЕАД гр. София с ЕИК *********, обжалва Решение № 2409 от 30.12.2022
г., постановено по АНД № 5568/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 9 н.с.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 85 от 16.09.2022
г. на Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 1500 лв. /хиляда и петстотин
лева, съгласно постановеното Определение № 2155/28.03.2023 г. за тълкуване на
обжалваното съдебно решение/ на основание чл.200, ал.1, т.27 от Закона за
водите /ЗВ/ за нарушение по чл.48, ал.1, т.11, вр. с чл.53, ал.4, т.3 от ЗВ. С
Решението е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в полза на БД ИБР.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като се
излагат съображения относно неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост.
Сочи се, че не е правилна преценката на районния съд относно липсата на
установени действия на дружеството -жалбоподател при крайна необходимост по
смисъла на чл.8 от ЗАНН, предвид факта, че изпускането на води в р.Въча е
ставало при несъобразяване на режимния график на „НЕК“ ЕАД, който не съвпада с графика
на разпределение на водите за напояване, както и предвид техническата
невъзможност за улавяне на излишна водна маса, предвид обемите на
изравнителните съоръжения. Твърди се, че при препълване на изравнителя
съществува реална опасност от настъпване на неизбежни аварии с висока степен на
риск от заливане на транспортна инфраструктура, земеделски земи и населени
места, поради което и изпълнението на месечния график на МОСВ относно
количеството изпускани води в река Въча било трудно изпълнимо и рисково и
затова не се спазвало. Заявява се, че при извършената проверка по документи не
бил поканен представител на жалбоподателя, като същият не бил запознат с
констатациите на извършилия проверката орган и не му бил представен
констативния протокол за подпис, което нарушавало правото му на защита, както и
че от страна на административния орган не била извършена допълнителна проверка
по повод на заявените от жалбоподателя причини за допуснатото нарушение. Моли
се, ако съдът не приеме тези доводи за отмяна на решението и наказателното
постановление, да приеме наличие на маловажен случая на административно
нарушение.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът по касационната жалба Директор на БД ИБР не е депозирал отговор
по жалбата, като с писмена молба за съдебно заседание, депозирана чрез процесуален
представител, се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от ОП – Пловдив Пелтеков
прави искане за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена на базата на анализ на доказателствата, които
е събрал, описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се
възприема изцяло и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря.
Въз основа на установените факти съдът, постановил обжалваното решение, е
достигнал до извод, че правилно е била реализирана отговорността на
дружеството-жалбоподател, като извършител на нарушение по чл.48, ал.1,т.11, вр.
с чл.53, ал.4, т.3 от ЗВ, което обстоятелство и не се оспорва от страна на
дружеството. Първоинстанционният съд е дал законосъобразен отговор и на всички
наведени в жалбата възражения, като е посочил, че не е доказано наличието на
хипотезата на крайна необходимост в поведението на жалбоподателя, както и че не
са налице основания нарушението да бъде преценено като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Въз основа на това, съдът, постановил обжалваното
решение, законосъобразно е отчел и обстоятелството, че наложеното на
жалбоподателя наказание на практика е съответно на тежестта на установеното
нарушение. В тази насока и настоящата съдебна инстанция намира, че следва да
препрати към мотивите на обжалвания съдебен акт по реда на чл.221, ал.2 от АПК.
За пълнота и предвид изложените и сега
конкретни съображения по касационната жалба, настоящата съдебна инстанция смята
за нужно да посочи, че действително крайната
необходимост по смисъла на чл.8 от ЗАНН, във връзка с чл.13 от НК, вр. с чл.11
от ЗАНН, е такова състояние на непосредствена опасност, което застрашава с
висока степен на вероятност със засягане на правно защитени интереси, като, за
да се квалифицира деянието като такова, извършено при условията на крайна необходимост, е необходимо освен то
да е насочено пряко към отклоняване на непосредствената опасност и да създава
обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси, то и същевременно,
кумулативно с това, да не е съществувал друг начин за избягване на опасността и
причинените от деянието вреди да са по-малко значителни от предотвратените. В
случая, с оглед обстоятелството, че дружеството-жалбоподател е носител на права
и задължения, съгласно издадено му разрешително за водовземане, то очевидно, че
описаната от него дейност, свързана с подаване на води към руслото на река
Въча, е такава, която то упражнява като планирана работна дейност. В тази
връзка и в рамките на организацията на работа на дружеството попада
съобразяването на работните капацитети на ползваните от него съоръжения, включително
изравнители. Заявеното обстоятелство по жалбата, свързано с несъобразяване от
Министъра на ОСВ при утвърждаването на режимните графици, съставляващи
неразделна част от разрешителното за водовземане, с обемите на изравнителите
при жалбоподателя, в тази насока не може да е предмет на обсъждане в настоящото
производство, доколкото жалбоподателят има отделен ред за оспорване на
съответното разрешително. В тази връзка и твърдението му, че графикът бил
неизпълним, не съставлява основание да се приеме наличие на хипотезата по чл.8
от ЗАНН. Отделно от посоченото, при установяване на непредвидими или изключителни
обстоятелства, съществува правомощие на Министъра на ОСВ по чл.53, ал.7 от ЗВ
за служебно изменение на месечния график по чл.53, ал.4 от ЗВ. В тази връзка и
на още по-голямо основание, би следвало да се счете, че при наличие на
предвидими обстоятелства, каквито жалбоподателят сочи да са налице и които
могат да доведат до опасност от характера на тази, посочена от жалбоподателя,
самият той би могъл да отправи искане до компетентния орган за осъществяване на
промени в разрешителното.
Неоснователно е възражението за нарушено
право на защита поради неучастие на представител на дружеството-жалбоподател
при извършване на документалната проверка и неподписване на издадения
констативен протокол от нея. Това е така, на първо място, предвид факта, че
административнонаказателното производство спрямо жалбоподателя стартира с
издаването на АУАН, за чието съставяне същият е бил уведомен. Извършването на
проверката, в рамките на която са били установени данни за извършено
административно нарушение, което е вече
е установено с АУАН, е предварителна проверовъчна дейност на административния
контролен орган, извън административнонаказателното производство. Отделно от това,
видно е от материалите по преписката е, че на практика дружеството-жалбоподател
е взело участие в проверката, като е предоставило лично проверените от главен
експерт в Дирекция „Контрол“ при БД ИБР –Пловдив документи. Извършването на
допълнителна проверка относно посочените от страна на жалбоподателя причини за
неизпълнение на законовото му задължение не е било необходимо, доколкото се
касае до формално нарушение, като причините, особено тези, свързани с наличие
или липса при жалбоподателя на условия да изпълни задължението му, не следва да
се обсъждат в административнонаказателното производство, доколкото спрямо
жалбоподателя е приключило административно производство по издаване на
съответно разрешение. Как жалбоподателят ще осигури спазването на изискванията
на разрешителното е въпрос на негова вътрешна организация.
Предвид изложеното и настоящата съдебна
инстанция намира, че жалбата се явява неоснователна, а съответно решението на
районен съд Пловдив е правилно и законосъобразно.
Законосъобразна, както се каза вече, се явява
и оценката на районния съд за липса на основание за приемане на нарушението
като маловажен случай. Същото произтича от самия му характер, като липсата на
настъпили допълнителни вредни последици от формалното нарушение, както и факта,
че нарушението е първо, са били отчетени правилно при определяне минимума на
имуществената санкция. В тази връзка и изводът на първоинстанционния съд за
законосъобразното ѝ определяне също се явява изцяло правилен.
При извършената и служебна
проверка от настоящия съд по реда на
чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват основания за отмяна на обжалваното
съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, включително и в частта му по присъдените разноски.
Пред настоящата инстанция нито една от
страните не е претендирала присъждане на разноски, поради което и съдът не
дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание
чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 2409 от 30.12.2022 г., постановено по АНД № 5568/2022 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 9 н.с., за което е извършено тълкуване с Определение №
2155/28.03.2023 г.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: