Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 13.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при
секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7698
по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от В.С.Н. против М.Г.К. за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4000.00
лева, ведно с направените разноски по делото.
Ищецът заявява, че на 16.11.2013 год. в с.
И*, обл. Р*, ответникът М.Г.К.
умишлено му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, счупване
на лява скафоидна кост, водеща до трайно затрудняване на
движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни
- престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал.
1 от НК. Отделно от телесната
повреда, включена в
обвинителния акт, непосредствено преди
това го ударил с дървен кол по
лявата ръка и му причинил и леки телесни повреди, изразяваща се в ***************************, които били установени
от извършената съдебномедицинска
и комплексна съдебномедицинска и автотехническа
акспертиза по НОХД № 609/2016
год. по описа на РОС. В резултат на
извършеното спрямо него насилие му били причинени значими
болки и страдания, както по време на
причиняване на телесните повреди, така и впоследствие при
провеждане на лечението им.
Последвал един значителен
период на възстановяване, лечение и
физиотерапия. Срещу М.Г.К. било образувано НОХД №
609/2016
год., което приключило със Споразумение за
прекратяване на наказателното производство, утвърдено от Русенски окръжен съд в
съдебно заседание на 13.03.2017
год., с което ответникът се признал за виновен за извършеното
престъпление – средна телесна повреда.
В качеството си на
пострадал от престъплението ищецът предявява граждански
иск с правно основание чл.
45 от ЗЗД за обезщетяване на
причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и
страдания от причинената му средна телесна
повреда и проведеното
впоследствие лечение, както и неудобствата, свързани с невъзможността да
използва лявата си ръка в продължение на повече от тридесет
дни, които оценява на сума в
размер на 4 000,00 лева. Претендира законната лихва от деня на деликта до окончателното
изплащане на обезщетението и
адвокатски хонорар.
Ответникът дава отговор, оспорва предявения иск, като моли същият да
бъде отхвърлен. Заявява, че искът е завишен по размер. Прави възражение за съпричиняване
от страна на ищеца.
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства,
доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните, а се установява и от приетия по делото протокол с
инкорпорирано в него споразумение по НОХД № 609/2016 год. по описа на РОС, че
ответникът чрез своя упълномощен защитник е сключил споразумение с РОП, одобрено
от съда с протоколно определение от 13.03.2017 год. относно извършено от него
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по отношение на ищеца, тъй като
на 16.11.2013 год. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в *****************
за срок повече от тридесет дни. За извършените престъпления, на ответника било
определено на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо наказание- „лишаване от
свобода” за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.
1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
По
делото не бяха ангажирани свидетелски показания от нито една от страните.
От
приетите по делото писмени доказателства- съдебномедицинско освидетелстване № 9309 от
18.11.2013 год. на МБАЛ РУСЕ АД ОТДЕЛЕНИЕ ПО СЪДЕБНА МЕДИЦИНА, искане за
образно изследване А№132738 от
18.11.2013 год.-2бр., лист за преглед на пациент в спешно отделение № 228863 от
16.11.2013 год. се установява, че на 16.11.2013 год. но ищеца е причинена
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на ***********. Касае се за
трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет
дни. По отношение на установените охлузвания иск не е предявен, поради което не
следва да бъдат коментирани.
При
така установеното от фактическа страна, от
правна страна съдът съобрази следното:
Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементите на който са: деяние (действие или бездействие),
вреда, противоправност на деянието, причинната връзка и вината. Деликтна
отговорност може да се реализира, само когато между действията, посочени като
увреждащи и увреждането съществува пряка и непосредствена връзка. От изброените
елементи на деликта само вината се предполага до доказване на противното - чл.
45, ал. 2 ЗЗД. Признаците на вината като психическо отношение на деликвента към
извършеното от него и правните му последици се определят съобразно съдържанието
им в наказателноправен аспект - чл. 11 НК, тоест деликвентът отговаря не само
за умишлени увреждания, но и непредпазливи такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. При това положение и предвид
обстоятелството, че приложеният по делото протокол от съдебно заседание, в
което е одобрено сключеното между ответника и РОП споразумение се установява
съпричастност на ответника към твърдените от ищеца неимуществени вреди, съдът приема,
че ответникът е извършил престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като тези му действия
са довели до причинените болки и страдания на ищеца от причиненото от ответника
счупване. Именно във връзка с инкриминираното деяние ответникът е подписал
споразумение с РОП, поради което съдът не приема възраженията му, че не следва
да се ангажира отговорността му спрямо ищеца или същата да бъде редуцирана, тъй
като той бил съпричинил настъпилите вреди.
Съгласно разпределената
доказателствена тежест, ответникът следваше да установи наличие на
обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността му. Установяването на
тези обстоятелства следва да бъде извършено по пътя на пълното и главно
доказване, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(Решение № 139 от 18.03.2009
г. на ВКС по гр. д. № 6044/2007 г., II г. о., ГК). Ответникът не
ангажира такива доказателства, а и предвид сключеното споразумение по НОХД № 609/2016
год. по описа на РОС, съдът приема вината му за доказана. Осъществяването на
всеки един от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се
преценява на основата на събраните по делото доказателства, обсъдени по- горе.
Изводът за авторството на деянието е основан на признанието на ответника в
наказателното производство, че действително е виновен за извършването на
престъпление по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
При преценка на размера на
дължимото обезщетение и на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД съдът
определя и размера на присъденото обезщетение, вземайки предвид всички
установени по делото факти и обстоятелства, които определят тежестта на
понесените неимуществени вреди, неговите последици за личността на пострадалото
лице, което е търпяло болки и страдания повече от месец. Не бяха представени
медицински документи за проведено лечение извън този срок, нито бяха ангажирани
свидетелски показания за интензитета на търпените болки и страдания. Понятието
"справедливост" като морално- етично такова следва да включва и
съотношението между деянието и възмездието, получено в наказателното
производство, като бъде отчетено здравословно състояние на пострадалото лице, с
оглед на което паричното обезщетение следва да се определи по размер с оглед на
претърпените вследствие на инцидента отрицателни последици, които са свързани не само с търпените болки, но и със загуба на трудоспособност, което с оглед на възрастта на
ищеца е от съществено значение като депресиращ фактор. В случая поради липса на
доказателства не може да бъде отчетена прогнозата за състоянието на
пострадалия.
Предвид изложено съдът намира,
че са налице признаците от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане, като за репариране на претърпените неимуществени вреди ответникът
следва да бъда осъден да заплати на ищеца сумата 4000.00 лева. В случай, че
бяха ангажирани свидетелски показания от ищеца за установяване на по- висок от
обичайния при този вид фрактури интензитет на болките и търпенето им в по-
дълъг от 30- дневния срок, записан в съдебните експертизи, извършени в
наказателното производство, би могло да се коментира и по- висок размер на
обезщетение. Липсата на такова искане и липсата на доказателства обаче,
препятстват произнасяне на съда в този смисъл.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
деловодни разноски, които са в размер на 500.00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Ве е представени списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 77, вр. чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху
уважената част от иска, която е в размер на 160.00 лева.
Така мотивиран и на основание
чл. 235 ГПК, Русенски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
М.Г.К.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: *** да заплати на В.С.Н., ЕГН ********** ***
сумата 4000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинената му средна
телесна повреда- счупване на ************, довела до трайно затрудняване на
движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни.
ОСЪЖДА М.Г.К., ЕГН **********
с постоянен адрес: *** да заплати на В.С.Н., ЕГН ********** *** сумата 500.00 лева, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА
М.Г.К.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: *** да заплати по сметка на РРС сумата 160.00 лева, представляваща държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Р* в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: