Р Е Ш Е Н И Е
№ 260136 05.11.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На двадесет и осми октомври 2020 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: В. Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 275 по описа за 2020 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от него е издадена заповед № 985/31.10.2019г. по Ч.гр.д. № 1872/2019 г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника: В.Г.В. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр. София : сумата от 444лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 16.01.2018г. до 25.09.2018г.; сумата от 827.58лв., представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 16.01.2018г. до 25.09.2018г.; сумата от 25.28лв., лихва за забава по договор за заем за периода 16.01.2018г. до 30.10.2019г.; сумата от 23.29лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 16.01.2018г. до 30.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и разноските по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр.- ал.1 от ГПК.
Ищецът основа вземането си на сключен между „Микро кредит“ АД като заемодател и ответника като заемополучател договор за заем за заем CrediHome + № 1182-00027082 от 19.10.2017 год. и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00027082 от 19.10.2017 год. По договора за заем CrediHome + № 1182-00027082 от 19.10.2017 год. заемодателят е предоставил на ответника като заемател сумата в размер на 2000 лв., като договорената лихва е 406.72 лв. или общо 2406.72лв., която сума включва главница и договорна лихва. Заемателят се задължил да върне заетата сума на 48 бр. равни седмични погасителни вноски всяка от които в размер на 50.14 лв. Между заемодателя и ответника е бил сключен и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00027082 от 19.10.2017 год., по силата на който заемодателят се задължил да предостави пакет от допълнителни услуги, описани в Приложение № 1 към договора, като пакетната цена за допълнителни услуги е 576 лв. и е предоставена възможност на длъжника за плащане на 48 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 12 лв. На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро кредит“ АД в качеството си на застрахователен посредник предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена застраховка „Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД, като конкретните размери са посочени в индивидуална застрахователна полица. Заемополучателят се задължил да върне на заемодателя платената застрахователна премия в срок от 48 седмици на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем в размер на 33 лв. всяка или обща застрахователна премия в размер на 1584 лв. Срокът на договора е изтекъл на падежа на последната погасителна вноска т.е. на 25.09.2018г., поради което не е обявен за предсрочно изискуем. Заемополучателят е извършвал частични плащания по дължимия заем. Начислена е лихва за забава по договора за заем в размер на 25.28 лв. за периода от 16.01.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда и лихва за забава по договора за допълнителни услуги в размер на 23.29 лв. за периода от 16.01.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда.
С рамков договор от 16.01.2015г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на осн. чл.99 от ЗЗД заемодателят прехвърлил вземането си на“Агенция за събиране на вземания” ООД , правоприемник на което е ищецът -“Агенция за събиране на вземания” ЕАД . Съгласно Приложение № 1/22.06.2018г. към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, вземането към ответника е прехвърлено с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви към “Агенция за събиране на вземания” ООД. Заемодателят е изпратил уведомително писмо за цесията от 29.06.2018г. и ищецът е изпратил уведомително писмо за цесията от 23.01.2020г., които не са получени от длъжника-върнати в цялост , непотърсени. С исковата молба се връчва копие от уведомлението от 23.01.2020г. , което е надлежно съобщаване за цесията по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Към момента на подаване за заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК длъжникът не е погасил задължението си. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането в размерите, посочени по–горе, за което има издадена заповед по чл.410 от ГПК. Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Постъпила е преди о.з. писмена молба Вх.рег.№ 261856/27.10.2020г. , видно от която иска се поддържа така, както е предявен.
Ответникът - В.Г.В., редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. Няма писмен отговор в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК. Няма становище по иска, няма процесуални и доказателствени искания. Редовно призован ответникът се яви лично в открито заседание и признава, че е теглила заем от „Микро кредит“, плащала е заема, но после прекъснала, тъй като не знаела колко е останало от заема. Признава обстоятелството, че е получила съобщение за цесия; че е подписвала договор за допълнителни услуги и там и разяснили, че има застрахователна премия. В хода на устните състезания заяви, че предоставя на съда да прецени дали дължи на ищеца.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 1872/2019г. по описа на РС-Търговище, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – София, е подал на 30.10.2019г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – В.Г.В. ***. Съдът е издал заповед № 985/31.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която разпоредил длъжникът да заплати: сумата от 444лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 16.01.2018г. до 25.09.2018г.; сумата от 827.58лв., представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 16.01.2018г. до 25.09.2018г.; сумата от 25.28лв., лихва за забава по договор за заем за периода 16.01.2018г. до 30.10.2019г.; сумата от 23.29лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 16.01.2018г. до 30.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и разноските по делото.
Посочено е в заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от следните обстоятелства: Сключен договор за заем CrediHome + № 1182-00027082 и договор за допълнителни услуги към него на 09.11.2017г. между длъжницата и „Микро кредит“ АД, вземанията по които са цедирани на заявителя АСВ-АД с Приложение № 1/22.06.2018г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г.
Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр. чл.47 ал.1 изр.последно от ГПК. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Ищецът основа вземането си на сключен между „Микро кредит“ АД като заемодател и ответника като заемополучател : Договор за заем за заем CrediHome + № 1182-00027082 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00027082
От представения по настоящото дело писмен договор, „Микро Кредит“ АД-София , наричан - заемодател, от една страна и от друга страна – ответникът - В.Г.В., наричан за краткост – заемополучател, са сключили в офис на кредитора в гр. Търговище – чрез кредитен консултант ТЪЕ1-097, Договор за заем CrediHome № 1182-00027082/19.10.2017г. , ведно с Договор за допълнителни услуги към заем № CrediHome № 1182-00027082/19.10.2017г. Съгласно визирания договор за заем, т.2. параметрите по заема са: чиста стойност на заема: 2000 лв.; рефинансирана сума: 488.73 лв.; обща сума за погасяване: 2406.72 лв.; сума за получаване: 1511.27 лв.; брой седмични вноски: 48 бр.; седмична погасителна вноска: 50.14 лв.; ден на изплащане: вторник; дата на първо плащане: 31.10.2017г.; ГПР : 50.00 %; фиксиран лихвен процент: 40.691%; приложения: погасителен план; начин на усвояване на заема: в брой в офис на „Микро Кредит“ АД. Неразделна част по визирания договор за заем са: „Общи условия“ и „Погасителен план“. В погасителния план към договора за заем и приложен непосредствено с него,са посочени падежните дати на 48-те бр. седмични погасителни вноски и размера на всяка погасителна вноска 50.14 лв. така, както е посочена в договора за заем и падежът на последната погасителна вноска е 25.09.2018г.
По Договора за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00027082/19.10.2017г. изпълнителят „Микро Кредит“ АД предоставя на клиента, при условията на този договор, пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка, както следва: Пакет „Комфорт“ : срок : 48 седмици; вноска: 12 лв.; ден на изплащане: вторник, който пакет включва: 1.Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по б. сметка на „Микро Кредит“ АД; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5. Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни., а също така и : Застраховка Защита Пакет „ПРЕМИУМ Живот“: срок: 48 седмици; вноска: 33 лв..; ден на изплащане: вторник. В клаузата по т.4.3. от Договора за допълнителни услуги към заем CrediHome №1182-00027082/19.10.2017г. е уговорено, че в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на „Микро Кредит“ АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира от „Микро Кредит“ АД, то клиентът ще дължи връщане на сумата за застрахователната премия на „Микро Кредит“ АД на равни седмични/месечни вноски. Няма спор, че преди подписване на договора за заем и договора за допълнителни услуги към договора за заем на длъжника е предоставено и той е попълнил искане за заем, както и искане за допълнителни услуги към заем CrediHome, като в последното са отбелязани: Пакет „Комфорт“ и пакет „ПРЕМИУМ Живот“ . Както исканията по двата договора – за заем и за допълнителни услуги, така и самите два договора –за заем и за допълнителни услуги, Приложение № 1 – Описание на допълнителни услуги към договора за заем, погасителен план към договора за заем; застрахователната полица, са подписани от длъжника. От съдържанието на Приложение № 1 – Описание на допълнителни услуги , в частта досежно визираните допълнителни услуги за същите са установени различни условия с оглед срока на договора, както, и на необходимите документи и доказателства, при предоставянето на които от длъжника, страните сключват договор за допълнителни услуги. Уговорено е, че при сключване на договор за допълнителни услуги , направените от заемополучателя плащания към заемодателя ще погасяват първо дължими суми по договора за заем CrediHome и след това дължими суми по договора за допълнителни услуги, за всяка вноска по отделно. Уговорено е изрично, че при неплащане на четири седмични или на две месечни вноски, и считано от падежната дата на четвъртата непогасена седмична вноска или от падежната дата на втората непогасена месечна вноска, както и в случай, че заемодателят установи, че предоставената от страна на заемополучателя информация е невярна или неточна и не отразява действителното фактическо положение, всички вземания на заемодателя по всички усвоени и неизплатени от заемополучателя към съответния момент заеми стават предсрочно изискуеми в целия им размер, включително неплатените погасителни вноски, дължими от тях неустойки или законови лихви за забава и всички оставащи до края на срока на съответните заеми вноски. Така цитираната клауза касае обявяване на предсрочна изискуемост само и единствено по договора за заем – неплатени погасителни вноски, неустойки, лихви за забава, но не и по договора за допълнителни услуги. Изобщо не е регламентирано в договора уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост.
Безспорно се установи от текста на самия договор за заем CrediHome № 1182-00027082/19.10.2017г , че с подписа си ответникът е удостоверил , че надлежно е получила заема от 1511.27 лв. в брой и се е задължил да го изплаща съгласно параметрите, посочени в поле № 2.
От приложения по делото договор за заем е видно, че съгласно дадените на заемателя съвети в раздел „Важно“ т.2 - след подписването на договора за заем задължително е трябвало да получи погасителен план и график за плащанията към договора за заем и към договора за допълнителни услуги. Представен е погасителен план по договора за заем, в който е посочен размера на седмичната погасителна вноска: 50.14 лв. Не е представен като писмено доказателство по делото график на плащанията към договора за допълнителни услуги, а както се установи по-горе по този договор има още два вида седмични погасителни вноски: седмична вноска по пакет „Комфорт“ 12лв. и месечна вноска по Застраховка защита пакет „ПРЕМИУМ Живот“ 33 лв. Така общият размер на месечната вноска за погасяване на задължение: по договор за заем и по договор за допълнителни услуги към договора за заем с включена по последния застраховка е 95.14 лв. /50.14 лв.+ 12 лв. + 33 лв./.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза се установи, че съгласно погасителния план при „Микро Кредит“ АД /таблица 1/ погасителната вноска в размер на 50.14лв. по договора за заем е формирана от нарастваща главница и намаляваща договорна лихва, като от първата до последната погасителна вноска /от 30.10.2017г. до 25.09.2018г./ вземането по договора за заем е 2000 лв. за главница; 406.72 лв. – за договорна лихва; 576 лв. за допълнителни услуги по пакет „Комфорт“ и 1584 лв. – за Застраховка Защита Пакет „ПРЕМИУМ Живот“. Ответникът е извършил плащания по кредита към кредитодателя „Микро Кредит“ АД /таблица № 2 на лист 61 по делото/, с които е погасил : за главница – 430.66 лв., за договорна лихва по заема-169.48 лв.; за застраховка – 363 лв. и за платен пакет „Комфорт“ -132 лв. В периода след датата на цесията има извършени плащания от ответника към цесионера- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в размер на общо 2200 лв. и с тази сума е изплатен изцяло остатъка от дължимата главница по заема 1569.34 лв.; договорна лихва в размер на 237.24 лв. и застраховка в размер на 393.42 лв. Тази цялата сума от общо 2200 лв. е изплатена в периода от 28.06.2018г. до 16.11.2018г. В открито заседание вещото лице поясни, че понеже главницата по договора за заем е изплатена изцяло, напълно, то няма дължима такава лихва за забава върху главница по заем, както ищецът претендира да е в размер на 25.28 лв. за период от 16.01.2018г. до 30.10.2019г. Съгласно заключението на ССЕ, непогасената главница по пакета за допълнителни услуги „Комфорт“ е в размер на 444 лв. за периода от 16.01.2018г. до 25.09.2018г.; непогасената застрахователна премия по застраховката Защита пакет „ПРЕМИУМ Живот“ е в размер на 827.58 лв. за същия период; лихвата за забава върху главницата от 444 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по пакет „Комфорт“ е в размер на 80.53 лв. за период от 16.01.2018г. до 30.10.2019г. и лихвата за забава върху главницата от 827.58 лв., представляваща сума за допълнителни услуги-за застраховката е в размер на 150.11 лв. за същия период. Установените от ССЕ суми 444 лв. за допълнителни услуги и 827.58 лв. за застрахователната премия са същите като посочените в заповедта по чл.410 от ГПК и в петитума на исковата молба, докато сумите за лихва за забава са изчислени в по-висок размер от претендираните от ищеца. Констатациите на вещото лице се потвърждават и от представената от него в открито заседание като приложение към писменото заключение изходяща от ищеца Справка за дължима сума, видно от която след цесията към 22.06.2018г. остатъкът от главница и от остатъкът от договорна лихва по договора за заем са изплатени в пълен размер и няма задължения, дължим остатък за застраховки 827.58 лв., дължим остатък за такси /по пакета за допълнителни услуги „Комфорт“/ 444 лв.; остатък лихва за забава /по договора за допълнителни услуги/ 48.57 лв. Тази последната сума за лихва за забава, ищецът в исковата молба обаче я е разделил на 25.28 лв., като лихва за забава по договор за заем и 23.29 лв. като лихва за забава по договор за допълнителни услуги.
Съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 16.01.2015г. „Микро Кредит“ АД, като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като цесионер, страните се съгласяват, че цедентът регулярно ще прехвърля на цесионера, станали ликвидни и изискуеми вземания, срещу заплащане на покупна цена от страна на цесионера, при условията и сроковете, определени в настоящия договор, които вземания ще се индивидуализират в Опис във вид и форма на Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от този договор, считано от датата на неговото съставяне. Следващите вземания се индивидуализират от Страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване /съобразно т.2.2.1./ то става неразделна част от договора. За целите на този Рамков договор всяко поредно Приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В т..2.1.3. от рамковия договор е уредено, че вземанията, предмет на настоящия договор, произтичат от договори за заем и договори за допълнителни услуги, по предлагани от цедента кредитни продукти, със закъснение на погасителните вноски по тях. С анекс № 1/11.12.2015г. срокът на действие на Рамковия договор за цесия е продължен с още 12 месеца, считано от 22.01.2016г., с анекс № 3/16.12.2016г. срокът е удължен с още 12 месеца, считано от 22.01.2017г. ; с анекс № 4/22.01.2018г. срокът е удължен с още 12 месеца, считано от 22.01.2018г. Видно от потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99 ал.3 от ЗЗД „Микро Кредит“ АД е потвърдена цесията на всички вземания, цедирани на 22.06.2018г., които са индивидуализирани в Приложение № 1/22.06.2018г., представляващо неразделна част от Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Вземането против длъжника В.Г.В. фигурира под № 29 в Приложение № 1/22.06.2018г. Въз основа на пълномощно от цедента „Микро Кредит“АД, ищецът - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратил уведомително писмо до длъжника с изх.№ УПЦ-П-МКР/1182-00027082 от 29.06.2018г. за това че вземането на кредитора по договор за заем е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Видно от известието за доставяне от „Български пощи“ ЕАД уведомителното писмо не е получено на адреса на ответника, тъй като пратката е „Непотърсена“ и върната на 23.07.2018г. Представено е второ уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-МКР/1182-00027082 от 23.01.2018г., но няма писмени доказателства, че то е било получено от длъжника.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, като осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Това е указано на страните още с определението по чл.140 от ГПК.
Ищецът и ответникът са обвързани в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за заем CrediHome № 1182-00027082/19.10.2017г . , ведно с Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00027082/19.10.2017г ., сключени между „Микро Кредит АД, в качеството на заемодател, и В.Г.В., в качеството на заемополучател и последващия Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., анекс № 4/22.01.2018г. към него и Приложение № 1/22.06.2018г. Крайният падеж за погасяване на целия заем – 25.09.2018г. е настъпил, след което на 30.10.2019г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
При подробната преценка и съпоставка на клаузите в процесния договор за заем CrediHome № 1182-00027082/19.10.2017г. с разпоредбите на ЗПК, съдът счита, че сключеният с ответника договор отговаря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл.22 от ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин; посочен е общият размер на заем съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на заема съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК - фиксиран, годишния процент на разходите по заема и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В случая са налице изрично уговорени условия за издължаване на кредита от потребителя и договорни разпоредби, като всяка страница от договора и от ОУ е подписана лично от клиента /чл.11 ал.2 от ЗПК/ : посочени са 48 бр. седмични погасителни вноски, с фиксирана точна сума /50.14 лв./, периодичност – седмична, като във вноските е включен посочения /40.69%/ фиксиран лихвен процент. Размерът на договорната, възнаградителна лихва , процентно изразен в договора е като фиксиран лихвен процент 40.69 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 50.00 %, не противоречи на закона. С редакцията от 2014 г. – на чл. 19 ал.4 от ЗПК във вр. чл.19 ал.1 от ЗПК е въведено законово ограничение в размера на възнаградителната лихва, като се нормира, че "годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България." С въвеждането на тази законова уредба са поставени ясни граници, отвъд които уговорената възнаградителна лихва би била нищожна като противоречаща на императивна правна норма. Доколкото има законово правило и определянето на възнаградителна лихва, както в настоящия случай, равняваща се на около 4 пъти размера на законната лихва, попада в допустимите от ЗПК рамки. В този смисъл, клаузата за уговорената между страните договорна лихва не е в противоречие със закона. Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа „ условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски….“. Това е изискването на закона, а второто предложение касае случаи при вноски, дължими при различни лихвени проценти, какъвто не е настоящият казус. В самия договор и инкорпорираният погасителен план са посочени размер, брой и периодичност на погасителните вноски и точни дати на плащане. Спазени са и изискванията по чл.11 ал.1 т.12 – съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора – извлечение по сметка, както и по т.20 . – наличие или липса на правото на отказ на потребителя от договора. Що се касае до изискванията по чл.12 ал.1 т. 7-9 от ЗПК , те са относими към друг тип кредити – когато кредитът се предоставя под формата на овърдрафт. В текста на въпросния договор за заем не се откриват неравноправни клаузи. Доколкото от заключението на ССЕ и приложението към него-Справка за дължима сума, както и разясненията дадени в открито заседание от вещото лице се установи, че заемът е напълно изплатен до 16.11.2018г. , както и договорната лихва към него, то не се дължи законна лихва за забава по заема. Още повече, че претендираната с исковата молба сума от 25.28 лв. като лихва за забава по договора за заем е всъщност начислена лихва за забава върху таксите за допълнителни услуги. Съобразявайки изложеното предявеният иск за сумата от 25.28лв., лихва за забава по договор за заем за периода 16.01.2018г. до 30.10.2019г., следва да се отхвърли като неоснователен.
По делото няма писмени
доказателства, че на ответницата е връчено и тя е получила уведомление за цесия, преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, макар и самата в открито заседание да каза, че е
получавала съобщение за цесия. За пълнота на изложението съдът следва да отбележи следното: От писмените доказателства по делото се
установи несъмнено, че с рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., последващ анекс № 4/22.01.2018г. и
Приложение № 1/22.06.2018г. вземанията
против ответника са индивидуализирани по основание и размер, ликвидни и
изискуеми. Ищецът не доказа с писмени доказателства, че ответникът на посочения
от него в договора адрес действително е получил
писмено уведомление. Цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. В този смисъл са
постановените по реда на чл.290 ГПК напр. решение № 46/25.05.2017г.г. по
т.д. № 572/2016г. на ВКС, 1-о т.о.; решение № 114/07.09.2016г. по т.д. №
362/2015г. на ВКС, 2-ро т.о.; решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК; решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1711/2013 г., I т. о., ТК ; решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК. Уведомлението по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД е предвидено в
полза на длъжника, с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също
задължение. Право на длъжника е да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
паричното си задължение на стария
кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомлението. В
конкретния казус няма спор по делото и несъмнено се установи от ССЕ, че след
извършената цесия ответникът е погасил към цесионера изцяло задължението си по договора за заем.
Що се касае до вземанията, претендирани въз основа на договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00027082/19.10.2017г.., а именно: сумата от 444лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 16.01.2018г. до 25.09.2018г.; сумата от 827.58лв., представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 16.01.2018г. до 25.09.2018г.; сумата от 23.29лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 16.01.2018г. до 30.10.2019г.,съдът счита следното:
Ищецът не доказа в условията
на пълно и главно доказване, че действително, реално са предоставени
допълнителните услуги, посочени в договора и са извършени разходи – по
Пакет „Комфорт“: 1.Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските;
2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по б. сметка на „Микро Кредит“ АД; 3. Безплатно внасяне на
вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4. Безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема; 5. Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до
15 дни, а също така и : по Застраховка Защита Пакет „ПРЕМИУМ Живот“: че с посредничеството на „Микро Кредит“ АД е
заплатена на застрахователя дължимата
еднократна застрахователна премия. Освен
това, съдът е длъжен да отбележи още, че клаузите на договора за допълнителни
услуги към заем са нищожни. В процесния договор не е посочен общия размер
на разходите за допълнителни услуги по
пакет „Комфорт“, а само като седмична вноска: 12лв. и не е посочен общия размер на разходите
за Застраховка Защита Пакет „ПРЕМИУМ Живот“, а само като седмична вноска: 33лв. Но при 48 бр. седмични вноски общо
дължимата сума за допълнителни услуги по пакет „Комфорт“ се равнява на
576 лв., а общо дължимата сума за
застраховката се равнява на 1584 лв. или
изцяло задължението по договора за допълнителни услуги към заем е 2160 лв.
/576+1584/, която сума надвишава дори
самия заем от 2000 лв. /488.73 за рефинансиране + 1511.27 за получаване
в брой/. Сумите за т.нар.допълнителни
услуги и финансиране и разсрочване на застраховка натоварват необосновано
потребителя. Видно от характера на услугите, които се предоставят от кредитора на потребителя,
става дума за действия от страна на кредитора, които са вменени като негово
задължение по силата на изискването за добросъвестност във взаимоотношения
между страните по един договор. С тях се създават права на потребителя, които
той има по силата на закона като страна по един договор, и е абсурдно той да
заплаща парични вноски, за да може да ползва тези права. Тези т.нар. услуги дори
и да имат характер на допълнителни такива, не са свързани с каквито и да е
негативни последици за кредитора при неизпълнение, както и с никакви права на
длъжника в тази връзка, сочещо, че с изначалното им
уговаряне се нарушават принципите на добросъвестността и добрите нрави,
поради което съдът ги приема за нищожни, на осн. чл. 26, ал.1, предл.
трето от ЗЗД. Ответникът не дължи
изпълнение по нищожен договор. Ето защо
искът по отношение на претенциите за сумата за допълнителни услуги; за
застрахователна премия и акцесорния иск за лихва за забава по договора за
допълнителни услуги следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора и доколкото ответникът не е претендирал
заплащане на разноски, то разноските направените от ищеца си остават за него.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, Ж.К. „Люлин“-10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.– изпълнителен директор, чрез юрк. Ц.С.П., съдебен адрес: ***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, против В.Г. В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за установяване съществуване на вземане за сумите, както следва: сумата от 444лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 16.01.2018г. до 25.09.2018г.; сумата от 827.58лв., представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 16.01.2018г. до 25.09.2018г.; сумата от 25.28лв., лихва за забава по договор за заем за периода 16.01.2018г. до 30.10.2019г.; сумата от 23.29лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 16.01.2018г. до 30.10.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 985/31.10.2019г. по ч.гр.д. № 1872/2019г. по описа на РСТ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: