МОТИВИ
към присъда по НОХД № 323/2011г. по описа на ГОРС
Районна прокуратура-
Г.О... е повдигнала обвинение срещу К.Б.А.,
за това, че на 19.06.2010 г. в град Г.О., от апартамент № 3, находящ се на ул. „.....№..вх..,ет..,ап...,
след предварителен сговор
с Г.Н.М., ЕГН: ********** *** О..., отнел от
владението на собственика, без негово съгласие с намерение противозаконно да
присвои сумата от 10 /десет/ лева, 1 /един/
брой портфейл от изкуствена кожа, 1 /един/ брой мобилен телефон марка „Нокия 7070", 1 /един/ брой
мобилен телефон марка „Сони Ериксон
К610i” и 1 /един/ чифт
мъжки маратонки марка „Лучано Белини", всички вещи на обща стойност
308,00 лева, собственост на Ю.Н.Г. с ЕГН: ********** *** О..., като деянието извършил при условията на повторност
и случаят е немаловажен-
престъпление по чл.195 ал.1 т.5
и т.7, вр. чл.194, ал.1,
вр.чл.28 от НК, както и срещу Г.Н.М., за това, че на 19.06.2010 г. в град Г.О., от апартамент № 3, находящ се на ул. „.....№..вх..,ет..,ап..., при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с К.Б.А., ЕГН: ********** *** О..., отнел от владението на собственика, без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои сумата от 10 лева, 1
/един/ брой портфейл от изкуствена кожа, 1 /един/ брой мобилен
телефон марка „Нокия 7070", 1 /един/ брой
мобилен телефон марка „Сони Ериксон К610i” и 1 /един/ чифт
мъжки маратонки марка „Лучано Белини", всички вещи на обща стойност 308,00 лева, собственост на Ю.Н.Г. с ЕГН: ********** *** О...
-престъпление по чл. 196,
ал.1,т.2, вр. чл.195,
ал.1 т.5, вр.чл.194 ал.1,вр.чл.29 ал.1 от НК. В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура поддържа така повдигнатите обвинения.
Всеки от подсъдимите заявява, че е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.Правят искане за
разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие/СЗ
11.05.11г.-л.109/.
Съдът, след като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства в съответствие с изискванията на Закона,
приема за установено от фактическа страна следното:
К.Б.А.
и Г.Н.М. се познавали.На 19.06.2010 г. късно вечерта К.А. и Г.М. се срещнали и решили да
откраднат нещо. Отишли до апартамент №3, находящ се на ул. „.....№..вх..,ет..,ап..., в
който живеели свидетелите В.Ц.В. и Ю.Н.Г., влезли през отворения прозорец на жилището
и взели един портфейл, в който имало десет лева и лична карта, СУМПС и контролен талон към
него на името на Ю.Н.Г.; един
чифт маратонки марка „Лучано Белини"; един мобилен телефон марка „Нокия 7070" и един брой мобилен телефон
марка„Сони Ериксон К610i”. След кражбата К.А.
сложил в откраднатия мобилен телефон „Нокия" СИМ карта „МТел Прима" с
номер ......., регистрирана на негово име и го ползвал известно време. Документите, които
били в портфейла - лична карта, СУМПС и контролен талон към него на името на Ю.Н.Г., изхвърлили в храсти около блока, като,
след като взели десетте лева от портфейла,
изхвърлили и него. Известно време след кражбата К.А. и Г.М. изхвърлили мобилните телефони. След като поносили откраднатите маратонки същите се
скъсали и също били изхвърлени.Всички вещи - обект на посегателство, били на обща
стойност 308,00 лева, собственост на Ю.Н.Г.
***.
От обективна страна подсъдимите са отнели чужди движими вещи от
владението на другиго и без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвоят. До
извършване на изпълнителното деяние, вещите са се намирали във фактическата
власт на друго лице, различно от дейците.Изпълнителното деяние на кражбата-
отнемане на вещите от владението на другиго, е осъществено с действията на
подсъдимите по прекратяване на фактическата власт върху процесните вещи, която
до момента се е упражнявала от собственика и установената тяхна фактическа
власт по отношение на вещите. Престъпният резултат на това резултатно
престъпление- промяната във фактическата власт върху предмета на
посегателството, е настъпила вследствие на деянието.Всеки от подсъдимите е
успял да установи своя фактическа власт върху откраднатите вещи и с това са
настъпили предвидените от закона и искани от дейците общественоопасни
последици. Подсъдимите са действали с намерение противозаконно да присвоят
процесните движими вещи и след деянието да се разпореждат със същите в свой
интерес.
От субективна страна всеки от
подсъдимите е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл- същият е
съзнавал, че предмет на престъплението са чужди движими вещи и че с действията
си ще лиши от фактическа власт владелеца на тези вещи. Освен това той е
предвиждал преминаването на вещите в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху
предмета на престъплението.Във волево отношение извършителите пряко са целяли
този резултат. В този смисъл дейците са предвиждали общественоопасния характер
на деянието, общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване.
Налице е квалифициращото обстоятелство
предварителен сговор, тъй като подсъдимите са взели решение за извършване на кражба и са
съгласували престъпната си воля известно време преди деянието при обсъждане на
мотивите “за” и “против” извършването на кражбата.Същите са мотивирани от
липсата на пари и тяхното набавяне е в основата на взетото предварително
решение.Всеки от съизвършителите е съзнавал участието на другия в осъществяване
на изпълнителното деяние.
Кражбата е квалифицирана, като
повдигнатото обвинение е по чл.196 ал.1,
т.2, вр. чл.29 ал.I от НК, като кражба, извършена в условията на опасен рецидив
и осъществяваща признаците на основния състав по чл.194 ал.1 от НК по отношение
на подс. М.. Деянието е извършено от подс. Г.М.
при условията на опасен рецидив, тъй като на основание чл. 29 ал.І б.”А” и б.”Б” НК,
същият е осъждан два пъти на наказания
лишаване от свобода за умишлени престъпления, които е изтърпявал ефективно, както
и е осъждан за тежки умишлени престъпления на наказание лишаване от свобода за
срок не по-малко от една година, което също е изтърпявал ефективно. В този
смисъл, преди извършване на настоящото деяние, същият е осъждан с влезли в сила
присъди по НОПД № 823/02 г. на ГОРС, НОХД № 406/03 г. на ГОРС, НОХД № 791/03 г.
на ГОРС, НОХД № 1024/03 г. на ГОРС, НОХД № 1029/02 г. на ГОРС, НОХД № 525/03 г.
на ГОРС и НОХД № 1159/03 г. на ГОРС. С
определение № 319/20.07.2004 г. на ГОРС, е определено общо наказание на М.,
измежду посочените по- горе присъди в
размер на две години лишаване от
свобода, което е изтърпяно на 10.11.2006 г.(л.94). М. е осъден и по НОХД № 104/08 г. на ГОРС, НОХД № 718/07 г. на ГОРС,
НОХД № 824/09 г. на ГОРС, като на същия
е определено общо наказание в размер
на една година и шест месеца лишаване от
свобода . В този смисъл е видно, че поради определяне на две групи общи
наказания в размери съответно от две години лишаване от свобода и една година
лишаване от свобода се счита, че М. е с осъждания съответно на тези наказания,
т.е. за квалификацията по чл. 29 ал.І б.”А” и б.”Б” НК - М. е осъждан два пъти. В този смисъл е
Постановление № 2 от 27-29.IV.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с
Постановление № 6 от 12.IV.1983 г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987 г.
Кражбата е квалифицирана, като
повдигнатото обвинение е за кражба, извършена в условията на повторност, като
случаят е немаловажен и осъществяваща признаците на основния състав по чл.194
ал.1 от НК.Налице са условията, визирани в чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.28 от НК.Видно от справката за съдимост на подс.А., същият с влязли в сила присъди е
осъден за друго такова престъпление,
а именно- кражба/пр.НОХД № 572/08г. на ГОРС, вл.сила на 18.06.08г.-л.138/,
което покрива критериите по чл.28 от НК.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в желание за противозаконно облагодетелстване, без
съобразяване със съществуващия правен ред.
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на всеки един от подсъдимите за престъплението, за което им е
повдигнато обвинение на всеки от тях, съдът в съответствие с разпоредбата на
чл.54 от НК обсъди степента на обществената опасност на деянието и дееца,
наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, подбудите за
извършване на престъпното деяние.При индивидуализация на наказанието съдът се
съобрази с квалификацията на деянието и пределите на предвиденото от закона
наказание за това престъпление- по чл.196 ал.1 т.2 от НК- от 3 до 15г.ЛОС по
отношение на подс.М. и от 1 до 10г. ЛОС по отношение на подс.А. за престъпление
по чл.195 ал.1 от НК.
Причини
за извършване на деянието за подсъдимия К.Б.А. са утвърдени
престъпни навици, незачитане правото на собственост, ниска правна култура,
тежко материално положение.
Причини
за извършване на деянието за подсъдимия Г.Н.М. са утвърдени
престъпни навици, незачитане правото на собственост, ниска правна култура,
тежко материално положение.
Обществената
опасност на деянието, съдът прецени като висока, предвид начина на извършване на деянието- проникване
в имота, без притеснение че ще бъдат установени и разкрити.
Обществената
опасност на дееца К.Б.А., съдът прецени като висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, бяха отчетени направените самопризнания. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства бяха отчетени множеството осъждания и лошите характеристични данни.
При така отчетените причини
за извършване на деянието, обществената му
опасност и тази на дееца, както и с оглед обвързващата разпоредба на чл. 373
ал.ІІ НПК, съдът счете, че е налице превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства, като беше отчетена стойността
на направените от подсъдимия самопризнания,
спомогнали в значителна степен при
извършеното разследване и приключването на наказателното производство с внесен
обвинителен акт. Беше приложена разпоредбата на чл.
58 А ал.І НК, действаща от 10.04.2010 г.
Наказанието беше определено над минималния, предвиден в закона размер,
като съдът счете, че справедливото наказание, което следва да се наложи на А.
е ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, или
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Намалено с една трета, на подс. А.
беше определено наказание от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, или
ШЕСТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като беше постановено, същото да се
изтърпи при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на основание предвиденото в разпоредбата на чл. 41 ал.VІ
вр.57 ал.І вр. чл.60 ал.І вр. чл.61 т. 2 вр. §3 ал.І т.1 ЗИНЗС. Съдът не отчете наличие на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да бъде приложена
разпоредбата на чл. 58 А ал.ІV НК вр. чл. 55 НК. Подсъдимият А. е формирани вече престъпни навици и създадено
чувство за безнаказаност, предвид
налаганите му наказания до този момент, поради което настоящата
инстанция счете, че единствено наказание, определено в посочения по-горе размер, съобразено с разпоредбите на чл. 54 НК, би въздействало
предупредително и възспиращо спрямо А. по отношение извършването на бъдещи
престъпления, би му попречило да извърши други престъпления, както и не на
последно място би въздействало възпитателно и предупредително спрямо останалите
членове на обществото.
Обществената
опасност на дееца Г.Н.М., съдът прецени като висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, бяха отчетени направените самопризнания. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства бяха отчетени осъжданията, извън квалификацията на
деянието по чл. 29 ал.І б.”А” и б.”Б” НК
и лошите характеристични данни.
При така отчетените причини
за извършване на деянието, обществената му
опасност и тази на дееца, както и с оглед обвързващата разпоредба на чл. 373
ал.ІІ НПК, съдът счете, че е налице превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства. като беше отчетена стойността на направените от подсъдимия самопризнания,
спомогнали в значителна степен при
извършеното разследване и приключването на наказателното производство с внесен
обвинителен акт. Беше приложена разпоредбата на чл.
58 А ал.І НК, действаща от 10.04.2010 г.
Наказанието беше определено над минималния, предвиден в закона размер от
три години, като съдът счете, че справедливото наказание, което следва да се
наложи на М. е ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода, или ЧЕТИРИДЕСЕТ и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Намалено с една
трета/а именно с 16 мес.ЛОС/, на подс. М. беше определено наказание от
ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, или ТРИДЕСЕТ и ДВА МЕСЕЦА
лишаване от свобода, като беше постановено, същото да се изтърпи при
първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, на основание предвиденото в разпоредбата на чл. 41 ал.VІ
вр.57 ал.І вр. чл.60 ал.І вр. чл.61 т. 2 вр. §3 ал.І т.2 ЗИНЗС. Съдът не отчете наличие на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да бъде приложена
разпоредбата на чл. 58 А ал.ІV НК вр. чл. 55 НК. Подсъдимият М. е формирани престъпни навици и създадено чувство
за безнаказаност, предвид налаганите му
наказания до този момент, поради което настоящата инстанция счете, че
единствено наказание, определено в посочения
по-горе размер , съобразено с
разпоредбите на чл. 54 НК, би въздействало предупредително и възспиращо
спрямо М. по отношение извършването на бъдещи престъпления, би му попречило да
извърши други престъпления, както и не на последно място би въздействало
възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото.
На осн.чл.189 ал.3 НПК всеки от
подсъдимите следва да заплати направените по делото разноски в размер от по 26 лв.
Въз основа на изложените по-горе
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: