№ 18
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503210 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Морски риболов – Несебър” ООД, чрез
адв. М.Ч., против определение № 8878 от 29.10.2021г., постановено по гр.д. № 17036/2021 г.
по описа на РС Пловдив, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по
подсъдност на РС Несебър.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановеният от
първоинстанционният съд акт, по съображения, че не е отчетен търговския характер на
спора, като неправилно е приложен и тълкуван чл. 113 от ГПК. Твърди, че спорът е породен
от търговски отношения по доставка на стока – ел.енергия и мрежови услуги до търговски
обект, в който се извършва стопанска дейност, като ищецът е небитов клиент на ел.енергия,
използващ същата за стопански, комерсиални нужди. Твърди, че съдът не е отчел и
изричната клауза в ОУ към договора за пренос на електрическа енергия чрез
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, в който е
записано, че спорът се разрешава по седалището на електроразпределителното дружество.
Излага съображения за липса на предпоставки за прилагане на чл. 113 от ГПК по
конкретното дело, тъй като и двете страни са търговци, юридически лица, жалбоподателят
няма качеството на потребител по смисъла на ЗЗП, доколкото е търговец, поради което и
няма постоянен и настоящ адрес, каквито са използваните термини в разпоредбата на чл.
113 от ГПК, за които легална дефиниция съдържат нормите на ЗГР, като това дава
основание да се приеме, че текста се прилага само по отношение на физически лица. С оглед
изложеното счита, че делото не е разгледано и решено според точния смисъл на закона, с
което е нарушен принципа на законност, закрепен в чл. 5 от ГПК, тъй като съдът не е
тълкувал разпоредбата на чл. 113 от ГПК с оглед легалните дефиниции в чл. 93 и чл. 94 от
ЗГР. С това се аргументира, че чл. 113 от ГПК е приложим единствено, когато една от
страните е физическо лице, тъй като юридическите лица не са потребители по смисъла на §
1
1, т. 13 от ДР на ЗЗП и тъй като юридическите лица нямат постоянен и настоящ адрес,
какъвто предпоставя чл. 113 от ГПК. Излага и съображения, че разпоредбата на чл. 113 от
ГПК се прилага само при изрично позоваване и избор на местна подсъдност от страна на
ищеца. Цитира практика на ВКС в подкрепа на твърденията си. Моли да бъде отменено
обжалваното определение и да бъде върнато делото на РС Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждането му. В допълнителна молба, но след
изтичане на срока за обжалване, цитира и прилага съдебна практика.
Частната жалба е била изпратена за отговор на насрещната страна, като
„Електроразпределение Юг” ЕАД е подал отговор на частната жалба, в който е развил
доводи за наличие на качеството на потребител на енергийни услуги и краен клиент на
ищеца, по смисъла на ЗЕ, като следва да се приложи задължителната, след изменение от
2018 г. на закона, разпоредба на чл. 113 от ГПК и по отношение на юридическите лица.
Твърди, че ОУ на които се позовава ищецът са отменени, като новите предвиждат споровете
да се отнасят до компетентния съд, като приложимо е българското законодателство,
следователно императивната норма на чл. 113 от ГПК. Сочи практика на съда в подкрепа на
изразеното от него становище. Моли да бъде оставена без уважение подадената жалба като
неоснователна.
Окръжен съд Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и прецени
направените доводи от страните, намира частната жалба за процесуално допустима,
доколкото е депозирана в срок и при наличие на правен интерес, а разгледана по същество
за основателна.
Районен съд Пловдив е сезиран с иск по чл. 124 ГПК, подаден от „Морски риболов –
Несебър” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, чрез адв. М.Ч., против
„Електроразпределение Юг” ЕАД, гр. Пловдив, за установяване на недължимост на
допълнително начислена сума за неизмерена, неточно или непълно измерена ел.енергия.
С обжалваното определение е прието, че по смисъла на §1, т.41б от ЗЕ потребители
на ел.енергия са както физически, така и юридически лица и доколкото спорът е заведен от
потребител по смисъла на тази специална разпоредба, ползващ се от услугите за достъп,
пренос и разпределение на ел.енергия, то приложим е чл. 113 от ГПК, който установява
задължителна подсъдност по потребителски спорове. Посочено е, че с оглед разпоредбата на
чл. 119 от ГПК и направено възражение в отговора на исковата молба, делото следва да бъде
разгледано от местно компетентния РС Несебър.
Съгласно действащата редакция на чл. 113 от ГПК, след изменението с ДВ 65/2018 г.,
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, и при липса на такъв - по постоянния му адрес, като
съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК, в действащата редакция, възражение за местна неподсъдност
на делото по чл. 113 от ГПК може да се повдига и от съда, служебно, да приключване на
първото по делото заседание. Така местната подсъдност по потребителските спорове вече е
императивна и за нея съдът следи и служебно. Спорният въпрос, разрешаван противоречиво
от съдилищата, видно и от посочената разнопосочна практика от двете страни, е дали
2
разпоредбата на чл. 113 от ГПК следва да се тълкува с оглед даденото легално определение
на термина потребител от ЗЗП, или следва да се вземе предвид и съдържанието на
понятието, залегнало в ДР на ЗЕ, като качеството на потребител по смисъла на процесуални
закон се признае и на юридически лица, търговци, действащи по занятие при сключване на
сделки за закупуване на ел.енергия.
В конкретния случай жалбоподателят твърди да е небитов клиент на
енергоразпределителното дружество в качеството му на търговец, като закупува енергията
за задоволяване на нуждите на търговската си дейност, във връзка с упражняваното от него
занятие. Това, според насоката, която дава актуалната практика на ВКС, е определящо за
квалифицирането на спора като търговски, а не като потребителски, както и за
неприложимостта на разпоредбата на чл. 113 от ГПК в тези спорове. В конкретния случай,
не е спорно по делото, че се касае до снабдяване с електроенергия на търговски обект, което
обстоятелство е изложено както в исковата молба, така и в частната жалба.
Безспорно е, че ищецът няма качеството на потребител по смисъла на легалната
дефиниция на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, който визира само
физически лица. От друга страна, съгласно § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката е
въведена дефиниция на понятието „потребител на енергийна услуга“, според която такъв би
могъл да бъде както краен клиент, така и ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ, което определение не изключва
юридическите лица и търговците. С определение № 69 от 28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049 /
2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро търговско отделение е допуснато касационно
обжалване на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, предвид липсата на практика на ВКС и
възможността да бъде разрешаван противоречиво конкретизиран процесуалноправен въпрос
по приложението на разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и чл. 113 ГПК по отношение на предявен
иск от юридическо лице. С тази практика настоящия състав счита, че следва да се съобрази,
макар да е постановена във връзка с възникнал спор по КЗ, но касае общ процесуален
въпрос по приложимостта на разпоредбата на чл. 113 от ГПК по отношение на юридически
лица. В цитираното определение е прието, че „с изменението на ГПК със ЗИДГПК (обн., ДВ,
бр. 65 от 07.08.2018г.) е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния; Целта на законодателя с това изменение на разпоредбата на чл. 113
ГПК е да бъде осигурен възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически
по-слабия субект в спорното правоотношение - потребителя, да бъде постигната равномерна
натовареност на съдилищата в страната, оптимизиране на съдебната карта и по-бързо
правораздаване; Направеното през 2018 г. с този законопроект предложение особената
подсъдност по чл. 113 ГПК да намери логично приложение и по отношение на
юридическите лица, притежаващи качеството на потребител по силата на закон (напр.
Кодекса на застраховането или Закона за енергетиката), а именно местната подсъдност да се
определя по седалището на потребителя, не е възприето от законодателя, а е прието
изменението в действащата сега редакция на чл. 113, ал. 1, изр. 1 ГПК. С оглед тези
3
изменения и допълнения на чл. 113 и отчитайки мотивите на законодателя за приемането на
ЗИД ГПК (обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.), съставът на ВКС, II т. о. е направил извод, че
законодателят е ограничил посочената разпоредба до споровете, образувани по искове на и
срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е.
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, каквито са само физическите лица“. Така е
постановено в Определение № 83 от 05.02.2021 г. по ч. т. д. № 1473 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро т.о.
В същия смисъл е и постановената актуална практика на ВКС по приложението на
§1, т.41б от Закона за енергетиката във връзка с нормата на чл. 113 от ГПК (Определение №
701 от 20.10.2020 г. по гр. д. № 1552 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение, Определение № 60488 от 14.06.2021 г. по гр. д. № 1638 / 2021 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение, Определение № 21 от 15.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3167 /
2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение), според която разпоредбата на
чл.113 ГПК е приложима само за искове от и срещу потребители, а търговските дружества
не могат да бъдат определени като такива, дори да имат качеството на „потребител на
енергийни услуги“, по смисъла на §1, т.41б от Закона за енергетиката, защото съгласно
установената практика (прим.определение по ч.гр.д.№ 3350/2019г. на ІV г.о.), посоченото
понятие „потребител на енергийни услуги“ не е идентично с понятието „потребител“ по
смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Поради изложеното настоящия състав, съобразявайки се с актуалната съдебна
практика на касационната инстанция, приема, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК е
приложима по отношение на потребители по смисъла на ЗЗП, които не са търговци, които
не са действали в рамките на търговската си дейност при възникване на правния спор, които
се възприемат като по-слаба, икономически и социално, страна в правоотношението.
Ето защо като е приел, че искът не му е подсъден, прекратил е производството по
делото и го е изпратил по подсъдност на РС Несебър, съдът е постановил незаконосъобразен
акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на РС Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 8878 от 29.10.2021г. постановено по гражданско дело №
17036 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XХIІ гр.с. и ВРЪЩА делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5