Определение по дело №187/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по предявен от „Р. К.”, Р. С., против „У. И.”, Р. С. и „О.” АД гр. К., иск за установяване несъществуване на вземане на „У. И.” от „О.” АД гр. К. в размер на 72 084 316,01 лева.

Ищецът твърди, че във връзка с открито производство по несъстоятелност по т.д. № 370/2012 год. по описа на ОС – Кърджали срещу „О.” – гр. Кърджали на 28.01.2015г. в Търговския регистър са обявени списъци на приети и неприети вземания на кредитори на длъжника.

Ищецът твърди, че е включен в списъка на приетите предявени вземания, изготвен на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, и потвърден с определение № 73/27.01.2015 год.

Сочи се в исковата молба, че ищецът е направил възражение, насочено срещу прието вземане на „У. И..”, включено в изготвения от синдика списък на допълнително предявените и приети вземания на основание чл. 688, ал. 1, т. 1 от ТЗ, в размер на 72 084 316.01 лв. С Определение №73 от 27.01.2015г. по т.д. №370/2012г. по описа на ОС – Кърджали възражението на „Р. К.” било оставено без уважение, поради което за ищеца ±е породил правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на приетото вземане на „У. И..”. Твърди, че ответникът „У. И.” се легитимира като кредитор на „О." АД на основание договор за цесия без дата, по силата на който „С. К." АД прехвърля на „У.” вземането си от „О." АД, установено по основание и размер в Решение по в.а.д. № 25 на Арбитражния съд при Националната юридическа фондация и издадения въз основа на него Изпълнителен лист от 02.10.2012г. на СГС, ТО, У1-6 състав, по т.д. № 6115/2012г.

Счита, че вземанията, които се претендират по този договор за цесия, не съществуват, поради следното:

1. Договорът за цесия е нищожен, тъй като противоречи на закона (чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД), в частност на разпоредбите, регламентиращи прехвърляне на вземания.

В тази връзка твърди, че договорът за цесия по своето съдържание не е договор за цесия, а е договор за възлагане на вземането за събиране. По силата на този договор е възложено на „У. И..” да събере вземането на „С. К." АД от „О." АД, от което следвало, че по своето съдържание договорът представлява договор за поръчка, а не договор за цесия. Разпоредбите на ЗЗД, регламентиращи договора за цесия, не предвиждали подобна правна конструкция, поради което счита, че договорът няма транслативен ефект по отношение на вземането. Твърди, че клаузите на договора противоречали на законовата уредба на договора за цесия – чл. 99 и сл. от ЗЗД, според която вземането се прехвърля, а не се възлага за събиране. Освен това, уговорената между страните цена по договора, която „У. И..” трябва да заплати на „С. К."АД, е 99.50% от всички получени при събирането суми. Договорът бил уговорен като възмезден, но в същото време цената за прехвърляне на вземането не била реално платена, а била уговорена, като бъдещо несигурно събитие. В договора за цесия не било посочено каква е дължимата сума, в каква валута е дължима тя и кога настъпва падежът, на който трябва да бъде платена. Получаването на суми от цесионера било едно бъдещо несигурно събитие, което обуславя размера на цената по договора, нейното плащане и изобщо нейното съществуване. Поради това счита, че дължимата сума по договора била неопределена – щяла да бъде една при събиране на цялото вземане, по-малка при събиране на по-малка част от него, и няма да се дължи нищо при липса на събираемост. Предвид това, ако вземането не бъде събрано, цедентът не дължи цена, но вземането се считало за прехвърлено по силата на „договора за цесия”. Така на практика договорът, сключен между две търговски дружества, се оказвал безвъзмезден. Подобен резултат бил недопустим, съгласно българското законодателство. За прехвърляне на вземането или се дължала цена или не се дължала, и договорът би бил или възмезден или безвъзмезден. В случая счита, че договорът е едновременно възмезден и безвъзмезден, което противоречи на законодателството и го прави нищожен. Освен това, след като не може да бъде определено дали договорът е възмезден или безвъзмезден, не можело да бъде определено дали „С. К."АД носи отговорността по чл.100, ал.1 от ЗЗД, за съществуване на вземането му към „О.” АД;

2. Договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет. Липсвала индивидуализация на прехвърленото вземане - не било посочено основанието на вземанията /дали е от заем, наем, залог, продажба или др./, размерът на всяко задължение, датата на възникването му и датата на настъпване на изискуемостта му. В молбата за предявяване на вземанията си ответникът „У.” посочил, че вземанията са установени по основание и размер в арбитражно решение от 12.09.2012г. по ВАД 25/20123г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация. В решението било посочено, че сумите са дължими по Споразумителен протокол от 31.12.2011г., но задълженията не били индивидуализирани по основание и размер. Видно било от мотивите на решението, че този протокол установява вече възникнали задължения на „О." АД към „С. К." АД по други облигационни отношения. Предметът на тези отношения не бил посочен в решението. Следователно, в договора за цесия били описани само актове, които установяват вземанията. Липсвала индивидуализация на прехвърлените със същия вземания, по основание и по размер. Липсвало конкретно описание на вземанията, които се прехвърлят. Неопределяемостта на прехвърлените вземания водела до недействителност на цесията поради липса на предмет-чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

Липсвала и цената – съществен елемент от договора. В договора не била определена конкретна сума и валута, в която да бъде платена, и падежът на нейното плащане, поради което счита, че цената не е определена. Цената не била и определяема, тъй като не били изчерпателно посочени белезите, които са договорени между страните, въз основа на които може да се стигне до една определеност. Към момента на сключване на договора страните не можели да определят какъв ще е размерът на събраните суми и дали такива изобщо ще има. Тази неопределяемост правела договора за продажба без определена цена, а цената е била съществен елемент на същия. Липсата на съществен елемент имала за последица недействителност на договора, поради липса на предмет, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. Съществените елементи на договора били както неговите страни, така и предмета на прехвърленото субективно право – правопораждащ юридически факт, момент на възникване, характер и размер. В този смисъл липсата на посочените съществени елементи имали за последица недействителност на договора, поради липса на предмет.

3. Не било изпълнено императивното правило на разпоредбата на чл.685, ал.2 от ТЗ, съгласно което кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства, тъй като ответникът „У.” не представил документите, от които произтичало вземането.

Към молбата за предявяване на вземанията на „У.” в производството по универсално принудително изпълнение срещу „О." АД- в несъстоятелност, били приложени единствено копие на Решение от 12.09.2012г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация и издадения въз основа на него Изпълнителен лист от 02.10.2012г. на СГС, ТО, 6 състав, т.д. № 6115/2012г. Не били представени Споразумителен протокол от 31.12.2011г., който бил евентуалният документ, от който произтича твърдяното вземане на „У.”. Решението и изпълнителният лист не били годни да породят задължението на „О." АД- в несъстоятелност, те единствено можели да установяват дължимостта и размера му към определен момент и да вменят изпълнението му в определен срок и с определени параметри.

Непредставянето на документите - източник на евентуалните вземания на ответника „У.” създавало сериозни и обосновани съмнения относно съществуването им, относно действителността и автентичността им, както и относно действителното им съдържание, касаещо страни, предмет, падежи и др.

4.Договорът за цесия бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне закона. В този връзка се твърди, че в договора било уговорено, че при събиране на цялото вземане „С. К." АД отново ще си върне 99,50% от него. Следователно това представлявало връщане на почти цялото вземане отново в патримониума на „С. К." АД, а това от своя страна увреждало кредиторите му, тъй като спрямо тях, съгласно договорът за цесия, кредиторът на вземането вече е „У. И..”.

5. Договорът за цесия от 17.10.2012г. представлявал симулативна сделка, следователно, основанието на което било възникнало вземането е нищожно.

Сключена била симулативна сделка в резултат на която „С. К." АД е прехвърлило имущество на офшорно дружеството, с цел да увреди кредиторите си, като избяга от задълженията си към тях.

6. Решение по в.а.д. № 25 на Арбитражния съд при Националната юридическа фондация било нищожно. В Споразумителния протокол от 31.12.2011г. липсвала изрична арбитражна клауза за разглеждане на спорове, свързани между страните по него. Въпреки това и при липсата на изрично заявление от страна на „О." АД, съставът на Арбитражния съд при Националната Юридическа фондация приел, че е налице хипотезата на чл.7, ал.3 от Закона за международния търговски арбитраж и следва да е компетентен по спорове между страните по Споразумителния протокол от 31.12.2011г. Твърди, че при липсата на арбитражна клауза и при липсата на изрично волеизявление от страна на „О." АД, Арбитражният съд при Националната Юридическа фондация е постановил нищожно решение. Твърди още, че въпреки направеното възражение ¯т страна на „О." АД, че не е настъпил падежа на задължението към „С. К." АД по Споразумителния протокол от 31.12.2011г. на основание чл.71 ЗЗД арбитражния съд е приел, че задължението е с настъпил падеж.

7. Производството по в.а.д. № 25 на Арбитражния съд при Националната юридическа фондация представлява симулативен процес, с оглед приложените извлечения от акционерните книги на „С. К." АД и „И. Х." АД, от които било видно, че „И. Х." АД участва като собственик в „С. К." АД, а Валентин Кирилов Захариев е едновременно акционер в „И. Х." АД и председател на Надзорния съвет на „О." АД. Следователно по смисъла на & 1 от Допълните разпоредби на ТЗ „С. К." АД и „О." АД били свързани лица.

Иска се да бъде установено несъществуването на вземането на „У. И..”, Р. С., от „О.” АД в несъстоятелност, в размер на 72 084 316.01 лв., установено по основание и размер в Решение по в.а.д. №5 на Арбитражния съд при Националната юридическа фондация, с оглед направените възражения за нищожност на Договора за цесия, възражението за симулативен процес на производството но арбитражното дело и възражението за нищожност на арбитражното решение.

В срока по чл.367, ал. 1 от ГПК, ответникът „У. И..”, Р. С., чрез своя представител по пълномощие e подал писмен отговор, в който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 694 от ТЗ. Твърденията, обективирани в исковата молба, касаещи нищожност, недействителност и симулативност на сключения договор за цесия, от който произтича вземането на „У. И..”, били неоснователни и неподкрепени с доказателства. Твърди, че договорът за цесияне е нищожен, не са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 26, ал. 1 то ЗЗД; договорът за цесия не противоречи на закона и на добрите нрави; сключен е в предвидената в закона форма и е породил ефекта си между страните. Намира за неоснователни и доводите, че договорът по своята същност, е договор за поръчка. Твърди, че договорът за цесия е каузален договор, с който кредиторът по едно вземане го прехвърля на друго лице. В случая липсвало противоречие между клаузите по договора и разпоредбата на чл.99 от ЗЗД. Твърди, че договорът за цесия от 16.10.2012г. е възмезден, тъй като е определена цена и е посочен размер на вземането. В него бил посочен и предмета на вземането, като предмет на цесия могат да бъдат всички вземания, с изключение на тези, които не могат да се прехвърлят по закон. Твърди се, че всички други прехвърлими права /възникнали, бъдещи, определени или определяеми, стига да не са с оглед личността/ могат да бъдат предмет на договора за цесия. Твърди, че вземанията, които се прехвърлят с договора за цесия, са точно определени по основание и размер. Определена била и валутата, в която следвало да се платят. Цената по договора за цесия била в размер на 99.50 % от всички събрани вземания от длъжника. Следователно договора за цесия бил валиден и съобразен с разпоредбите на ЗЗД. Твърди, че договорът за цесия не противоречи на добрите нрави и на закона, тъй като съдържа в себе си всички елементи на договора за цесия – цена, страни, предмет, и поради това е действителен и е породил действието си между страните. Неоснователни били доводите за нарушение на разпоредбата на чл.685, ал.2 от ТЗ; за нищожност на договора за цесия, и на посоченото вече решение по арбитражното дело.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, отговор от ответника „О.” АД – гр. Кърджали /в несъстоятелност/ не е постъпил.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника „У. И..” чрез представител по пълномощие.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищецът е подал допълнителна искова молба, с която взема становище по направените в отговора на ответника възражения и твърдения.

С доклада си по делото съдът е квалифицирал правата, претендирани от ищеца, като е определил искът като такъв с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ, за установяване несъществуването на приетото от синдика вземане на „У. И..” от „О.” АД – гр. К. /в несъстоятелност/ в размер на 72 084 316.01 лв. на основание договор за цесия от 17.10.2012г. Съдът е разпределил доказателствената тежестза подлежащите на доказване факти, като е указал, че с оглед заявените от ищеца основания за несъществуване на приетото от синдика вземане на „У. И..” от „О.” АД в размер на 72 084 316.01 лв., той следва да докаже твърденията си, че договорът за цесия е нищожен поради противоречие със закона и на добрите нрави, че заобикаля закона и че липсва предмет на договора; че представлява симулативна сделка; че решение по ВАД №25 на Арбитражния съд при националната юридическа фондация е нищожно; че производството по последното цитирано дело е симулативен процес. Възложил е в тежест на отв. „У. И..” да докаже твърденията си за действителност на договора за цесия, както и да представи доказателства за наличието на такъв договор и решение по ВАД №25 на Арбитражния съд при националната юридическа фондация.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.694, ал.1 от ТЗ, кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл.690, ал.1, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.692, ал.4. Съгласно посочената разпоредба, процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.694, ал.1 от ТЗ, с който се оспорва прието вземане на друг кредитор, е ищецът да има качеството на кредитор по смисъла на тази разпоредба – същият следва да е предявил вземането си и това вземане да е включено от синдика в списъка на приетите вземания, както и да е направил възражение по чл.690 от ТЗ срещу прието от синдика вземане на друг кредитор.

В случая, както от приложените от ищеца доказателства, така и от направената служебно от съда справка в Търговския регистър по партидата на „О.” АД – в несъстоятелност, гр. Кърджали, е видно, че ищецът има качеството на кредитор по смисъла на чл.694, ал.1 от ТЗ – същият е предявил вземане срещу това дружество и това вземане е включено от синдика под № 17 в списъка на приетите предявени вземания, изготвен на основание чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ и обявен в Търговския регистър на 29.01.2014г. В същия списък под № 30 е включено вземане на „У. И.”, Р. С., от „О.” АД гр. К. в размер на 72 084 316,01 лева, основаващо се на решение по в.а.д. №25/2012г. на АС при Национална юридическа фондация и договор за цесия между „С. К.” АД и „У. И..”. В срока по чл.690 от ТЗ ищецът е подал възражение (вх.№ 515/17.02.2014г., п.кл. от 05.02.2014г.) срещу приетото вземане на кредитора „У. И..” Р. С. в общ размер на 72 084 316,01 лева. С определение № 73 от 27.01.2015г. по гр.д.№ 370/2012г. съдът по несъстоятелността (Кърджалийски окръжен съд) е оставил без уважение депозираното от кредитора Р. К..” Р. С. писмено възражение срещу приетото в изготвения от синдика списък на приетите предявени вземания по реда на чл.688, ал.1, т.1 от ТЗ вземане на кредитора „У. И..” Р. С. в размер на 72 084 316,01 лева. В седемдневен срок от обявяването в Търговския регистър на определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 от ТЗ, ищецът е предявил настоящия иск по чл.694, ал.1 от ТЗ.

Предвид изложеното дотук, настоящият състав намира, че предявения отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1 от ТЗ е процесуално допустим – същият е подаден от надлежна страна – кредитор в производство по несъстоятелност, в срока по чл.694, ал.1 от ТЗ и има за предмет вземане на друг кредитор – „У. И..” Р. С., включено в списъка на приетите предявени вземания, одобрен от съда в тази част с определение по чл.692, ал.4 от ТЗ.

От направената от съда, на основание чл.23, ал.4 от Закона за търговския регистър, служебна справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията по партидата на „О.” АД гр.К. се установява, че с решение № 233 от 29.11.2013г., постановено по гр.д. № 370/2012г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, е обявена неплатежоспособността на „О.” АД гр.Кърджали и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. С решение № 45 от 05.03.2015г. „О.” АД е обявено в несъстоятелност.

Във връзка с така предявения иск за признаване за установено, че не съществува вземане на „У. И.” Р. С. от „О.” АД гр. К. в размер на 72 084 316,01 лева, съгласно процесния договор за цесия, по делото не е спорно, че между „С. К.” АД и „У. И..” е сключен договор за цесия от 16.10.2012г.

С оглед на този договор и на основание постановено и влязло в сила арбитражно решение по в.а.д. №25/2012г. на АС при Национална юридическа фондация, ответникът „У. И.” Р. С. е приет за кредитор на „О.” АД – в несъстоятелност, за сумата в размер на 72 084 316,01 лева. В тази връзка, ищецът оспорва качеството на кредитор на „У. И.” Р. С. въз основа на посочения договор за цесия, като твърди, че този договор е нищожен на следните основания: 1. като противоречащ на закона, 2. поради липса на предмет, 3. поради противоречие с добрите нрави и като заобикалящ закона, 4. определящ го като симулативна сделка, съответно – нищожност на основанието, на което е възникнало вземането, 5. нищожност на цитираното арбитражно решение и симулативност на проведения арбитражен процес.

Неоснователен е в тази връзка, поддържаният от ищеца в исковата молба довод за нищожност на договора за цесия поради противоречие със закона, тъй като по съдържанието си този договор не представлявал договор за цесия, а договор за възлагане на вземането за събиране. Видно от приложения по делото договор за цесия /л.80/, страните по същия са договорили прехвърляне на вземания на „С. К.” АД в качеството му на цедент срещу „О.” АД, на „У. И.” Р. С., в качеството му на цесионер, като вземанията са подробно описани по размер и основание в т.1 от договора. Не се установява договорът за цесия да има различно съдържание и параметри от изискуемите се по закон /чл.99 и сл. от ЗЗД/, нито същият да представлява договор за възлагане за събиране на вземането на „С. К.” АД, каквото е твърдението на ищеца. Договорът за цесия е консенсуален, а не реален, т.е. същият се счита за сключен с постигане на съгласие между страните. Съдът намира също, че страните по процесния договор за цесия изрично са уговорили цена, която е в размер на 99.50% от всички събрани вземания от длъжника. С оглед принципа на свобода на договарянето, съдът намира, че така определената по договора цена не противоречи на закона, а обстоятелството, че цената не е платена, а уговорена, не обуславя нищожност на договора. Касае се за сключен между страните договор, в който е посочен неговия предмет, размерът му, както и цената на договора. Или, вземането е определено по основание и размер, като е договорена и цената на договора, която е в размер на 99.50% от всички събрани вземания на длъжника. В тази връзка, съдът намира за несъстоятелен довода, че уговорената по този начин цена на договора прави невъзможно да бъде определено дали същият е безвъзмезден или възмезден. Касае се за договор, при който страните изрично са уговорили цена, която да е в размер на 99.50% от събраните вземания от длъжника.

Или, съдът намира, че договорът за цесия от 16.10.2012г. не е нищожен на поддържаните от ищеца основания – противоречие със закона и липса на предмет, тъй като същият има предмет, вземането е определено по основание и размер, и е прехвърлимо, както и е определена цената на договора – 99.50 % от размера на събраните вземания.

По отношение на така определената цена на договора следва да се посочи, че уговорката цесионерът „У. И..” да заплати на цедента „С. К.” АД сума в размер на 99.50% от всички получени при събирането суми по договора, не обуславя нищожност на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, както се поддържа от ищеца. В тази връзка, доводът на ищеца, че по този начин се увреждали кредиторите на цедента „С. К.” АД на първо място е необоснован, а на следващо – ирелевантен, тъй като не обуславя сам по себе си нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

В пълна степен са недоказани твърденията на ищеца за нищожност на основанието, на което е възникнало вземането, обосновавайки го със симулативен арбитражен процес и симулативност на договорът за цесия. Сам ищецът сочи в исковата си молба, че „У. И..” представлявала офшорна компания, учредена по-малко от два месеца преди подписване на договора за цесия, което будело съмнения дали дружÕството не е учредено за целите на този договор. Също така, ищецът твърди, че съществували съмнения дали собственик на дружеството не е лице, свързано със „С. К.” АД.

Във връзка с тези твърдения на ищеца следва да се посочи, че на базата на съмнения не може да се направи извод за симулативност на договора за цесия, а от там – и за основателността на иска на това основание. В тежест на ищеца е било възложено да докаже твърденията си за симулативност на процесния договор за цесия, както и на релевантното за спора арбитражно решение, но доказателства в тази насока по делото не са представени. И, доколкото последното /арбитражното решение/ е влязло в сила, и на основание на същото е бил издаден изпълнителен лист, то в настоящото производство по реда на възражението не може да се обяви нищожността му.

Предвид всичко изложено по-горе, доколкото не се установява нищожност на договора за цесия от 16.10.2012г. на поддържаните от ищеца основания, съдът намира, че предявеният отрицателен иск, с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на делото следва да се присъдят разноски на ответника „У. И..” в размер на 100лв., платени от същия за възнаграждение за вещо лице. Други разноски ответникът не доказва да е направил. Следва да се осъди ищеца да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса, на основание чл.694, ал.2, изр.2-ро от ГПК, в размер на 2 883 372,64 лева.

Водим от изложеното, Кърджалийският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р. К.”, дружество, регистрирано в съответствие със законодателство на Р. С., peг. № ******, със седалище и адрес на управление А. *, ет. *, С. е. в. х., ул. „Ф. Р.”, В., М., С., представлявано от директора Д. С. К., действаща чрез пълномощника адв. Й. В. Т., против „У. И..” Р. С., рег.№ ******, със седалище и адрес на управление: С. № *, О. М., В., М., и „О.” АД (в несъстоятелност) със седалище и адрес на управление в гр.К., бул.”Б.” № *, ЕИК *********, иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ за установяване несъществуването на прието от синдика вземане на „У. И..” Р. С. от „О.” АД гр.К. (в несъстоятелност) в размер на 72 084 316,01 лева, основаващо се на решение по в.а.д. №25/2012г. на АС при Национална юридическа фондация и договор за цесия между „С. К.” АД и „У. И..” от 16.10.2012г., по силата на който „С. К.” АД прехвърля на „У. И..” вземането си от „О.” АД – гр. К. (в несъстоятелност), като неоснователен.

ОСЪЖДА „Р. К.”, дружество, регистрирано в съответствие със законодателство на Р. С., peг. № ******, със седалище и адрес на управление А. *, ет. *, С. е. в. х., ул. „Ф. Р.”, В., М., С., представлявано от директора Д. С. К., действаща чрез пълномощника адв. Й. В. Т., да заплати на „У. И..” Р. С., рег.№ ******, със седалище и адрес на управление: С. № *, О. М., В., М., деловодни разноски в размер на 100лв.

ОСЪЖДА „Р. К.”, дружество, регистрирано в съответствие със законодателство на Р. С., peг. № ******, със седалище и адрес на управление А. *, ет. *, С. е. в. х., ул. „Ф. Р.”, В., М., С., представлявано от директора Д. С. К., действаща чрез пълномощника адв. Й. В. Т., да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за предявения иск в размер на 2 883 372,64 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :