гр.София., …….……...2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
мл. с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Татяна Асенова и прокурора Юлиана Христова, разгледа докладваното от съдия Папазян ВНОХД № 4054 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С решение от 06.11.2017г., постановено по НОХД № 20381 по описа за 2016г. на СРС, НО, 1 състав обвиняемия М.К.Г. е признат за виновен в това, че на 30.01.2013 г. в гр. София, бул. Витоша № 2, в сградата на Софийски градски съд - Търговско отделение, в качеството си на управител на търговско дружество „Б.-К.“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление в гр. София, е изпаднал в неплатежоспособност, като на 21.12.2012 г. е имало установени, непогасени, изискуеми и ликвидни парични задължения по сключено на 13.11.2012 г. споразумение между „Б.-К.“ ЕООД и ТД „Х.Б.“ ЕООД, за дължима сума в размер на 9153.86 лева и в 30-дневен срок от спиране на плащанията от 31.12.2012 г. до 29.01.2013 г. включително не е заявил това пред съда (СГС-ТО) и не е поискал откриване на производство по несъстоятелност (чл. 608, ал. 1 от Търговския закон /ред. ДВ бр. 60/07.08.2012 г./: Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; чл. 608, ал. 2 от ТЗ „Неплатежноспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията”), поради което и на основание чл. 227б, ал. 2, вр. с ал. 1, вр чл. 78а от НК, е освободен от наказателна отговорност и съдът му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил обвиняемия М.К.Г. (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата сторените по делото разноски в размер на 550,62 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу същия съдебен акт е постъпила жалба от адв. В.Г. – защитник на обв. М.Г. , в която се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново такова, с което да се оправдае обвиняемия по повдигнатото му обвинение.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП счита жалбата за неоснователна. Твърди, че по делото са събрани убедителни доказателства, въз основа, на които може да се направи единствения извод, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинението. Моли да се потвърди решението на СРС като правилно и законосъобразно.
Защитникът на обв. Г. – адв. Г. моли да се уважи жалбата. Посочва, че основното противоречие, което е налице в обвинителния акт и в обжалваното решение е това, че са посочени две дати за изпадане на „Б.К.“ ЕООД в неплатежоспособност. В тази връзка твърди, че е представил пред първата и настоящата инстанция писмени доказателства за обстоятелството, че същото дружество към момента на гледане на делото пред първоинстанционния съд и към настоящия момент продължава да обслужва своите текущи задължения.
Обвиняемият М.Г. не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.
Софийски градски съд, като се съобрази с доводите на страните, служебно и изцяло провери присъдата и прецени доказателствата по делото, прие следното:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК констатира, че първостепенния съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 във вр. с чл.335, ал.2 НПК, а именно не са спазени изискванията на чл. 247б НПК. Допуснатите от районния съд процесуални нарушения са от категорията на абсолютните, т.к. не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, което налага отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав от първоинстанционния съд.
Със ЗИД НПК, обнародван с ДВ бр. 63/2017г. и влязъл в сила от 05.11.2017г., е разписана процедурата за провеждане на разпоредително заседание с участието на лицата по чл. 247б ал.1 и ал.2 НПК. Въпросите, които подлежат на обсъждане, са посочени в чл. 248, ал.1, т. 1-8 НПК. Сред тях е и наличието на основания за разглеждане на делото по реда на особените процедури. След изслушването на лицата, посочени в чл. 247б, ал.1 и ал.2 НПК, съдът се произнася с определение, което се обявява в разпоредително заседание / чл. 248, ал.5, т.1-4 НПК и ал.6 НПК/.
В настоящия случай на 06.11.2017 г. съдът е дал ход на разпоредително заседание в отсъствие на подсъдимия и защитника, с оглед действащата нова процесуална уредба, без обаче да се съобрази с изискванията на чл.247б НПК за съобщаване на подсъдимия и неговия защитник за провеждане на разпоредително заседание и въпросите, които ще се обсъждат в това заседание. Нещо повече, не съобщавайки на подсъдимия и защитника за провеждане на разпоредително заседание, съдът ги е лишил и от правото им да дадат отговор на въпросите, които ще се обсъждат в разпоредително заседание, и да направят своите искания.
От друга страна, съдът в същото съдебно заседание не е взел отношение по въпросите по чл.248 ал.1 НПК.
Въз основа на гореизложеното и с оглед допуснатото съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на подсъдимия, което не може да се отстрани от въззивната инстанция, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да се отмени на основание чл. 335, ал.2, във вр. с чл. 348, ал.3,т.1 във вр. с чл. 334,т.1 от НПК и делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на разпоредителното заседание, с указание за стриктно спазване процедурата, предвидена в чл. 248 НПК
Мотивиран от
гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ
ОТМЕНЯ изцяло решение от 06.11.2017г. на СРС, НО, 1 състав,
постановено по НОХД № 20381/2016г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.