ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 839
гр. Бургас , 02.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501152 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК, вр.чл.413, ал.2 ГПК и е образувано по
частна жалба, подадена от "КРЕДИТ ИНС" АД ЕИК *********, представлявано от
Изпълнителен директор Марио Алексиев чрез адв. Ренета Даньовска с адрес за връчване гр.
София, бул. "Цар Борис III" № 85, ет.Мецанин, против Разпореждане № 652 от 11.06.2021 г.
по ч.гр.д.729/2021 г. по описа на РС Несебър, в частта му, с която е отхвърлено заявлението
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК на "КРЕДИТ ИНС" АД срещу В. М. М. от *** за сумата в размер на 238,97 лв –
договорна лихва, 480 лв – договорна такса "Гарант", 70,44 лв законна лихва за забава, както
и за разноски за горницата над сумата от 150,70 лв.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че предвид формалния характер на заповедното производство, заявителят не е имал
възможност да изрази становище относно начина на формиране на процесната такса
„Гарант“, както и на възнаградителната лихва. Твърди се, че е необоснован изводът на съда
за противоречие на дължимата такса "Гарант" с добрите нрави и закона. Сочи, че длъжникът
е имал възможност да избере дали да се предостави банкова гаранция или да се предостави
такава от дружеството, с което кредитополучателят имал сключен договор.
Кредитополучателят избрал да кандидатства за заем с осигурен гарант и по този начин
"КРЕДИТ ИНС" ООД осигурявало гаранцията, а кредитополучателят се задължавал да
заплати услугата. Задължение на наредителя по сключения договор за поръчка с банката
било да заплати възнаграждение на банката-гарант. С подаване на заявката
кредиполучателят е заявил желание за заем с осигурен гарант, с оглед на което се задължил
да заплаща възнаграждението за предоставената от дружеството гарант гаранция по
отпуснатия потребитески кредит. По силата на сключен договор за предоставяне на
гаранция по потребителски кредити 25.10.2014 г. с "БИКНЕЛ КОРП" ООД дружеството
гарант се задължило при писмено поискване от страна на кредитодателя да плати всички
описани в договора задължения след като последният е положил усилия и грижа на добър
търговец и не е събрал дължимите му суми включително по съдебен ред. Счита, че по
аналогия следва да се приложат правилата за банковата гаранция и възнаграждението
1
дължимо от наредителя по банковата гаранция не следва да се включва към разходите по
потребителския кредит, а било дължимо по силата на самостоятелно правоотношение, което
било резултат от съзнателен избор на кредитополучателя. На следващо място се сочи, че
неоснователно съдът е приел, че възнаградителната лихва е нищожна като противоречаща
на добрите нрави. Твърди се, че е налице изрично договаряне между страните като съгласно
чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ не може да е по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБългария. Твърди се, че ясно и конкретно е посочен размерът на
възнаграждението, видът и размерът на годишния лихвен процент /ГЛП/, а правата на
потребителя са допълнително защитени като е предвидена възможност да се откаже от
договора без да сочи причина и без да дължи обезщетение и неустойка в 14-дневен срок от
сключване на договора. Поддържа, че липсва противоречие със ЗПК или заобикаляне на
закона и моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение за 238,97 лв договорна лихва, за 480 лв договорна такса "Гарант",
70,44 лв законна лихва за забава за периода 28.06.2020 г. – 26.05.2021 г., както и да се
присъдят направените разноски в пълен размер.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за частично основателна.
Производството пред първоинстанционния РС Несебър е образувано по
заявлението, подадено от "КРЕДИТ ИНС" АД за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу длъжника В. М. М. за парично вземане в размер на 666,68 лв главница,
238,97 лв договорна лихва за периода 27.06.2020 г. до 27.01.2021 г. и 480 лв договорна такса
"Гарант" и 70,44 лв законна лихва от 28.06.2020 г. до 26.05.2021 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Сочи, че вземането произтича
от договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство "ЕКСТРА" №
96716/27.01.2020 г., сключен между "КРЕДИТ ИНС" АД (правоприемник на „КРЕДИТ
ИНС“ ООД) и В. М. М.. Изложени са твърдения, че договорът е сключен при спазване на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закон за платежните
услуги и платежните системи /ЗПУПС/, Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, по подадена от
длъжника електронна заявка за отпускане на кредит, която е била одобрена. Твърди се, че на
длъжника е била предоставена преддоговорна информация, която длъжникът е приел;
съгласно формата за кандидатстване длъжникът е избрал опция да бъде осигурен гарант за
ползване на кредита от "КРЕДИТ ИНС" АД, с което се задължил към ежемесечната вноска
по кредита да се начислява такса "Гарант". Общият размер на задължението от 2080 лв бил
платим на 12 равни месечни вноски съгласно посочени в заявлението падежни дати, от
които кредитополучателят е погасил изцяло и на падежа първите четири вноски, от петата –
с падеж 27.06.2020 г. е заплатил сумата от 01.03 лв, като остатъкът от петата вноска, както и
останалите вноски, последната от които е с падеж 27.01.2021 г. не е погасил
Със заявлението са представени договор за потребителски кредит "Екстра" от
27.01.2020 г., съгласно който на В. М. М. бил предоставен кредит в размер на 1000 лв за
срок от 12 месеца като кредитът се издължава на равни месечни вноски ведно с лихвата като
крайния срок за издължаване на кредита е 27.01.2021 г. Предвидено е, че дългът се олихвява
при годишен лихвен процент в размер на 36%, ГПР 49,7%. Кредитополучателят избрал да
ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е
съгласил да заплати в полза на кредитодателя такса „Гарант“, разсрочена към месечните му
вноски съгласно приложен погасителен план Приложение 1. Съгласно погасителен план
месечната такса гарант е в размер на 60 лв или общо 720 лв, а месечната лихва е в размер на
2
30 лв или общо 360 лв. Представени са Общи условия на "КРЕДИТ ИНС" ООД като в т.8.4
е предвидено, че кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от
посочено и одобрено от страните дружество гарант в този случай кредитодателят се
задължава да събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от
кредитополучателя дружество гарант като същия урежда отношенията си с ответното
дружество гарант съгласно условията на сключен помежду им договор.
С обжалваното разпореждане НРС е приел, че искането за заплащане на такса
гарант, както и договорна лихва са неоснователни, тъй като клаузите, които регламентират
посочените вземания са нищожни поради заобикаляне на закона /чл.21, ал.1, вр.чл.19, ал.4
ЗПК/ и противоречие с добрите нрави, съответното противоречие с чл.10а ЗПК. Съдът е
приел още, че поради неравноправните клаузи на процесния договор за потребителски
кредит, на основание чл.23 ЗПК заявителят има право да получи само чистата стойност на
кредита, без лихва и други разходи, поради което с обжалваното разпореждане е отхвърлил
заявлението за сумата от 238,97 лв – договорна лихва, 480 лв – договорна такса "Гарант",
70,44 лв законна лихва за забава, както и за разноски за горницата над сумата от 150,70 лв.
В останалата част заявлението е уважено и не е предмет в настоящото
производство.
Проверката, която прави съдът в производството по чл.410 ГПК се ограничава до
редовност на заявлението, което трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 ГПК и в случай, че е редовно, издава заповед за изпълнение, освен при
наличие на някоя от хипотезите по чл.411, ал.2 ГПК.
В случая съдът е сезиран с надлежен формуляр, който отговаря на изискванията
за редовност, поради което следва да се определи дали е налице някое от изключенията по
чл.411, ал.2 ГПК. Със законодателните изменения ДВ, бр.100 от 2019 г. в чл.410, ал.3 ГПК се
предвиди, че изключение от общото правило е когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител и че в тази хипотеза към заявлението се прилагат договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите
общи условия, ако има такива. Съгласно въведените законодателни изменения се предостави
възможност на съда да следи освен за редовност на заявлението и за наличието на
неравноправни клаузи още в този начален етап на производството и да откаже издаването на
заповед за изпълнение, в случай, че искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това– така чл.411,
ал.2, т.3 ГПК. Задължението произтича и от общия принцип за служебно начало като в чл.7,
ал.3 ГПК се въведе изрично задължение съдът служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на
договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се оспори
само с възражение, основано на допълнителен факт (основание по чл.26 и сл ЗЗД), новото
правило на чл.411, ал.2, т.3 ГПК и защитата на правата на потребителите изисква от съда да
изясни въпроса относно валидност на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори
и да няма възражение от длъжника - потребител. За специфичните сделки, какъвто е
договора за потребителски кредит, законодателят е преценил толкова високи рискове за
потребителите, че освен най-общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне
(чл.146, ал.1 ЗЗП) са въведени и специални правила, ограничаващи допълнително
договорната свобода като засилена защита на потребителя кредитополучател по Закона за
потребителския кредит.
Съдът счита, че клаузата, с която се уговаря такса "Гарант", води до неравновесие
3
на правата на страните, създават се права само за едната страна по правоотношението -
кредитора, която е икономически по–силната страна и не отговаря на изискването за
добросъвестност. В този смисъл таксата, която следва да се плати за целия срок на договора
е в размер на 720 лв, при предоставен кредит в размер на 1000 лв, което означава, че е почти
2/3 от предоставената сума и създава предпоставка за неоснователно обогатяване на едната
страна по правоотношението, която в случая е и икономически по-силната страна. На
следващо място дължимата такса, с оглед твърденията на жалбоподателя, не е предвидена
като част от разходите по предоставения кредит, поради което за потребителя е налице
неяснота изначално каква е общата дължима от него по кредита сума и какъв е общия
размер на разходите. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Таксата "Гарант", се кумулира
към погасителните вноски, което води до оскъпяване на кредита и дава възможност за
неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на потребителя. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК
ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В случая чрез отделно начисляване на такса "Гарант" се цели
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и съгласно чл.19, ал.5 ЗПК клаузата, която
предвижда заплащане на такса "Гарант" е нищожна. Освен посоченото допълнителната
такса по същината си е за действие, обслужващо усвояването и управлението на кредита, а в
чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Ето защо
настоящия състав намира, че и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, клаузата, като
противоречаща на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, е нищожна. По тези съображения
правилно е отказано от РС издаването за заповед за изпълнение и в тази част
разпореждането на БРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Относно частта, в която е отказано издаването на заповед за изпълнение за
възнаградителна лихва, съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите,
надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера
на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на
ВКС по гр.д.№ 315/2005 г., II г.о., няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва
(чл.240, ал.2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД. По действащото българско право
максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е
ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Следователно не
е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, поради което не е налице и противоречие с добрите нрави,
досежно възнаградителна лихва в размер на 36%, след като формално ГПР е в законовите
рамки – 50%. При преценка дали уговорения размер на договорната лихва противоречи на
добрите нрави следва да се отчита характера на договора, неговата цел, задължението на
кредитодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността
потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва. В случая само размерът на
договорната лихва (360 лв за целия период на кредита съгласно погасителен план, за
предоставен кредит в размер на 1000 лв) не е достатъчно обстоятелство, за да обоснове
нарушаване на добрите нрави предвид едностранния характер на заповедното производство.
4
Ето защо в тази част разпореждането следва да се отмени и да се издаде заповед за
изпълнение за претендираната възнаградителна лихва.
На последно място съдът намира за неправилни изводите на заповедния съд, че
поради неравноправните клаузи на процесния договор за потребителски кредит, на
основание чл.23 ЗПК заявителят има право да получи само чистата стойност на кредита.
Както се посочи по-горе, настоящият състав приема, че неравноправна е само клаузата за
уговаряне на договорна такса „Гарант“, поради което не е налице основание за прилагане на
последиците по чл.23 ЗПК по отношение и на договорната лихва.
Предвид постановения резултат, заповед за изпълнение следва да се издаде и за
мораторна лихва за периода 28.06.2020 г. - 26.05.2021 г. – до размера от общо 26,04 лв, както
и за разноски за заповедното производство, както следва: за сумата от още 5,22 лв – за
заплатена държавна такса и за сумата от още 54,64 лв – за заплатено адв.възнаграждение. В
останалата част – до пълните претендирани размери за съдебни разноски, обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
Също предвид постановения резултат, за въззивното производство на частния
жалбоподател се следват съдебни разноски в размер на общо 72 лв от направени в това
производство разноски от общо 215 лв /15 лв за заплатена държавна такса и 200 лв за
заплатено адв.възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното окръжен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 652 от 11.06.2021 г. по ч.гр.д.729/2021 г. по описа на
РС Несебър, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на "КРЕДИТ ИНС" АД срещу
В. М. М. от *** за сумата в размер на 238,97 лв – договорна лихва за периода 27.06.2020 г. -
27.01.2021 г.; за сумата от 26,04 лв - мораторна лихва за периода 28.06.2020 г.-26.05.2021 г.,
както и за разноски за заповедното производство, както следва: за сумата от още 5,22 лв – за
заплатена държавна такса и за сумата от още 54,64 лв – за заплатено адв.възнаграждение,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на "КРЕДИТ
ИНС" АД ЕИК ********* против длъжника В. М. М. от ***, ЕГН **********, за сумата от
238,97 лв – договорна лихва за периода 27.06.2020 г. - 27.01.2021 г.; за сумата от 26,04 лв -
мораторна лихва за периода 28.06.2020 г.-26.05.2021 г.; както и за разноски за заповедното
производство, както следва: за сумата от още 5,22 лв – за заплатена държавна такса и за
сумата от още 54,64 лв – за заплатено адв.възнаграждение; както и за сумата от 72,00 лв за
направените във въззивното производство разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 652 от 11.06.2021 г. по ч.гр.д.729/2021 г. по
описа на РС Несебър, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на "КРЕДИТ
ИНС" АД срещу В. М. М. от *** за сумата в размер на 480,00 лв – договорна такса "Гарант"
за периода 27.06.2020 г. – 27.01.2021 г.; както и за горницата над 26,04 лв до 70,44 лв -
мораторна лихва за периода 28.06.2020 г.-26.05.2021 г., както и за разноски за заповедното
производство, за горницата над присъдените суми до претендирания пълен размер.
ВРЪЩА делото на Районен съд Несебър за издаване на допълнителна заповед за
5
изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6