РЕШЕНИЕ
гр.София, 18.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в
открито заседание шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13962
по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Л.Е.Н. твърди, че на
06.07.2017 г. около 7:40 ч. в гр. София, докато е пресичал бул.“Христофор
Колумб“ по пешеходна пътека, обозначена с маркировка, пътни знаци и светлинна
сигнализация, е бил ударен от лек автомобил „Рено“, рег. № ******, управляван
от Л.Г.Л.. Ищецът твърди, че вследствие на реализираното ПТП е получил
травматични увреждания, описани в исковата молба. От получените увреждания
пострадалият е търпял болки и страдания, лекувал се е дълго, възстановяването е
било продължително и не е приключило до момента на подаване на исковата молба.
Ищецът сочи, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а. „Рено“ Л.Г.Л. и
предявява пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на водача на увреждащия автомобил, като претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането
до оканчателното изплащане. Претендира разноските по делото.
Ответникът – „Д.З.“ АД, оспорва предявения
иск за неимуществени вреди по основание и размер. Признава качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на увреждащия
автомобил. Признава и настъпилото ПТП с участието на л.а. „Рено“, управляван от
Л.Л. и ищецът като пешеходец. Оспорва причинно-следствената връзка между
реализираното ПТП и претендираните вреди. Оспорва телесните увреждания, които
ищецът твърди, че е претърпял. Намира предявения иск завишен по размер.
Посочва, че е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., с което смята, че е изпълнил
задължението си към ищеца в цялост. Оспорва претенцията за лихва. Счита, че не
дължи такава, алтернативно смята, че лихва следва да се дължи едва след
предявяване на застрахователната претенция и изтичане срока за произнасяне по
нея.
Във връзка с направено от ответника с
отговора на исковата молба искане като трето лице помагач на ответника е
конституиран водачът на увреждащия автомобил – Л.Г.Л.. Същият оспорва
предявения срещу ответника иск.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
За настъпилото ПТП има образувано
наказателно производство, което е приключило с Определение от 14.03.2018 г. по
НОХД 4368/2018 г. на СРС, с което е одобреното споразумение, с което водачът Л.Г.Л. се е признал са виновен за това, че на
06.07.2017г. около 07.40 ч в гр.София на бул. „Христофор Колумб“, при
управляване на л.а. „Рено", модел "Лагуна" с peг. № ****** на
пешеходна пътека, находяща се на кръстовището с ул.5042-ра, нарушил правилата
за движение по пътищата, регламентирани в чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не пропуснал
преминаващия по пешеходната пътека пешеходец Л. Е.Н. и реализирал с него пътнотранспортно
произшествие , като по непредпазливост му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на главичката на малкия пищял в ляво, счупване на
латералния кондил на големия пищял , което
причинило за пострадалия трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в
движенията на левия долен крайник.
С оглед установяване на причинените
на ищеца вреди и тяхната причинно-следствена връзка с процесното ПТП, във
връзка с поставени от ищцовата страна въпроси, съдът назначи и изслуша СМЕ.
Експертното заключение установява, че вследствие на процесното ПТП на
06.07.2017 г., ищецът Л.Н. е получил следните травматични увреждания: фрактури
на главичката на малкия пищял в ляво, фрактура на латералния кондил на лява
голямопищялна кост, причинили на постаралия трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за период по-дълъг от 30 дни – средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Този вид увреждания се получават от директен
удар от тъп предмет, какъвто има в конкретния случай (директен удар от
торпедото на лек автомобил). Съгласно заключението на експерта ищецът е провел
консервативно лечение – ортеза за 45-60 дни, след което е провел рехабилитация
и физиотерапия. Възстановителният период при увреждания, каквито е получил
ищеца, е около 6 месеца, но предвид възрастта на пострадалия – 74 г., периодът
на възстановяване е по-дълъг и не може да се конкретизира, не може да се
определи и срокът на неработоспособност за физически труд. Според заключението
при неблагоприятни климатични условия, натоварване и напредване на възрастта
пострадалият ще изпитва болки и страдания. За целите на експертизата вещото
лице д-р К., е прегледал лично ищеца на 15.08.2018г. и е назначил нови рентгенографии
на увреденото коляно, от които се установява, че колянната става е патологично
деформирана, има ограничен и болезнен обем на движения в същата. От рентгенографията
се установява дисперсия (спад) на латералния кондил на големия пищял. Според
вещото лице единственото радикално решение, предвид конкретните обстоятелства,
е поставянето на изкуствена колянна става – това би възстановило движенията на
пострадалия.
За установяване на претърпените във
връзка с процесното ПТП от ищеца болки и страдания, периода на лечение и
възстановяване съдът събра гласни доказателства чрез разпит на един свидетел – Р.Л.Н.–
дъщеря на ищеца Л.Н.. От показанията на свидетелката се установява, че същата
се е грижела за ищеца в продължение на шест месеца след процесното ПТП. В
първите два месеца ищецът е носел шина, а след това се е предвижвал с патерици,
към настоящия момент ходи без патерици, но трудно - не може да си свива крака.
В период от два месеца след процесното ПТП, докато е носел шина, ищецът не е
можел да се обслужва сам – свидетелката му е помагала да става от леглото си,
да се придвижва, да ходи до тоалетната. Свидетелката установява, че към момента
ищецът не се е възстановил – не може да свива крака си, да кляка, трудно качва
стълби, трудно обува обувките си. Понастоящем се обслужва сам, излиза от вкъщи,
ходи да пазарува, но продължава да се движи трудно, влачи крака.
С молба от 20.07.2017 г. ищецът е
предявил пред застрахователното дружество претенцията си за изплащане на обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., както и
обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 631,18 лв. От писмо
с изх. № ********* от 29.09.2017г. застрахователното дружество-ответник по
делото е приело да изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18
000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 631,18 лв. С отговора на
исковата молба ответното дружество представя заверено копие на извършено
преводно нареждане по сметката на ищеца от 14.11.2017 г. за сумата от 18 000
лв.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1
от КЗ, увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените
вреди направо от застрахователя по
застраховката "гражданска отговорност". Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1./ настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка
между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила
от 01.01.2016 г. /, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да
предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – писмена претенция от дата 20.07.2017 г. и липса на
възражения и ангажирани доказателства от
страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда, споразумение, решение по чл. 78а НК има доказателствено значение за
вината, противоправността и деянието на извършителя на престъплението
относно деянието, за което му е било
наложено съответно наказание, поради това тези въпроси стоят извън предмета на
доказване по настоящото дело с оглед одобреното от съда споразумение от
14.03.2018 г. по НОХД 4368/2018 г. на СРС. В случая е налице влязло в сила
споразумение по наказателно дело – споразумение по НОХД 4368/2018 г. по описа
на СРС, НО, 130 състав. Установено е противоправното и виновно деяние на водача
Л.Г.Л., в резултат на което е настъпило ПТП и на ищеца са причинени телесни
увреждания - счупване на главичката на малкия пищял в ляво, счупване на
латералния кондил на големия пищял. Гражданската отговорност на виновния водач
е застрахована при ответника.
Настъпилите
вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите
се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и от
събраните свидетелски показания. От заключението вещото лице, което съдът
кредитира като професионално извършено и обосновано, безспорно се установяват
причинените на ищеца телесни увреждания - счупване на главичката на малкия пищял
в ляво, счупване на латералния кондил на големия пищял. Съгласно заключението
получените увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП. Налице са
предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на
увреждащото МПС за претърпените от ищците вреди, а поради съществуващото
правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със застрахователя-ответник – за
ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищците да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В
настоящия случай съдът съобразявайки характера на причинените телесни
увреждания – фрактури на главичката на малкия пищял в ляво и фрактура на
латералния кондил на лява голямопищялна кост, които увреждания са му причинили
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период по-дълъг от
30 дни – средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК; съобразявайки
възрастта на пострадалия и неудобствата, които е търпял във връзка с
невъзможността да се самообслужва в продължение на два месеца; имайки предвид
продължителността на възстановителния период и факта, че ищецът все още не се е
възстановил напълно, и не се очаква пълно възстановяване на крайника, с оглед
на което вещото лице счита за правилно поставяне на изкуствена става,
съобразявайки факта, че ищецът е търпял и съгласно експертното мнение при
неблагоприятни климатични условия и натоварване ще търпи болки и страдания,
които няма да могат да се преодолеят с медикаменти. Съдът
взе предвид и обстоятелството, че ищецът не е бил хоспитализиран, не е търпял
оперативни интервенции и свързаните с тях допълнителни болки и страдания, не е
имал открита фрактура на крайника. Съдът, освен изброените
конкретни обстоятелства, установени по делото, преценява и стандартът на живот
в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване
на увреждането, като нивата на
застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност
по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява
само относно възможния максимален размер на обезщетението и индиция за
икономическата конюнктура. Така официалните средностатистическите данни на НСИ
за 2017 г., за едно лице показват годишен
паричен доход на лице от 5586
лв., което отразява тенденция за повишаване стандарта на живот в
сравнение с предходни години. ( за 2016 г. -
5105 лв., за 2015 г. – доходът е бил 4886 лева, а през 2014 г. - 4740
лева). При така изброените релевантни обстоятелства, включително и
обезщетенията присъждани за сходни случай, съдът намира, че обезщетение в
размер на 35 000 лева се явява справедливо да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди. От
тази сума следва да се приспадне изплатеното от ответника в хода на съдебното производство
обезщетение в размер на 18 000лв. За разликата над 17 000 лева до пълния
претендиран размер от 50 000 лева искът следва да се отхвърли – за сумата
18 000лв. поради плащане, а за разликата между 35 000лв. и предявения
размер от 50 000лв. като неоснователен и недоказан.
На уважаване подлежи и акцесорната
претенция за законна лихва за забава върху присъдената главница от
17 000лв., която предвид нормата на
чл. 497, ал. 1 КЗ / в сила от 01.01.2016
г./ следва да се присъди считано от 20.10.2017 г. – датата, на която е
изтекъл тримесечния срок за произнасяне по претенцията на ищеца от 20.07.2017
г., до окончателното изплащане. Върху пратеното в хода на съдебното производство
обезщетение от 18 000лв. ответникът дължи лихва за забава от 20.10.2017г.
до 13.11.2017г. Искът за заплащане на лихва за забава
върху претендираната сума за неимуществени вреди от датата на настъпване на
събитието до изтичане на срока за произнасяне на застрахователя следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Ищецът претендират разноски по делото по
списък в размер на 300 лв.
Процесуалният му представител претендира
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът не претендира разноски.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
съобразно уважената част от разгледаните искове /70%/, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 210 лв. за сторените от
него съдебни разноски. Ответникът дължи разноски съобразно признатия размер
дължимо обезщетение от 35 000лв., тъй като е платил едва след завеждане на
делото.
Съдът намира за основателно искането на
процесуалния представител на ищците по чл.38 ал.2 от ЗАдв. за предоставената
защита съобразно размера на уважената част от исковете. На адв. О. се следва
адвокатско възнаграждение в размер на 1 580 лв. съобразно минималния размер
адвокатско възнаграждение, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 680 лв. Разноски за сметка на бюджета на съда не са правени.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Д.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на
Л.Е.Н., ЕГН ********** сумата от 17 000 лв., ведно с лихвата за забава от 20.10.2017г.
до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от
пътнотранспортно произшествие на 06.07.2017г. неимуществени вреди – болки и
страдания от телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при „Д.З.“ АД
по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач Л.Г.Л., както
и лихвата забава върху сумата
18 000лв. за периода 20.10.2017г. до 13.11.2017г., както и сумата 210лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер
от 50 000лв. ведно с лихвата за забава, както и иска за лихвата за забава върху
присъдената сума за периода от считано от 6.07.2017г. до 19.10.2017г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище *** и
адрес на управление *** на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. да заплати на адв. О.
сумата от 1 580 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище *** и
адрес на управление *** да заплати на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 680 лв.
Решението е постановени с участието
на Л.Г.Л., ЕГН **********, като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: