№ 34113
гр. София, 23.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110134879 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „...... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу СН. ЗЛ. Д. за сумите: 906,93 лева – непогасена главница по договор за
потребителски кредит от 03.07.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, 104,15 лева – договорна лихва за периода от
15.08.2020 г. до 15.05.2021 г., 327,30 лева - такса за „Динамично плащане“, 208,10 лева –
такса за „Бързо разглеждане“ и 80 лева – разходи за събиране на просрочени вземания.
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Като разгледа клаузите от процесния договор за кредит и общите условия към него,
регламентиращи задължението за заплащане на възнаграждение за услугата „Бързо
разглеждане“, съдът намира, че същите са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.
Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото,
поради това че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната сделка или клауза,
тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици. Противоречащи на
добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния
вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата,
използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския
и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи
цени, използване на недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се
използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на другата страна
неизгодно условие. В процесния случай заявителят е икономически по-силната и по-
подготвена за участие в съответния тип сделки страна, доколкото извършва същите по
занятие. Размерът на възнаграждението за услугата „Бързо разглеждане“, уговореното в
негова полза и в тежест на финансово по-слабата страна, е необосновано висок и
1
несъразмерен с услугите, които е предвидено да бъдат предоставени. Същият възлиза на
419,89 лева, при условие че сумата, която е дадена в заем е 1200 лева.
Поради същите съображения настоящият състав намира за нищожни и клаузите от
процесния договор за кредит и общите условия към него, регламентиращи задължение за
заплащане на такса „Динамично плащане“. Освен това задължението за заплащане на тази
такса възниква независимо от обстоятелството дали кредитополучателят ще ползва
съответните услуги, както и независимо колко услуги ще ползва, което е допълнителен
аргумент в разсъждението, че подобни клаузи биха били нищожни поради противоречие с
добрите нрави.
Размерът на таксите за услугата „Бързо разглеждане“ и за услугата „Динамично
плащане“ в съвкупност с договорната лихва и другите начислени по договора такси е в
пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно което ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Поради това, съдът намира,
че клаузите, предвиждащи задължение за заплащане на възнаграждение за услугата „Бързо
разглеждане“ и на възнаграждение за услугата „Динамично плащане“, са нищожни поради
противоречието им с императивни законови норми.
С оглед на горното настоящият състав приема, че заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на „...... срещу СН. ЗЛ. Д. следва да бъде отхвърлено в частта за сумите 327,30
лева - такса за „Динамично плащане“ и 208,10 лева – такса за „Бързо разглеждане“.
С разпореждане от 26.07.2021 г. съдът е дал указания на заявителя в тридневен срок
от получаване на препис от него да представи по делото препис от тарифата, на която се
позовава, за да обоснове претенцията си за сумата 80 лева – разходи за събиране на
просрочени вземания, както и да посочи начина на формирането й, както и в кой период от
време е формирана. С посоченото разпореждане на заявителя е указано, че при
неизпълнение на указанията заявлението в частта за сумата 80 лева ще бъде отхвърлено. На
11.08.2021 г. по делото е подадена молба от името на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, но същата
не е подписана, а съдържа копие на подпис. Поради това с разпореждане от 25.08.2021 г. на
заявителя е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да подпише
молбата или да я подаде отново, подписана с електронен подпис, като изрично е
предупреден, че в противен случай действията по подаването й ще се считат неизвършени.
Препис от разпореждането е получен от „Би Енд Джи Кредит“ ООД на 13.09.2021 г., но в
рамките на предоставения срок дадените указания не са изпълнени. Поради това действията
по подаване на молбата от 11.08.2021 г. следва да се приемат за неизвършени. Последното
налага извод, че заявителят не е изпълнил указанията за отстраняване на констатирани
нередовности на заявлението, дадени с разпореждането от 26.07.2021 г., поради което
последното подлежи на отхвърляне в частта за сумата 80 лева- разходи за събиране на
просрочени вземания. За пълнота следва да се добави, че задължение за заплащане на
разходи за събиране на просрочени вземания би било в противоречие с нормите на чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК, което води до нищожност на клаузите, които го въвеждат, на основание
чл. 21, ал. 1 ЗПК.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„Би Енд Джи Кредит“ ООД срещу СН. ЗЛ. Д. в частта за сумите 327,30 лева - такса за
„Динамично плащане“, 208,10 лева – такса за „Бързо разглеждане“ и 80 лева - разходи за
събиране на просрочени вземания.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3