Р Е Ш Е Н И Е
град София, 01.12.2021 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и
с участието на прокурор ..……….. като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№13542 по описа за 2019 година и за да се
произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение №164018 от 11.07.2019г., постановено по гр.дело №33382/2015г.
по описа на СРС, I Г.О., 28-ми състав, е отхвърлен предявеният от Л.Л.Д. срещу „Н.И.Н.Е.И.“ ООД иск
с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик
на частта от 0.400 дка от поземлен имот с
идентификатор 68134.1606.5017 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-38/10.07.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: град София, община Столична, район „Студентски“, ул.“*****, с площ 3092.00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване : ниско застрояване (до 10 метра); стар идентификатор 68134.1606.2598; при съседи: имоти с идентификатори: 68134.1606.90, 68134.1606.2596,
68134.1606.2595, 68134.1606.2597, 68134.1606.2599, 68134.1606.5016 и
68134.1606.91, описан по т.1, 2, 3, 4, 5
на скица №3 от
приложение №1 към заключението на вещо лице на лист 163 по делото, която скица е част от решението по
делото, като неоснователен. С решението е осъден Л.Л.Д. да заплати на „Н.И.Н.Е.И.“ ООД на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1810 лв., направени по делото разноски.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца - Л.Л.Д., с която се обжалва изцяло решение №164018 от
11.07.2019г.,
постановено по гр.дело №33382/2015г. по описа на СРС, I Г.О., 28-ми състав, с което е отхвърлен предявения отрицателен установителен
иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК. Релевирани са подробни доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в
противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства и при
допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че
ответникът - „Н.И.Н.Е.И.“ ООД, е собственик на спорната част от имот с идентификатор 68134.1606.5017, придобит по реда на ЗППДОбП (отм.), поради което ищецът не би могъл
да се легитимира като собственик на основание земеделска реституция. Твърди се,
че по делото не са събрани категорични доказателства, че процесният имот попада
в терен предоставен за стопанисване на държавно предприятие, което е
преобразувано в еднолично търговско дружество с държавно имущество, което е
било приватизирано по реда на ЗППДОбП (отм.). Поддържа се още, че
възстановеният на праводателя на ищеца имот не е застроен и не представлява
прилежаща площ към сгради на търговското дружество. Излага се още, че в случая
не е приложима нормата на §6, ал.6 от ЗППДОбП (отм.), тъй като към момента на извършването
на приватизационната сделка е имало висяща административна процедура по
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, както и към този момент са налице
предпоставките на закона за възстановяването на собствеността. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови
друго, с който да уважи предявения отрицателен установителен иск за собственост
с правно основание чл.124 от ГПК. Претендира присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна - „Н.И.Н.Е.И.“ ООД, чрез процесуален представител адв.Д.Л., депозира
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата
въззивна жалба. Посочва се, че обжалваното решение е постановено в съответствие
със събраните по делото доказателства и при анализиране на релевантни по делото
факти и обстоятелства и при правилно прилагане на материалния закон. Твърди се,
че обоснованият краен извод на СРС, че собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1606.5017, в който попада спорната реална част от
0.400 дка, е ответникът, е правилен и кореспондира на събраните по делото доказателства, тъй като по делото е доказано
обстоятелството, че преди осъществяване на приватизационната сделка от
14.08.1998г. имотът е бил включен в капитала на бившето държавно дружество „Е.“
ЕООД, поради което правото на собственост произтича от придобивния способ по
чл.17а от ЗППДОбП (отм.). Поддържа се още, че макар СРС
да е приел, че в случая намира приложение нормата на §11 от ЗПСК и не се е
произнесъл по релевираното при условията на евентуалност възражение за придобиване
на процесния имот на основание
придобивна давност, са изложени подробни доводи за доказаност на твърдението,
че ответникът е осъществявал необезпокоявано фактическата власт върху имота с
намерение да я свои за период от повече 10 години. Допълнителни подробни
съображения са изложени в молба, която има характер на писмена защита. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното
съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски
за платено адвокатско възнаграждение, направени пред настоящата съдебна
инстанция.
Предявен
е от Л.Л.Д. срещу „Н.И.Н.Е.И.“ ООД отрицателен установителен иск с
правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на частта от 0.400 дка от 0.820 дка, при граници от юг - поземлен имот с идентификатор 68134.1606.5017, вписан в кадастралната карта и кадастралните
регистри, като собственост на ответника, от изток - ул.“Проф.К. Попов“ и от север - поземлен имот с идентификатор 68134.1606.2599, вписан в кадастралната карта и кадастралните
регистри, като собственост на „П.Е.Б.“ ЕАД, представляваща
част от поземлен имот с идентификатор 68134.1606.5017 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-38/10.07.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: град София, община Столична, район „Студентски“, ул.“*****, с площ 3092.00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра); стар идентификатор 68134.1606.2598; номер по предходен план: кв.24, парцел II, при
съседи: имоти с идентификатори: 68134.1606.90, 68134.1606.2596, 68134.1606.2595,
68134.1606.2597, 68134.1606.2599, 68134.1606.31, 68134.1606.5016 и
68134.1606.91.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявения от Л.Л.Д.
срещу „Н.И.Н.Е.И.“ ООД отрицателен установителен иск с
правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на спорната част
от 0.400 дка от 0.820 дка, при граници от юг - поземлен имот с идентификатор 68134.1606.5017, вписан в кадастралната карта и кадастралните регистри, като
собственост на ответника, от изток - ул.“Проф.К. Попов“ и от север - поземлен имот с идентификатор 68134.1606.2599, вписан в кадастралната карта и кадастралните
регистри, като собственост на „П.Е.Б.“ ЕАД, представляваща
част от ПИ
с идентификатор 68134.1606.5017. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон като е обосновал правилен краен извод, че ответникът е доказал, че е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот на
основание възникналите правните последици на изпълнена приватизационна процедура по реда на ЗППДОбП (отм.). Така изложените от първоинстанционния съд мотиви
са законосъобразни, постановени при правилно прилагане на материалния и
процесуалния закон в съответствие с доказателствата по делото, поради което на
основание чл.272 ГПК въззивният съд изцяло препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба,
които съдът намира за неоснователни, следва да се посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.124 от ГПК всеки
може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за
да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. При
отрицателния установителен иск нуждата от защита се поражда при неоснователно
претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то
препятства упражняването на неговите права. Преценката за
правния интерес от предявяването на иска е конкретна и се определя от
твърденията на ищеца в
исковата молба. В разглежданата хипотеза
ищецът обосновава интереса си от предявения отрицателен установителен иск с
твърдения, че е собственик на процесния недвижим имот, за което представя
Решение №8903/14.06.2005г. на ОСЗГ Овча Купел, влязло в сила, скица и удостоверение изх.№94-Л-20/24.02.2005год. на основание
чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, като решението има конститутивно действие по
отношение на обектите и субектите на възстановеното право на собственост и
легитимира ищеца като негов собственик и с твърдения, че
правото му се оспорва от ответника. Съгласно дадените с ТР №8/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС задължителни
разяснения, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: 1/ ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, или 2/ позовава се на фактическо
състояние, или 3/ има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В случая е налице първата хипотеза, доколкото ищецът заявява
самостоятелно вещно право върху процесния имот, оспорено от ответника. В
производството по отрицателния установителен иск ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича правния му интерес и което в случая е доказано, а
ответникът- фактите, от които произтича правото му като в случая ответното дружество
се позовава, че е придобил правото на собственост върху имота по
реда на ЗППДОбП (отм.) чрез приватизационна сделка, както и навежда алтернативно като
основание за придобиване на имота - оригинерен придобивен способ давностно владение, продължило
повече от 10 години, считано от 1998г.
до
настоящия момент.
В конкретната
хипотеза основният спор между
страните е по въпроса -
доказано ли е наличието на предпоставките по чл.17"а" от ЗППДОП (отм.) от
ответната страна по отношение на процесния имот, при която хипотеза е изключена
правната възможност на ищеца за реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен
състав приема, че от съвкупната преценка на ангажираните от ответника
доказателства по делото, в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК, от
него е доказано притежанието на правото на собственост върху процесния имот, на
заявеното основание.
В
разглеждания случай от анализа на събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция приема, че
реституционните права на ищеца са изключени на основание чл.17"а" от ЗППДОП (отм.) /в сила от 1992г.,
понастоящем отменен, но приложим към датата на твърдяната земеделска
реституция/, която норма постановява, че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични
търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за
стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването се
предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено
друго. С посочената разпоредба преобразуването на държавни и общински
предприятия е установено като деривативен способ за придобиване право на
собственост. Фактическият състав за придобиване право на собственост на
основание чл.17"а"
ЗППДОбП (отм.) включва
следните елементи: 1. наличие на право на собственост на държавата върху
конкретно определено имущество; 2. предоставяне на конкретното имущество за
стопанисване и управление на държавно предприятие; 3. преобразуване на
държавното предприятие, като в баланса на преобразуващото се дружество
имуществото следва да е заприходено; 4. в акта за преобразуването да не е
предвидено друго по отношение на това имущество. При наличие на посочените
елементи от фактическия състав на чл.17"а"
ЗППДОбП (отм.) правото на
собственост върху съответното имущество преминава в патримониума на търговското
дружество и последното се легитимира като негов собственик.
Съгласно Конституцията от
1971г. държавните организации не притежаваха право на собственост или други
вещни права върху имотите, предоставени им от държавата за извършване на
тяхната дейност. Чрез извършването от тези организации на стопанисване и
оперативно управление се осъществяваше правото на собственост на държавата. С
приемането на Указ №56 за стопанската дейност /ДВ - бр. 4/13.01.1989г./ беше
предвидена възможност за създаване на държавни фирми като самостоятелни правни
субекти, които да притежават собствено имущество. С Търговския закон през
1991г. се регламентира възможността за образуване и преобразуване на държавни
предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество. На това
основание беше приет Законът за образуване на еднолични
търговски дружества с държавно имущество /ЗОЕТДДИ - в сила от
01.07.1991г./, който не съдържа разпоредби, указващи изрично вещноправните
последици от преобразуването.
Уредбата на вещноправните
последици от преобразуването беше регламентирана за първи път с ПМС №201 от
25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти преди
образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, за
което е прието, че има тълкувателен и разяснителен характер и се отнася както
за вече осъществените, така и за бъдещите преобразувания и приватизационни
договори. С това ПМС е прието, че при преобразуване и приватизация на държавни
и общински предприятия се прехвърля собствеността върху предоставените им от
държавата имущества. Съгласно чл.1, ал.1 от ПМС № 201/1993г. при преобразуване
на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество
/какъвто е настоящият случай/ собствеността върху недвижимите имоти и другото
имущество, което е било предоставено от държавата на предприятията за стопанисване
и управление, се внася в капитала на дружествата, освен ако в акта за
преобразуване е посочено друго. Съгласно чл.5 от Правилника за реда за
упражняване на правата на собственост в предприятията /ПРУПСП/, приет с ПМС
№7/1994г., при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски
дружества в капитала на дружеството се записват всички дълготрайни активи на
предприятието, посочени в баланса. По смисъла на закона фактът на предоставяне
на имотите следва да се счита осъществен, щом като същите са включени в
баланса.
В процесния
случай от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за доказани посочените по-горе кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.17"а"
ЗППДОбП (отм.). Първата
предпоставка следва да се приеме за доказана с представения АДС №1891/1994г., издаден на
29.11.1994г., съставен по реда
на Наредбата за държавните имоти,
отм., ДВ, бр.82 от 27.09.1996г.. Същият, като официален
свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила
удостоверените в него факти, до тяхното опровергаване с други доказателства /в
този смисъл са решение №44 от 03.08.2010г. по т.д. №678/2009г. на I Т.О. и решение №52 от 25.04.2013г. по гр.д. №814/2012г. на II Г.О.,
постановени по реда на чл.290 ГПК/. В него
изрично се съдържа отбелязване, че парцел II-24
в кв.96, м."Витоша-ВЕЦ-Симеоново" съставляващ
"имот от 10200
кв.м., застроено и незастроено място", е предоставен за стопанисване и оперативно управление на
държавно предприятие "Е." ООД, което е старото
наименование на ответното дружество - „Н.И.Н.Е.И.“ ООД /факт по отношение на
който между страните няма спор/. В същия акт за държавна
собственост като бивш собственик на имота е посочен държавен имот, като по
делото е представен и АДС №4022/16.11.1960г.. Доколкото по делото при
доказателствена тежест на въззивника-ищец не са ангажирани доказателства,
опровергаващи съдържанието на АДС №1891/1994г. и АДС №4022/16.11.1960г., следва
да се приеме, че удостоверените в тях факти имат обвързваща съда
доказателствена сила. На следващо място от приетото по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява, че процесната спорна реална част от 0.400
дка от 0.820 дка, при граници от юг - поземлен имот с идентификатор 68134.1606.5017, от изток - ул.“Проф.К. Попов“ и от север - поземлен имот с идентификатор 68134.1606.2599, представлява
част от поземлен имот с
идентификатор 68134.1606.5017, собственост на ответното
дружество, който имот е част от УПИ II, кв.24, индивидуализиран
в АДС №1891/1994г., съответно идентичен с част от имот, описан в АДС
№4022/16.11.1960г.. Видно е още от приетите по делото доказателства, че на
14.08.1998г. е бил сключен договор за продажба на дружествени дялове от "Е." ЕООД между Министъра на
промишлеността в качеството му на орган по чл.3 от ЗППДОбП като продавач и Н.А.П.,
действащ лично за себе си и като пълномощник на лицата по чл.35, ал.1, т.1 от
ЗППДОбП като купувач, с който е постигнато съгласие продавачът да прехвърли на
купувача собствеността върху 100 % от дяловете в капитала на "Е." ЕООД срещу заплащане на посочена
в договора продажна цена, като промените са вписани по ф.д.№19072/1991г. по
описа на СГС и обнародвани с ДВ, бр.131/1998г.. В приетото по делото заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че експертът е извършил
проверка както в счетоводството на ответното дружество, така и в Министерство
на икономиката /страна по приватизационния договор от 14.08.1998г./ и след
анализ на предоставените данни и с оглед доказателствата, приложени по делото,
е посочил, че процесният имот е бил заприходен в счетоводна сметка за земя - "201" и включен в баланса на "Е." ЕООД към 31.12.1993г., който
имот е бил предмет на преоценка, извършена през 1994г. по реда на ПМС
№179/1991г., където е описан като "земя с
площ от 10200 кв.м. в кв."Дървеница". Експертът-счетоводител изрично
е отразил в изготвеното от него и прието по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, че при съвкупното разглеждане на данните от Годишния
баланс към 31.12.1997г., ред "Сгради, земи, гори и трайни
насаждения" и конкретизацията, направена в "Актуализация на приватизационна оценка от март 1998г." се установява, че "земя с площ от 10200 кв.м. в кв."Дървеница" е включена по сметка "201 - Земи", отразена е в Годишния баланс
към 31.12.1997г. и е част от активите на "Е." ЕООД. На последно място следва
да се отбележи, че по делото няма ангажирани доказателства, че към датата на
извършване на приватизационната сделка са налице данни, че процесният недвижим
имот е бил изключен
от дълготрайните активи на преобразуваното дружество. С оглед на тези констатации на
експерта-счетоводител, които не са опорвергани от други събрани по делото
доказателства, съдът приема за доказана и последната предпоставка на фактическия състав на придобивното
основание по чл.17"а" от ЗППДОП (отм.), а именно, че процесният
поземлен имот, част от който е спорната реална част от 0.400 дка, е бил част от имуществото на
ответното дружество към момента на извършване на приватизационната сделка през
1998г.. Оплакванията на въззивника в обратния смисъл не се подкрепят от събрани
по делото доказателства и като такива съдът приема за недоказани.
С оглед на изложените съображения се обуславя извода, че са
налице елементите на фактическия състав на чл.17"а" от ЗППДОП (отм.),
осъществяването на който води до валидно придобиване на право на собственост
върху процесния имот от страна на ответното дружество по по силата на
приватизационна сделка и ищецът не притежава
противопоставими права, произтичащи от земеделска
реституция. Следователно
Решение №8903/14.06.2005г. на ОСЗГ Овча Купел, на основание на
което ищецът като единствен наследник на Г.П.С.се легитимира като собственик на
спорната реална част от процесния имот, е непротивопоставимо на ответното дружество, доколкото по делото се установи по категоричен начин от събраните
доказателства, че имотът е бил
включен в капитала на приватизирано държавно предприятие преди възстановяването
на собствеността с решението на административния орган - §6, ал.6 от
ПЗР на ЗППДОП (отм.) /нов
ДВ, бр.39/98г./ на ЗППДОБП (отм.), сега §11 от ДР на ЗПСК. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че при
открита процедура за приватизация, органът по реституция няма правомощието да издава решение за реално
възстановяване на собствеността върху земи, включени в капитала на
приватизиращото се предприятие, а следва да издаде решение за обезщетяване на
предишните собственици по реда на §6, ал.6 от ЗППДОБП (отм.) или §11 от ДР на ЗПСК. Ако все
пак бъде издадено решение, с което собствеността се възстановява реално /какъвто е процесният случай/, то ще е непротивопоставимо на купувача по
приватизационната сделка, съответно - на приватизираното търговско дружество.
Разпоредбата дава предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде
възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били уважени до този
момент. Същевременно тя регламентира още една пречка за реално възстановяване
на собствеността, при която бившите собственици получават само обезщетение, но
не и реална собственост върху притежаваните земи. Възстановяването на
собствеността по реституционния закон настъпва с решението на административния орган,
респективно с решението на съда, с което се отменя отказа на административиня
орган, което има конститутивен
ефект. 3атова то не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването
му земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил
с приватизационна сделка – какъвто е процесният случай. В този смисъл са решение №78 от 08.07.2010г. на ВКС,
ІІ Г.О. по гр.д. №4543/2008г. и решение №24 от 30.05.2011г. по гр.д.
№507 от 2010г. на II Г.О., постановени в производство по чл.290 ГПК.
Следователно в настоящия
случай Решение №8903/14.06.2005г. на ОСЗГ Овча Купел, на основание на
което ищецът като единствен наследник на Г.П.С.се легитимира като собственик на
спорната реална част от процесния имот е непротивопоставимо на ответното дружество и същото не е породило конститутивния си вещноправен ефект. Ето защо, съдът приема, че
по делото е доказано правото на собственост на ответника върху процесния имот
на заявеното правно основание. При тази хипотеза и даденото от законодателя
разрешение на конкуренцията на права между ищеца, като наследник на правомащо лице
по ЗСПЗЗ и правото на ответното дружество с нормата
на чл.17"а" от ЗППДОП
(отм.), за ищеца е възникнало само правото
на обезщетение за процесния имот, съгласно нормата на §6, ал.6 от ЗППДОП (отм.).
При
така обоснованият краен извод на въззивният съд за доказаност правото на собственост на ответното дружество по отношение на спорния имот
на посоченото от него главно придобивно основание - приватизационна
сделка, не следва да
се разглежда поддържаното при условията на евентуалност възражение за придобиване на имота по оригинерно основание – изтекла в
негова полза придобивна давност. Предявеният иск с правно
основание чл.124 от ГПК е неоснователен и недоказан и като такъв правилно е бил
отхвърлен с обжалваното решение. Поради съвпадение на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, в т.ч. и в
частта за разноските, като постановено при правилно приложение на закона се
явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено на основание
чл.271 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемия предвид
заявената от него в този смисъл претенция. На основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 ГПК въззивникът – ищец следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия – ответник сумата от 1460.00 лв., реално
сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №164018 от
11.07.2019г., постановено
по гр.дело №33382/2015г. по описа на СРС, I Г.О., 28-ми състав.
ОСЪЖДА Л.Л.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на „Н.И.Н.Е.И.“ ООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***; на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 ГПК сумата от 1460.00 лв. /хиляда
четиристотин и шестдесет лева/, реално сторени разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, че е
постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./