МОТИВИ към Присъда № 65, постановена по НОХД № 870/2019 година по описа на БРС
Производството в БРС е образувано по повод внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура–гр.Б., с който срещу П.А.К. с ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение по чл.209 ал.1 вр.
чл.20 ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода 19.03.2018 г. - 20.03.2018 г., в град Б., при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като помагач, с неустановено по делото
лице - извършител, с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна
облага, умишлено улеснил съучастника си да причини на Х.С.Х., ЕГН ********** и С.С.К.,
ЕГН **********, имотна вреда в общ размер на 5 750,00 (пет хиляди
седемстотин и петдесет) лева, след като
последният възбудил и поддържал заблуждение у посочените лица, както следва:
1. На 19.03.2018
година, в град Б., в съучастие като помагач, с неустановено
по делото лице - извършител, с цел да набави за себе си и за съучастника си
имотна облага, умишлено улеснил съучастника си (взел пари в размер
на 2 750.00 (две хиляди седемстотин и петдесет) лева от Х.С.Х.,
ЕГН ********** и ги пренесъл до посочено от съучастника му място) да причини на Х.С.Х.
имотна вреда в размер на 2 750.00 (две хиляди
седемстотин и петдесет) лева, след като
последният възбудил и поддържал заблуждение у посоченото лице;
2. На 20.03.2018
година, в град Б., в съучастие като помагач, с неустановено по делото лице -
извършител, с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага,
умишлено улеснил съучастника си (взел пари в размер
на 3 000.00 (три хиляди) лева от С.С.К.,
ЕГН ********** и ги пренесъл до посочено от съучастника му
място) да причини на С.С.К. имотна вреда в размер на 3
000.00 (три хиляди) лева, след като
последният възбудил и поддържал заблуждение у посоченото лице.
Съдът по искане на пострадалите Х.С.Х.
и С.С. К. конституира същите в качеството на частни обвинители, а за техен
поверник конституира адв.С.К. АК-Б.
По инициатива на подсъдимия и неговия упълномощен защитник,
с определение от
съда бе одобрено провеждането
на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция по реда
на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на диференцираната
процедура по чл.371 ал.1 т.2. НПК. Подсъдимият потвърди,
че е съгласен да не
се разпитват от съда всички свидетели и призна изцяло
фактите по начина, по който са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не поиска да се събират доказателства по фактите в
обвинението.
Прокурорът поддържа обвинението от правна и
от фактическа страна. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да
му определи наказание три години лишаване от свобода,
което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да бъде редуцирано с 1/3 и да наложи
остатъка от две години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде
отложено за срок от три години на основание чл.66 ал.1 НК.
Повереникът на частните обвинители
моли съдът да определи на подсъдимия наказанието от 3 (три) години и 6 (шест) месеца
лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НПК да наложи
остътатъка от две години и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитата на подсъдимия, предлага на съда да бъде определено наказанието лишаване от свобода
в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода, което след
редукцията на чл.58а ал.1 от НК да наложи остатъка, който да бъде отложен при
условията на чл.66 ал.1 от НК. Навежда доводи за наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства като изтъква 25 годишния престой на подсъдимия
в Руската федереция и незнанието му за наличието на схеми за измами по телефона.
Според защитата подсъдимият въобще не е предполагал, че извършва някакво
престъпление. Освен това се сочи, че само и единствено на самопризнанието на
подсъдимия разследващите са извършили справки от мобилните оператори.
Подсъдимият в последната си дума
изказва съжаление за постъпката си и предоставя на съда да му определи наказанието,
като се съобрази с желанието на неговия защитник.
След съвкупна преценка на
събраните в производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена
следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият П.А.К.
ЕГН ********** роден на ***г. в гр. С. е българин,
български гражданин, женен, със средно образование. Работи наземно обслужване
на самолети към „Г. е.". Същият бил
неосъждан (реабилитиран на основание чл.88а ал.2 вр. ал.1 НК) към момента на
извършване на деянието.
В началото на 2018
г подсъдимият К. бил без работа и търсел начини за получаване на доходи. В
началото на месец януари на 2018 г посетил интернет сайта www.alo.bg и видял обява за работа като шофьор
на лек автомобил. В обявата било записано, че фирма „Г.” ООД търси хора за
работа като водачи на МПС и били изписани два телефонни номера. Подсъдимят позвънил
на първия от тях и се обадило лице, представило се с имената „Д. Д.“. Подсъдимият
попитал в какво ще се състои работата му в тази фирма, а непознаият отговорил,
че ще превозва документи и пари като аванси и капаро по сделки, тъй като предметът
на дейност бил недвижими имоти. В хода на разговора непознатият поискал лични
данни от подсъдимия като настоявал да му продиктува ЕГН-то си. Казал му, че ще
му се обади по-късно. Минали две седмици време и след като никой не се обадил,
подсъдимият набрал същия номер, но не му отговорил никой. На 16.03.2018 г. след обед му се обадило
друго непознато лице с името Вальо и му казал, че се обажда от името на Д.
Попитал го дали познава района около град Б. и като получил утвърдителен отговор
му казал да чака обаждане. На 19.03.2018 г. сутрина на
подсъдимия К. се обадило лицето с името В. и го попитало дали
има готовност за работа. В същия ден, около 18,00 часа му се обадил и му казал
да отиде с автомобила до ж.к. „С.” до бл. ... вх. ... и там ще го чака мъж, на който следва да
каже паролата „В.“ и че той ще му даде пакет.
Пострадалият Х.Х.
живеел в апартамент, находящ се в гр. Б., ж.к. „С." бл. ... вх. ..., ет. ... На 19.03.2018 г., около 16,30
часа на домашния му телефон ..., към мобилен
оператор "БТК" позвънило неустановено по делото лице, което му се
представило като "полковник С. от Областната Дирекция на „Полицията" и
му заявил, че предстои да стане жертва на телефонна измама. Казал му, че за да
бъдат заловени престъпниците следва да съдейства на полицията, като изтегли
спестените пари, с които разполага в банката. Попитал го, също така, с какви
парични средства разполага и в коя банка. Свидетелят Х. му заявил, че разполага със сумата от 32
000 лева в банка "ДСК", след което му предоставил мобилния си телефон
за връзка, именно ..., като
комуникацията продължила именно по него. Свидетелят Х. изпълнил инструкциите на
неустановеното по делото лице, което се представило за „полковник С.“ и посетил
клон на банка "ДСК" в ж.к."С.", където
поискал да изтегли сумата от 12 000 лева. Служителката на гишето му обяснила,
че за такава сума е необходимо да се изготви и депозира предварителна заявка.
При така стеклите се обстоятелства, свидетелят Х. изтеглил сумата от 2000 лева
и по заръка на неустановеното по делото лице, който му бил позвънил, хванал
такси и се придвижил до друг клон на банка "ДСК", находящ се в к-с
"Б. М.". Там на
гишето проверил сумата по сметката си и установил, че няма липси, като не
заявил сума за теглене. Със същото такси се върнал в дома си, като непрекъснато
поддържал връзка с лицето, представило се за "полковник С." на
мобилния телефон. Същият поискал от свидетеля Х. да сложил сумата от 2000 лева
изтеглена от банката, заедно с още 750 лева, които държал у дома си в тъмна
найлонова торба и да поставил същата във фризера. От своя страна пострадалият
изпълнил инструкциите. Около 18,30 часа на същия ден, неустановено по делото
лице отново позвънил на Х. на ползвания от него мобилен телефон от номер ... и го инструктирал
да слезе пред входа на блока, където щял да го чака непознат мъж, който щял да
му каже паролата "В.". Свидетелят Х.
изпълнил дадените указания, слязъл пред блока, където го чакал подсъдимият К. и
след като същият му казал посочената парола, му предал найлоновата торба,
съдържаща сумата от 2750 лева. Подсъдимият бил изпратен на адреса от
неустановено по делото лице, което му позвънило на ползвания от него мобилен
телефон с абонатен номер ... и представило му
се с малко име „В.”.
След като взел
предадения му от пострадалия Х. пакет с пари, подсъдимият К. позвънил на
мобилния номер ..., от който по-рано бил потърсен от
неустановено по делото лице и му казал, че пакета с парите вече са у него. По
инструкции от същото лице, К. си взел сума в размер на 300 лева, които представлявали
заплащане за свършеното. По-късно вечерта, отново по настояване на „В.", подсъдимият
тръгнал към гр.В. Т. със собствения си
автомобил „Нисан" с peг. № ..., за да предаде
парите. Минал през П., след това през
гр.К., като през цялото време се обаждал на „В.", минавайки
през посочените населени места. Минал през с. М., като оставил
плика с парите, които бил взел от пострадалия Х., зад бетонов пръстен, намиращ
се до отбивка веднага след селото, след което се върнал обратно в гр. Б. След около час получил обаждане, че неустановено по делото лице,
представило му се за „В.", който му
съобщил, че парите са взети от мястото, на което ги е оставил.
Пострадалата С.С.К.,
живеела в апартамент, находящ се в гр. Б., ж.к."С.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... На 20.03.2018 г., около 11,00 часа, докато била у дома си, на домашния и телефон с
номер ..., позвънило неустановено по делото лице,
което се представило за "полицай К. С.".
Непознатият я въвел в заблуждение, че предстои да стане жертва на измама и
поискал от същата съдействие, за да могат престъпниците да бъдат заловени. По
уговорка с него свидетелката К. събрала сумата от 3000 лева, поставила ги в
черна найлонова торба и около 13,00 часа на същия ден слязла пред входа на
блока, където я очаквал подсъдимият К. Същият бил отишъл да вземе парите по
указание от неустановено по делото лице, представило се за „В.". След като
получил плика с парите, подсъдимият отново си взел сума в размер на 300 лева от
тях. Тръгнал към гр.В. Т., за да предаде
парите, но този път през гр. Г. Пътувайки
стигнал до с.В. в., като около 3 към
след селото, при табела „гр. В. Т. 25 км",
оставил пакета с парите, които бил взел от пострадалата К, след което тръгнал
обратно към гр. Б. След около 40-45 минути получил обаждане, че неустановено по
делото лице, представило му се за „В.", като му
съобщил, че парите са взети от мястото, на което ги е оставил.
Горната фактическа обстановка се доказа по
несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства в това число от обясненията на подсъдимия дадени в хода на
досъдебното производство, показанията на разпитаните свидетели Х.Х., С. К.,
протокола за разпознаване на лица и фотоалбума към него, справките от
мобилните оператори, справки АПИ за движение на автомобил, справката за
съдимост на подсъдимия и други.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Във връзка с гореизложеното е видно, че
извършеното от подсъдимия П.А.К. от обективна и субективна страна, осъществява признаците
на състава на престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. чл. 26, ал.1
от НК.
От обективна страна
подсъдимият К. в периода 19.03.2018 г.
-20.03.2018 г. в гр. Б., при условията на продължавано престъпление, в
съучастие като помагач, с неустановено по делото лице - извършител, с цел да
набави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено улеснил
съучастника си да причини на Х.С.Х. и С.С.К. имотна вреда в общ размер на 5750,00
лева, след като последният възбудил и подържал заблуждение у посочените лица,
както следва:
1. На 19.03.2018 г.
в гр.Б., в съучастие като помагач, с неустановено по делото лице - извършител,
с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено улеснил
съучастника си (взел пари в размер на 2750 лева от Х.С.Х. и ги пренесъл до
посочено от съучастника му място) да причини на Х.С.Х. имотна вреда в размер на
2750.00 лева, след като последният възбудил и подържал заблуждение у посоченото
лице.
2. На 20.03.2018 г.
в гр.Б., в съучастие като помагач, с неустановено по делото лице - извършител,
с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено улеснил
съучастника си (взел пари в размер на 3000 лева от С.С.К. и ги пренесъл до
посочено от съучастника му място) да причини на С.С.К. имотна вреда в размер на
3000.00 лева, след като последният възбудил и подържал заблуждение у посоченото
лице.
Съучастието в
общата престъпна дейност се установява поради обстоятелството, че поведението
на неустановеното по делото лице и това на подсъдимия К., и при двата случая на
престъпни посегателства, обективно е допринесло за осъществяване състава на
престъплението, тоест поведението и на двете лица, съвместната им дейност, се
намира в причинна връзка с осъществените деяния. Установява се, че подсъдимият не
е участвал в самото изпълнително деяние, като в нито един от случаите не е
разговарял с пострадалите, в насока да ги въведе в заблуждение, което е правел единствено
и само неизвестният извършител на деянието, но е улеснил последния, който вече
е бил взел решение за извършване на деянието, да изпълни това решение. С
конкретните описани действия подсъдимият К. е създал съответни предпоставки за
изпълнение на престъплението, като и в двата случая поведението му е било
насочено към подпомагане довършването на същото. В случая тази съучастническа
дейност на подсъдимия е съпътствала изпълнителното деяние на извършителя,
доколкото, както се установява от доказателствата по делото, въвеждането в
заблуждение по телефона е станало от неустановено по делото лице.
От обективна
страна, престъплението следва да се квалифицира като продължавано по смисъла на
чл. 26 ал.1 НК, доколкото са извършени две деяния, осъществяват състава на едно
и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка, при еднородност на вината, като между тях им обективна
и субективна връзка и всяко следващо се явява продължение на предишното.
От субективна
страна деянието по настоящото наказателно производство е извършено при форма на
вината „пряк умисъл" по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК. Обвиняемият К. е съзнавал общественоопасния характер на
престъплението, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
целял тяхното настъпване.
И при двата случая
подсъдимият е отишъл точно на местата (адресите или в близост до тях), където живеели
пострадалите, с които е разговаряло по телефона неизвестното лице–извършител. Според
настоящия състав така описаните от страна на подсъдимия действия и при двата
случая включени в продължаваното престъпление реализиращи качеството на помагач
в извършване на измамите, същият е извършил умишлено със съзнанието за целените
общественоопасни последици като цялостното му поведение към момента на срещите
му с пострадалите, а и след това, сочи, че е действал целенасочено и осъзнато
относно действията си и техните последици. Наличието на умишлено поведение у
подсъдимия се доказава като цяло от обективните му действия. В двата случая
подсъдимият изричал паролата „В.“ вземал е пакета с
парите от хора, които са на възраст и от тяхната външност по никакъв начин не е
могъл и да предполага, че се занимават с недвижими имоти, вземал е от тези пари
толкова, колкото му е нареждало неизвестното лице, през цялото време пътувал
по точно определения от извършителя маршруг и непрекъснато се обаждал за да
потвърди къде е стигнал, поставял е парите в единия случай на земята подпрени с
камък, за да ни ги издуха вятърът, а при втория случай пред табелата „град В. Т.-25 км“ покрити със сняг. През цялото време
подсъдимият е съзнавал, че с действията
си помага на човек, който е въвел в заблуждение пострадалите К. и Х., като в
резултат от това пострадалите са предприели акт на имуществено разпореждане, от
който за тях ще настъпи имотна вреда. Във волево отношение е целял този
резултат. Действал е със специалната цел да набави за себе си и неустановеното
по делото лице (извършител) имотна облага.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказателната отговорност на
подсъдимия К. положително следва да се
отчете оказаното съдействие на полицейските орани по разкриването на
престъплението, самопризнанието на вината, изразеното съжаление за случилото се.
Тук следва да се
има предвид, че извършеното самопризнание е било не само защото пострадалите са
разпознали подсъдимия, а и защото случаят с тази измама е започнал да се
разплита, когато в ОД МВР – Стара Загора се
явила жена, според думите на която била наета за куриер и предала доброволно
сума пари, за които заявила, че са взети от друга по-възрастна жена от града.
Посочила мобилния телефон, от
който била „наета за работа“. Жената споделила, че вероятно става въпрос за
телефонна измама. Тагава оперативните работници в ОД МВР - Стара Загора
започнали да работят по случая и така стигнали до извършителите, които изчакали
да се приберат от Република Р. през Д. м. При задържането
им двамата споделили, че се връщат, за да приберат
парите, които били отнети с измама от хора в Б. област.
Така оперативните служители стигнали до подсъдимия К., който при проведените разговори
признал за извършени от него престъпления и на 27 и 28.03.2018 г. Сумите от
измамените граждани от тези престъпления все още били във владението на тъщата
на единия от извършителите и по този начин били върнати на пострадалите. По
повод на това престъпление било образувано НОХД №4115/2018 г. по поиса на БРС, което приключило с одобрено
споразумение между К. и БРП. Настоящата деятелност на подсъдимия би
могла да бъде част от продължаваното престъпление по чл. 26 от НК, включваща и
деянията на 27 и 28.03.2018 г. Тези факти настоящият състав е узнал служебно,
тъй като съдията–докладчик по настоящото дело с определение взе
МНО „Парична гаранция” на К. по
искане от БРП в хода на досъдебното производство по НОХД № 4115/2018 г. по описа на БРС.
Мотивът за
извършване на престъплението от подсъдимия е бил бързо и лесно
облагодетелстване по неправомерен начин. Съдът не кридитира защитната теза, че
поради дългото отсъствие на подсъдимия от България не е знаел, че е въвлечен в
схеми за измама. Възможно е в началото да си е помислил, че го наемат за
извършване на услуги, свързани с
управление на автомобил, но впоследствие още първия път, когато е узнал, че
пренася пари (от които си е взел сума за бензин), е могъл да допусне,
че се случва нещо нередно. Подсъдимият е живял в една от най-развитите държави
в света и няма как да не знае, че парите могат да бъдат изпратени по различни
начини, а не пренасяни с автомобил и предадавани на ръка. Подсъдимият е могъл
да разбере още на 19.03.2018 г., че е необичайно и
неприемливо работодателите му да прибират пари от граждани по този начин. Могъл
е да се усъмни, че работата, за която е нает е повече от странна, имайки
предвид парите, които е трябвало да си удържи за бензин, като ги сравни с
таксите за паричен превод. Защитната версия на подсъдимия, че не могъл да
рабере, че е въвлечен в схема за измама, съдът не кредитира. С оглед предложените
от защитата аргументи за наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства съдебният състав счита за несъстоятелни. Като смекчаващи вината
обстоятества съдът приема, чистото съдебно минало на подсъдимия към момената на
извършване на престъплението. Бил е амнистиран, а впоследствие реабилитиран по
право на основание чл.88а ал.2 вр.ал.1 от НК. Прояви критичност към
извършеното.
При
определяне размера на наказанието, което следва да понесе подсъдимия съобразно
нормата на чл.54 от НК, съдът отчете високата степен на обществена опасност на
самото деяние, а оттам и на дееца (касае се за едно от най-често срещаното в
последните години усложнено престъпление – телефонни измами), при което се засяга основно имуществената сфера на
лица на преклонна възраст, които след направеното разпореждане с парите си
остават без средства за нормално съществуване, събирани години наред и като
съобрази наличието на баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства прецени, че за постигане целите
на наказанието на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от
свобода в размер около средния предвиден в закона, а именно три години и след
като приложи императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК и нормата на чл.58а
ал.1 от НК редуцира така посоченото по-горе наказание с 1/3 и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на две години. Налице са в
кумулативна даденост предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, а именно към момента
на извършване на престъплението деецът К. е неосъждано лице и съдът намира, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не
е наложително да го изтърпи и отложи изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за срок от четири години.
Това наказание, по мнение на Съда, се явява съответно
на обществената опасност на деянието и на дееца и ще окаже превъзпитаващ и поправителен
ефект върху него и с него могат да бъдат постигнати целите на чл.36 от НК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът осъди на
основание чл.189 ал. 3 от НПК подсъдимия
П.А.К. с ЕГН ********** да заплати на частния обвинител Х.С.Х. *** направените
в хода на съдебното производство съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение по адвокатско пълномощно в размера на 300 (триста) лева.
Съдът осъди на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия П.А.К. с ЕГН ********** да заплати
на частния обвинител С.С.К. *** направените в хода на съдебното производство
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по адвокатско
пълномощно в размер на 300 (триста) лева.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.