Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, ……………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен
състав в публично съдебно заседание проведено на пети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 2976/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
16088/31.10.2019г. на Р.Г.Г., ЕГН: **********,***, чрез адвокат Д.М., срещу
Решение № 1685/20.09.2019г., постановено по н.а.х.д. № 2970/2019г. на Районен
съд гр.Варна, трети състав.
Жалбоподателят намира въззивното решение за
немотивирано, неправилно и необосновано. Счита, че при безспорна фактическа
установеност за извършени две отделни административни нарушения, налагането на
едно административно наказание не представлява благоприятно за нарушителя
положение, нито презумира приложен от страна на наказващия орган институт
„маловажност“, а е съществено нарушение на чл.18 от ЗАНН, което не се изразява
в ограничаване правото на защита, а в невъзможност същото да бъде упражнено,
предвид неяснота за кое от двете нарушения е наложено административното наказание.
Твърди се, че в настоящия случай е налице несъответствие между фактическото и юридическото формулиране
на административнонаказателното обвинение, което не позволява формиране на
еднозначни правни изводи досежно волята на наказващия орган по фактите и по
приложението на закона. С жалбата е формулирано искане за отмяна на въззивното
решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът Областна дирекция на МВР гр. Варна, не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, считайки
решението на първоинстанционния съд за правилно, постановено при спазване на
процесуалните правила и закона.
Административен съд гр. Варна, като
обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение трети състав на
Районен съд гр.Варна е потвърдил НП № 19-0433-000174/15.05.2019г. на Началника
на Първо РУ при ОД на МВР гр. Варна, с което на Р.Г.Г., за нарушение на чл. 137А,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева. На основание Наредба №
Із-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа
страна следното:
На 08.05.2019г. св. Янакиев, служител в Първо РУ при
ОД на МВР гр. Варна, изпълнявайки задълженията си в рамките на специализирана полицейска
операция бил позициониран със свой колега на ул.“Отец Паисий“ в отсечката между
бул.“Владислав Варненчик“ и бул.“Сливница“ в гр. Варна. Около 15.24 часа при
добра видимост забелязали лек автомобил „Сузуки гранд витара“ с рег. № ***,
чийто водач при управлението не бил поставил обезопасителен колан. След като
спрели автомобила за проверка установили, че го управлява жалбоподателят Г.,
който не представил контролен талон към СУМПС. За констатираното, на място
срещу Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който
като нарушени са посочени разпоредбите на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Административнонаказващият орган, като взел предвид фактическите
констатации в АУАН, издал срещу Г. процесното наказателно постановление, в обстоятелствената
част на което изложил идентична фактология и квалификация. Относно допуснатото нарушение на чл.137а, ал.1
от ЗДвП – неизползване на обезопасителен колан по време на движение на МПС,
административнонаказващият орган наложил санкция по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Предвид установените факти съдът е приел, че процесното наказателно
постановление и АУАН са издадени от компетентни органи в кръга на
предоставените им правомощия, съгл. Заповеди № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи и № 365з-4328/01.1.2017г. на Директора на ОД на
МВР гр. Варна. Счел е, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а правото на защита
на жалбоподателя е реализирано в цялост с депозиране на жалбата пред районния
съд. Относно нарушението на чл.137А, ал.1 от ЗДвП въззивния съд приема, че
безспорно е установено, че водачът Г. е управлявал МПС от категория М1 към
момента на извършване на проверката от контролните органи и докато същото е
било в движение не е използвал обезопасителен колан, с който е било оборудвано.
Счел е, че по отношение на второто допуснато нарушение – непредставяне на
контролния талон към СУМПС, след извършена преценка по реда на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл.28 от
същия закон.
Настоящият съдебен състав споделя, както установената
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и направените въз основа
на нея правни изводи. В решението са анализирани фактическата обстановка, при
която е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, както и приложимите
процесуални и материални норми, като съдът е приел, че
административнонаказващият орган е тълкувал вярно закона и го е приложил точно.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията
на касационния жалбоподател. В Глава трета, Раздел ІV от ЗАНН – „Производство
по налагане на административните наказания“ е регламентиран процесуален ред,
спазването на който от страна на административнонаказващия орган гарантира
законосъобразност на правоотношението между него и нарущителя. С разпоредбата
на чл.54 от ЗАНН е предвидено, че в конкретни хипотези наказващият орган
прекратява преписката с мотивирана резолюция. В настоящият случай
административнонаказващият орган не се е
произнесъл относно прекратяване на преписката по отношение на допуснатото от Г.
нарущение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В тази връзка пропускът на
административнонаказващият орган да прекрати преписката с мотивирана резолюция
на едно от констатираните нарушения е порок, за който не е предвидена
възможност за преодоляване, каквато е предвидена по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Предвид обстоятелството, че с АУАН се установява нарушението, а с
наказателното постановление се налага санкция и се изпълнява след влизането му
в сила, констатираният пропуск не би могъл да повлияе на НП в неговата цялост.
След като за констатираното нарушение не е наложено административно наказание,
обстоятелството рефлектира благоприятно в правната сфера на нарушителя. Поради
това не следва да се приема, че допуснатият пропуск в процедурата по едното
нарушение има за последица незаконосъобразност на наказателното постановление
изцяло. Волята на административнонаказващият орган изразена в наказателното
постановление е ясна – постановена е санкция, предвидена в състава на чл. по
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. С оглед на това и предвид хипотезата на чл.18 от ЗАНН, наказателното
постановление не следва да се приема за неясно, респ. за опорочено. Настоящият
състав намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно –
съставлява фактическия състав на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. от ЗДвП и е основание за реализиране на
административнонаказателната му отговорност.
Предвид това и в съответствие с фактическите
констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не е оборена от жалбоподателя в производството пред съда, следва да се
приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от
органите на „Пътна полиция“ в хода на административнонаказателното
производство. Такава е преценката и на първоинстанционния съд. Установените
данни са го мотивирали да приеме, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение,
в резултат на което законосъобразно административнонаказващия орган го е
санкционирал. Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават изцяло от
събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно
производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат
непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието. За пълнота на
изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че неправилно въззивния съд
е счел, че по отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл.28 от същия
закон, поради това, че произнасяне в тази насока от страна на АНО няма.
Предвид горното, съдът при извършената
проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което същото следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1685 от 20.09.2019г.
на Районен съд гр.Варна, трети състав, постановено по н.а.х.д. № 2970/2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: