№ 469
гр. Плевен, 29.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600555 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по частна жалба от Д. В. Б., ЕГН: ********** – обвиняем
по досъдебно производство по прокурорска преписка № 4708 от 2025 година
по описа на Районна прокуратура – Плевен, ЗМ № 332 от 2025 година по
описа на Първо РУ – Плевен, чрез защитника си адвокат Б. П. от АК-Плевен
против Определение № 738 от 23.07.2025г. по ЧНД №1367/2025г. по описа на
РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо
обвиняемия Д. В. Б. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С жалбата се изразява несъгласие с постановения съдебен акт, като се
твърди, че подзащитният му не е осъждан към датата на извършване на
деянието и взетата най-тежка мярка за неотклонение се явява абсолютно
неоснователна. Счита се, че не е налице и другата предпоставка по чл.63, ал.1
от НПК, а именно: обвиняемият да извърши ново престъпление, като се счита,
че в тази част мотивите на състава на Районен съд – Плевен са необосновани и
не кореспондират с доказателствата по делото. Твърди се, че всички факти
разколебават обосноваността на повдигнатото обвинение. Иска се въззивният
съд да постанови съдебен акт, с който да се отмени обжалваното определение
и на подзащитния му се определи мярка за неотклонение различна от
„Задържане под стража“.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло по същество от
защитника на обвиняемия – адвокат П.. Пред въззивната инстанция
обвиняемият се защитава и от адвокат И. Ц. от АК–Плевен. По същество
становището и на двамата защитници е, че не са налице предпоставките за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Адвокат П. акцентира, че
престъплението, за което е привлечен подзащитния му не е тежко, не подкрепя
становището на прокурора, счита че може да се вземе мярка за неотклонение и
„Парична гаранция“, платима от родителите на обвиняемия в размер на 5 000 –
1
8 000 лева. Твърди, че обвиняемият е бил нападнат от друг обвиняем – Л. М..
Защитникът – адвокат И. Ц., също пледира за изменение на мярката в
по-лека. Излага доводи, че са разпитани вече възлови свидетели, които
несочат подзащитния им като лице държало се агресивно. Акцентира, че е
налице чисто съдебно минало, постоянен адрес и че евентуално ще се сключва
споразумение.
Обвиняемият Д. В. Б. поддържа изцяло жалбата и становището на
защитниците си. Желае да му бъде изменена мярката за неотклонение.
Прокурорът счита, че следва да се потвърди определението на
първоинстанционния съд. Налице са основанията за това. Излага доводи, че се
касае за престъпление, наказуемо с „Лишаване от свобода“, че се касае за
деяние, извършено с дързост. Моли да се запази мярката такава, каквато е до
момента, за да се успокоят емоциите и обществото.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид изложеното в
жалбата, доводите на страните, доказателствата по делото и след
цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния
съд, намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Досъдебното производство е образувано на 21.07.2025 година с първите
следствени действия и разпити на свидетели при условията на чл.212, ал.2 вр.
чл.23, ал.2 от НПК.
С постановление от 22.07.2025 година на С. Ц. – старши разследващ
полицай при Първо РУ – град Плевен Д. В. Б. е привлечен като обвиняем за
това, че в периода 20–21.07.2025 година, в условията на продължавано
престъпление, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, както
следва: На 20 срещу 21.07.2025 година, в село **********, Плевенска област,
на ул. ********, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи
се в ругатни и викове на висок тон на публично място, както и нанасяне на
удари и побой, като деянието се отличава с изключителни цинизъм и дързост;
На 21.07.2025 година, в град Плевен, на ул. „У. Гладстон“ пред № 7 А,
непосредствено пред сградата на Първо РУ – Плевен, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, изразяващи се в ругатни и викове на висок тон на публично
място, както и нанасяне на удари и побой, като деянието се отличава с
изключителни цинизъм и дързост – престъпление по чл. 325 ал. 2 във вр. с ал.
1 във вр. с чл. 26 ал. І от НК.
Правилно първоинстанционият съд е приел, че е налице първата
предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, позовавайки се на гласните доказателствени средства –
разпитаните до момента свидетели – Станислав Петев Михайлов, Даниел
Веселинов Вацов, Петър Красимиров Иванов, Петър Пепов Миков, Георги
Колев Б., Тошка Томова Жекова, Русан Мариянов Илиев, Кольо Георгиев
Пъшев, Тома Анков Жеков, Блажо Георгиев Велчев, Кирил Руменов Великов,
2
Ангел Костадинов Карапанчев, Николай Юлиянов Цанков, Станчо Данаилов
Иванов, Кристиян Чавдаров Петров, Николай Й. Илиев, както и събраните
писмени доказателства – протокола за оглед на местопроизшествие ведно с
фотоалбум, изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза, електронна справка за съдимост и характеристични справки на
обвиняемото лице. На този етап тези доказателства са достатъчни, за да се
направи обоснованото предположение за авторство на деянието, за което е
привлече като обвиняем Д. В. Б.. В обясненията си, по същество, обвиняемият
е разказал, че Л. и други са започнали да го бият и му било счупено дясното
огледало на колата, след което полицаи се намесили. Бил нападнат от друг
обвиняем – Л., като не отрича, че той също е ударил с юмрук друг от
обвиняемите. Имайки предвид това, няма как да се приеме, че не са налице
достатъчно доказателства, даващи основание да се приеме, че е налице
обосновано предположение за авторство на деянията, за които е привлечен
като обвиняем Д. В. Б.. Съобразно съдебната практика, в такова производство
е необходимо в достатъчна степен доказаност, за да се направи обосновано
предположение за авторство, а не доказателства по доказване на вина, което е
предмет на същинско наказателно производство по същество.
Въззивният съд счита, че към настоящия момент е налице и втората
предпоставка по чл.63, ал.1 от НПК. В конкретния случай е налице предходно
осъждане и същевременно реабилитация съобразно чл.86, ал.1, т.1 от НК.
Действително, реабилитацията заличава последиците занапред, но не заличава
факта на осъждането. Това, че деянието е с наказуемост определяща го не като
тежко престъпление не може да определи ниската му обществена опасност.
Напротив, в конкретния случай обвиняемият е участвал в продължителен
побой с отправяне на ругатни и обидни думи на публично място,
първоначално в село **********, впоследствие и пред сградата на Първо РУ –
град Плевен. Видно от характеристичната справка е, че обвиняемият
контактува с лица от активния криминален контингент и не се ползва с добро
име между съседите си. Пряко в този смисъл е налице една висока обществена
опасност на обвиняемия, както е приел и първоинстанционния съд. Към
момента на стълкновението, за разлика от настоящия момент, е било налице
едно агресивно поведение независимо, когато то е било пред сградата на
полицейския участък, че полицаите са се опитвали да успокоят обстановката и
да прекратят тези действия. Съдът счита, че не следва да толерират деяния,
извършени по начина, както е в конкретния случай. Може да се направи извод,
че дори и наличието и опитите на полицаите не са довели до респект, така че
да бъдат прекратени действията на лицата от двата рода, включително и от
обвиняемия. Сбиването е било на публично място, както в селото, така и пред
сградата на Първо РУ – Плевен, при което е причинено увреждане на един от
полицаите. Омаловажаването на конфликта пред РУ не може да се приеме от
въззивния съд, тъй като за овладяването му се е стигнало до използването на
оръжие от страна на свидетеля С. М..
Налице е опасност от извършване на друго престъпление, а именно:
подновяване на конфликта между обвиняемия и другите обвиняеми, както и с
други лица от родовете им, конкретно на обвиняемите – Й. Ж., Д. Б. и Л. М..
Би могло да се извърши престъпление, както по отношение на тях, така и
както се окаже евентуално влияние върху свидетели.
Деянията са извършени по начин, показващ пълно пренебрежение към
3
обществените норми и липса на респект към органите на МВР. Обвиняемият е
участник в този масов побой. Това е прието и от първоинстанционния съд. На
практика е налице възпрепятстване на опитите на полицейските служители да
възпрат действията не само на този обвиняем.
Наличието на постоянен адрес на този етап на досъдебното
производство не би могло да мотивира, като тежест, съдът да измени мярката
за неотклонение в по-лека. Налице е реална опасност да се извърши друго
престъпление, както беше посочено по-горе. Разследването е на един ранен
етап. Освен това, в разпоредбата на чл.63, ал.3 от НПК е посочено, че когато
опасността обвиняемият да се укрие или извърши престъпление отпадне най-
тежката мярка за неотклонение може да се измени или отмени.
Взетата мярка за неотклонение по отношение на Д. В. Б. на този етап е
съответна на обстоятелствата по чл.56, ал.3, както и на целите посочени в
чл.57 от НПК. Определението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 738 от 23.07.2025г. по ЧНД
№1367/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1
от НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо Д. В. Б., ЕГН:
********** – обвиняем по досъдебно производство по прокурорска преписка
№ 4708 от 2025 година по описа на Районна прокуратура – Плевен, ЗМ № 332
от 2025 година по описа на Първо РУ – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4