№ 254
гр. София , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502683 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 81/02.07.2020 г., постановено по т. д. № 142/2019 г. по описа на СОС,
ТО, 5 с-в, частично е уважен предявеният от С. С. Я. осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12500 лв. (искът е
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 50000 лв.), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
10.12.2018 г., ведно със законната лихва от 10.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 25000 лв., като то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 50%,
тъй като ответникът е установил чрез пълно и главно доказване релевираното в
преклузивния срок възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - ищецът чрез
своето противоправно поведение (пътувал е като пътник в процесното МПС без правилно
поставен обезопасителен колан) е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за
настъпване на вредоносните последици - в случай че бе поставил правилно обезопасителен
колан, той не би получил увреждането на коляното на десния крайник (именно тази увреда
била утежнила в значителна степен здравословното му състояние).
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е отхвърлен за сумата над 12500 лв. до 50000 лв., поддържайки, че то е необосновано,
тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за
справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не
1
е съобразил в достатъчна степен факта, че вследствие настъпването на процесния
транспортен инцидент ищецът се е възстановявал в един относително дълъг период, като
той е имал нужда от чужда помощ в ежедневието, не е могъл да кляка и става. Счита, че
ответникът, комуто принадлежи доказателствената тежест, не е установил в процеса на
доказване по несъмнен начин, че чрез своето противоправно поведение - пътуване в
процесното МПС без предпазен колан, е допринесъл за настъпване на релевантните
травматични увреждания, респ. че дори и да е налице съпричиняване на вредоносните
последици, приносът на ищеца не е тъждествен на този на виновния водач на МПС. Не
релевира довод за необоснованост на обжалваното решение в частта, в която СОС е приел,
че ищецът е пътувал без предпазен колан, т.е. че е осъществил това противоправно деяние,
поради което въззивният съд следва да приеме този факт за осъществен в обективната
действителност.
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК
отговор на въззивната жалба, в която излага подробни съображения за нейната
неоснователност.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение е
уважен за сумата от 12500 лв., ведно със законната лихва от момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие - 10.12.2018 г., до окончателното й заплащане (макар и
това акцесорно обезщетение да е дължимо от момента на уведомяването на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие - чл. 429, ал. 3 КЗ, без съответен правен довод
за неправилност на обжалваното решение въззивният съд не може да се ревизира правното
съждение на първоинстанционния съд - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което в тази част то
е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната и насрещната въззивна жалби пороци на оспорения съдебен акт.
СОС, ТО, 5 с-в, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
2
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 10.12.2018 г. – за сумата от 12500
лв., (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника),
основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, спорът
по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали чрез своето
противоправно поведение - пътуване в процесното МПС като пътник без поставен
обезопасителен колан, пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и
какъв е неговият принос в единния съпричинителен процес на явленията и фактите в
действителността.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е необходимо
да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца
болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за
пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при
социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – в края на 2018 г., както и високият нормативно
определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени
от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,420 млн.
лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял фрактура на дясната колянна
капачка без данни за разместване; мекотъканни увреждания, изразяващи се в оток и
кръвонасядане на клепачите на дясното око, разкъсно-контузни рани в областта на веждата
и на долния клепач през мигления ръб; кръвоизлив под конюнктивита на дясната очна
ябълка слепоочно; фрактура на носни кости без дислокация на костните фрагменти,
съчетани с травматичен оток на носа - при общ лечебен и възстановителен период за тези
увреди около 3 месеца. Вещото лице от СМЕ, след извършен анализ на представените по
делото медицински документи, изяснява, че счупването на колянната капачка е лекувано
3
чрез наложена стегната превръзка за срок от 45 дни, с препоръки да не се натоварва
крайникът, а походката да се осъществява с две помощни средства за период от 2 месеца.
Ищецът е напълно възстановен, като не са констатирани усложнения в лечебния му процес.
В началния етап на възстановяване той е изпитвал значителни по интензитет болки и
страдания (особено в областта на коляното), които постепенно са намалявали и отшумели в
период до 2-3 месеца.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на
всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетеля Д. Я., съпруга на ищцата, се изяснява, че около три
месеца той е бил трудно подвижен („Някъде 3 месеца го гледах вкъщи на легло - с патерици,
с шина на крака, не можеше да става, трябваше да го придружавам до тоалетната”).
Свидетелства, че около 6 месеца не бил на работа. Затруднява се да клекне и да стане.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за последиците върху здравословното състояние на ищеца и
изживените след процесния пътен инцидент болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на
делинквента А. М. С. неимуществени вреди е в размер на 30000 лв. Наистина, законодателят
е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените
от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,420 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). Следователно, по този начин той е целял
заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – края на 2018 г., и наложилите се морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо
обезщетение при подобни травматични увреждания (фрактура на дясната колянна капачка
без данни за разместване; мекотъканни увреждания и фрактура на носни кости без
дислокация на костните фрагменти, съчетани с травматичен оток на носа - при общ лечебен
и възстановителен период за тези увреди около 3 месеца), на пострадал в работоспособна
възраст - на 55 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата
съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и
4
страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 30000 лв.
Основателно се явява своевременно наведеното от ответника – в отговора на исковата
молба, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца (т. нар.
„компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, респ. степента на участие на пострадалия в
цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване
на процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това
частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено,
безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Както бе изяснено, въззивникът не релевира довод за необоснованост на обжалваното
решение в частта, в която СОС е приел, че ищецът е пътувал без предпазен колан, т.е. че е
осъществил това противоправно деяние, поради което въззивният съд следва да приеме този
факт за осъществен в обективната действителност - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК. Но това
правнорелевантно обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ, която е
ползвала за целите на изследването всички събрани по делото доказателства, се установява,
че при настъпване на процесния пътен инцидент ищецът е бил пътник в пътнически
микробус „Форд Транзит”. Макар и по делото да липсват данни къде точно е седял
пострадалият пътник, седалката е била фабрично оборудвана с двуточков обезопасителен
колан. При правилно поставяне на тези колани тялото е фиксирано в кръста към облегалката
на седалката и в тази част при челен удар тялото на пътника от кръста надолу може да се
измести в посока напред не повече от 12,5 см. Но тялото на пътника отгоре над кръста е по-
подвижно и в зависимост от ръста на пътника може да се придвижва свободно в посока
напред в кръг с радиус равен на разстоянието от мястото на предпазния колан до мястото на
процесната травма. Съобразно позицията на уврежданията на ищеца по неговото тяло
вещото лице достига до категоричния доказателствен извод, че дори и да бе с поставен
предпазен двуточков колан, биха настъпили травмите по главата му. Но необяснима е
травмата в дясното му коляно при поставен предпазен колан, поради което следва да се
приеме, че той не е бил с такъв колан, както и че при поставянето му не би се достигнало до
счупване на неговата дясна колянна капачка - тялото под кръста не би могло да се придвижи
напред, вкл. и при сравнително ниската скорост на микробуса в момента на удара в дървото.
Вещото лице изяснява правнорелевантното обстоятелство, че такава травма би се получила
и при правилно поставен обезопасителен колан единствено при навлизане на части от
купето по време на удара в пътнически отсек - при съществени деформации и висока
скорост, но такива данни не са установени при анализ на събраните по делото
доказателства.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като в. л. е
5
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило
изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.
Тъй като СМЕ не е анализирала обстоятелството, че при двуточков колан горната
част на тялото е сравнително свободна, като при въздействие на инерционните сили (при
настъпване на удара) може да се придвижи до предната седалка, необоснован се явява
фактическият извод на тази съдебна експертиза, че при наличието на поставен колан не биха
се констатирали травми в областта на лицето, а травмата на коляното би се получила и при
наличието на поставен обезопасителен колан. Напротив, от приетата САТЕ категорично се
установи, че при конкретния механизъм на процесното ПТП не би се получила тежката
колянна увреда, в случай че ищецът е бил с правилно поставен двуточков обезопасителен
колан.
Следователно, въззивният съд достига до категоричния фактически извод, че
уврежданията по главата на ищеца не са в причинно-следствена връзка с неговото
противоправно поведение, докато фрактурата на дясната колянна капачка е необходима,
присъща, естествена, закономерна последица от неизпълнение на неговото правно
задължение да пътува с поставен обезопасителен колан.
При преценка степента на приноса на противоправното поведение на пострадалия за
настъпване на процесния противоправен резултат (фрактурата на дясната колянна капачка)
следва да се вземе предвид правнорелевантното обстоятелство, че първопричината за
настъпване на всички вредоносни последици представлява противоправното поведение на
делинквента, който не е преценил правилно пътната обстановка и вследствие на
неосъществен контрол върху управляваното от него МПС се е достигнало до процесния
пътен инцидент, при който е пострадал ищецът. При така изяснените правнорелевантни
факти, при съобразяване с казуалния принос на всички участници в процесното ПТП,
настоящият съдебен състав достига до правния извод, че пострадалият пътник чрез своето
противоправно поведение е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес с 1/3 за
настъпване на процесните травматични увреждания, тъй като значителен принос (в
съотношение 2/3) представлява несвоевременната реакция на делинквента (отнемане на
предимство на движещия се с предимство лек автомобил при знак „Стоп”), поради което
претендираното заместващо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в
размер на 30000 лв. следва да бъде намалено с 1/3, т.е. с 10000 лв.
В този смисъл, дължимото заместващо обезщетение за причинените неимуществени
вреди е в размер на сумата от 20000 лв. (30000 лв. - 10000 лв.), поради което предявеният
осъдителен иск трябва да бъде уважен за тази сума.
Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените
правни съждения обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен над присъдената сума от 12500 лв. до размера от 20000 лв.
Крайният съдебен акт на СГС, представляващ по своето правно естество
определение, трябва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски над сумата от 1680 лв. до
6
присъдения размер от 2475 лв., представляващи сборът от заплатеното адвокатско
възнаграждение и разноски за изготвяне и изслушване на съдебна експертиза.
При този изход на спора, съобразно уважената и отхвърлена част от предявения иск,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца трябва да се присъдят допълнително
съдебни разноски в размер на 75 лв. (заплатеното възнаграждение за изготвяне и
изслушване на приетите съдебни експертизи). Тъй като на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза
на процесуалния представител на ищеца адв. С. К. Н. от САК е присъдено по-високо
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС (905 лв.) от
дължимото в размер на сумата от 812 лв., въззивният съд не следва да определя по-високо
адвокатско възнаграждение. Но с оглед уважената и отхвърлената част от въззивната жалба
(при обжалваем материален интерес от 37500 лв.) в полза на процесуалния представител на
въззивника - адв. С. К. Н. от САК, трябва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС - в размер на сумата от
331 лв. Съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия трябва да се присъди сумата от 1324 лв. (след
приетото от САС за основателно на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност
- с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, на уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1655 лв.).
Тъй като ищецът е бил освободен от процесуалното задължение за заплащане на
държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, ответникът трябва да бъде осъден по
правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК да заплати допълнително държавна
такса за разглеждане на иска пред СГС в размер на 300 лв., а в полза на бюджета на САС
сумата от 150 лв., представляваща дължимата държава такса за разглеждане на въззивната
жалба.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 81/02.07.2020 г., постановено по т. д. № 142/2019 г. по описа
на СОС, ТО, 5 с-в, в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. С. Я. срещу ЗД „БУЛ
ИНС” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над присъдената
сума от 12500 лв. до размера от 20000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпило на 10.12.2018 г. застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната
лихва от 10.12.2018 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която С. С. Я. е
осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД сумата над 1680 лв.
до присъдения размер от 2475 лв., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на С. С. Я., ЕГН **********, с адрес с.
***, Област ***, ул. „***” № 2 по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД допълнително сумата от 7500 лв. (общо за 20000 лв.), представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на
10.12.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
7
на автомобилистите, ведно със законната лихва от 10.12.2018 г. до окончателното й
заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на С. С. Я.
допълнително сумата от 75 лв. – съдебни разноски пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на адв. С. К.
Н. от САК, с адрес гр. ***, бул. „***” № 12, ет. 3 сумата от 331 лв. - за осъщественото
безплатно процесуално представителства пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК С. С. Я. да заплати
на ЗД „БУЛ ИНС” АД сумата от 1324 лв. - съдебни разноски пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК ЗД „БУЛ ИНС” АД
да заплати допълнително сумата от 300 лв. държавна такса – в полза на бюджета на СОС, а
на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 150 лв.
държавна такса – в полза на бюджета на САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8