РЕШЕНИЕ

 

 

                                  Номер………/…………              

 

                        Година 2020                            Град Варна

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                              двадесет и седми състав

На трети ноември                                                Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията  АНД № 4145 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „ШОПОВА 31“ ООД, БУЛСТАТ *********, представлявано и управлявано от С.И.Б. ЕГН**********, със седалище и  адрес на управление:*** против Наказателно постановление 03-011814/11.09.2019 г., издадено от и.д. Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на  дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 2000  /две хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).    

 

        С жалбата се моли за отмяна на Наказателното постановление. Сочи се, че на 21.08.2019г. представители на Дирекция „Инспекция по труда"-Варна са посетили обекта бар „Грийн парк" находящ се в гр. Варна ,ул. „Акад. Методи Попов" № 1А стопанисван от ШОПОВА 31 ООД   с основна дейност „ заведение за бързо обслужване". На 22.08.2019г. отново представители на Дирекция „Инспекция по труда са посетили същия обект стопанисван от дружеството. Двете проверки били обективирани в ПРОТОКОЛ ПР 1927869/02.09.2019г. за извършена проверка на ШОПОВА З1 ООД. В него нямало описание на вмененото нарушение нито на 21.08.2019г. нито на 22.08.2019г., имало предписание, което е изпълнено. Въпреки това бил издаден АУАН №03-011814 от 02.09.2019г. В АУАН и в НП  нарушението не било описано пълно и точно нито от фактическа, нито от правна страна. Не били посочени обстоятелствата, при които е извършено.

Посочено е , че в обекта стопанисван от дружеството е допуснато да работи лицето М.Д.П. с ЕГН ********** , без посочен точен адрес , което прави невъзможно нейното призоваване от съда.

    Сочи се още, че към момента на проверката от инспекторите , е бил на лице граждански договор. На 10.08.2019г. дружеството, като възложител било  сключило граждански договор с М.Д.П., като изпълнител , която приела да извършва услуга с личен труд:" обслужване на клиенти и почистване на обекта" по няколко дни в седмицата.В случая, М.Д. била ученичка , навършила пълнолетие в началото на месец август 2019г. ,нямала нужната квалификация и стаж, зависима била от учебните ангажименти , а имала нужда от пари, поради това бил сключен граждански договор. След установяване на  смените в училищния график,  с  М.  бил сключен ТД №20/27.08.2019г., регистриран в НАП-Варна. На 28.08.2019г., в ИТ бил представила гражданския и трудовия договори,  които не били взети под внимание и бил издаден АУАН на 02.09. 2019, а по-късно на 11.09.2019г. и обжалваното НП.

     На следващо място се сочи , че наказващият орган неправилно е преценил, че е неприложим чл.28 от ЗАНН. Социалните права на работника не били нарушени , а така също и осигурителната и данъчна система на Република България не била засегната. С тези аргументи се иска отмяната на НП, а в условията на евентуалност се моли за намаляване на наложената санкция.

       В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована,  се представлява от законния представител- управителя на дружеството, която поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено. Допълнително навежда и други основания за изменение на НП.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

    На 12.08.2019г. на „горещ телефон“ в Д“ИТ“ бил получен сигнал, че в кафене „Грийн парк“, намиращо се в гр. Варна , ул. „Акад. Методи Попов" работи лице без трудов договор на име М..  Във връзка с подадения сигнал, на 21.08.2019 год., около 18.00ч. служители на Д „ИТ“- Варна, сред които и св.М.Д.,  извършили проверка на обект – бар „Грийн парк“, находящ се в гр. Варна , ул. „Акад. Методи Попов" № 1А. Заведението се стопанисвало от „ШОПОВА 31“ ООД. Проверяващите установили, че в обекта се намира лицето М.Д.П., която заявила, че изчаква братовчед си, който работел в заведението. На следващия ден- 22.08.2019г., около 09.00ч. служители на Д“ИТ“- свидетелката М.Д. и Я.Д. извършили нова проверка в стопанисвания от дружеството обект - бар „Грийн парк“. В обекта влязла Д., а Д. изчакала отвън, като била на разстояние даващо и възможност да вижда какво се случва в заведението. Инспекторката Д. поръчала кафе, като била обслужена от същото лице М.Д.П., заварена предния ден в обекта. П. сервирала кафето и издала фискален бон на Д.. При тези нейни действия, св.Д. влязла в обекта и двете с Д. извършили проверка. На М.Д.П. с ЕГН **********, била представена за попълване декларация по чл.399 от КТ. В декларацията П. посочила, че работи за възз. дружество с работно време от 09.00ч. до 15.00ч., като приготвя напитки и обслужва клиенти, че няма сключен трудов и граждански договор, че получава седмично около 150 лв., като изплатеното последно възнаграждение било 180 лв., че дневната почивка е 30 минути, а почивните дни са по график.

     След попълване на декларацията, на представител на възз. дружество била представена призовка за явяване в Д“ИТ“ и представяне на документи касателно установеното в обекта лице. В хода на проверката бил представен граждански договор №2019-1/10.08.2019г.между възз. дружество и лицето М.П., според който тя се задължавала да извърши услуга с личен труд- обслужване на клиенти и почистване в обекта, в различно часово време, на дати 12, 14, 16, 19, 21 22, 26, 28 и 30 август 2019г., като от страна на дружеството й се дължало възнаграждение в размер на 15 лева за всеки час положен труд. Били представени и констативни протоколи за приета работа, както  и Трудов договор № 20 от дата 27.08.2019г., сключен с П.  за длъжността „барман“.  

      Впоследствие проверяващите органи описали станалите си констатации си в констативен протокол ПР№1927869/02.09.2019г.  

      С оглед горните констатации, на 02.09.2019г. един от проверяващите –св.Д. на длъжност инспектор в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като приела, че възз. дружество като работодател е допуснало до работа лицето М.Д.П. да престира труд в полза на възз. с определено работно място- бар „Грийн парк“, находящ се в гр. Варна , ул. „Акад. Методи Попов" № 1А, стопанисван от „ШОПОВА 31“ ООД  , с определено работно време от 09.00ч. до 15.00ч., седмично трудово възнаграждение- 150 лв., изпълнявайки функциите по приготвяне на напитки и обслужване на клиенти, без да е сключен трудов договор в писмен вид между страните по трудовото правоотношение. Актосъстовителят приела, че нарушението е извършено на 22.08.2019г. в бар „Грийн парк“, находящ се в гр. Варна , ул. „Акад. Методи Попов" № 1А, стопанисван от „ШОПОВА 31“ ООД , към който момент е следвало да бъде сключен трудов договор в писмена форма.

    АУАН бил съставен в присъствието на  управляващата ООД, бил й предявен и връчен, като тя го подписала без възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ не постъпили писмени възражения.

     АНО изцяло възприел фактическите и правните  констатации на актосъставителя и наложил на „ШОПОВА 31“ ООД административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. 

     Съдът напълно кредитира показанията на св. М.Д., депозирани в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

        Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

    Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Д., дадени в с.з., АУАН, копие на граждански договор, протоколи за приета работа, идентификационна карта, декларации,  протокол от извършена проверка, трудов договор, длъжностна характеристика и от останалите писмени доказателства по делото.

 

    Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

    Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество.

    Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“ и Заповед №ЧР№1521/27.08.2019г..

      Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Д., която към момента на съставянето му е работил на длъжността инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е била компетентна да издава АУАН.

     АУАН и  НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     АУАН е съставен в присъствието на представляващия ООД и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

      При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

      Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Обстоятелството, че ни бил посочен адресът на лицето установено да престира труд в обекта, а именно М.П. не е от естеството да наруши правото на защита на наказания субект, тъй като административното обвинение е ясно формулирано.

     Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН,. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения по съставения АУАН не са депозирани, така че е нямало спорни обстоятелства по които да се извършва разследване. Следва да бъде посочено и че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и  излагане на мотиви за издаване на НП не са сред тях.

  

     Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.

     В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея  определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа. Посочването на този текст в АУАН и НП е било сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор.

     В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

     Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

    По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

    От друга страна, договорът за изработка и договорът за поръчка, като вид граждански договори, се сключва между възложител и изпълнител /довереник/ за постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно посочен в договора. При гражданския договор се касае за еднократно изпълнение на конкретна задача и затова този договор по принцип е с по-кратка продължителност и с изпълнението на поставената задача се прекратява. При договора за изработка и договора за поръчка, изпълнителят е независим от възложителя и за него няма значение организацията на труда, докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от работодателя и следва да спазва определено работно време и трудова дисциплина. При договора за изработка и договора за поръчка  не тече и трудов стаж, тъй като този договор има съвсем различен предмет от трудовите договори.

    Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя „Шопова 31“ООД и лицето М.П., тъй като на 22.08.2019 г. последната е престирала работната си сила за дружеството по-горе, като видно от попълнената от нея декларация тя е приготвяла напитки и обслужвала клиенти, с конкретно работно място, работно време и трудово възнаграждение. Нещо повече видно от показанията на св.Д., П. е приготвила кафе в проверявания обект и е сервирала същото на нейна колега на 22.08.2019г. Действително както посочи и процесуалния представител на Д“ИТ“, от представения в хода на проверката граждански договор е видно, че по същество със същия са вменени трудови функции на М.П. –да обслужва клиенти и почиства, с конкретно работно време и график, както и с възнаграждение определено на час. От изложеното съдът намира, че не са били налице условията за сключване на граждански договор между санкционираното дружество и М.П., а е следвало между страните да бъде сключен трудов договор. След като работещият е бил подчинен на конкретно работно време, график и е изпълнявал повтарящи се функции по обслужване на клиенти, след като е бил зависим от работодателя досежно приготвяне на напитки в обекта и е следвало да спазва определено работно време, както и  трудовата дисциплина в обекта, то безспорно отношенията е следвало да се уредят посредством трудов договор.

     От всички събрани по делото доказателства е видно, че „Шопова 31“ООД не се е използвало възможността да сключи с лицето  по – горе срочен трудов договор чл. 68, ал. 1 КТ, и като на 22.08.2019г. е допуснало М.П. да престира труд в полза на дружеството, без за възникналото трудово правоотношение, с последната да е сключен в писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

     Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.

     Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че независимо от тяхното отстраняване не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1 КТ, каквото искане се прави в с.з..

     Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Обстоятелството, че П. е получила възнаграждение за престирания труд е ирелевантно доколкото, липсата на трудов договор е лишило същата от редица социални придобивки, които и гарантира трудовото правоотношение. По делото  са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола №ПР1927869/02.09.2019г. , които навеждат на извод, че са били допуснати и други нарушения на трудовото законодателство. 

      За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

       За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ – работодател много над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол №ПР1927869/02.09.2019г.  за допуснати други  нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.

      

   С оглед направеното искане от страните  за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

 

     Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

   В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.

   В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални  процесуални усилия  по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 60,00 /шестдесет / лева. 

 

        Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

        ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление 03-011814/11.09.2019 г., издадено от и.д. Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „ШОПОВА 31“ ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и  адрес на управление:***, представлявано и управлявано от С.И.Б. ЕГН**********, е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 2000  /две хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 5 000 /пет хиляди/лева  на 1 500 /хиляда и петстотин / лева. 

 

       ОСЪЖДА „ШОПОВА 31“ ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и  адрес на управление:***, представлявано и управлявано от С.И.Б. ЕГН********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна  сумата от 60,00 /шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №4145/2020г. по описа на ВРС.

 

    

 

    Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: