Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Добрич, 02.11.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД   ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав, в публично  съдебно заседание проведено  на  петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в следния  състав :

                                                                                  

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА

    секретар  КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  съдията  гр. дело № 611/2020г.,  по описа на ДРС и за да се произнесе,съобрази следното :

 Производството е инициирано по искова молба на „К. 2015 ООД, с която срещу Г.Е.Г.с ЕГН **********, в качеството и на замеделски производител, е предявен паричен иск за сумата от 2488,20лева.

В исковата молба се твърди, сключен договор между страните на 11.04.2019г., уточнен с два анекса- от 13.07.2019г. и от 13.11.2019г. По силата на договореностите  ответницата следвало да продаде на ищеца 66000бр. разсад лавандула сорт „***” на обща стойност 9240лв. с ДДС до 15.11.2019г., както и засяване на продадения разсад  със собствена техника и средства, като купувачът следвало да поеме само разходите за гориво. Засяването следвало да стане на 30.11.2019г.  Въпреки усилията на ищцовата страна да осъществи контакт по повод изпълнението на договора с ответната страна, такъв не бил осъществен /офиса на земеделския производител бил заключен, на посочените номера не се отговаряло/. До изтичане на уговорения срок ответницата не изпълнила поетото с дговора задължение за засяване на лавандулата. При това възложителите наели друга фирма- *** да ивърши сеитбата на лавандулата с машина. За услугата ищецът заплатил  на изпълнителя сумата от 2488,20лв.

При горните фактически твърдения ищцовата страна претендира осъждане на ответницата да им заплати сумата от 2488,20лв., представляваща сторения разход по засяване на лавандулата.

От изложеното може да се направи извод, че твърденията са за сключен комплексен договор, който включва елементите на договор за покупко-продажба и на договор за услуга, който по своята същност е разновидност на договора за изработка, регламентиран в чл. 258 – чл. 269 ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който признава иска и настоява съдът да се произнесе при направното признание.

         В открито съдебно заседание ищецът настоява съдът да се произнесе в условията на чл.237 от ГПК. Не възразява срещу разсрочване на задължението.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  и правна  страна следното:

         Предявеният иск е с правно основание с чл. 79 ЗЗД- иск за обезщетение вместо изпълнение .

         Искането за присъждане на законна лихва се основава на нормата на  чл. 86 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява  решение си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба и в съдебно заседание ответникът е направил изрично изявление за признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото, които не са възразили.

 С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.

На основание чл.78 ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски включително и в обезпечителното производство, съгласно представени докзателства и списък за разноски в общ размер на 497,50лева.

На осн .чл.78 ал.1 от ГПК във вр. с чл.77 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Районен съд Добрич разноските за държавната такса, доколкото не са събрани предварително от съда, в размер на 99,53лв.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът      

                                            Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Г.Е.Г.с ЕГН ********** ***, да заплати на  „К. 2015 ООД, със седалище и адрес на управление ***, рег. с ЕИК ***, сумата от 2488,20лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор от 11.04.2019г., уточнен с два анекса- от 13.07.2019г. и от 13.11.2019г., в размер на сторения разход по засяване на лавандулата.

 

ОСЪЖДА Г.Е.Г.с ЕГН ********** ***, да заплати на  „К. 2015 ООД, със седалище и адрес на управление ***, рег. с ЕИК ***, сторените разноски в размер на 497,50лева.

 

ОСЪЖДА Г.Е.Г.с ЕГН ********** ***, да заплати на Районен съд Добрич държавна такса в размер на 99,53лв.

 

Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :.............................