Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260603
гр. Пловдив, 25.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание
на тридесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря
Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4329/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Л.К.,
действащ чрез пълномощника си адв. Т. против Наказателно постановление № 36 –
0000356 от 03.07.2020 г., издадено от **
ОО „АА“ Пловдив, с което за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС на жалбоподателя, на основание чл.
178а, ал. 7, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
С жалбата и в съдебно
заседание се релевират конкретни съображения за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, като постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Алтернативно, аргументира се
тезата за приложение на чл. 28 ЗАНН. На база изложеното, формулирано е искане
за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна,
ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. По същество –
противопоставя се на доводите, релевирани с въззивната жалба, като е
формулирано искане за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като се
запозна с формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на
страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери,
че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са
следните:
На първо място, съдът
намира, че е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила,
съставляващо самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, а именно издаването на АУАН в отсъствие на нарушителя
по реда на чл. 40, ал.2 ЗАНН.
Действително, в чл. 40,
ал.2 ЗАНН е предвидено такова правомощие за актосъставителя. Съгласно трайната
съдебна практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от две
алтернативно предвидени хипотези:
1. нарушителят да е редовно
призован и да не се яви за съставяне на акта;
2. нарушителят да не е
намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно
положените усилия за намирането му от контролните органи.
Във всички случаи
съставянето на АУАН без да е направен надлежен опит за връчване на поканата за
съставянето му и без предоставяне на реална възможност на нарушителя лично да
присъства при съставяне на АУАН съставлява съществено процесуално нарушение и
безусловно основание за отмяна на НП.
В този изричен смисъл - Решение № 2145 от 25.10.2018 г. по
к. адм. н. д. № 1834/2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 914 от 23.04.2018 г. по к.
адм. н. д. № 232 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 319 от 15.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3443 / 2017 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 554 от 12.03.2018 г. по к. адм. н.
д. № 37 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1065
от 19.06.2017 г. по н. д. № 1046 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд
– Пловдив, Решение № 290 от 27.02.2017 г. по н. д. № 2911 / 2016 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив.
Това е така, доколкото
ненадлежната покана за съставяне на АУАН
ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на административно
наказателното производство.
Това нарушение не се
санира с факта, че по-късно АУАН е връчен на санкционираното лице. Това е така,
доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването на същия са
гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че
нарушителят ще бъде запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи
своите възражения срещу него и да организира защитата си. Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне
на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят, респ. представляващия
го, може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето,
посочени в него, от лицето което се твърди да го е издало и в присъствието на
лицата посочени като свидетели.
В аспект на гореизложеното следва изрично да се отбележи,
че съставянето на АУАН е първия формален акт, с който се поставя началото на
административно наказателния процес и нарушенията при неговото
съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното
постановление, независимо от това дали последващите действия са извършени
надлежно.
В този смисъл е трайната
практика на Административен съд Пловдив, обективирана в редица решения,
включително Решение № 933 от 05.06.2017 г. по н. д. № 978 / 2017 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив,, Решение № 1228 от 11.07.2017 г. по н.
д. № 1182 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1355 от 03.07.2015 г. по н. д. № 1148/2015г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 874 от 18.04.2012 г. по н. д. № 404 / 2012 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
В настоящия случай, видно от
представената в цялост преписка, се установява липсата на каквито и да било доказателства жалбоподателят да
е бил поканен за съставянето на процесния АУАН. В тази връзка следва изрично да
се подчертае, че изводът за липса на надлежно изпратена/ връчена покана за
съставяне на АУАН се потвърждава от възражението на жалбоподателя по реда на
чл. 44, ал. 1 ЗАНН, както и от разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел – актосъставителя К.. Същия заявява, че съставил в цялост и подписал акта на 08.06.2020 г., в отсъствие на
нарушителя, който в телефонен разговор уведомил, че не може да се яви
на посочената дата, тъй като баща му не бил добре и се наложило да го закара в
болница. Посоченото наложило, актосъставителят да нанесе корекция в датата на
подписване и връчването на акта на К., като от 08.06, датата била коригирана на
10.06.
Гореизложеното води до единствено
възможния извод, че съставяйки акта в отсъствие на жалбоподателя, без да е
налице съставена и връчена нарочна покана, актосъставителят е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което както вече беше отбелязано
рефлектира върху правото на защита на нарушителя и води до ограничаване на
неговите права в един съвсем начален етап от административнонаказателното
производство.
На следващо място, следва да се
подчертае, че съдържащите се в процесния АУАН поправки на датите на подписване
на акта от нарушителя и връчването му на препис от него не са извършени по
надлежния ред и внасят неяснота относно времето на извършване на съответните
процесуални действия. Последното е от особено съществено значение, доколкото
отново се касае за нарушение с което се накърняват правата на нарушителя,
конкретно - възможността му да узнае в какви срокове е процесуално издържано да
реализира правата си във връзка с депозиране на писмени възражения по АУАН, както
и да ангажира доказателства по тях.
Единствено
с цел пълнота на изложението, настоящата съдебна инстанция държи да отбележи,
че не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление в насока
липса на материална компетентност на ** на ОО „АА“ Пловдив да издава НП. Материалната,
териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган
следва от така представената Заповед № РД- 08- 30/ 24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Що се отнася до Заповед № 1278/10.07.2020 г. , макар и да касае същото
лице, то видно от съдържанието ѝ на ** на ОО „АА“ са възложени допълнително и функциите на Директор на дирекция „АА“ Пловдив, което не
изключва основната му компетентност.
Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена, като по
делото надлежно е представен договор за правна защита и съдействие от
14.07.2020г. /л.4/. Видно от същия,
страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00 лева, което и
било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя.
Съгласно т.6 от ДР на АПК
"Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на
разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Посоченото означава, че
разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ,
от което е част наказващия орган, а именно Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация“.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36 –
0000356 от 03.07.2020 г., издадено от **
ОО „АА“ Пловдив, с което за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС на М.Л.К., ЕГН **********, на
основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ – Пловдив на основание чл. 63, ал.
3 ЗАНН да ЗАПЛАТИ на М.Л.К., ЕГН ********** сумата от 300,00 /триста/ лева,
представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.