О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 3308/26.2.2020г.
гр.Варна, 26.02.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 20641 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от Т.И.Г. и С.К.Г. иск за прогласяване нищожността на Решение
№2567/14.05.2014г., постановено по гр.д.№18633/2012г. на ВРС, както и на
Решение №1696/20.11.2014г., постановено по гр.д.№1874/2014г. на ВОС.
С Разпореждане
№558/07.02.2020г., с оглед констатирани нередовности на сезиращата искова
молба, съдът е дал указания до ищците за отстраняването им, в това число да
наведат твърдения за порока, от който страдат атакуваните съдебни актове, като
посочат каква хипотеза на нищожност се твърди, че е налице. С разпореждането си
съдът е дал примери, при които според установената трайна съдебна практика може
да се приеме, че един съдебен акт е нищожен – ненадлежен орган или незаконен
състав, произнасяне извън правораздавателната компетентност на съда, липса на
волеизявление на състава на съда, тъй като актът е неподписан, не е в писмена
форма или абсолютна неразбираемост на акта в такава степен, че неговият смисъл
не би могъл да се извлече дори по
тълкувателен път.
С уточняваща молба с
вх.№14035/18.02.2020г. ищците са уточнили, че конкретните пороци, чието наличие
се твърди, се изразяват в неупражняване при постановяването на посочените
решения от съдебните състави на задължението си служебно да следят за
валидността на правния интерес на ищците; твърдят, че са нарушени законови
норми и произнасяния на ВКС с решения по чл.290 от ГПК; описани са процесуални
действия на първоинстанционния съдебен състав, възприети като незаконосъобразни
от ищците и третирани от последните като „пороци на съдията по делото“. Посочено е, че основния тежък и недопустим
порок на районния съдия е, че е допуснал грубо нарушение на диспозитивното
начало на съдебния процес, съгласно разпоредбата на чл.6 ГПК. В уточняваща
молба с вх.№14033/18.02.2020г. се правят допълнителни искания, свързани с
прогласяване от съда на „допусната недопустимост“ на предявения в
производството по гр.д.№18633/12г. иск.
При извършване
на проверка относно допустимостта на производството, съобразявайки
изложеното в исковата и уточняващите молби, съдът намира, че предявеният иск по чл.270, ал.2 ГПК е недопустим,
по следните съображения:
В конкретния случай искът не е базиран на твърдения,
годни да доведат до извод за основателност, ако бъдат доказани. Основанията за нищожност на съдебен акт не са
нормативно очертани в закон или друг акт, но те са
изяснени не само от правната доктрина, а и от трайно установената съдебна
практика, включително задължителната такава – т. 8 и т. 15 от ППВС №
1/10.11.1985 г., ТР № 1/10.02.2012 г. на ОСГТК на
ВКС,
ТП №
1/29.09.2016 г. на ОСС на ГК и ТК на ВКС и I-ва и II-ра
колегия на ВАС. Съгласно константната
съдебна практика, за да е нищожен съдебният акт, постановен по гражданско дело,
той трябва да страда от толкова сериозен порок, нарушаващ съдоустройствените
или процесуалните норми, установяващи изискванията за неговата валидност, че
изцяло да е лишен от законова опора и да не притежава качествените
характеристики на валидно съдебно решение, определение или разпореждане. Нищожност
на съдебния акт е налице при постановяването му от ненадлежен орган или от съд,
действал в ненадлежен състав; ако е постановен изцяло извън правораздавателната
власт на съдилищата в страната; когато не е съставен в писмена форма или е в
писмена форма, но е неподписан и липсата на подпис се дължи, не на пропуск или
на обективна невъзможност за полагането му, а на отказ на съдиите, образуващи
мнозинство, да го подпишат; при абсолютна неразбираемост на волята на съда,
когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването. Не е налице
нищожност, а недопустимост на съдебния акт, когато той не страда от горните
пороци, свързани с неговата валидност, а е постановен в нарушение на
процесуалните норми, установяващи положителните и отрицателните процесуални
предпоставки за неговата допустимост, т. е. – когато не са налице процесуалните
условия за съществуването и надлежното упражняване правото на иск. Когато порокът
на съдебния акт се изразява в нарушение на материалния закон или в нарушение на
съдопроизводствени правила, които не установяват изисквания за неговата
валидност или допустимост, той е неправилен (в този смисъл изрично е Определение № 572 от 3.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2019 г.,
IV г. о., ГК). В случая в исковата молба и в уточняващите такива липсват твърдения за
факти и обстоятелства, обуславящи нищожността на постановените съдебни решения.
Изложените твърдения на практика са за незаконосъобразност
или недопустимост на съдебните актове. Нарушението на материалния закон е
порок, който няма за последица нищожност на съдебния акт поради липса на
валидно формирана правораздавателна воля, а обуславя единствено неправилност,
която се релевира по пътя на инстанционния контрол чрез подаването на въззивна
и касационна жалба. В този смисъл е Определение
№ 134 от 25.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
1194/2015 г., II г. о., ГК. Когато
решението е недопустимо и е влязло в сила, то също не може да се счита нищожно само на това основание, тъй като макар и да е възможно да страда от пороци, недопустимото решение поражда всички присъщи му на
правни последици като сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и други (Решение №320/19.02.2014г. по гр.д. №6774/2013г., 1-во ГО и много други). Следователно съобразно
задължителната и тълкувателната практика на ВКС, за да бъде налице обоснован и
доказан правния интерес от водене на иск за прогласяване нищожност на влязло в
сила решение, следва да бъдат наведени твърдения
за пороци на решението, в качеството му на съдебен акт, водещи до вероятната му
нищожност като такъв, а не такива по неговата правилност или допустимост.
Обратното разбиране би довело до нарушаване на разпоредбата на чл.299 ГПК и би обезсмислило
дейността на съдилищата, упражняващи инстанционен контрол. В конкретния случай наведените от ищците твърдения в
исковата молба и в уточнителните молби не попълват изискуемото съдържание на
допустима молба за прогласяване нищожността на съдебен акт, а целят
преразглеждане на правен спор, по съображения, явно изтъквани от ищците и в
производствата по гр.д.№18633/2012г. на ВРС и по гр.д.№1874/2014г. на ВОС.
По изложените съображения съдът
намира, че производството по делото следва да бъде прекратено поради
недопустимостта на предявения от ищците иск. Изводите на съда кореспондират и на
възприетото становище в Определение № 2108 от 26.08.2016 г. на
ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1654/2016 г., постановено във
връзка със сходен случай, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 325/24.11.2016г. от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4027/2016 г., I г. о., ГК.
Водим от горното
и на основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20641 по описа на Варненски районен съд за 2019г., 17-ти състав.
Връща искова молба от Т.И.Г., ЕГН:********** и С.К.Г., ЕГН:********** за
прогласяване нищожността на Решение №2567/14.05.2014г., постановено по
гр.д.№18633/2012г. на ВРС, както и на Решение №1696/20.11.2014г., постановено
по гр.д.№1874/2014г. на ВОС.
Определението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: