РЕШЕНИЕ
Номер №260595/17.5.2021г.
Година 2021 Град В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На седемнадесети март Година две хиляди и двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 5218 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на М.Т.Т. чрез адв. И.Г. при АК- В. против НП № 23-0000945/06.11.2020 г. на Директора на Регионална
дирекция „АА“-В. с което на основание чл. 177 ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.1 т.3 б.”в” от Наредба №
11/03.07.2011 г. на МРРБ.
В жалбата се
твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата
обстановка, неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Сочи се, че
цитираната в АУАН и НП норма на чл. 6 ал.1 т.6 б.в от Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ регламентира, че нормата определяща допустима максимална маса от 32 тона
се отнася за моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси, докато
такова описание в цитираните актове няма, като се сочи единствено че превозното
средство е било с четири оси. Оспорва се компетентността на служители на ИА“АА“
да спират превозни средства и да съставят АУАН по Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
Твърди се, че е допуснато нарушение на чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН ,
като не са посочени в пълнота всички квалифициращи деянието обстоятелства и по
конкретно дали липсва надлежно разрешително , издадено от администрацията
стопанисваща пътя за движение на процесния автомобил. Сочи се, че цитираният в
АУАН и НП извод „не представя квитанция“ не съответства на описанието на
нарушението в закона, които изисква да не е представено разрешение. Твърди се,
че не е изследван въпросът дали такова разрешение е издадено, съотв. обстоятелството, че не е представено от водача, не
обуславя извода, че липсва такъв издаден акт. В тази връзка се излага
становище, че АУАН не е упражнил правомощията си по чл. 52 ал.4 от ЗАНН, поради
което произнасянето на АНО е извършено при непълнота на доказателствата. Сочи
се, че неправилно е индивидуализирано техническото средство с посочване
серийния номер на една от платформите на същото, като на другата платформа не е
цитиран номерът. Твърди се, че неправилно е определено отговорното лице, доколкото
съгласно разпоредбата на чл. 56 ал.2 от ЗАвП,
задължение на товародателя е да не допуска максимално допустимата маса на
състава да превишава нормативно
установените граници. Излага се становище, че не е налице и субективния
елемент, тъй като водачът не е бил длъжен и не е могъл да знае, че масата на
състава е претоварена. Твърди се, че не е спазено ръководството на потребителя
за извършване измерването с мобилната електронна везна, защото МПС е с четири
оси, а посочената мобилна електронна
везна е само с две измервателни платформи, следователно не е възможно да се
извърши измерване на максимално допустимата максимална маса на автомобила,
защото същият не е поставен на равна плоскост. Сочи се, че всяка измервателна
платформа е с височина от 5 см и измервайки само една ос, като останалите три
оси, които са разположени на пътното платно оказват допълнително натоварване
върху повдигнатата за измерване ос, защото се намират в равнина по-ниска от
измерваната. Излагат се доводи за несправедлив размер на наложеното
административно наказание, определено към максималната му стойност, предвид
липсата на доказателства за други извършвани от въззивника нарушения от същия
вид. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. С оглед
изхода на делото се иска на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН на въззивника да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение , съобразно разпоредбата на чл. 18 ал.2 във
вр. с чл. 7 ал.2 от Наредба № 1/2004 г.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не
се явява, представлява се от адв. Г., който в заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед на
доводите, посочени в жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно
призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище от АНО, в което се сочи, че депозираната жалба е неоснователна,
излагат се аргументи по същество на делото, обосноваващи законосъобразността и
правилността на издаденото НП. Излага се становище, че претендираното от
въззивника за присъждане адвокатско възнаграждение е прекомерно такова
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Иска се
присъждане на възнаграждение за процесуално представителство в полза на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, съобразно разпоредбата на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 31.07.2020 г. , около 14.50 ч. в
гр. В., по ул. Д. в посока – жп гара въззивникът
управлявал специален автомобил, марка „Р.“ от кат N3, с рег*, собственост на превозвача „С.“ ЕООД. Срещу магазин „А.“ водачът бил спрян за
проверка от служители на РД“АА“ – В. – св. П. Д. и св. К.К..
В хода на проверката било установено, че въззивникът извършва обществен превоз
на товари - бетон, видно от от пътен лист № 7363692/31.07.2020
г. Извършено е измерване на масата на превозното средство с мобилна електронна
везна – Dini Argeo модел „DFWКР“, сер. № **********, с поставен стикер за
годност „20/01104“ със срок на валидност до юли 2021 г. , въз основа на което е
установено, че водачът извършва превоз
на МПС с четири оси с обща маса от
42 610 кг, която надвишава с 10610
кг нормите на допустимата максимална маса за
движение на ППС по пътища отворени за обществено ползване, а именно –
32 000 кг, съгласно разпоредбата на чл. 6 ал.1 т. 6 б.в от Наредба № 11
от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.). Към момента на проверката въззивникът не е представил квитанция от АПИ за претоварване. При така установените факти, св. Димитров съставил
на въззивника АУАН за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2
пр.2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6 ал.1 т.3 б. а. от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение срещу
съставения акт. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на
основание чл. 177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника, като на същия е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2 500 /две
хиляди и петстотин/ лева.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. Д. и свидетеля по акта – св. К..
Приобщени са към делото материалите по делото, материалите по АНП, както и писмо
от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – В. с рег. №
10-00-51-40/3/25.02.2021 г., с приложени към същото документи, а именно: копие
на заявление № 60/18.07.2016 г.; копие на гаранционна карта; копие на
декларация за съответствие; копие на фактура № **********/23.07.2018 г.; копие
на заповед № А-616/11.09.2018 г.; копие на ръководство на потребителя за
мобилна електронна везна; копие на сертификати №№ 0138/07.09.2015 г. на К.К. и 0114/07.09.2015 г. на Д.К..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените
доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи
на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление НП №
23-0000945/06.11.2020 г. на Началника на Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. В. е
издадено от компетентен орган, съотв. процесният АУАН
е съставен от компетентни длъжностни лица.
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон, а съгласно ал.12, наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и
всички документи, свързани с извършването на превоза.
Съгласно чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП (редакция ДВ бр.54/05.07.2017г.), при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да
ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването
на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства,
предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници
и товари.
Видно от цитираните правни норми, ИА „Автомобилна администрация“ е
оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и
товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради
което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. Съответно Началника
на Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“, гр. В.
е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, съгласно чл.189,
ал.12 от ЗДвП, съобразно делегираните му правомощия по т.І.6 от заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С
оглед на изложеното и след като лицето е санкционирано за нарушение на чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание, чл.177, ал.3 от ЗДвП (редакция ДВ
бр.54/05.07.2017г.), неправилен е доводът на въззивника, че служителите на ИА
„Автомобилна администрация“ не са компетентни да съставят АУАН, съответно, че
НП е издадено от некомпетентен орган за
посоченото административно нарушение.
Уреденият в разпоредбите на чл.36 и чл.37 от Наредба № 11/03.07.2001г. контрол
от длъжностни лица на Агенция „Митници“
и на Агенция „Пътна инфраструктура“ е единствено с оглед правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Същевременно,
съгласно нормата на чл.139, ал.1 от ЗДвП, движението на ППС с размери, маса и
натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2,
както и движението на ППС, превозващи опасни товари се извършват по ред,
определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано
с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с
министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи. Тази
норма делегира правомощия за приемане на наредба която да определи реда за
движение на посочените ПТП, но не и за определяне на контролни органи които да
имат правомощията да осъществяват контролни функции по ЗДвП, различни от тези
които са предвидени в закона.
Поради изложените съображения, съдът намира аргументите на въззивника за
издаване на НП и АУАН от ненадлежни длъжностни лица за неоснователни.
Констатирано бе, че наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Неоснователно е
твърдението, че при посочване масата на товара е използвана мерна единица,
различна от посочената в закона, доколкото познаването на мерните единици и
възможността за превръщането им в други такива е характерно за лицата с основно
образование, каквото се изисква за водачите на МПС.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника
за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на въззивника в хода на административно-наказателното
производство. АУАН и НП съдържат факти, които изпълват изискването за минимално
необходимо съдържание на обстоятелствената им част по начин, който да гарантира
правата на наказаното лице, като същият бъде информиран какво конкретно
нарушение се твърди, че е извършил. В тази връзка, съдът намира, че е индивидуализаран в необходимата степен използваното
техническо средство и обстоятелствата, при които е извършено деянието, като е
описано мястото, времето на извършването му, установената обща маса на
превозното средство и е посочено, че въззивникът не е
представил документ, който да обективира извършването
на превоз със съответната обща маса, а именно – квитанция от АПИ за
претоварване. В необходимата степен е индивидуализиран и видът на процесното превозно средство, обуславящ приложимостта на
нормата на чл. 6 ал.1 т. 6 б.в от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Обстоятелството, че е посочено единствено, че се
касае за ППС с четири оси, без уточнението, че две от осите са управляеми, не е
ограничило правото на защита на въззивника, предвид
липсата на друг конкуриращ се с настоящия състав на нарушение, описан в нормата
на чл. 6 от Наредбата, с оглед броя на осите на превозното средство и предвид
всички други обстоятелства, описани в НП
в т.ч. общата маса, която е приета като допустима.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат
с размери, маса и натоварвания на ос, които не надвишават установените от Министъра на регионалното развитие
норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
Нормата на чл. 139
от ЗДвП е бланкетна и препраща към Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която в чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "в" от Наредбата, която въвежда допустима максимална маса от 32 тона за моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси. Процесният случай попада именно под действието
на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ като нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално
допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС,
което вместо с изискуемата максимална маса до 32 000 тона, е управлявано с общо тегло от 42 610 кг . Посоченото обстоятелство се установява безспорно от разпечатката от
мобилната електронна везна.
В чл. 2
от Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 година относно максимално
допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни
средства, чийто изисквания се въвеждат от Наредба № 11/03.07.2001 г. /съгласно
§ 5 от ЗР/, понятието "максимално допустима маса" е максималната маса
на натовареното превозно средство, използвано за международен транспорт, т. е.
в " максимално допустимата маса" се включва собственото тегло на
автомобила и теглото на неговия товар.
Същевременно,
максимално допустимата маса от 32 000 тона за пътно превозно средство от
категорията по 6, ал. 1, т. 6 б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ може да бъде превишена до 32 000 тона, ако е заплатена такса, за което
водачът е представил квитанция, каквито доказателства не са ангажирани в
съдебното производство.
От друга страна, в хода на съдебното производство не
се доказаха твърденията на процесуалния представител на въззивника за извършени
нарушения при осъществяване на измерването, както на техническите правила за
извършването му, така и на нормативните разпоредби. От приложената по делото
инструкция за употреба на техническото средство, както и от гласните доказателства,
събрани чрез разпита на извършилите проверката длъжностни лица се установява,
че са спазени изискванията за извършване на достоверно измерване, съотв. при наличие на наклон над допустимия такъв,
техническото средство не отчита резултат. Видно
от приложеното по преписката заявление за извършване на периодична проверка на
средства за измерване, електронната везна, с която е извършено измерването, е
представена за проверка от ИА "Автомобилна администрация", като видно
от стикера й за годност приобщеното по делото копие на заявление , заверката е
със срок на валидност до мес. юли . 2021 г включително. Видно от приложения по
преписката билет за извършеното претегляне, везната е автоматична, т. к. след
измерване натоварването на осите, изчисляването на максимално допустимата маса
е извършено от самата везна.
Съгласно разпоредбата на чл. 177 ал.3 пр.2 от ЗДвП се
наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за
това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството.
Анализът на разпоредбата сочи, че правилно е ангажирана отговорността на
въззивника в качеството му на водач на процесното МПС въз основа на санкционната
норма чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП която предвижда конкретното нарушение
в диспозицията си и сочи като негов субект – водача на превозното средство. Без
значение за съставомерността на деянието е чие е задължението за заплащане на такса за
движението на тежкото ППС и/или за издаването на разрешително. Законодателят
изрично е посочил водачът на тежкото ППС като административно-наказателно
отговорно лице за деянието управление на ППС с маса, която надвишава нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да
спазва установения за това ред.
Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивника за недоказаност на обвинението с оглед липсата
на доказателства, че превозът е извършен пред издадено разрешително за
управление на процесното ППС с установената обща
маса. В хода на съдебното производство, въз основа на събраните гласни доказателства е установено,
че при извършената проверка водачът не е представил надлежно разрешително, съотв. такова не е депозирано и пред съда.
Съдът намира за неоснователни и
доводите на процесуалния представител на въззивника за субективна несъставомерност на извършеното деяние. Съгласно
разпоредбата на чл. 7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите административни нарушения не
се наказват единствено в предвидените в закона случаи, какъвто не е настоящия.
Доколкото съгласно нарушените разпоредби въззивникът е бил длъжен да формира
представа относно последното с оглед извършване на преценка дали същите
съответстват на нормативните изисквания за допустима максимална маса на
управляваното от него ППС, съдът намира, че макар да не е установено да е
съзнавал конкретната маса, с която е извършван превоза, той е бил длъжен и е
могъл да се информира за същата и да предотврати извършване на нарушението,
вкл. чрез отразената обща маса в товарителницата, за която не е доказано да се
е разминавала с установената такава. Поради изложеното, съдът намира, деянието е осъществено от въззивника при
форма на вината непредпазливост, при нейният подвид – небрежност.
Като
разгледа жалбата досежно справедливостта на наложеното наказание, съдът намери,
че същата е основателна, доколкото наложеното наказание към максималния размер,
не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Липсват доказателства за
наличието на влезли в сила НП за идентични нарушения или други такива на
законодателството, свързано с осъществяване на обществен превоз. С оглед на
изложеното, единствено стойността на претоварването не обосновава извод за
тежест на извършеното нарушение, съответна на размера на наложеното на
въззивника наказание. Поради изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде
изменено по отношение размера на административната санкция „Глоба“, като същата
следва да бъде определена към минималния размер, но над него с оглед размера на
установеното претоварване , а именно в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Не са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на
маловажен случай поради отсъствие на предпоставките, визирани в нормата на чл.
9 ал.2 от НК свързани с малозначителност на деянието.
Не се установиха обстоятелства въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното от жалбоподателя нарушение, е с липсваща или явно незначителна
степен на обществена опасност. Касае се за формално нарушение, с
осъществяването на което всякога се засягат обществените отношения, които е
призвана да гарантира нарушената материално правна норма, като с оглед размерът
на превишаване на допустимата максимална маса на процесното превозно средство,
съдът намира, че обществената опасност на конкретното деяние не се отличава от
типичните от деяния от съответния вид.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение, съотв.
искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
такова, съдът установи от правна страна следното:
В съответствие с правилото на чл.
78а ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото заверено
копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на
въззивника, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за
адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по
делото, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция.
Видно от приложения по делото
договор за правна помощ, въззивникът е направил разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 405 /четиристотин и пет/ лева. Същевременно,
съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случая възлиза именно в размера
на посочената в представения по делото договор за правна помощ, поради което възражението
на АНО за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Именно посочената
сума като дължима, съдът съобрази при преценка на пропорционалния размер, който
следва да бъде присъден съобразно степента на уважаване на жалбата, поради
което намери, че следва да присъди в полза на въззивника заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 291,60 /двеста деветдесет и един 0,60/ лева.
С оглед изхода на спора и
своевременно направеното искане за разноски на въззиваемата
страна на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37
от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност,
поради което и доколкото процесуален представител на въззивника не е взел
участие в проведените по делото съдебни заседания следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в
нормата размер от 80 лева. Посочената сума като дължима, съдът съобрази при преценка на
пропорционалния размер, който следва да бъде присъден съобразно степента на
уважаване на жалбата, поради което намери, че следва да присъди в полза на въззиваемата страна заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25,60 /двадесет и пет 0,60/ лева.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 23-0000945/06.11.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „АА“-В. с
което на М.Т.Т. на основание чл. 177 ал.3, т.1
пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 139
ал.1 т.2 пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.1 т.3 б.”в” от Наредба №
11/03.07.2011 г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА
размера на санкцията до сумата от 800 /осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА М.Т.Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ИА"АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" сумата от 291,60 /двеста деветдесет и
един 0,60/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА ИА"АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" да заплати на М.Т.Т. сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 291,60 /двеста деветдесет и един 0,60/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- В.: