№ 39279
гр. София, 30.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20231110116994 по описа за 2023 година
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба от адв.К.Б., в качеството й на пълномощник на длъжника Г. Е.
А. за допълване на постановеното по делото Определение от 14.06.2023г. , като бъде
присъден на адв. Б. в адвокатски хонорар в размер на 400лв. за осъществена безплатна
правна помощ.
В срока за отговор „С.В.“ АД дава становище за неоснователност на молбата.
По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК:
Молбата е допустима, доколкото препис от цитираното определение не се изпраща на
длъжника.
V. По основателността на искането с правно основание чл.248 ГПК.
В хода на проведеното заповедното ответникът е бил представляван от процесуален
представител, като от негова страна е направено своевременно искане за присъждане на
разноски на основание чл.38 от Задв.
В постановеното определение съдът е пропуснал да се произнесе по така направеното
искане, като в тази си част съдебният акт подлежи на изменение по реда на чл.248 ГПК.
Процесуалният представител претендира сумата от 400лв. – адвокатски хонорар за
предоставена безплатна правна помощ. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА съдът е този, който определя
размера на дължимото адвокатско възнаграждение при спазване на законовите разпоредби.
Предвид представения договор за правна помощ и естеството на извършените процесуални
действия, в полза на пълномощника на длъжника следва да се присъди възнаграждение,
определено на основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА във вр. пар. 1, вр. чл. 6,
т. 5 от НМРАВ, или поначало възнаграждение се следва в размер на сумата 200 лв., а не в
претендирания раземр.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител
на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за
1
изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по
обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Следва да се изясни, че обемът на
заповедното делото сам по себе си нито може да обуслови фактическа, нито правна
сложност на последното, а още по-малко може да обуслови полагането на действителен труд
за който да се дължи адвокатското възнаграждение. Единственото процесуално действие,
което е извършил длъжникът-ответник е подаването на възражение. При това положение, да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер на практика би
нарушило основния за българското гражданско право принцип на забраната за
неоснователно обогатяване.
Правната помощ оказана в заповедното производство включва и тази за подготовка
на документите за сезиране на заповедния съд, защото самото производство по чл. 410 ГПК
се изчерпва с подаването на надлежно изготвени документи, съизмеряващо се с
необходимата на длъжника защита съответна с тази по чл. 6, т.5 от НМРАВ.
Поради гореизложеното съдът намира, че молбата на ответника за изменение на
цитираното определение в частта за разноските, касаещи заповедното производство е
частично основателна и същото следва да бъде определено от съда в размер на 200лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК Определение №21001 от 14.06.2023г по гр.д.
16994/2023г. на СРС, II ГО, 179 с-в, като постановява: ОСЪЖДА "С.В." АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление-г* район к*, ж.к.*-4, ул."Бизнес *" * да заплати на адв. К.И.
Б., с ЕГН ********** сумата от 200лв. – възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2