Присъда по дело №529/2013 на Районен съд - Елхово

М  О  Т  И  В  И   към Присъда № 234/30.07.2013 година, постановена по НОХД № 529/2013г. по описа на РС-Елхово:

 

Наказателното от общ характер производство е образувано по реда на чл.358 и сл.от глава 24 „Бързо производство“ на НПК, по внесен от Районна прокуратура-Елхово обвинителен акт, с който е предявено обвинение против подсъдимите  М.С.  /М.S./ и Х.С. /H.S./, граждани на Сирийската арабска република, в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 11.07.2013 год. в района на 245 гранична пирамида, в землището на село Голям Дервент, община Елхово, действайки в съучастие, като извършители, влезли през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.

В съдебно заседание вносителят на обвинителния акт – Ана Саракостова – прокурор при Елховска районна прокуратура поддържа изцяло така повдигнатото обвинение против двамата подсъдими, като излага доводите си, поради които счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че подсъдимите са осъществили както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на вмененото им престъпление по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае двамата подсъдими за виновни по повдигнатото им от ЕРП обвинение и им наложи наказания при условията на чл.54 от НК – при превес на смекчаващи вината им обстоятелства. С оглед постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК прокурорът предлага на всеки един от двамата подсъдими да бъде наложено следното кумулативно наказание – 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване бъде отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години и глоба в предвидения минимален размер.

Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в отсъствието на подсъдимите и с участието на служебния им защитник, назначен от фазата на ДП – адв.Д.Д. ***, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред, а именно: повдигнатото против подсъдимите М.С. и Х.С. обвинение по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от Допълнителните разпоредби на общата част от НК, тъй като за същото се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода и глоба; по аргумент на противното, възприето в разпоредбата на чл.269 ал.1 от НПК, в настоящия случай участието на подсъдимите в производството не е задължително; налице е редовно призоваване на подсъдимите чрез служебният им защитник. Освен това настоящият съдебен състав е приел, че с оглед на обстоятелството, че двамата подсъдими се представляват от надлежно назначен защитник  -  адвокат, правото им на защита при разглеждане на делото в тяхно отсъствие не би се нарушило,  респ. не би се ограничило.

Назначеният в хода на досъдебното производство служебен защитник на подсъдимите М.С. и Х.С., адв.Д., пледира подзащитните му да бъдат признати за невиновни по повдигнатото им обвинение в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, като излага доводи за недоказването му въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност. Алтернативно защитата пледира, че в случай, че съда прецени, че подсъдимите са извършили вмененото им престъпление, то моли наказанията им, да бъдат определени при условията на чл.55 ал.1 от НК при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като им бъдат наложени минимално предвидените наказания.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и като съобрази закона, прие за установена следната фактическа обстановка:               

На 11.07.2013г. свидетелят М.И.М., работещ като ст.граничен полицай при ГПУ-Елхово към РДГП-Елхово, бил дневна смяна заедно с колегата си Живко Динев, по предварително утвърден график като пост за наблюдение по охрана на държавната граница в землището на с.Голям Дервент. Около 11.40 часа при изнасяне от селото към „Опорния пункт“, свидетелят М. и колегата му Динев до фурната в с.Голям Дервент, забелязали отговарящи на рисковия профил 7 лица - 5  мъже, 2 жени и деца  на около 1-2 годишна възраст. Служителите на ГПУ-Елхово се приближили към лицата, представили са се и им поискали документи за самоличност, при което констатирали, че лицата не говорят на български език. Проверяваните, между които били и двамата подсъдими - М.С. и Х.С., заявили, че са от Сирия. Едно от лицата е предоставило на полицаите папка с документи на арабски език, като впоследствие св.М. от преводача в сградата на управлението, разбрал, че в тази папка се съдържат  медицински документи за заболяване на едно от лицата. След като на място М. и колегата му извършили първичен обиск и констатирали липсата на остри и опасни предмети у задържаните, въз основа на получено разпореждане, са предприели отвеждането на лицата до ГПУ-Елхово за извършване на следващи се действия.

Свидетелят М. в показанията си сочи, че не е участвал в прохождането на обратната следа, което е било извършено от друг гранично полицейски наряд, но заявява, че впоследствие е разбрал от колегите от този наряд, че задържаната група от 7 лица са влезли от Р Турция в Р България в района на 245 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент.

Тъй като при задържането на групата, у двамата подсъдими не са били намерени национални документи за самоличност, самоличността им е била снета от разследващия орган, по техни данни, вписани и в съставените Евродак-дактилоскопни карти. Видно от съдържанието на тези документи, двамата подсъдими се идентифицирали с имената: М.С.  /М.S./, роден на *** ***, Сирийска арабска република, живущ ***, гражданин на Сирийската арабска република, от кюрдски произход, със средно образование, студент, женен и Х.С. /H.S./, родена на *** ***, Сирийска арабска република, живуща ***, гражданин на Сирийската арабска република, от кюрдски произход, без образование, домакиня, разведена. Тези самоличности двамата подсъдими заявили чрез преводача, и пред разследващия орган, при привличането и разпита им като обвиняеми.

За безспорно установено съдът прие обстоятелството, че двамата подсъдими М.С. и Х.С., граждани на Сирийската арабска република, са в роднинска връзка помежду си - брат и сестра. Двамата решили да напуснат Сирия, в която се води гражданска война, поради страх за собствения им живот, с намерение да се установят в страната ни.

След провеждането с участието на двамата подсъдими на необходимите процесуално-следствени действия, видно от приложените в материалите по ДП приемо-предавателни протоколи от 12.07.2013г., се установи, че подсъдимите М.С. и Х.С., без документи за самоличност, на 12.07.2013г. са били настанени в СДВНЧ-Любимец.

От приложените по делото справки за съдимост, с рег.№1302 от 29.07.2013г. и с рег.№1301 от 29.07.2013г., направени в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимите, съответно М.С. и Х.С., не са осъждани.

Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни и писмени доказателства – от показанията на свидетеля М.И.М., дадени в хода на съдебното следствие, писмените доказателства, коментирани по-горе, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на разпитания свидетел М. се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на свидетеля. Същите кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените  доказателства, приложени по БП №814/2013г. по описа на ГПУ-Елхово и тези приложени в кориците на настоящото НОХД /справки за съдимост/, се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимите М.С.  /М.S./, роден на *** ***, Сирийска арабска република, живущ ***, гражданин на Сирийската арабска република, от кюрдски произход, със средно образование, студент, женен, неосъждан и Х.С. /H.S./, родена на *** ***, Сирийска арабска република, живуща ***, гражданин на Сирийската арабска република, от кюрдски произход, без образование, домакиня, разведена, неосъждана, с деянието си са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.279, ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 11.07.2013 год. в района на 245 гранична пирамида, в землището на село Голям Дервент, община Елхово, действайки в съучастие, като извършители, влезли през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.

В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от  двамата подсъдими чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от Р Турция към Р България. Същото е осъществено като на 11.07.2013г. подсъдимите са влезли през границата на страната, без да са получили разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол. Всеки един от двамата подсъдими не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимите са нарушили установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като инкриминираното деяние е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Вмененото на двамата подсъдими деяние е довършено, предвид на това, че подсъдимите са задържани от граничните власти, извършващи охрана и контрол на държавната граница, в района на граничната зона – в с.Голям Дервент. 

Деянието е извършено в съучастие от двамата подсъдими по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като всеки един от двамата подсъдими е съзнавал обществено опасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Налице е общност на умисъла. Безспорно е, че двамата  подсъдими М.С. и Х.С. поетапно са се придвижили напускайки под страх за живота си родината – Сирия, в която се води гражданска война, до Р Турция, а от там преминавайки нелегално държавната граница, в Р България. Това придвижване на подсъдимите, навява на единствения извод, че М.С. и Х.С., са били наясно и са съзнавали за липсата на изискуемото разрешение за влизане от Р Турция в съседната Р България, а също и за установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това са съзнавали, че ще влязат в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието им е била формирана представата за противоправния характер на деянието им и за неговите общественоопасни последици, които са предвиждали, а от волева страна пряко са целели и искали тяхното настъпване, за да реализират крайната си цел – да пристигнат в Р България, където да се установят.

Предвид изложеното, съдът призна двамата подсъдими - М.С.  /М.S./ и Х.С. /H.S./, граждани на Сирийската арабска република, за виновни в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК.

Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в незачитане от страна на подсъдимите на установения в страната ни правов ред и в частност на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница.

При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от двамата подсъдими да е против дейността на държавни органи, то в случая осъщественото от М.С. и Х.С., престъпления по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена опасност на подсъдимите, които към настоящия момент не са осъждани, имали са добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП, правейки самопризнания по предявените им обвинения, с което са съдействали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени както като многобройни, така и като изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващи вината обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на всеки един от двамата подсъдими М.С. и Х.С., кумулативно предвидените наказания по чл.279 ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимален размер, а именно: - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и наказание ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 лв. 

Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид /условно/ осъждане спрямо всеки един от двамата   подсъдими - М.С. и Х.С., за деянието по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, в извършването на което бяха признати за виновни. А именно: всеки един от двамата подсъдими към датата на извършване на инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното на всеки един от тях наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му /лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите и за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на всеки един от двамата подсъдими М.С. и Х.С. наказание лишаване от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността им не е с висока степен на обществена опасност. Предвид на това на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на всеки един от двамата подсъдими М.С. и Х.С.  наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

/М. Кирова/