Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 №52

                                                гр. Габрово,19.02.2020г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на  тридесети  януари през  две  хиляди  и  двадесета  година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№1241 по  описа  за  2019г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

       

           

      

          Предявен  е  установителен  иск  с  правно основание  чл. 422, ал.1  от  ГПК.

          Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника И.С.  П. е образувано ч.гр.д.№100/2019г., по описа на PC - Габрово. Против ответника е  издадена Заповед за изпълнение на парично задължение  за сумата 283.16лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода  10.05.2017г.-09.08.2017г. и за сумата  39.35лв.- мораторна  лихва  за периода  26.08.2017г.-07.01.2019г.

         Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество, на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

       Ищецът твърди още, че обстоятелствата, на които основава вземането си, са следните:

          Между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника И.С.  П., с  клиентски номер №*********   при оператора е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги от дата 02.09.2013г., сключен за мобилен номер 0893/******, новирани с  Допълнително  споразумение  от  04.06.2019г, с  което   абонатът  е предпочел  да използва абонаментен  план Тотал 30.99лв. за срок  на  действие 04.06.2019г.

          Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните му мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер №*********. За потребените от абоната- ответник услуги за периода от 10.05.2017г. до 09.08.2017г. ищецът издал следните  фактури: фактура  №********** /10.06.2017г. за периода  10.05.2017г.-09.06.2017г.  на  стойност  44.45лв.  със  срок  на плащане 25.06.2017г.; фактура №**********/10.07.2017г. за периода 10.06.2017г.-09.07.2017г. на стойност  263.59лв.,платима  в  срок  до 25.07.2017г.; фактура №**********/10.08.2017г. за периода  10.07.2017г.-09.08.2017г. на  стойност  294.60лв., със  срок на плащане 25.08.2017г.

          С кредитно  известие №**********/10.09.2017г. за извършена корекция по  дълга, като е сторнирана сумата  от  10.99лв. за върнати  на  абоната пропорционално  начислени при  сключване на абонаментни  такси, и е отразен незаплатеният  баланс в  размер  на  294л60лв. за предходните три  отчетни периода, при  което  задължението   за плащан  е в  размер  на  283.61лв.

        Поради неизпълнението на абоната- ответник да заплати фактурирани мобилни услуги на стойност 283.61лв., ищецът прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника за ползваната абонамента програма и издал на дата 10.10.2017г. крайна фактура №**********, с начислена обща сума за плащане в размер на  836.97лв..

        Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ ответникът се съгласил и  приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от тези ОУ, ищецът имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на ищеца /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника.

         ИСКА СЕ съдът да  признае  за  установено, че ответникът И.  С.  П.   дължи  на  „Теленор България” ЕАД,  сумата от  283.61лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода  10.05.2017г.- 09.08.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на  заявлението  до окончателното плащане на сумата.                   

       Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените разноски  в  исковото производство, като  и  в  заповедното  производство.

       Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание  чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител.

        В  законоустановения едномесечен срок от  назначения на ответника особен представител адвокат Х. *** е бил депозиран писмен отговор. Счита, че искът е неоснователен като излага становище, че ОУ не обвързват потребителя, тъй като няма данни да са му предоставени и същия да се е съгласил с тях, поради това ответникът не може да бъде ангажиран с отговорност за плащане на претендираната сума.

         От  събраните по  делото писмени доказателства се установява от  фактическа   страна следното:

           Видно от приложеното ч. гр. д.№100/2019г. по описа на Районен съд - Габрово, съдът е издал в полза на кредитора „Теленор България” ЕАД срещу   длъжника И.С.П.  Заповед  с №457/22.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата 283.16лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода  10.05.2017г.- 09.08.2017г., както и за сумата  39.35лв.- мораторна  лихва  за периода  26.08.2017г.-07.01.2019г..

 

 

          Заповедта е  връчена на  длъжника И.С.  П. по реда  на  чл.47,ал.5 от  ГПК, поради което на заявителя е указано да  предяви установителен иск, на основание чл.415,ал.1,т.2  от  ГПК.

         В указания  едномесечен  срок  ищцовото  дружество  е депозирало  искова молба с вх.№4996/27.06.2019г., за  да запази ефекта  на  подадената  заповед  за изпълнение.

          По делото са представени:Договор за далекосъобщителни услуги от 02.09.2013 г., декларация за съгласие, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за фиксиран номер от 04.06.2017 г. с приложение, ОУ на „Теленор България” ЕАД, фактура №**********/10.06.2017г.,  фактура № **********/10.07.2017г., фактура № **********/10.08.2017г., фактура № **********/10.09.2017г., фактура № **********/10.10.2017г., издадени  от „Теленор България” ЕАД, от  които се  установява следната фактология:             

        Между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника И.С.  П., с  клиентски номер №*********  при оператора е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги от дата 02.09.2013г., сключен за мобилен номер 0893/******, новирани с  Допълнително  споразумение  от  04.06.2019г, с  което   абонатът  е предпочел  да използва абонаментен  план Тотал 30.99лв. за срок  на  действие 04.06.2019г..

         Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните му мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер №*********. За потребените от абоната- ответник услуги за периода от 10.05.2017г. до 09.08.2017г. ищецът издал следните  фактури: фактура  №********** /10.06.2017г. за периода  10.05.2017г.-09.06.2017г.  на  стойност  44.45лв.  със  срок  на плащане 25.06.2017г.; фактура №**********/10.07.2017г. за периода 10.06.2017г.-09.07.2017г. на стойност  263.59лв., платима  в  срок  до 25.07.2017г.;  фактура №**********/10.08.2017г. за периода  10.07.2017г.-09.08.2017г. на  стойност  294.60лв., със  срок на плащане 25.08.2017г.

           С  кредитно  известие №**********/10.09.2017г. за извършена корекция по  дълга, като е сторнирана сумата от 10.99лв. за върнати  на  абоната пропорционално  начислени при  сключване на абонаментни  такси, и е отразен незаплатеният баланс в  размер  на  294.60лв. за предходен  отчетен период, в  резултат на  което задължението  за плащане  е  общо  в  размер  на  283.61лв. със срок  за плащане  до  25.09.2017г..

         Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и Общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните Общи условия и  те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила Общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

         Съгласно чл.20 от Общите условия на „Теленор България” ЕАД за  взаимоотношенията с потребителите  на мобилни телефонни услуги, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ищеца.

         Съгласно чл. 23, б) месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.

         Съгласно чл. 49 от Общите условия на  „Теленор България” ЕАД, ищецът има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от „Теленор България” ЕАД  цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл. 27 от  Общите условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”.

         При така установената фактология, съдът  намира от правна страна следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. от ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.

По делото не е спорно, а и от представения договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към него, се установява възникналото облигационно правоотношение между страните. Съдът приема, че издадената  фактура, макар и едностранно съставена от ищеца и неподписана от ответника, при условие, че не е оспорена от последния, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени.          

Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция от 283.61лв. за ползваните от него мобилни услуги за отчетен период 10.05.2017- 09.06.2017г..

По изложените  съображения, съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 283.61лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за отчетен период 10.05.2017г.- 09.08.2017г. съгласно договор за мобилни услуги от 02.09.2013г. и допълнително споразумение към него от 04.06.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.01.2019г. до окончателното плащане на сумата, за която сума е  издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 100 /2019г.  по  описа на  PC – Габрово.

С  оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото  за платено адвокатско възнаграждение в  размер 180лв. и за платено възнаграждение на назначения му особен  представител  в  размер  на  150лв., или общо  в  размер  на  330лв., съгласно  разпоредбата на  чл.78,ал.1 от ГПК.

Тъй като  при предявяване  на установителния иск, ищецът  не е довнесъл  дължимата  държавна  такса от  25.00лв., ответникът  следва  да  бъде  осъден  да заплати  държавна  такса за  предявения иск  в  размер  на 25.00лв., по  сметка  на Районен  съд- Габрово.

С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство  общо в  размер на 205 лева, от  които  д.такса- 25.00лв. и адвокатско възнаграждение- 180лв.

        Воден  от  горното   съдът

 

              

                                Р      Е      Ш      И:

 

        ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО в  отношенията  между  страните, че  И.  С.П.,ЕГН**********, с  адрес: ***, с  особен  представител: адвокат Х. ***, ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:  гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат В.Г. ***, съдебен адрес:***, сумата от 283.61лв./двеста  осемдесет  и три лева и  шестдесет  и една  ст./- незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода  10.05.2017г.- 09.08.2017г., ведно  със  законната  лихва  считано  от  18.01.2019г.  до  окончателното й изплащане, по  Заповед за  изпълнение на парично задължение по  чл.410 от ГПК с №457/22.01.2019г. по ч.гр.д.№100/2019г.  по  описа  на РС- Габрово, на  основание чл.422,ал.1  от  ГПК.

          ОСЪЖДА И.С.П., ЕГН**********, с  адрес: ***, с  особен  представител: адвокат Х. *** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат В.Г. ***, съдебен адрес:***, направените разноски в исковото производство в  размер на 330лв./триста и тридесет лева/, на  основание  чл.78,ал.1  от  ГПК.

          ОСЪЖДА И.  С.П.,ЕГН**********, с  адрес: ***, с  особен  представител: адвокат Х. ***, да заплати държавна  такса  в  размер  на 25.00лв./двадесет и пет  лева/, по  сметка  на  Районен  съд- Габрово.

          ОСЪЖДА И.  С.П.,ЕГН**********, с  адрес: ***, с  особен  представител: адвокат Х. *** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат В.Г. ***, съдебен адрес:***, направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№100/2019г. на РС-Габрово в  размер на  205лв./двеста  и  пет  лева/.

         Решението  подлежи  на  въззивно обжалване  пред  Габровски окръжен съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването му  на  страните.

                                                                                     

 

                                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: