Д О Б Р И
Ч К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н
И Е
№....
гр.Добрич, 21.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание на
трети октомври две хиляди и деветнадесета година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 894 по описа на ДРС за 2019 година
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на К.И.Д. ***, с ЕГН ********** /чрез адв.Н.Ж.К. ***/ срещу Наказателно постановление
№1717а-1113 от дата 20.05.2019 година на Началника на Първо РУ към ОД на МВР – Добрич.
С цитираното НП за извършено адм.нарушение
на чл.8,ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ на основание чл.45, ал.2
от ЗЗД на въззивника е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди /лева.
С настоящата жалба се иска да се отмени
НП като незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на
защита. Навеждат се доводи в насока, че допуснатите нарушения по своето естество
не могат да бъдат преодолени в хода на
съдебното производство, както и че всяко от тях съставлява самостоятелно
основание за отмяна на НП. Излагат се съображения за незаконосъобразно
привличане отговорността на жалбоподателя вместо тази на ЮЛ, осъществявало търг
дейност към момента в обекта. Становището се аргументира с факта, че в адм.
производство и по преписката няма събрани безспорни доказателства, докзаващи,
че именно жалбоподателят в качеството си на управител и собственик на обекта, е
допуснал непълнолетните лица в нарушение на разпоредбата на чл.45,ал.2 от ЗЗД.
Редовно призован за съдебното заседание
жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител - адв.Г.С.
***, който поддържа искането за отмяна на НП на посочените в жалбата правни основания.
Въззиваемата страна не се представлява от процесуален представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на анализ
и преценка на събраните по делото доказателства, съобразно обхвата на
въззивната проверка, очертан в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намери за
установено следното от фактическа страна:
На 26.04.2019
год., около 23.40 часа, при проведена специализирана полицейска операция на
органите на МВР в стопанисвания от „***” ЕООД, търг.обект „***” с управител – жалбоподателя
К.И.Д.. Служителите на ОД на МВР-Добрич са били разделени на отделни групи с
цел да бъде извършена едновременно проверка в отделните помещения и етажи на увеселителното
заведението. Към този момент в заведението е присъствал и жалбоподателят К.Д. в
качеството на управител, който станал пряк свидетел на действията на проверяващите.
В едно от помещенията на търг.обект служителите на МВР заварили четири
непълнолетни лица, за които приели, че са допуснати в нарушение на разпоредбата
на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, съобразявайки късният час
на денонощието. След като изискали личните
документи на всяко от непълнолетните лица, установили самоличността им, а именно: Ф. Н. Ф. на 16 години, И. Б. А.на 16 години, А.А. И.на 17
години и Е. А. А. на 16 години. Изброените
непълнолетни лица са заварени от
проверяващите в заведението без придружител към 23.40 часа / респ. с тях не са
приссътвали родители, настойници или попечители, или други лица, които полагат
грижи за тях. На зададените им въпроси непълнолетните
заявиле пред проверяващите, че сами са посетили заведението без знанието на
родителите си. При това стечение на обстоятелствата непълнолетни лица са отведени
в Първо РУ на МВР – Добрич за снемане на обяснения по случая. Подаден е бил незабавно
сигнал и до родителите на всяко едно непълнолетно лице, които също са дали
обяснения пред органите на ОД на МВР-Добрич. След проведен разпит се потвърдила
тезата на непълнолетните лица, че техните родители не са знаели за намеренията
им да посетят заведението след 22.00 часа.
Съобразявайки констатациите от извършената
проверка в търг. обект „***” и приложените писмени доказателства,включително и
изготвена докладна записка с рег.№
1717р-4341/02.05.2019 г. от инспектор от ДПС към ОДМВР-Добрич, св.Д.Х.Д., в
кръга на предоставените му властнически правомощия привлякъл отговорността на жалбоподателя
с АУАН № 844620/16.05.20129 г.. С този АУАН административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД за това, че в качеството си на управител и собственик на заведението „***”
ЕООД, стопанисващо търг.обект „***” е допуснал присъствието на 4 непълнолетни
лица в отсъствие на родител, попечител, настойник или други лица, които полагат
грижи за деца. В акта изрично са посочени датата и мястото, където е установено
нарушението, както и конкретно фактическо обстоятелство, на което се основава
обвинителната теза - докладна записка с
рег.№ 1717р-4341/02.05.2019 г. на инспектор от ДПС към ОД на МВР-Добрич.
При съставянето на АУАН и предявяването му
жалбоподателят вписал, че няма възражения по вмененото му във вина нарушение.
Пред проверяващите същият заявил устно обаче, че не е съгласен с описаната
фактическа обстановка в АУАН и вменено му във вина адм.нарушение, както и че ще
възрази в законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа
на АУАН наказващият орган е издал поднадзорното НП №1717а- 1113 на дата
20.05.2019 г., с което е ангажирал отговорността на въззивника за извършено
нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД,при което на осн.чл.45,ал.2 от ЗЗД му е наложил адм.наказание „глоба” в горепосочения размер.
В законоустановения преклузивен срок на
чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен
интерес оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна.
Съдът споделя изцяло претенциите изложени
в жалбата и поддържани от защитата в хода на съдебното производство, че НП е
издадено от наказващия орган при съществени нарушения на процесуалните правила
и материалния закон, които са довели до ограничаване на правото на защита,
както и че всяко едно от тях съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна.
Всъщност, допуснатите нарушения на процесуалните правила и материалния закон са
от категорията на съществените, тъй като не могат да бъдат санирани и преодолени
в хода на процеса с последващи изявления от страните. По отношение на
въпросните нарушения могат да се посочат изложат следните съображения:
На
първо място, съдът счита, че обжалваното НП е издадено при особено съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в обективно несъответствие
между направеното словестно описание на изпълнителното деяние на нарушението, за
което е привлечен да отговаря жалбоподателя и посочената с цифри правна
квалификация на нарушената материална правна норма. Досежно словестното
описание описание на изпълнителното деяние на нарушението в НП е посочено, че
жалбоподателят е привлечен в качеството на „управител” и „собственик” на
управлявания от него търг. обект „***” за това, че на 26.04.2019 г. , около
23,40 часа е допуснал присъствието на непълнолетни лица / същите са посочени с
техните инициали и години, без да са изписани имената им ?/ в отсъствието на
родител, настойник, попечител или други лица, които полагат грижат за дете. Същевременно,
нарушението за което е привлечен да отговаря жалбоподателят е квалифицирано
като съставомерно по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, по който текст обективно деецът не
може да носи отговорност, тъй като не притежава качеството на „родител”, „настойник”,
„попечител” или „друго лице”, което полага грижи за дете. От легалния прочит на
цитираните разпоредби на ал.3 и ал.4 от ЗЗД е видно, че с тях законодателят установява
задължения за родителите, настойниците, попечителите и други лица, полагащи
грижи за дете и то чрез въвеждане на ограничения, при посещението на деца в
обществени места след 22.00 часа. При това и в двете норми са очертани отделни хипотези.
Така например, в чл.8, ал.3 от ЗЗД се посочва, че ...”Родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 20,00 часа, ако детето не е навършило
14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не
е навършило 18-годишна възраст”. В ал.4 от с.член на ЗЗД е очертана друга хипотеза,
при която ...”ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно
дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако
детето е навършило 14 -, но не е навършило 18-годишна възраст.” Анализа на цитираните
разпоредби от ЗЗД, по който текст е привлечена отговорността на жалбоподателя налага
еднозначен извод, че в така очертаните хипотези законодателят установява възвикващи
задължения единствено за родители, настойници, попечители и други лица, полагащи
грижи за дете, които да съобразят поведението си, при отглеждане от тях на
непълнолетните и малолетни деца. В разглеждания случай, жалбоподателят К.Д. не
притежава нито едно от изброените качества на „родител”, „настойник”, „попечител” или „друго лице”,
което полага грижи за отглеждане на дете, за да бъде носител на
административнонаказателна отговорност по текста на чл.8,ал.3 и ал.4 от ЗЗД. От
това следва , че изцяло незаконосъобразно и неправилно е ангажирана отговорността навъззивника с НП
за извършено адм.нарушение по посочения от наказващия орган текст от ЗЗД. Същевременно, така формулирана обвинителната теза и направено
словестно описание на нарушението от една страна, а от друга, посочената с цифри
правна квалификация води до невъзможност за привлечения към отговорност субект да
се защити и да разбере, за какво нарушение всъщност е привлечен да отговаря,
както и в какво качество той следва ли да носи отговорност,респ. дали следва да
отговаря в качеството на „управител” и „собственик” на търг.обект или да понесе
отговорност като родител, настойник, попечител или друго лице, което полага
грижи за отглеждане на дете, нарушавайки визираните в чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД
задължения. Съдът счита, че допуснатото нарушение на процесуалните правила води
до ограничаване на правото на защита и поставя в невъзможност привлечения към
отговорност субект да се защити. Ето защо, съдът счита, че нарушението по
своето естество е от категорията на съществените процесуални нарушения, които
не могат да бъдат преодолени и санирани в хода на административнонаказателното
производство от страните с последващи действия и изявления и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Все
във връзка с дадената правна квалификация на нарушението съдът намира за
необходимо да коментира още, че неправилно и незаконосъобразно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя по посочения в НП текст – чл.8,ал.3 и ал.4 от от ЗЗД. Правилната
квалификация за този вид адм.нарушение следва да е по текста на чл.45,ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
А този извод следва с оглед на факта, че нормата на чл.45,ал.2 от ЗЗД се явява
едновременно материалноправен закон и санкционна норма, доколкото съдържа в
себе си както диспозиция, очертаваща признаците на нарушението, така и санкционна
част. Ето защо, недопустимо е да се търси отговорност по текста на чл.8,ал.3 и
ал.4 от ЗЗД, която правна норма е обща, при условие, че в ЗЗД е предвидена разпоредба,
която едновременно се явява материалноправна
и санкционна норма.
На
следващо място, при издаване на НП наказващия орган е допуснал и друго
съществено нарушение на материалния закон и в частност разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, привличайки отговорността на жалбоподателя за едно адм.нарушение, при
условие, че в разглеждания казус има доказателства за извършени общо четири
отделни състава на адм.нарушения.Аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството,
че при извършената проверка в търг.обект „***” са установени след 22.00 часа общо
четири непълнолетни лица, които са допуснати без с тях да има родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете. Очевидно е, че в случая
се касае не за едно нарушение, както неправилно и напълно необосновано е приел
наказващият орган, а за осъществени четири отделни състава на адм.нарушение. По
отношение на всяко едно непълнолетно лице е проявено в случая виновно поведение
- бездействие, под формата на допустителство от страна на субекта на
нарушението. Ирелевантно е обстоятелството, че непълнолетните са се намирали заедно
в едно помещение и в една компания. Съществено е това, че по отношение на всяко
от тях субектът на нарушението е проявил бездействие, допускайки ги в
заведението след 22.00 часа без родител, настойник, попечител или друго лице,
което отговаря за отглеждане на дете.
Съгласно
чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Разпоредбата
е императивна, поради което е недопустимо наказващият орган да преценява дали
да я приложи или не. Съдът счита, че допуснатото нарушение е особено драстично,
тъй като е неотстранимо в съдебната фаза на производството и доколкото ограничава
правото на защита на нарушителя, съставлява самостоятелно основание за отмяна
на НП - в такава насока са и претенциите на защитата. Поначало, неприлагането
на чл. 18 от ЗАНН прави невъзможно да се прецени за кое от посочените нарушения е
наложено конкретното наказание и това обуславя незаконосъобразността на
наказателното постановление /изцяло в тази насока е и практиката АС-Добрич,
обективирана в Реш.№337/01.08.2019 г. по к.а.н.д.№349/19 г. ; Реш.№
336/01.08.2019 г. по к.а.н.д.№340/19г. ;
Реш.№338/01.08.2019 г. по к.а.н.д.№ 347/2019 г. и др./
На
следващо място, правилно и обосновано в жалбата се сочи и поддържа от защитата,
че НП е издадено при неизяснена и спорна фактическа обстановка, от която не
може да се направи категоричен и безпротиворечив извод, че именно жалбоподателят
е осъществил процесното нарушение, както и че той следва да понесе административнонаказателна
отговорност в конкретния случай. Съдът счита, че доколкото няма събрани по
преписката безспорни докозателства, че жалбоподателят е отговарял за
пропускателния режим в заведението, както и че същият е осъществявал пряк надзор
в обекта по силата на произтичащи от длъжностната му характеристика задължения, то в такъв случай
незаконосъобразно и абсолютно необосновано е агажирана отговорността му. При
условие, че ЮЛ „***”ЕООД , с ЕИК **** е осъществявало търговска дейност в стопанисвания
от него търговски обект, където е установено процесното нарушение, логично е
същото ЮЛ да понесе и административнонаказателната отговорност за него. В този
смисъл, правилно и обосновано се претендира от защитата и поддържа теза, че
незаконосъобразно и в нарушение на материалния закон е привлечена отговорността
на жалбоподателя, при условие, че нарушението е осъществено от ЮЛ при
осъществявана от същото търг. дейност в обекта. По изложените съображения,
съдът счита, че в конкретния случай административнонаказателна отговорност
следва да се носи единствено от ЮЛ „***” ЕООД, което е осъществявало търговска
дейност в обекта и е допуснало въпросното нарушение.
А
що се отнася до самото нарушение и направено описание на фактическа обстановка
в НП по отношение на тях не се води спор. В хода на съдебното следствие бе установено
по безспорен и несъмнен начин, че при извършената проверка на 26.04.2019 г.,
около 23.40 часа в търг. обект „***”, стопанисван от „****” е установено присъствието на четири
непълнолетни лица, които са бил допуснати без родител, настойник, попечител или
друго лице, полагащо грижи за дете. Изцяло в насока на развитата обвинителна
теза се явява показанията на актосъставителя Д.Д. и св.М.И. /очевидец при
установяване на нарушението/, които безпротиворечиво и обективно сочат конкретни
факти и обстоятелства, които те са възприели в качесдтвото си на очевидци, при
извършване на проверката и установяване на нарушението. Също в подкрепа на
описаната фактическа обстановка се явяват и приложените по преписката писмени
доказателства, от които съдим по категоричен начин, че в обекта действително е било
установино присъствието на четири непълнолетни лица, в нарушение на чл.45,ал.2 от ЗЗД. Независимо
от факта, че адм. нарушение се явява безспорно доказано, атакуваното с настоящата
жалба НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, поради
допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, по
отношение на които съдът изложи по-горе подробни правни съображения.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я Наказателно постановление
№1717а -1113/20.05.2019 год. на Началника на Първо РУ към ОД на МВР – Добрич, с което на К.И.Д., с
ЕГН ********** за извършено адм.нарушение на чл.8, ал.3 и ал. 4 от Закона за
закрила на детето на основание чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето е
наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2000 /две хиляди/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич по реда на
глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :