Решение по дело №388/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 120
Дата: 20 юли 2023 г. (в сила от 26 юли 2023 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20232200200388
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Сливен, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Пламен Д. Стефанов

Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Д. Ив. С.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Частно наказателно дело
№ 20232200200388 по описа за 2023 година

На основание чл. 16, ал. 7, т. 1, вр. чл. 14 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед
упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните
санкции, настоящият съдебен състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА наказателна присъда №140/31.01.2023г., постановена по
наказателно дело №15041/236/2021г.на Съда в Г., Република Румъния, влязла
в сила на 21.02.2023 г., с която на българския гражданин С. О. С., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: гр.Н.З., ул.“ П. ** е наложено
наказание "Лишаване от свобода" в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, чието изпълнение е отложено условно с продължителност на срока
на отлагане ДВЕ ГОДИНИ, през който срок е постановено осъденият да
търпи следните посочени в присъдата пробационни мерки:
По реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Република Румъния:
да се явява пред Пробационна служба на гр. Г. на датите, посочени от
нея; да приема посещенията на пробационния съветник, натоварен с неговото
наблюдение; да обявява предварително промяна на местоживеенето и за
всяко пътуване, което превишава пет дни; да съобщава за смяната на
работата; да съобщава информация и документи, позволяващи контрол върху
1
средствата му съществуване.
По реда на чл. 93, ал. 2, б. Б от НК на Република Румъния изисква от
обвиняемия да изпълни следните задължения:
по време на надзорния период да посещава програма за социална
реинтеграция, провеждана от Пробационната служба на гр. Г. или
организирана в сътрудничество с институции от общността;
По реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Република Румъния задължава
обвиняемия по време на надзорния период да полага общественополезен труд
за срок от 120 дни в една от следните институции: ТД „Местни услуги“АД
или Епископия Г..
ПОСТАНОВЯВА изпълнението на наказателна присъда
№140/31.01.2023г., постановена по наказателно дело №15041/236/2021г.на
Съда в Г., Република Румъния, влязла в сила на 21.02.2023 г., като
АДАПТИРА съдържанието на наложените пробационни мерки на българския
гражданин С. О. С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.Н.З.,
ул.“ П. ** както следва:
задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично за срок от две години, считано от влизане в сила на присъдата
– 21.02.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в 5-
дневен срок от днес.
На основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС препис от
решението след влизането му в сила незабавно да се изпрати на компетентния
орган в издаващата държава.
На основание чл. 19 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС препис от
решението му след влизане в сила незабавно да се изпрати на компетентния
съгласно българското законодателство орган – „Пробационна служба“ - звено
Сливен.
Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 120 от 20.07.2023г. по ч. н. д. №388/2023г.
на Окръжен съд – С..
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за
пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и
алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНВПМАС/, за признаване и
изпълнение на присъда №140/31.01.2023г., постановена по наказателно дело
№15041/236/2021г. на Съда в гр. Г., Република Румъния, с която на
българския гражданин С.О.С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:
гр. Н.З., ул.“ П. ** е наложено наказание "Лишаване от свобода" в размер на
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение е отложено условно с
продължителност на срока на отлагане ДВЕ ГОДИНИ, през който срок е
постановено осъденият да търпи посочените в присъдата пробационни мерки.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура С.
изразява становище за признаване на решението за налагане на пробационни
мерки, чрез тяхното адаптиране спрямо българския наказателен закон, при
съобразяване разпоредбата на чл. 67, ал. 3 НК.
Осъденият СЛАВ СОЛОМОНОВ редовно призован, не се явява, но се
представлява от упълномощен защитник - адв. М.М. от АК- С.. Становището
на защитата е, че са налице условията за признаване на решението, съгласно
чл. 14 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения
и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните
мерки и алтернативните санкции, като отправя искане съда да приеме, че на
основание чл. 67, ал. 3 от НК съдът следва да определи една от
пробационните мерки, а именно "Задължителна регистрация по настоящ
адрес".
Настоящият съдебен състав в рамките на своята компетентност по чл.
16 ЗПИИСРРПОУНВПМАС, след като се запозна с приложените по делото
доказателствени материали и във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
От представеното от издаващата държава удостоверение по чл. 6 от
РР 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. (чл. 6 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за
пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и
алтернативните санкции) и съдебно решение по наказателно дело по смисъла
на чл. 2, т. 1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС се установява следното:
С присъда №140/31.01.2023г., постановена по наказателно дело
№15041/236/2021г. на Съда в Г., Република Румъния, влязла в сила на
21.02.2023 г., е осъден българският гражданин С.О.С., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес: гр. Н.З., ул.“ П. **, за това че на 15.06.2019 г., при
преминаване през ГКПП Г., с автомобил м. "Мерцедес" с рег. № *** е
притежавал извън данъчния склад 4080 пакета цигари различни марки /81 600
цигари, акцизни продукти подлежащи на маркиране, съгласно Румънското
данъчно законодателство/, маркирани с български акцизни марки, които са
били укрити в автомобила и не са били декларирани. Това деяние е
квалифицирано по закона на издаващата държава като престъпление по чл.
396, ал. 2 и 10 от Наказателния кодекс на Република Румъния вр. чл. 452, ал.1,
б. З от Закон № 227/2015 г. за Данъчния кодекс на Република Румъния.
За извършеното престъпление по закона на издаващата държава
1
българският гражданин С.О.С. е осъден на "Лишаване от свобода" за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение е условно отложено
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата, като през
този срок са постановени следните надзорни мерки:
По реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Република Румъния:
да се явява пред Пробационна служба на гр. Г. на датите, посочени от
нея; да приема посещенията на пробационния съветник, натоварен с неговото
наблюдение; да обявява предварително промяна на местоживеенето и за
всяко пътуване, което превишава пет дни; да съобщава за смяната на
работата; да съобщава информация и документи, позволяващи контрол върху
средствата му съществуване.
По реда на чл. 93, ал. 2, б. „б“ от НК на Република Румъния изисква
от обвиняемия да изпълни следните задължения:
по време на надзорния период да посещава програма за социална
реинтеграция, провеждана от Пробационната служба на гр. Г. или
организирана в сътрудничество с институции от общността;
По реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Република Румъния задължава
обвиняемия по време на надзорния период да полага общественополезен труд
за срок от 120 дни в една от следните институции: ТД „Местни услуги“ АД
или Епископия Г..
Осъденият български гражданин е предупреден за последиците от
неспазването на постановените пробационни мерки и задължения, а така
също и за задължението му да не извършва нови престъпления по време на
надзорния срок.
В удостоверението е посочено, че С.О.С. е участвал в съдебния
процес в издаващата държава, в който е постановена присъдата,
упълномощило е адвокат, признал е вината си в извършването на деянието, за
които е бил обвинен и е бил запознат с постановеното съдебно решение в
издаващата държава, което впоследствие не е обжалвал.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
По силата на чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на Съвета от
27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към
съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху
пробационните мерки и алтернативните санкции Република България е
сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на
влязло в сила съдебно решение по наказателно дело, постановено от съд в
друга държава – членка на ЕС и за изпълнение на наложените с този акт
пробационни мерки.
Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 1
към чл. 6 от РР № 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г., в писмена
форма, постъпило е в превод на български език, от компетентен орган и
отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 6 от
ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Изпратеното в Окръжен съд-С. удостоверение в
превод на български език съдържа необходимата информация, съответстваща
на данните в приложения съдебен акт - присъда, чието признаване се иска.
Касае се за съдебно решение-присъда по наказателно дело по смисъла
на чл. 3, т. 1, б. "б" ЗПИИСРРПОУНВПМАС, с което е наложено наказание
"Лишаване от свобода", чието изпълнението е отложено изцяло за срок от две
2
години с постановяване на пробационни мерки през определения изпитателен
срок.
В удостоверението и присъдата се съдържа описание на деянието, за
което е осъден българският гражданин, а именно - на 15.06.2019 г., при
преминаване през ГКПП Г., с автомобил м. "Мерцедес" с рег. № *** е
притежавал извън данъчния склад 4080 пакета цигари различни марки /81 600
цигари, акцизни продукти подлежащи на маркиране, съгласно Румънското
данъчно законодателство/, маркирани с български акцизни марки, които са
били укрити в автомобила и не са били декларирани. Това деяние е
квалифицирано по закона на издаващата държава като престъпление по чл.
396, ал. 2 и 10 от Наказателния кодекс на Република Румъния вр. чл. 452, ал. 1
б. З от Закон № 227/2015 г. за Данъчния кодекс на Република Румъния.
В конкретния случай изрично в описанието на деянието на
българския гражданин от страна на съда в гр. Г. е посочено „ държал извън
данъчен склад 81 600 къса акцизни продукти, подлежащи на маркиране
съгласно румънското законодателство, маркирани с български акцизни
бандероли, които са били укрити в автомобила и не са били декларирани.
Така посочено престъплението явно сочи на липса на подадена декларация.
На следващо място деянието е извършено на ГКПП-Г./на границата/,
цигарите са били пренесени от България в Румъния през границата. С
неподаването на декларация българския гражданин се е опитал да пренесе
през границата на Република Румъния стоки без знанието и разрешението на
митниците на Република Румъния и е извършил престъпление против
митническия режим отговарящо по българския Наказателен кодекс на
престъпление по чл. 242, ал. 1, б. “д“, вр. чл.18 ал.1 от НК – опит да пренесе
през границата голям брой стоки обект на търговска дейност без знанието и
разрешението на митниците. Това престъпление по българския Наказателен
кодекс е наказуемо с "Лишаване от свобода" от три до десет години, с което
се удовлетворява изискването за двойна наказуемост по чл. 14, ал. 1
ЗПИИСРРПОУНВПМАС.
Съдебния състав не споделя изразеното становище от представителя
на Окръжна прокуратура – С., че деянието за което е осъден българския
гражданин С.О.С. съставлява престъпление и по чл. 234, ал.1 от българския
НК. За деянието по чл. 234, ал.1 от НК се изисква умишлено
разпространяване или държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв
се изисква по закон, в немаловажни случаи. Това деяние се извършва вътре в
страната а не на границата. В подкрепа на това становище е и посочените в
мотивите на съда в Г. последици от деянието на Соломонов „конкретни щети
на консолидирания бюджет на държавата……представляваща акцизи и ДДС,
чрез избягване на плащането на мито, акциз и ДДС за установените
количества цигари, представляващи право на държавен внос за тази
категория стоки“.
Осъденото лице е български гражданин с местоживеене на
територията на Република България.
Не се релевират основания по смисъла на чл. 15, т. 1- т. 9
ЗПИИСРРПОУНВПМАС за отказ от признаване и изпълнение.
Признаването не е в противоречие с принципа "ne bis in idem", тъй
като от данните от изпратената за признаване присъда е видно, че С.О.С. е
лице, което "няма криминално минало", поради което и липсва основание да
3
се счита, че би имало опасност от накърняване на посочения принцип,
гарантиращ, че едно и също лице няма да бъде наказвано два пъти за едно и
също деяние.
Изпълнението на наложеното със съдебния акт наказание "Лишаване
от свобода" не е погасено по давност съгласно българското законодателство,
тъй като срокът по чл. 82, ал. 1, т. 3 НК, който е петгодишен и започва да тече
от влизане в сила на присъдата –21.02.2023 г., не е изтекъл.
Осъденото лице е на 26 години (роден е на 1997 г.) и не е лице, което
се ползва с имунитет по българското законодателство.
Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване, свързани
с гарантирането на процесуалните права на осъденото лице, тоест не са
налице основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 10 ЗПИИСРРПОУНВПМАС.
Видно от описанието на процедурата и редът за постановяване на присъдата в
приложеното Удостоверение по чл. 6 от закона, осъденото лице С.О.С. се е
явил лично на съдебното заседание.
Липсват и отрицателните предпоставки за признаване по чл. 15, ал. 1,
т. 12 и т. 13 ЗПИИСРРПОУНВПМАС, свързани с продължителността на
пробационните мерки и местоизвършване на престъплението, тъй като видно
от описанието на инкриминираните действия, същите са извършени изцяло на
територията на издаващата държава и определената обща продължителност
на надзорните пробационни мерки, не е по-малка от шест месеца.
Не са налице основания за отлагане признаването на съдебния акт по
смисъла на чл. 16, ал. 5 ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Удостоверението по чл. 6
от Рамковото решение е пълно, съответства на съдебния акт и е преведено на
български език.
Предвид изложеното са налице основанията за признаване на
съдебното решение по наказателно дело, постановено в друга държава –
членка на ЕС и следва да бъде постановено неговото изпълнение, като се
определи, включително и чрез адаптиране, съдържанието на пробационните
мерки, които следва да се изпълняват през определения в решението надзорен
срок.
По естеството си наложените пробационни мерки в установения
изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на наложеното
наказание Лишаване от свобода, не съставляват наказанието "Пробация" по
смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 НК, представляващо, съгласно чл. 42а, ал. 1 НК
"съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода,
които се налагат заедно или поотделно", а са наложени в хипотеза, съответна
на предвидената в чл. 67, ал. 3 НК. Адаптирането на
наложените пробационните мерки в съответствие с националния ни
регламент по НК изисква съобразяване с правните рамки на чл.67 ал.3 от НК,
които императивно ограничават съда до определяне на само
една пробационна мярка измежду посочените в чл.42а, ал.2, т.1-4 от НК.
Съблюдавайки в този смисъл нормата на чл.5 от ЗПИИСРРПУНПМАС,
недопустимо се явява утежняване на правното положение на осъденото лице
с налагане на повече от една пробационна мярка в рамките на изпитателния
срок на условното осъждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК на Р. България, когато
отложеното наказание "Лишаване от свобода" е не по-малко от шест месеца,
съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4
4
през изпитателния срок. В конкретния случай се касае за наказание с
отложено изпълнение, чийто аналог според българското наказателно право е
условното освобождаване по чл. 66, ал. 1 от НК. В този смисъл съдът намира,
че следва да адаптира една от наложените мерки на румънския съд, доколкото
съдът е обвързан с разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК, а именно
"Задължителна регистрация по настоящ адрес" с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично за срок от две години, считано от влизане в сила на присъдата –
21.02.2023 г.
По изложените съображения и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1, вр. чл.
14 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и
решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните
мерки и алтернативните санкции, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.
5
Съобщи за изтекли лични данни