№ 173
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110128162 по описа за 2021 година
Предявен e осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Предявен е осъдителен иск от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД против Столична
община за сумата 1059,29 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско +” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
31.10.2019 г. в гр. София.
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 31.10.2019 г. в гр. София,
............., в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско +”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования при него лек автомобил марка „Хюндай i10“, рег. №
......., в размер на 1059,29 лева, като в този размер твърди да е включено изплатеното
застрахователно обезщетение от 1044,29 лв. и 15,00 лв. ликвидационни разноски по
обработка на щетата. Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие
е попадането на автомобила в необозначена, непокрита и необезопасена вдлъбната
шахта на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в
качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното
обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума,
поради което претендира същата, заедно със законната лихва от предявяване на
исковата молба до погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът Столична община оспорва иска, като твърди, че не е налице
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, че вредите
не са настъпили от описаното събитие, доколкото е налице противоречие между
изложените от ищеца твърдения и представените по делото доказателства, че не са
налице доказателства ищецът да е заплатил процесната сума, че обезщетението
надхвърля размера на действителните вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач „Софийска вода“ АД оспорва предявения иск, като сочи,
че вредите не са настъпили от описаното събитие, доколкото е налице противоречие
1
между изложените от ищеца твърдения и представените по делото доказателства.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
увредения автомобил. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в
срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
Видно е от приетата по делото застрахователна полица № 440219031002911 от
29.05.2019 г., че между „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, от една страна, и „Райфайзен
лизинг България – клон Варна“ ООД в качеството му на застраховащ, от друга страна,
бил сключен договор за автомобилна застраховка „Каско +“ по отношение на
процесния автомобил марка "Хюндай”, модел I 10, рег. № ......., със срок на
застрахователно покритие от 00:00 часа на 04.06.2019 г. до 23:59 часа на 03.06.2020 г.
Като застраховано лице е посочено „Куик Деливъри“ ЕООД.
Приета по делото е молба до ищцовото дружество от „Куик Деливъри“ ЕООД за
преразглеждане на отказ и допълнителни пояснения, в които са посочени
обстоятелствата при извършеното процесно събитие, като е посочено, че автомобилът
е управляван от свидетеля ...............
С писмо от 20.12.2019 г. „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД уведомява „Куик
Деливъри“ ЕООД, че след преразглеждане на документите по щетата, е взето решение
за издаване на възлагателно писмо в размер на 10 % от застрахователната сума.
При ищеца били извършени опис на претенцията и опис-заключение на същата от
31.10.2019 г., като видно от него, като вид обезщетение е посочено „официален
сервиз“.
Издадено е от ищеца възлагателно писмо от 06.01.2020 г., адресирано до сервиз
Индустриал Комерс КО ЕАД. Посочено е, че „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД признава
ремонт на стойност до 1055,50 лева. Видно от фактура № **********/20.01.2020 г.
извършеният ремонт е на стойност 1044,29 лв., до който размер е извършена
калкулация по претенцията в ищцовото дружество на 15.01.2020 г.
От приложеното по делото нареждане за групово плащане за сумата от 76549,79
лева и опис към него се установява, че ищцовото дружество е платило сумата от
1044,29 лв. на сервиза Индустриал Комерс КО ЕАД. Този факт се потвърждава и от
приетото по делото заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което
2
съдът кредитира като пълно и обективно.
До ответника била изпратена регресна покана по процесната щета за
възстановяване на платената сума от 1044,29 лв., която била връчена на адресата на
26.10.2020 г., като в отговор ответникът изпратил писмо с изх. № от 03.11.2020 г., с
което е направено уточнение как да бъдат отправяни исканията по регресни покани.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля ...............– сочен от ищеца като водач на процесното МПС към момента на
застрахователното събитие. От показанията му се установява, че на процесната дата
/31.10.2019 г./ няма спомен да е попадал в несигнализирана шахта на пътното платно.
Сочи, че принципно е управлявал процесния автомобил, като служител на „Куик
Деливъри“ ЕООД, но категорично заявява, че през м. октомври 2019, както и към
момента на разпита му, не е управлявал автомобила. Заявява още, че никога не е имал
произшествие с процесния автомобил. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
доколкото не са налице основания за тяхното дискредитиране.
Прието по делото е и заключение по изготвена съдебно-автотехническа
експертиза. Вещото лице сочи, че уврежданията на процесното ПТП могат да бъдат
причинени от твърдения от ищеца механизъм на същото, като приема, че именно това е
механизмът, основавайки се на представените от ищеца документи по делото. Сочи, че
стойността, необходима за възстановяване на щетите по средни пазарни цени, възлиза
на 965,62 лв., а по пазарни цени съгласно официалния сервиз на марката – сумата от
1044,29 лв. Отразено е, че автомобилът е бил гаранционен до 30.06.2020 г. при липса на
събития, които изключват гаранцията. Обичайните разноски за ликвидиране на
процесната щета са в размер на 15,00 лева. Отчето е, че като се вземат предивд
уврежданията по предния мост, може да се направи извод, че скоростта на автомобила
е била не по-ниска от 40 км/ч, без да може да се констатира каква точно е била
скоростта. Посочено е обаче, че водачът е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на уврежданията, ако се е движил със скорост от около 10-15 км/ч
непосредствено преди удара. Изчислено е, че необходимата стойност за възстановяване
на щетите, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на
965,62 лева.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно изготвено.
Редакцията на действащата към момента на ПТП Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд, не предвижда уведомяване на органите на „Пътна
полиция“ МВР в процесния случай, поради което по делото не е изготвен протокол за
ПТП. Разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредбата предвижда, че не се посещават от
органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС,
които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат
на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се
придвижи на собствен ход.
Установи се по делото първият елемент от фактическия състав на спорното
материално право, а именно – наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/. По делото
обаче не се доказа наличието на втория елемент, а именно - в срока на
застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на негов служител във
връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска. Неустановен по делото е механизмът на
ПТП и обстоятелствата, при които същото е реализирано. В случая пътно-
3
транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице и
съответно не е съставен протокол, който да се ползва с обвързваща доказателствена
сила за механизма на ПТП. Същият обаче не се установява и от събраните по делото
свидетелски показания. Разпитаният в производството свидетел ............... за когото се
твърди от ищеца да е водач на процесното МПС към момента на застрахователното
събитие, е категоричен, че никога не е реализирал каквото и да е ПТП с процесния
автомобил, както и че не е управлявал същия към м. 10.2019 г. Механизмът на ПТП не
се установява и от приетото заключение по САТЕ, доколкото вещото лице изрично е
посочило, че възприема механизма от приложените по делото писмени доказателства, а
именно – молба за преразглеждане на отказ и допълнителни обяснения от
застрахованото лице /л. 14/, както и приложените документи, изготвени от ищцовото
дружество във връзка със заведената щета. Нито едно от приетите доказателства обаче
не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Освен това от
събраните гласни доказателствени средства изрично се установи, че увреждането на
МПС не се е реализирало съобразно посочените от ищеца механизъм и обстоятелства
около събитието. При това положение по делото не е доказано, че процесното
увреждане е вследствие на застрахован при застрахователя риск, нито че е
осъществено в периода но покритие на застрахователния договор /с оглед на
показанията на сочения като водач на автомобила ......, че никога не е имал
произшествие моторното превозно средство, както и че не е управлявал същото към
момента на събитието/.
С оглед на горните съображения и недоказаност на един от кумулативно
неоходимите елементи на предявения иск, обсъждането на останалите елементи от
фактическия състав се явява безпредметно. Предявения иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
Поради достигане до извод за неоснователност на предявения главен иск, не се
сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на
евентуалност обратен иск.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 100,00 лв. На същия
следва да се присъди и внесения депозит за вещо лице в размер на 120,00 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 10 ГПК, на третото лице помагач не се
присъждат разноски.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********
иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на Столична
община, БУЛСТАТ ********* да заплати сумата от 1059,29 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по договор за имуществена застраховка „Каско +”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 31.10.2019 г. в гр. София, за
което е образувана щета при ищеца под номер 44012131933943, с включени
ликвидационни разноски по обработка на щетата
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
4
********* да заплати на Столична община, БУЛСТАТ ********* сумата от 220,00
лева разноски в производството.
Решението е постановено при участието на „Софийска вода“ АД в
качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника Столична
община.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5