Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 20. 01. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на тринадесети
януари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5049
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.”
****** против Н.Д.Т. ***.
В молбата се твърди, че на *** год. между „***“ ***и ***е бил
сключен договор за потребителски паричен кредит № ***. Твърди се, че по силата
на този договор на ***е бил предоставен потребителски кредит за лични нужди в
размер на 1 000 лв. Твърди се, че договорната лихва е била уговорена в
размер на 197, 24 лв., като общата стойност на усвоената главница и договорната
лихва /1 197, 24 лв./ е следвало да бъде заплатена на 60 равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 19, 95 лв. Твърди се, че първата вноска е
била платима на 15. 06. 2015 год., а последната- на 01. 08. 2016 год. Твърди
се, че с подписването на договора за кредит кредитополучателят е изразил
съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 50 лв.,
която е била включена в седмичните погасителни вноски. Твърди се, че
кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя допълнителна
услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита по
местоживеенето на кредитополучателя. Твърди се, че описаните такси „Кредит у
дома“ са били посочени като обща сума в договора за кредит, а именно: 782, 97
лв. Твърди се, че общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне
на кредитодателя по договора за кредит е в размер на 2 030, 21 лв., като
крайният срок за издължаване на всички задължения е бил 01. 08. 2016 год.
/датата на последната погасителна вноска/. Твърди се, че кредитополучателят не е
заплатил изцяло дължимите се задължения, поради което му е било начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми, считано от ***год., в размер на 113,
36 лв. Твърди се, че на ***год. е бил сключен договор за цесия между „***“ ***/
и „А.з.с.н.в.“ ***, по силата на който вземането, произтичащо от сключения с ***договор
за потребителски кредит, е било прехвърлено на ищеца ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Твърди се, че ***е била уведомена за извършените
продажби на вземането с уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне,
които са се върнали в цялост. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр.
дело № *** год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди
се, че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради
което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. В заключение ищцовото дружество моли съда да признае за
установено вземането му срещу ***за сумата от общо 1 191, 57 лв., от които 531,
08 лв. представляващи главница по договор за потребителски кредит № ***/
***год., 104, 75 лв. представляващи договорна лихва за периода от 28. 12. 2015
год. до 01. 08. 2016 год., 22, 12 лв. представляващи такса оценка на досие за
периода от 28. 12. 2015 год. до 01. 08. 2016 год., 420, 26 лв. представляващи такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 28. 12. 2015 год. 01. 08. 2016 год. и 113, 36
лв. представляващи обезщетение за забава за периода от ***год. до 01. 04. 2019
год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01. 04. 2019 год. до окончателното изплащане
на сумата. Претендира и заплащане на направените в заповедното и в настоящото
исково производство деловодни разноски.
***,
чрез назначения й от съда ***, ангажира становище, че исковата молба е основателна.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***год. по описа на Плевенския районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата
си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е
основателен.
Вземането н. „А.З.С.Н.В.”
****** произтича от договор за потребителски кредит № ***/ ***год. и договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***год. По силата на цитирания по- горе договор за кредит, сключен
с „***“ ***, ***Н.Д.Т. като кредитополучател се е задължила да погаси
задължението си на 60 седмични вноски, всяка от които на стойност 19, 95 лв. От
заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза, което не е оспорено
от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че ***не
е изпълнила точно задължението си, като е заплатила на кредитодателя сумата от 952,
00 лв., с която са погасени частично главница, договорна лихва и такси. Установява
се, че към момента на приключване на съдебните прения е останало непогасено
задължение в размер на сумата от 1 191, 57 лв.
С оглед изложеното съдът приема, че в полза на кредитора „А.З.С.Н.В.”
****** е налице вземане срещу ***Н.Д.Т. *** за сумата от общо 1 191, 57 лв., включваща главница,
договорна лихва, такси и обезщетение за забава. В този смисъл предявеният
положителен установителен иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ***следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното производство
деловодни разноски в размер на 75, 00 лв. и направените в хода на исковото
производство деловодни разноски в размер на 738, 00 лв., в които е включено и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По тези съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ***
Н.Д.Т. ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ****, представлявано от ***, сумата от 1 191, 57 лв., от които 531, 08
лв. представляващи главница по договор за потребителски кредит № ***/ ***год.,
104, 75 лв. представляващи договорна лихва за периода от 28. 12. 2015 год.
до 01. 08. 2016 год., 22,
12 лв. представляващи такса оценка на досие за периода от 28. 12. 2015 год. до
01. 08. 2016 год., 420, 26 лв. представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 28. 12. 2015 год. 01. 08. 2016
год. и 113, 36 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от ***год.
до 01. 04. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01. 04. 2019 год.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Н.Д.Т. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ****, представлявано от ***, сумата от 75, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА
Н.Д.Т. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ****, представлявано от ***, сумата от 738, 00 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: