РЕШЕНИЕ
№ 4626
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110163969 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от {*********] против
установителни искове за установяване на вземания за главница и лихва, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 54993/2022 г. по
описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.07.2017 г., около 10:00 часа, в
{*********], е настъпило пътно-транспортно произшествие, документирано със
заявление на водача на увреденото МПС и декларация на водача, виновен за
произшествието. Сочи се, че при маневра на заден ход със съставно ППС, водачът на
МПС Сеат Алхамбра с рег.№ {*********] и прикачена към него каравана с рег.№ Х
0731 ЕМ, реализира ПТП с паркирания л.а. БМВ с рег.№ {*********]. Ищецът
поддържа, че според съставените от двамата водачи документи, вина за
произшествието има водачът на МПС Сеат Алхамбра. Поддържа, че прикачената към
описаното МПС каравана, бил сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна към датата на ПТП-то. Във връзка с подадено уведомление за
щета, в ищцовото дружество била образувана ликвидационна преписка №
10017100102934, по която за причинените вреди на собственика на увреденото МПС
било изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 2374,68 евро или
4644,47 лева. Ищецът поддържа, че като застраховател по задължителна застраховка
1
„Гражданска отговорност“ на ремаркето /караваната/, след изплащане на
застрахователно обезщетение, има право да претендира от застрахователя на влекача,
причинител на вредата, цялото платено обезщетение. Поддържа, че при направена
справка било установено, че МПС с рег.№ {*********] има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, поради което последното било
поканено да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. След частично
възстановяване на обезщетение от страна на ответника, ищецът поддържа, че е
останала неплатена разлика в размер на 1734,21 лева. Твърди, че издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК била оспорена от ответника, поради
което обуславя правния си интерес от предявените искове. Моли съда да признае за
установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 1734,22 лева,
представляваща неизплатена част от главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 10017100102934, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното
изплащане, както и сумата от 528,49 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 11.10.2019 г. до 11.10.2022 г. Претендират се и разноски по производство,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва механизма и размера
на настъпилите вреди, както и извършените от страна на ищеца плащания. Сочи се, че
във връзка с процесното събитие и отправена извънсъдебна претенция от страна на
ищеца, в ответното дружество била образувана ликвидационна преписка, приключила
с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца в размер на
2910,35 лева. Поддържа се още, че с това плащане ответното дружество е изпълнило
задължението си по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а именно –
да заплати половината от действителния размер на уврежданията. Поддържа се, че
предходното е обусловено от обстоятелството, че събитието е настъпило на
територията на Република Германия, поради което съгласно съдебно решение на
Федералния съд на Германия, застрахователят на караваната и теглещото превозно
средство, трябва да поделят щетите поравно. По изложените съображения, ответното
дружество изразява становище за неоснователност на предявените искове и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 54993/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на {*********] срещу ЗК „Лев Инс“ АД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора сумата от 2910,45 лева, представляваща неплатена част от
2
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета №
10017100102934, ведно със законната лихва, считано от 11,10,2022 в съда до
окончателното изплащане, както и сумата от 886,95 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 11.10.2019 г. до 11.10.2022 г.
С разпореждане по ч.гр.д.№ 54993/2022 г. по описа на СРС от 07.11.2022 г. съдът
е констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е подал възражение, поради
което е указал на заявителя, че може да предяви иск. В изпълнение на дадените
указания заявителят – настоящ ищец е предявил исковете, предмет на настоящото
производство.
С определение от 24.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 54993/2022 г. по описа на СРС,
издадената заповед частично е обезсилена, поради постъпило плащане след подаване
на заявлението по чл.410 ГПК.
Между страните не се спори и от приложената по делото полица №
BG/11/117001253433 за комбинирана застраховка „“Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и „Злополука“ се установява, че къмпинг ремарке /каравана/ с рег.№
{*********] е имало валидно сключена застраховка през периода от 29.04.2017 г. до
28.04.2018 г. 23:59 часа в ищцовото дружество.
Между страните не се спори и от приложената по делото застрахователна
полица № BG/22/116002915611 се установява, че МПС, за което е било прикачено
ремаркето /каравана/ - л.а. Сеат Алхамбра с рег.№ {*********] е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ през периода от 15.11.2016 г. до 14.11.2017 г.
По делото са представени в превод на български език документи по повод
процесното ПТП, от които се установява механизма на настъпване на процесното ПТП,
претърпените щети по автомобилите и тяхната стойност.
Видно от приложеното по делото писмо от 05.12.2017 г. от ищеца, получено от
ответното дружество на 21.12.2017 г. е, че последното е поканено да възстанови сумата
от 1773,28 евро /с левова равностойност 3468,23 лева/, представляваща 100 % от
изплатеното обезщетение по образуваната щета. Искането е мотивирано с доводи, че
щетите са нанесени от ремарке, свързано с МПС, но застраховано в ответното
дружество.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ в тежест на ищеца е
да докаже наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между него собственика на прикачената
каравана; наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и
механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП
3
вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността
на вредите, както и извършеното от ищеца плащане.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване предпоставките на предявения главен иск. Спорно се
явява обстоятелството дали в конкретния случай приложение следва да намери
немското или българското материално право.
Според българския закон, който е приложим към момента на твърдяното
застрахователно събитие и към момента на възникване на твърдяното регресно право –
чл.479, ал.1 от Кодекс за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. – ''Вреди, нанесени от
ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3, което е свързано с моторно
превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по
време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват
от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно
превозно средство''.
Съгласно немското право всеки от застрахователите на теглещото и тегленото
превозно средство трябва да покрие по 50 % от стойността на вредите, причинени от
този състав от превозни средства /установено от Съда на ЕС в решение по дело С-
475/14 - AAS Gjensidige Baltic, действащо чрез клона си AAS „Gjensidige Baltic“
Lietuvos filialas срещу UAB DK „PZU Lietuva“/.
Отчитайки обстоятелството, че ищецът претендира заплащане на процесната
парична сума в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“, който е изпълнил договорното си задължение като е заплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, следва извода, че при определяне на
приложимото материално право следва да бъде съобразена т.18 от встъпителната част
на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007
година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), с която
като общо правило е въведен принципът за приложение на правото на държавата, в
която е настъпила вредата (lex loci damni), предвиден в чл.4, § 1. Въпреки това като
изключение от този общ принцип, следва да бъде взет предвид чл. 4, § 2, който създава
специална връзка, в случаите когато обичайното местопребиваване на страните е в
една и съща държава. Съгласно предвиденото в чл. 4, § 2, когато и лицето, чиято
отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и
съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази
държава. Между страните не е спорни, а и на съда е служебно известно, че седалището
и адреса на управление на страните са в Република България, от където следва и
необходимостта при уреждането на отношенията, свързани с претендиране на
заплащане на процесното обезщетение от дружеството-ищец спрямо дружеството –
4
ответник, приложение да намери българското материално право и по-конкретно
разпоредбите на Кодекса на застраховането /в този смисъл е и решение №
2382/30.08.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 20211100507691 по описа за 2021 г. на
СГС/.
По гореизложените съображения, предявения главен иск следва да бъде уважен
в пълния предявен размер, при съобразяване с извършените от страна на ответника
частично плащания. Върху сумата от 1734,24 лева се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 11.10.2022 г. до
окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата,
не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл.86 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл.84 ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма
конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на
поканата. Ответникът е получила регресната покана на 21.12.2017 г. Доколкото ищецът
при подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда е съобразил, че за част от периода
по отношение на претенцията за лихва е настъпила давност, обезщетението за забава се
претендира, считано от 11.102019 г. до 11.10.2022 г. Изчислено при предпоставките на
чл.162 ГПК и с помощна на калкулатор за законна лихва, находящ се на интернет
адрес: www.calculator.bg съдът обезщетение за забава върху горепосочената главница
от 1734,24 лева възлиза на претендирания в настоящото производство размер от 528,49
лева.
С оглед предходното акцесорната искова претенция също следва да бъде
уважена в пълния претендиран размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищцовото дружество. Видно от изявлението на процесуалния представител на ищеца в
хода на устните състезания е, че се претендират разноски за държавна такса в размер
на 106,74 лева и определено от съда юрисконсултско възнаграждение. С оглед
предходното и на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, без
да се събират допълнителни доказателства. Ето защо ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от общо 206,74 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
5
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва вземане за разноски в общ размер на 109,68 лева, които с оглед изхода на
спора също следва да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр.чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени от {*********], със
седалище и адрес на управление: {*********] срещу {*********], със седалище и
адрес на управление: {*********], че ответникът дължи на ищеца сумата от 1734,22
лева, представляваща неизплатена част от главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 10017100102934, ведно със законната лихва,
считано от 11.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 528,49 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 11.10.2019 г. до 11.10.2022 г.
ОСЪЖДА {*********], със седалище и адрес на управление: {*********] да
заплати на {*********], със седалище и адрес на управление: {*********] сумата от
206,74 лева, представляваща разноски по настоящото производство, както и сумата от
109,68 лева, представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№
54993/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6