Решение по дело №1337/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Свилена Стоянова Давчева
Дело: 20202230201337
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260020

гр.Сливен, 18.01.2021 г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

         Сливенският районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:  СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

         при съдебен секретар Марияна Семкова. като разгледа докладваното от председателя АНД № 1337 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по повод жалба от "****" ООД, представлявано от К.Щ.Л. против Наказателно постановление № 496435-F537744 от 21.02.2020 г., издадено от Началник Отдел "Оперативни дейности" - Бургас, ЦУ на НАП, с което на дружеството на основание чл. 185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр.чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се представлява. С писмено становище, депозирано от процесуален представител по пълномощие, поддържа жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, респ. да бъде намален размерът на наложената санкция.

В с.з., представителят на административнонаказващия орган моли съда да потвърди наказателното постановление.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:

На 03.02.2020 г. от служители на Централно управление на НАП, Главна дирекция „Финансов контрол” – свидетелите М.М. и Т.Л., била извършена проверка със засичане на касовата наличност на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Сливен, ул. "Георги Сава Раковски" № 20, стопанисван от дружеството –жалбоподател  "****" ООД с управител К.Щ.Л. Обектът притежавал фискално устройство „Datecs DP-15 KL“, което проверяващите установили, че притежава функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. При проверката била установена положителна разлика от 93.80 лева след разчетена касова наличност от фискалното устройство 14.20 лева и фактическа наличност след извършен опис на паричните средства в касата от 108.00 лева. Разликата от 93.80 лева не била отразена като "служебно въведена сума" във фискалното устройство. Служителите на НАП констатирали, че в книгата за дневни финансови отчети била отразена сумата от 100 лева като начална сума. Проверката приключила със съставянето на протокол от същата дата –03.02.2020 год., в който подробно били изложени констатациите на проверяващите служители. На 13.02.2020, в присъствието на управителя на търговското дружество – жалбоподател, бил съставен за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ Акт за установяване на административно нарушение F488791. Въз основа на този акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването на НП.

Безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а и не се оспорва от жалбоподателя, че е допуснато констатираното административно нарушение. При извършената на 03.02.2020 г. проверка е била констатирана положителна разлика в размер на 93.80 лева между паричните средства в касата и дневния оборот от касовия апарат. Тази разлика не е отразена като промяна в касовата наличност чрез операция "служебно въведени“ във функциониращото в обекта фискално устройство, а то притежава операции "служебно въведени" и "служебно изведени". Това, доколкото не се събраха доказателства в производството, че се касае за неотразяване на приходи, представлява нарушение на чл.33 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Нарушението на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС се изразява в констатиране на промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство, която не е била регистрирана във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Съдът намира, че при съставените АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Правилно за извършеното нарушение, административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството – жалбоподател като е наложил санкция на основание чл. 185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, касаеща хипотезите именно когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Съдът намира обаче, че размерът на наложената санкция – 1000 лева е неправилно определен.

В конкретния случай не се ангажираха доказателства от въззиваемата страна, че установеното нарушение не е първо. От друга страна, макар и ирелевантно за осъществяване състава на нарушението на чл.33, ал.1 от цитираната Наредба, се установи по делото, че в книгата за дневни финансови отчети е отбелязана като начална такава сумата от 100 лева. Самата сума, която е установена като разлика – 93.80 лева е сравнително ниска, поради което съдът намира, че необсновано, а и липсват изложени мотиви в тази насока, административнонаказващият орган е наложил санкция в размер над минималния, който е 500 лева. Ето защо съдът намира, че следва да измени наказателното постановление като намали размера на наложената имуществена санкция от 1000 лева на 500 лева. С така наложения минимален размер на предвидената в закона санкция, настоящият състав намира, че в пълна степен ще бъдат постигнати целите на чл.12 от ЗАНН.

Въпреки изброените по-горе обстоятелства, които приема за смекчаващи, настоящият състав намира, че е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и нарушението не представлява „маловажен случай“. От събраните по делото доказателства не се установи процесното неизпълнение на задължение да притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Това е така, доколкото се касае за нарушение на просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Нещо повече, в случая е приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2 изр. 2 от ЗДДС, която предвижда по-лека наказуемост в случаите, когато допуснатото нарушение не води до неотразяване на приходи, т. е. и това обстоятелство е съобразено от законодателя, както и от административнонаказващият орган, при преценка на обществената опасност на деянията от посочения вид и не може да се отчете отделно и като смекчаващо отговорността обстоятелство. Освен това, нарушаването на изискването на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за отбелязване на всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) е свързано с несъблюдаване на правилата за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съществено уврежда обществените отношения, регулирани от данъчните закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на държавния бюджет, което изключва извода за неговата маловажност. Само обстоятелствата, че нарушението е първо по ред, че невъведената сума е с нисък размер и е отразена като начална сума в книгата за дневни финансови отчети, не са достатъчни нарушението да бъде определено като "маловажен случай" и да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Тези обстоятелства следва и бяха преценени от настоящия състав като смекчаващи такива и в този смисъл релевантни за размера на наложената административна санкция и намалянетона на определената такава от 1000 лева в минимален размер на от 500 лева.

Относно сторените в производството разноски, съобразно правилата на ГПК, към които препраща АПК, съобразно размерът, с който е изменена наложената имущества санкция - от 1000.00 лева на 500.00 лева, то и административнонаказващия орган следва да бъде осъден да заплати сторените от дружеството жалбоподател разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, но не в пълен размер от 300.00 лева, а в размер на 150.00 лева.

 

         С оглед гореизложеното, съдът:

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 496435-F537744 от 21.02.2020 г., издадено от Началник Отдел "Оперативни дейности" - Бургас, ЦУ на НАП, с което на „****“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр.чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 1000.00 / хиляда/ лева на 500.00 /петстотин/ лева.

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ООД, ЕИК ********* сумата от 150.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                           

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: