РЕШЕНИЕ
№ …
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. С., 21.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-11-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа гр.д. № 10886 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
с чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Ищецът „С.К.” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и такава е издадена срещу ответника С.К.М. за сумата от 30 000 лв. – главница по договор за заем с нотариална заверка на подписите от 18.03.2010 г., ведно със законната лихва от 01.08.2011 г. до изплащане на вземането и направените в заповедното производство разноски. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК от длъжника е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по отношение на тях.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника договор за заем му предоставил сумата в размер на 30 000 лева, а ответникът се е задължил да я върне до 18.03.2011 г., но не сторил това в срок. Твърди, че след издаване на заповедта за изпълнение, с договор за цесия от 20.11.2015 г. е прехвърлил вземанията си по този договор на третото лице, негов помагач – „С.К.“ ООД. Моли съда да установи вземането, така както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Излага доводи за неговата недопустимост. Твърди, че вземанията са погасени по давност. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ищеца „С.К.“ ООД моли предявеният иск да бъде уважен.
По възраженията на ответника за
недопустимост на иска.
На първо място, въпросът за наличието на предпоставки за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК не е релевантен към допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК, поради което съдът не го обсъжда. На следващо място, ищец в настоящия процес е кредиторът на вземането, с когото е сключен договорът за заем и който е посочен в издадената заповед за изпълнение, като в т. 10 б на ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. изрично е посочено, че легитимиран да предяви иск по чл. 422 ГПК при прехвърляне на вземането след издаване на заповедта за изпълнение е цедентът. Искът е предявен след подадени възражения от длъжника и в срока по чл. 415, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за допустим.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск е за установяване съществуването в тежест на ответника на задължение за връщане на заета сума – чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което за ответника е възникнало и е изискуемо задължение за връщане на заемна сума.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Установява се, че между „С.Л.“ ООД и С.М.К., на 18.03.2010 г. е сключен договор за заем на левовата равностойност на 15 338,76 евро по фиксинга на БНБ към деня на плащане, като е уговорено заемната сума да бъде преведена в деня на сключване на договора по посочена от заемателя банкова сметка, ***мата по погасителен план, инкорпориран в чл. 8, ал.2 от договора, в срок до 18.03.2011 г.. В чл. 11 от договора е предвидено, че заемодателят може да прехвърля вземанията си по договора без да уведомява изрично заемателя или да взема неговото съгласие.
Установява се от заключението на приетата счетоводна експертиза, че на 18.03.2010 г. сметката на С.К. в „Първа инвестиционна банка “ АД е заверена със сумата от 30 000,00 лева, като наредител на сумата е „С.К.“ АД, а основанието на превода – договор за заем.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за плащането.
Установява се от вписванията в Търговския регистър, че „С.Л.“ ООД е с последващо променено наименование „СИС КРЕДИТ“ ООД, а в последствие е извършена промяна на правноорганизационната форма в АД.
Предвид изложеното относно материалноправната легитимация на ищеца и настъпването на крайния срок за връщане на разсрочената заемна сума – 18.03.2011 г. съдът приема, че в полза на ищеца срещу ответника към датата на подаване на заявлението е съществувало вземане за връщане на заемна сума по договора в размер на 30 000 лева. С договор за цесия от 30.11.2015 г. „С.К.“ АД е прехвърлило на „С.К.“ ООД вземанията си описани в приложение № 1 към договора, като пункт № 1 на приложението са посочени вземанията към С.М.К. по договор за заем от 18.03.2010 г. за 30 000 лева главница и 21 450,00 лева – договорна лихва. С връчване на исковата молба за отговор и предвид изявлението на самия цедент за прехвърляне на вземанията, същата следва да се счета съобщена на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По възражението на ответника за погасителна давност.
На основание чл. 422, ал. 1 от ГПК установителният иск, предявен в настоящия процес, се счита предявен на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.08.2011 г. Вземането за връщане на заемна сума се погасява с изтичане на общата 5-годишна погасителна давност, поради което към момента, в който искът се счита предявен същото не е погасено по давност. Съдът не споделя доводите на ответника относно погасителната давност, изложени в хода на устните състезания, тъй като те не кореспондират с настоящия правен спор и релевантните факти, приложими норми и правни институти.
По разноските:
По възражението на ответника за прекомерност
на уговореното между ищеца и адвокатско дружество „Г. и Ризов“ адвокатско
възнаграждение.
Видно от представения договор за предоставяне
на правни услуги и разписка към него между страните е уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение по делото в размер на 3 400 лева, с включен ДДС.
Минималният размер на възнаграждението с включен ДДС възлиза в размер на 1716,00 лева. Съдът намира, че така уговореното между страните възнаграждение в двоен размер на минималното се явява прекомерно и следва да бъде намалено. Делото не се характеризира нито с фактическа, нито с правна сложност. Същото е приключило след провеждане на едно открито съдебно заседание, като не е проведена сложна доказателствена дейност, а от правна страна, няма никаква сложност. Ето защо възнаграждението следва да бъде намалено до размер от 2 500 лева, с включен ДДС.
Заповедта за изпълнение е издадена за сумата от 1596,52 лева разноски, съразмерно с уважената част от заявлението. От тях 1536,52 лева – за адвокатско възнаграждение, при договорено възнаграждение за заповедното производство от 1746 лева, с ДДС. Според чл. 7, ал.2, т.4 вр. с ал. 4 от Наредбата, минималният размер на възнаграждението за заповедното производство, съобразно общия размер на заявените суми е 1582,13 лева, с включен ДДС. Разликата между уговореното и минималното възнаграждение е малка, поради което уговореното, съдът намира, че не е прекомерно завишено.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото за заповедното производство в размер на 1596,52 лева, а за исковото общо в размер на 3500 лева.
При този изход от делото ответникът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на трето лице помагач на ищеца не следва да се присъждат разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че С.К.М., ЕГН: ********** дължи на „С.К.“ АД, ЕИК: ******на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит сумата в размер на 30 000 лева – главница по договор за заем от 18.03.2010 г., ведно със законната лихва от 01.08.2011 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 05.08.2011 г. по ч.гр.д. № 33485/2011 г. по описа на СРС, 65 състав, което вземане е прехвърлено на „С.К.“ ЕООД, ЕИК: ******с договор за цесия от 20.11.2015 г.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН: ********** да заплати на „С.К.“ АД, ЕИК: ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1596,52 лева – разноски в заповедното производство и на 3500 лева – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „С.К.“ ЕООД, ЕИК: ******като трето лице помагач на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: