Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 16.08.2019 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11787/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от М.К.В., И.Т.И., Т.Г.В. и Д.Г.В. (последните три, заедно с първата ищца – конституирани в правата на Т.И.В. по реда на чл.227 ГПК), с която са предявени искове за солидарно осъждане на З.Л.И. АД и ЗАД ОЗК – З.АД, на основание чл.432, ал.1 КЗ, за сумата от 250000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 970 лв. обезщетение за имуществени вреди за първата ищца и 250000 лв. обезщетение за неимуществените вреди на Т.И.В., дължимо ма наследниците му по закон М.К.В., И.Т.И., Т.Г.В. и Д.Г.В., по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 25.05.2016 г., при което е починал Г.Т.В. – син на ищците.

            При условията на евентуалност и ако не е налице солидарна отговорност, сумите се претендират от З.Л.И. АД, а при отхвърляне на иска срещу този ответник – от ЗАД ОЗК – З.АД.

Претендира се законната лихва от деликта и направените по делото разноски.

            Ищците твърдят, че родственикът им е починал при произшествие, осъществило се на 25.05.2016 г., по вина на двама водачи, застраховани при ответниците, при условията на съвместно извършителство. Претендират неимуществени вреди за причинените им от загубата болки и страдания и имуществени вреди – разходи за организиране на погребението. След предявяване на иска ищецът Т.И.В. е починал и в правата му са конституирани наследниците му по закон – съпругата му и ищца в производството М.К.В., дъщеря му И.Т.И. и по заместване на починалия му син - Т.Г.В. и Д.Г.В..

            Ответниците оспорват иска изцяло по основание и размер, позовават се на съпричиняване поради неизползване на обезопасителен колан от пострадалия.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

Установява се от писмените доказателства (констативен протокол, протокол за оглед и фотоалбум, съставени в рамките на досъдебното производство) и авто-техническата и комплексната експертиза, че на 25.05.2016 г. на прав пътен участък на път I-19, км.59, в зоната на отклонение към асфалтова база, е настъпило пътнотранспортно произшествие при следния механизъм: автомобил „БМВ“ с рег.№ ****се е движил в дясната пътна лента със скорост на движение от около 80 км/ч, като в същото време попътно и в същата лента се е движил автомобилен влекач МАН с рег.№ ****с прикачено полуремарке със скорост около 17 км/ч. Когато товарния автомобил е приближил разклона за асфалтовата база, водачът му е предприел намаляване на скоростта и е предприел ляв завой за навлизане в асфалтовата база. Водачът на лекия автомобил БМВ е отклонил автомобила в ляво, като е навлязъл частично в лентата за насрещно движение, след което рязко завил надясно, като се върнал в дясната пътна лента. В следствие на по-високата си скорост, лекият автомобил застигнал товарния и ударил с предната си част челно задната част на полуремаркето. При удара е починал Г.Т.В., пътувал на предната дясна седалка на автомобила БМВ. Процесният пътен участък е бил означен с единична непрекъсната линия, забраняваща на товарния адвотобил да я пресича и да навлиза в отклонението за асфалтената база, а преди мястото на произшествието е имало поставена и вертикална маркировка – знаци, указващи разрешена скорост за движение 60 км/ч и забрана за изпреварване. В разясненията си в съдебно заседание вещото лице автоексперт уточнява, че лекият автомобил е предприел изпреварване на товарния преди да започне отклонението на последния за извършване на завой в ляво и в този момент и двата автомобила са имали видимост един към друг – т.е. водачът на товарния автомобил е могъл да възприеме маневрата а лекия и е могъл да предотврати произшествието, непредприемайки завой в ляво, а водачът на лекият автомобил, след като е възприел отклонението на товарния автомобил наляво, вече не е имал възможност да спре – предприел е едновременно връщане в ляво и аварийно спиране, но скоростта му е била по-висока, поради това разстоянието не е било достатъчно да преустанови движението си преди сблъсъка. От изложеното съдът приема, че процесното произшествие е настъпило в следствие на противоправното поведение и на двамата водачи – водачът на лекият автомобил е извършил нарушения на чл.21, ал.2 и чл.6, т.1 ЗДвП, като се е движил с превишена скорост и не е съобразил поведението си с пътните знаци и пътната маркировка, а водачът на тежкотоварния автомобил е извършил нарушения на чл.6, т.1 и чл.25 ЗДвП, като също е извършил маневра, забранена от поставената маркировка и при извършването й не е изпълнил задължението си да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, движещи се след него. С това двамата при условията на независимо съвместно извършителство са причинили вредоносния резултат, изразяващ се в смъртта на пътника на предната дясна седалка на лекия автомобил.

Видно от комплексната експертиза, пострадалият е пътувал на предната дясна седалка и причина за смъртта му е остра кръвозагуба от разкъсана аортна дъга, като смъртта е била неизбежна и е настъпила почти мигновено след удара.

Не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства (удостоверение за родствени връзки), че починалият и бил син на Т.Г.В. и Т.И.В..

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Ищцата М.К.В. и съпругът й Т.И.В. са родители на починалия, поради което имат право на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди. По делото се установи противоправното деяние на водачите на двата автомобила, участвали в произшествието, тяхната вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на Г.Т.В.. Родството между починалия и ищците установява правото им на обезвреда на неимуществените и имуществените вреди в следствие на загубата на близък.

Безспорно е между страните, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ****е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника на З.Л.И. АД, а за автомобилен влекач МАН с рег.№ ****„Дачия“, с рег. № ****е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ЗАД ОЗК – З.АД. По силата на чл.53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Доколкото застрахователят отговаря както делинквента, то всеки от ответниците дължи пълно обезщетяване на причинените вреди – при условията на солидарност. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието са налице валидни правоотношения по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на всеки от двата автомобила и ответниците, по силата на което ответниците са задължени солидарно да покрият причинените от делинквентите вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък, за което солидарно отговарят ответниците.

От показанията на свидетеля В.И. се установява, че ищцата М.К.В. и съпругът й Т.И.В. и починалия живеели заедно в едно домакинство, отношенията им били хармонични и безконфликтни, били свързани с взаимна обич и уважение. М. и Т. Вълканови разчитали изключително на сина си за всичко, включително за лечението на заболяванията от които страдат – синът им осигурявал лечението им, придружавал ги до болниците, грижел се за всичко в ежедневието им. След смъртта му баща му Т. е починал от онкологичното заболяване, с което се е борел през последните 12 години.

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (37 г.) и възрастта на ищците към момента на злополуката (67 и 64 г.), конкретните обстоятелства около произшествието, близките семейни връзки между родителите и пострадалия син, топлите им отношения на обич и взаимна грижа. Следва да се вземе предвид, че ищците са загубили починалия в момент, в който последният е бил зрял мъж в разцвета на силите си, изгубили са безвъзвратно и грижата, която щяха да получават от него при оттеглянето им от активен начин на живот. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди общо е в размер на по 130000 лв. за всеки от ищците. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на съпруг, баща и дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата общо от по 130000 за всеки от ищците, в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.

Основателна е претенцията на ищцата М.К.В. за имуществени вреди. Видно от представените писмени доказателства (л.31), ищцата е направила разходи за погребение в размер на 970 лв., които са в причинна връзка с произшествието. Поради това в нейна полза е възникнало вземане за посочената сума като обезщетение за имуществени вреди.

Неоснователно е възражението на ответниците за съпричиняване. От първоначалната автотехническа експертиза и комплексната медицинска и автотехническа експертиза се установява, че пострадалия има ивически кръвонасядания в горната част на гръдния кош в ляво и над пъпа, които представляват коланна травма. От тук вещите лица правят извода, че при настъпване на произшествието пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Вещото лице-автотехник е оттеглило първоначалното си заключение, че пострадалият е изпаднал от автомобила – при изслушване в съдебно заседание експертът сочи, че установяването на трупа до автомобила от длъжностните лица, изготВ.протокола за оглед, се дължи на изваждането му след катастрофата, а не изпадане по време на удара, защото в противен случай тялото щеше да бъде отдалечено на по-голямо разстояние от автомобила. Ето защо съдът приема, че по време на произшествието ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, поради което не е допринесъл за настъпване на вредите.

Предявените искове следва да се уважат за сумата от 130000 лв. за ищцата М.К.В. и 130000 лв. за лицата, конституирани в правата на първоначалния ищец Т.И.В. съобразно наследствената квота на всеки от тях, а именно: 43333,33 лв. за ищците М.К.В. и И.Т.И. и по 21666,67 лв. за ищците Т.Г.В. и Д.Г.В.. Исковете за имуществени вреди следва да се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери. Искът за имуществени вреди на ищцата М.К.В. следва да се уважи изцяло.

Основателно е искането за присъждане на законната лихва, но същата не се дължи от деня на деликта, както се претендира. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото от кореспонденцията със застрахователните дружества е видно, че претенцията от името на ищците е предявена на 03.05.2017 г., когато е образувана щетата при застрахователя. От това съдът приема, че уведомяването е извършено на тази дата и претенцията за лихва за забава е основателна, считано от 03.05.2017 г.

 

По разноските:

На процесуалния представител на ищците М.К.В. и И.Т.И. следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 5145,78 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита, съразмерно с уважената част от исковете.

На процесуалния представител на ищците Т.Г.В. и Д.Г.В. следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1575,60 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита, съразмерно с уважената част от исковете.

На ответника З.Л.И. АД следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 455,46 лв. разноски за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

На ответника ЗАД ОЗК З.АД следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 215,74 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете

Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 10450 лв. – държавна такса и 100 лв. разноски за експертизи.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:****, и ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК:****, да заплатят солидарно на основание чл.432, ал.1 КЗ, както следва:

на М.К.В., ЕГН:**********, сумата от 130000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 970 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” от смъртта на Г.Т.В. при произшествие, осъществено на 25.05.2016 г., заедно със законната лихва от 03.05.2017 г. до окончателното плащане,

на М.К.В., ЕГН:**********, и И.Т.И., ЕГН:**********, в качеството им на правоприемници по реда на чл.227 ГПК на Т.И.В., починал в хода на процеса, сумата от по 43333,33 лв. на всеки, представляваща обезщетение за неимуществени по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” от смъртта на Г.Т.В. при произшествие, осъществено на 25.05.2016 г., заедно със законната лихва от 03.05.2017 г. до окончателното плащане,

на Т.Г.В., ЕГН:********** и Д.Г.В., ЕГН:**********, в качеството им на правоприемници по реда на чл.227 ГПК на Т.И.В., починал в хода на процеса, сумата от по 21666,67 лв. на всеки, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от смъртта на Г.Т.В. при произшествие, осъществено на 25.05.2016 г., заедно със законната лихва от 03.05.2017 г. до окончателното плащане,

като ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от по 250000 лв. за първоначалните ищци.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:****, и ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК:****, да заплатят на адв. В. Д. Д., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 5145,78 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:****, и ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК:****, да заплатят на адв. Ю. Х. А., личен №**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1575,60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА М.К.В., ЕГН:**********, и И.Т.И., ЕГН:**********, Т.Г.В., ЕГН:********** и Д.Г.В., ЕГН:**********, да заплатят на З.Л.И. АД, ЕИК:****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 455,46 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА М.К.В., ЕГН:**********, и И.Т.И., ЕГН:**********, Т.Г.В., ЕГН:********** и Д.Г.В., ЕГН:**********, да заплатят на ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК:****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 215,74, представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:****, и ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК:****, да заплатят по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 10510 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 100 лв., представляваща разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: