Р Е Ш Е Н И Е
№364
18.05.2023 г., гр.Хасково
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 248
по описа на съда за 2023 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „ГЮСЕФ“ ЕООД,
ЕИК : *********,
седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя С.
Н.
С.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-444-0123073/29.12.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на
Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП).
В жалбата се твърди, че по време на
извършената периодична проверка на ЕСФП и НИС от страна на НАП и БИМ на
20.12.2022 г. не били установени проблеми с НИС на резервоарите, поради което
за изясняване на ситуацията и уточняване на проблема жалбоподателят се обърнал
към фирмата, с която имал сключен абонаментен договор за обслужване на ЕФСП -
„Дианел“ ЕООД за проверка на констатираното разминаване между отчетено
количество гориво по НИС и документи за 30.10.2022 г. в резервоар за пропан бутан.
Със сервизен протокол № 4006167/22.02.2022 г, издаден от „Дианел“ ЕООД, жалбоподателят
бил уведомен, че: “На 30.10.2022 г. при извършване на доставка на Пропан Бутан
на стойност по документи за 2 160 кг. при плътност 0,56 кг/л. (3900 л.)
доставката по нивомер отчита 2 415 л. Непълното отчитане на цялата доставка е
поради засядане на поплавъка на ниво 1090 мм. Всички последващи зареждания на
Пропан Бутан не са отразени от нивомера до дата 06.11.2022 г., когато в 03:56
ч. поплавъка се отмества от заседналото ниво и пада на 903 мм.“. В подкрепа на
тази констатация били представените копия от показания на нивомерите за
цитирания период, а именно от 30.10.2022 г. до 06.11.2022 г., които
установявали, че поплавъкът на резервоар № 3 за Пропан Бутан е заседнал на ниво
1090 мм. при извършване на цитираната доставка на Пропан Бутан на дата
30.10.2022 г. С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменена обжалваната Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-444-0123073/29.12.2022
г. на Началник отдел “Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП.
Управителят на дружеството се явява
лично в съдебно заседание, като поддържа искането си за отмяна на процесната
заповед за налагане на принудителна административна мярка.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и обжалваната
заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Хасково, като
обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 144 от АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.12.2022 г. е извършена проверка от
служители в Главна дирекция "Фискален контрол" към ЦУ на НАП на
търговски обект - бензиностанция, находящ се в с. Силен, община Стамболово, област
Хасково, стопанисван от „ГЮСЕФ“ ЕООД. При проверката било установено, че в
обекта са налични три броя резервоари за съхранение на гориво:
- 1
брой резервоар № 3 за съхранение на гориво - газ пропан бутан с вместимост
10034 литра, калибриран със Свидетелство № 4-Р49-3/12.05.2020 г., със свързана
към него една газколонка с общо два пистолета, от които се извършват зареждания
на течно гориво - газ пропан бутан.
- 1
брой резервоар № 1 за съхранение на дизелово гориво с вместимост 32409 литра,
калибриран със Свидетелство № 4-Р49-1/12.05.2020 г., със свързана към него една
колонка с общо четири пистолета, от които се извършват зареждания на течно
гориво - дизел.
- 1
брой резервоар № 2 за съхранение на бензин А95Н с вместимост 10882 литра,
калибриран със Свидетелство № 4-Р49-2/12.05.2020 г., със свързана към него една
колонка с общо два пистолета, от които се извършват зареждания на течно гориво
- бензин А95Н.
Установено е още, че в обекта има
монтирана и функционираща от 28.06.2022 г. ЕСФП модел „Дианел плюс-3.3КL“, с ИН
DL002091; ФП 59002567 и нивомерна система: тип „VISY STICK” с централно
регистриращо устройство „Dianel FP-DL6000-05-KL”.
При проверката е установено, че на
12.10.2022 г. дружеството е получило доставка на течно гориво (втечнен нефтен
газ) *********, от „ГАЗТРЕЙД“ АД, съгласно документ за доставка № **********-4/11.10.2022
г. Установено е още, че за 12.10.2022 г. ЕСПФ е изпратило данни към НАП за
постъпило зареждане по НИС (нивомерна система) в Резервоар № 3 на газ пропан
бутан - 4784,51 л., за което бил издаден Служебен бон № 0012409/12.10.2022 г.
за съответната доставка по нивомер. Липсвал обаче такъв с данни за документална
доставка, тоест не била въведена доставката по документ. В тази връзка е
прието, че „ГЮСЕФ“ ЕООД не е подало данни по чл. 118 от ЗДДС чрез ЕСПФ за
полученото количество гориво. Резултатите от тази проверка са обективирани в Протокол
за извършена проверка cep. АА № 0123073/20.12.2022 г.
В тази връзка и на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-444-0123073/29.12.2022 г. – запечатване на търговски
обект - бензиностанция, находящ се в с. Силен, общ. Стамболово, стопанисван от
„ГЮСЕФ“ ЕООД с ЕИК : *********,
и забрана за достъп до него за срок от три дни, на основание чл. 186, ал. 1 и
чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Заповедта е връчена на С. Н. С.–
управител на дружеството на 07.01.2023 г.
Заповедта е обжалвана по административен
ред, във връзка с което обжалване с Решение
№ ГДФ К-22/20.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП подадената от лицето жалба (възражение)
с вх. № ВхК-324/11.01.2023 г. (по регистъра на ТД на НАП - Пловдив, офис
Хасково и вх. № 70-00-477/13.01.2023 г. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив),
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-444-0123073/29.12.2022 г., е отхвърлена като неоснователна. Решението е
връчено на управителя на оспорващото дружество на 09.02.2023 г.
С жалба от 23.02.2023 г., подадена до
Директора на Дирекция „Оперативни дейности“, заповедта е оспорена и по съдебен
ред (заведена с вх.№ ВХК-1524/23.02.2023 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив,
офис Хасково).
Към доказателствата по делото е
приобщена Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор
на НАП, с която на началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП са предоставени правомощия за издаване на заповеди за налагане на
принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства,
включително приложените към административната преписка писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните изводи
от правно естество:
Жалбата е допустима – подадена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него,
съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия текст съдът следва да обяви нищожността на акта, дори при липса на
искане за това.
В тази връзка настоящият
съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено от него длъжностно
лице. С приложената по делото Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. Изпълнителният
директор на НАП е определил началниците на отдели "Оперативни
дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за прилагане на принудителна
административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В този смисъл разглежданият
административен акт е издаден от оправомощен по силата на горната заповед на
изпълнителния директор на НАП административен орган.
Оспореният
административен акт е издаден в установената форма и съдържа реквизитите,
изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК, относно наименованието на органа – издател,
неговия адресат, фактически и правни съображения за издаването му, включително
относно срока на мярката, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. Изложени са и мотиви, свързани с
продължителността на разпореденото запечатване на обекта.
При извършената
служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание. Оспорената заповед е
издадена след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно
разпоредбата на чл. 35 от АПК. Дали органът правилно е установил фактите и дали
правилно ги е отнесъл към относимите правни норми е въпрос, свързан с правилното
приложение на материалния закон.
Съдът
намира, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и целта на
закона поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки.
С
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, във вр. с ал. 3,
във вр. с чл. 118, ал. 2 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона
предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г"
от ЗДДС са формулирани така: "Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите".
Разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ЗДДС изисква фискалните устройства и
интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност
задължително да имат техническа възможност за установяване на дистанционна
връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите.
Техническите изисквания, реда и начина за изграждането и осъществяването на
дистанционна връзка се определят с Наредбата по ал. 4, като се съгласуват с
Българския институт по метрология. В изпълнение на предоставеното му от чл.
118, ал. 4 от ЗДДС правомощие, министърът на финансите е издал Наредба, с която
се определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна
връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите, а именно
Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006 г.).
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
се забранява и достъпа до обекта.
От
цитираните разпоредби се налага извод, че при установено по съответния ред
непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни,
административният орган при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, тоест при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до
30 дни".
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение на хипотезата в чл. 186, ал.
1, т. 1, буква "г" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект
има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.
В
тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни
както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго
нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в
заповедта в срок.
В
конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната
ПАМ, не е установено по безспорен начин.
Съгласно
чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС, ПАМ "запечатване на
обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл.
118 в Националната агенция за приходите.
Според
чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, от който черпи доводи административният орган и
претендира наличие на извършено от дружеството нарушение, данъчно задължено
лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в
Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис.
Същевременно
разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС предвижда, че данни по чл. 118,
ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени
чрез електронната си система с фискална памет.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006), лицата по
чл. 118, ал. 9 и ал. 10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за
доставка (ЕДД) - приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) -
приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото
количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са
декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен
документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД,
ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ,
въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на
еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД
за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се
извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени
доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и
данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление,
продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН
се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен документ.
Според
чл. 59а, ал. 3 от Наредба Н-18/2006, лице по ал. 1 - получател по доставка на
течни горива, подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на
полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект
с ЕСФП.
Според
чл. 59б, ал. 1 от Наредбата, електронният документ за доставка (ЕДД) и електронният
документ за получаване (ЕДП) се подават по електронен път с квалифициран
електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата на НАП на
датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата, при съблюдаване на инструкциите за подаване от законните
представители или от специално упълномощени представители за подаване на данни
по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Допуска се данните от електронния документ за
доставка и електронния документ за получаване да се подават по електронен път и
през програмен интерфейс в XML формат с квалифициран електронен подпис, като
НАП предоставя валидиращи XML схеми на заинтересованите лица.
Така
разписаните изисквания, съпоставени с нормата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС
във връзка с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, навеждат на извода, че редът и начините
за подаване на информация в НАП за получени доставки на течни горива е
различен, в зависимост от това дали в търговския обект, където е извършена
доставката, респективно получаването се използва ЕСФП или не.
В
случая административният орган е посочил адресата на ПАМ като субект на
задължението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, без да съобрази изключението по ал.
11, когато получателят на доставки ги е отчел чрез електронната си система с
фискална памет.
В
хода на извършената проверка е установено и по делото не е спорно, че в
процесния търговски обект има въведена в експлоатация и одобрена електронна
система с фискална памет, тоест продажбите в обекта се регистрират чрез ЕСФП,
което е изрично посочено в протокола за извършена проверка и в издадената заповед
за налагане на ПАМ. Това обстоятелство само по себе си не освобождава
дружеството от задължението да подава информацията по ал. 10 на чл. 118 от ЗДДС, но представлява част от фактическия състав на изключението по чл. 118,
ал. 11, т. 5 от ЗДДС. В тази връзка, по делото се установява своевременно
отчитане на доставката на гориво именно през тази система, видно от генерирания
служебен бон за доставка по НИС (л. 32 от делото - гръб), подаден към НАП на 12.10.2022
г. Видно от приложения и приет като доказателство служебен бон, доставката по
нивомер на пропан бутан в резервоар № 3 на бензиностанцията е регистрирана чрез
ЕСФП, като служебният бон е със статус на "отговор НАП" - "успешно
подадена доставка към НАП", тоест информацията е постъпила в НАП.
С
оглед на така установеното отчитане на доставката от жалбоподателя чрез използваната
от него ЕСФП, неправилно административният орган е приел, че е налице нарушение
по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, тъй като доставката е извършена при изключението по
чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, тоест липсва материалноправно основание за
налагане на ПАМ. В този смисъл е съдебната практика на Върховния
административен съд на РБ, застъпена в Решение № 10395 от 13.10.2021 г. по адм.
д. № 4680/2021; Решение № 10393 от 13.10.2021 г. по адм. д. № 11248/2020; Решение
№ 3456 от 12.04.2022 г. по адм. д. № 7222/2021; Решение № 130 от 11.01.2022 г.
по адм. д. № 5927/2021 г.
Настоящият
съдебен състав не споделя и доводите на административния орган, изложени като
мотив във връзка с продължителността на срока - че е създадена организация на
работа, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Данните за
доставени/продадени количества горива в случая се предават дистанционно към
сървърите на НАП с въвеждане в експлоатация на ЕСФП, чрез която се регистрират
продажбите и нивомерните доставки. С оглед на това налагането на мярката
представлява несъразмерно засягане на нейния адресат в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която се издава акта при отчитане и на принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК. Дори да се приеме, че не са били предадени данни по
дистанционна връзка към НАП, от този факт не следват единствено изводите, че
това има като последица невъзможност за проследяване на реализираните
количества гориво и че неспазването на задължението води винаги до отрицателни
последици за фиска. Тези формирани изводи от страна на административния орган
не почиват на достатъчно факти и обстоятелства.
Съдът
счита, че приходната администрация разполага с възможност да проследява
реализираните количества гориво не само чрез дистанционна връзка, но и с
проверка на място в търговските обекти, където функционират фискалните
устройства и се съхраняват както книгите за дневни отчети, така и акцизните
данъчни документи за доставки. При проверката в случая е установено, че в
обекта е имало ФУ, от същото са издадени фискални бонове за всяка извършена
покупка на гориво, отпечатан е дневен отчет, констатирано е пълно съответствие
между касовата наличност и отчетените средства чрез ФУ, с оглед на което липсват
данни за отрицателни последици за фиска. Не е констатирано и поведение от
страна на търговеца, насочено към неотчитане на оборот с цел избягване на
данъчно облагане, поради което мярката е и несъразмерна и засяга търговеца като
препятства дейността му в обекта за срок от 3 дни, без да е налице необходимост
от административна принуда с цел защита на интересите на фиска или
предотвратяване на негово противоправно поведение.
За
да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и обем,
че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази,
произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "г" от ЗДДС мярка има превантивно действие, като с нея се цели
да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. В случая съдът намира, че извършването на нарушение не е доказано
по безспорен и категоричен начин, поради което наложената ПАМ не съответства на
целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл.
6 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за
предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина. В подкрепа
на този извод е и това, че от съдържанието на протокола за извършена проверка е
видно, че няма отчетени разлики по ЕКАФП и фактическата наличност. Следователно
самите проверяващи са установили добросъвестно спазване на задълженията по
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ.
Няма
спор в съдебната практика, че налагайки ПАМ в хипотезата на чл. 186 от ЗДДС
административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма
право на преценка по същество дали да наложи ПАМ или не. Това обаче не може да
доведе до колизия с основните принципи на административния процес – чл. 4 и чл.
6 от АПК, изискващи административните актове да се издават за целите на закона
и при спазване принципа на съразмерност, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава
акта.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че оспорената в настоящото производство заповед за
налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" от ЗДДС е незаконосъобразна като издадена в нарушение на
материалния закон и в противоречие с целта на закона, поради което на основание
чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК следва да бъде отменена.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-444-0123073/29.12.2022 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:
.