РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. Пловдив, 15.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като
разгледа докладваното от Председателя административно дело № 1060 по
описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
Глава ХІХ от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на „САРАЙ АВТО ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с. Дълго поле, общ. Калояново, ***,
представлявано от управителя А. И. С. , чрез адв. С., със съдебен адрес:***,
офис 5, против Ревизионен акт № Р-16001621002180-091-001/16.11.2021г.,
издаден от В. А. – началник сектор,
възложил ревизията, и П. А. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП
– гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 67/15.02.2022г.
на ИД Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр.
Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 26 938 лв., допълнително
начислен ДДС в общ размер на 7 417,71 лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер
на 9 644,88 лв.; допълнително определен корпоративен данък за 2015г. в
размер на 6 338,53 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 3 620,47 лв.
и за 2016г. в размер на 455,83 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 214,13 лв.
и корекция на декларираната данъчна загуба за 2017г. със сумата в размер на
6 488,69 лв. и за 2018г. със сумата в размер на 56 638,29 лв.
Навеждат се
доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от
съда. Сочи се, че в нарушение на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК в
РА не са изложени мотиви от издателите му и не са обсъдени направените от РЛ
възражения. На следващо място, се изразява несъгласие с констатацията за
извършени сделки между свързани лица, в отклонение от данъчно облагане, тъй
като не са установени съпоставими сделки. По отношение констатацията за
осчетоводени текущи разходи по сметка 601 по фактури с предмет перилни и
почистващи препарати, изкуствени цветя, тоалетна хартия, салфетки и др.
подобни, неправилно е прието, че не са свързани с дейността на дружеството, тъй
като същото разполага с хотел, в който се привеждат сватби, абитуриентски
балове и други празнични събития.
3. Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно
управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С., е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. В писмена защита, по същество, поддържа че
констатациите на органите по приходите по отношение на допълнително
определените данъчни задължения са правилни и законосъобразни, подкрепени с
доказателства. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на
настоящото съдебно производство. Така постановеният от ИД Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за допустимост на оспорването.
ІІІ. За
процедурата:
Ревизията е предхождана от проверки за установяване на факти и
обстоятелства, съответно на дружеството, документирана с протокол №
П-16001620141992-073-001/19.02.2021г. и на собственика на капитала А. И. С. ,
документирана с протокол № ПФ-16001620000676. Доказателствата, събрани при
двете проверки, са присъединени към доказателствения материал по ревизионното
производство, с протоколи №№ Р-16001621002180-ППД-001/23.07.2021г. и
Р-16001621002180-ППД-002/24.09.2021г.
5.Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001621002180-020-001/14.04.2021г.
(л. 950 - 951), издадена от В. А. – началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив
е възложено извършване на ревизия на „сарай авто плюс“ еоод, с обхват, данъчни задължения за корпоративен
данък за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2019г. и за данък върху добавената стойност за периода
от 01.12.2015г. до 30.09.2020г. Срокът за извършване на ревизията е определен
на три месеца от съобщаването на заповедта, което е сторено по електронен път
на 26.04.2021г. Крайният срок за извършване на ревизията е продължен със ЗИЗВР
№ Р-16001621002180-020-002/23.07.2021г. (л. 156 – 157) до 24.09.2021г.
В хода на тази административна
процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001621002180-092-001/08.10.2021г. (л.
61 – 95), против констатациите в който не е подадено възражение. Въз основа на констатациите
в РД възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16001621002180-091-001/16.11.2021г. (л. 40 – 50 гръб). В
тази връзка, противно на твърденията в жалбата, РЛ не е подало възражение
против РД, твърденията в което да бъдат обсъдени от органите по приходите,
компетентни да издадат РА.
В хода на производството по административно обжалване е издадено Решение № 67/15.02.2022г.
(л. 23 – 28 гръб) от ИД Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” –
Пловдив, надлежно оправомощен със Заповед № 780/20.12.2021г. на изпълнителния
директор на НАП (л. 29 и л. 977), с което е потвърдил оспореният в настоящото
производство ревизионния акт, в частта на допълнително начисления ДДС,
непризнатия данъчен кредит, допълнително определените задължения за
корпоративен данък за 2015г. и 2016г., ведно с прилежащите лихви, както и
извършената корекция на декларираната данъчна загуба за 2017г. и 2018г.
С оглед делегирането на правомощия
по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК по делото са представени Заповед №
РД-09-2433/16.12.2019г. (л. 3 – 6) и Заповед № РД-09-1530/30.09.2020г. (л. 7 –
8) на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив. Представени са и сертификати за
валидни КЕП на членовете на ревизиращия екип (л. 9 – 10) и на горестоящия
административен орган (л. 30).
6.
Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е
възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на
предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в
изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата
на чл. 119, ал. 2 във вр. чл. 118, ал.2 и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на
приходната администрация.
ІV. За фактите:
7.
„САРАЙ АВТО ПЛЮС“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър, считано от 2003г. и
регистрирано по ЗДДС, считано от 17.10.2003г. Дейността си осъществява в с.
Дълго поле, общ. Калояново. Свързани лица с дружеството са „СТРОЙМАШТРАНС“
ЕООД, „ТИМСА ГРУП“ ЕООД, „САРАЙ ГРУП“ ЕООД (със собственик на капитала А. С. )
и ЕТ „САРАЙ – А. С. “. Основна дейност на РЛ е отдаване под наем на недвижими
имоти на следните лица:
-
бензиностанция, газстанция и магазин с наематели „Битова лайт газ“ ЕООД (от
09.03.2013г.) и „Енерджи логистик“ ООД (от 01.05.2018г.);
-
мотел, ресторант, открит басейн, заведение за бързо хранене и автосалон с
наемател „Тимса груп“ ЕООД (до 31.12.2016г.) и „Сарай груп“ ЕООД (от
01.05.2018г.);
-
складово помещение и автосалон с наемател „Строймаштранс“ ЕООД (от
02.11.2016г.).
За
периода 01.01.2017г. – 30.04.2018г. РЛ не е отдавало под наем обект Хотелски
комплекс, находящ се на главен път Пловдив – Карлово, а го стопанисва.
През
част от ревизирания период дружество е наемател на недвижим имот с наемодател
„Строймаштранс“ ЕООД (от 01.12.2017г.), представляващо склад, находящ се в
приземен етаж на Търговски център „NOVA“, находящ се в гр. Пловдив, ***.
Дружеството стопанисва и обект мотел, ресторант, открит басейн и заведение за
бързо хранене за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2018г.
При ревизията данъчната основа за
облагане с пряк и косвен данък е определена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй
като е установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, тт. 2 и 4 от ДОПК. Този извод е направен след анализ на събраните доказателства при насрещни
проверки, събрани доказателства при проверките, предхождащи ревизията, както и
постъпила информация от трети лица. На дружеството е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което е уведомено, че основата за облагането му с данък върху
добавената стойност за периода от 01.12.2015г.
до 30.09.2020г.
и основата за облагане с корпоративен данък за периода 01.01.2015г. до
31.12.2019г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. В срока, определен
за представяне на доказателства и за попълване на декларации по чл. 124, ал. 3
от ДОПК такива не са постъпили.
8. При ревизията е
направена констатация, водеща до изчисления на укрити приходи от отдаване под
наем на недвижими имоти, съответно до допълнително начисляване на ДДС и
допълнително определяне на корпоративен данък: за част от отдадените под наем
имоти не са издавани документи, отчитащи продажби на услуги от наем, и не са
отчетени приходи от наем от РЛ, както и че за част от наетите имоти са издадени
фактури, за които от представените документи не може да се установи как е
формирана стойността на всяка една от тях, а именно каква част е стойността на
наема и каква част е стойността на консумативите, които са префактурирани. В РД
е извършена съпоставка между клаузи в сключените договори, издадените фактури и
отчетените приходи, като от този анализ е установено, че не са били издавани
регулярно документи и не са отразявани приходи от наеми по договори, сключени
между свързани лица, както следва:
1. За отдадените под наем мотел, ресторант, открит басейн, заведение за бързо хранене и автосалон на „ТИМСА ГРУП“ ЕООД по договор за наем от 05.02.2013г., с анекс от 05.02.2014г. и анекс от 01.06.2015г., с месечен размер на наема 1 000лв. без ДДС и краен срок по договора 31.12.2016г. не са отчетени приходи от наем за месеците ноември и декември 2016г. в общ размер на 2 000лв.;
2. За отдадените под наем хотелски
комплекс, открит и закрит ресторант, две зали с кухненски и складови помещения
на „САРАЙ ГРУП“ ЕООД, съгласно договор от 01.05.2018г. и анекс към него от
05.05.2019г., с месечен наем до 30.09.2018г. в размер на 1 000лв., от
01.10.2018г. до 31.03.2019г., в размер на 300лв., от 01.05.2019г. до
30.09.2019г. в размер на 1 000лв., от 01.10.2019г. до 31.03.2020г. в
размер на 300лв. и от 01.04.2020г. до 30.09.2020г. в размер на 1 000лв. не
са отчетени приходи от наем за 2018г. в размер на 5 900лв., за 2019г. в размер
на 6 800лв. и за периода от 01.01.2020г. до 30.09.2020г. в размер на 5 900лв.;
3. За
отдаденото под наем складово помещение на „СТРОЙМАШТРАНС“ ЕООД с договор от
23.11.2015г. с годишна наемна цена в размер на 22 000лв. с ДДС, с включени в
нея консумативни разходи - не са отчетени приходи от наем в размер на 1 488,65лв.
за 2017г.;
4. За отдадения под наем 1 декар
автосалон на „СТРОЙМАШТРАНС“ ЕООД с годишна наемна цена в размер на 5 000лв.
без ДДС, съгласно договор за наем от 02.11.2016г. - не са отчетени приходи от
наем в размер на 416,67лв. за 2016г. (за месец декември 2016г.), в размер на 5
000лв. за 2017г., в размер на 5 000лв. за 2018г. и в размер на 4 583,37лв. за
2019г. (за месеците от януари до ноември).
Изчисленията са направени при анализ на
данните на представени документи и писмени обяснения от наемателите на
недвижимите имоти, при които е установено, че от жалбоподателя не са издадени
фактури към наемателя „Строймаштранс“
ЕООД с предмет наем за целия срок на договора за наем с предмет 1 декар
автосалон. Към същия наемател са издадени фактури по договора с предмет
складово помещение в общ размер на 42 213,62лв., като е обяснено, че
разликата между пълната дължима наемна цена от 44 000лв. се дължи на
разлика в цената на ползваните консумативи; към наемателя „Тимса груп“ ЕООД не са издадени фактури
за последните два месеца от действието на договора за наем, като няма
представени доказателства за предсрочно прекратяване на договора и за
неупражняване на дейност от наемателя за месец ноември и декември 2016г.; към
наемателя „Сарай груп“ ЕООД не са
издадени фактури за периода от м. 05.2018г. до м. 09.2020г.
В таблица на стр. 11 – 12 от РД е
посочен размерът на укритите приходи от сделките с предмет наем, сключени между
жалбоподателя, като наемател, и свързани с него дружества, като наематели. За
2016г. размерът на неотчетените приходи възлиза на 2 416,67лв., за 2017г.
– на 6 488,69лв., за 2018г. – на 10 900,04лв. и за 2019г. – на
11 383,37лв. За периода от 01.01.2020г. до 30.09.2020г. размерът на
неотчетените приходи възлиза на 5 900лв.
За облагането с
косвен данък е прието, че е налице облагаема доставка на услуга по непрекъснато
отдаване под наем на недвижими имоти (с търговско предназначениe), поради което
възникването на данъчното събитие за тези доставки следва да се определи по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. В таблица на стр. 30 – 31 от РД е посочен размерът на
допълнително начисленият ДДС за всеки един данъчен период (календарен месец) за
периода от м. 11.2016г. до м. 09.2020г., който възлиза на обща стойност 7 417,71лв.
9. При ревизията е констатирано, че от РЛ
са осчетоводени разходи по сметка 601 по фактури за перилни и почистващи
препарати, изкуствени цветя, тоалетна хартия, салфетки и други (посочени в
таблици на стр. 31 – 32, стр. 32 – 33 и стр. 34 от РД и по сметка 602 по фактури
за консуматив, наеми, поддръжка имот и др. (посочени в таблица на стр. 32 и
стр. 32 – 33 в РД). По отношение на покупките на стоки, по фактури, издадени
през периода м.05.2018г. – м.12.2019г., изчерпателно в таблицата на стр. 31 –
32 от РД, не са представени доказателства за какви облагаеми доставки,
извършвани при дейността на дружеството са използвани. По отношение останалите
фактури, издадени от свързани с жалбоподателя лица, не са представени документи
и писмени обяснения за доставките с предмет наем (по фактурите в таблица първа
но стр. 32 от РД) и за доставките с предмет стоки и материали (по фактурите в
таблицата на стр. 34 от РД). За доставките с предмет материали, консумативи,
наем и услуги (по фактурите в таблицата на стр. 32 – 33) са депозирани писмени
обяснения със съдържание, че са съпътстващи разходи във връзка с експлоатацията
на търговки обект в Търговски център „НОВА“ в гр. Пловдив, нает от дружеството
„Строймаштранс“ ЕООД (свързано
лице с жалбоподателя). В отговор на ИПДПОЗЛ не е предоставена информация
относно предмета на доставката - за какви „консумативи" и видове „разходи
по поддръжка на имот" са издадени горните фактури, както и документи и
доказателства как е формирана и какво е включено в данъчната основа на всяка
една от тях. Не са представени документи за стойността и количествата ел.
енергия, вода и други консумативи, изразходвани от наемателя и включени в
горните фактури.
Въз основа на данните в таблиците,
посочени по-горе, е констатирано, че разходите, несвързани с дейността на РЛ по
години, са в следните размери: за 2015г. - 7 984,25лв., за 2016г. - 2
141,65лв., за 2018г. - 45 738,25лв. и 2019г. - 51 738,18лв. Същите не са
признати за данъчни цели и с тяхната стойност е намалена стойността на
декларираните от дружеството разходи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за съответната
година.
На основание разпоредбите на чл. 69, ал.
1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е признато право на приспадане на
данъчен кредит в общ размер на 26 938 лв. за данъчни периоди в обхвата на
ревизирания период.
10. При ревизията е направена констатация,
че по сметка 498 Други дебитори е налице на 01.01.2015г. кредитно салдо в
размер на 55 401 лв. (аналитична партида „ИБОСТРОЙ“ ЕООД) и че салдото е
същото и към 31.12.2019г. В тази връзка, е изискано от РЛ да представи
документи и обяснения относно счетоводното отразяване на посочената сума, но в
отговор на ИПДПОЗЛ не са представени такива. Депозирани са писмени обяснения от
дружеството „Ибострой“ ЕООД, съгласно съдържанието на които търговските взаимоотношения
между двете дружества са в период преди 2015г. и за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2020г. дружеството не е имало взаимоотношения със „Сарай авто плюс“ ЕООД,
няма подписвани договори, споразумения за заеми, няма издавани фактури и други
документи. Писмените обяснения са придружени от вторични счетоводни регистри,
като съгласно данните в представените оборотни ведомости няма остатъци по
сметки 401 Доставчици, 411 Клиенти и 498 Други дебитори и 499 Други кредитори в
началото и в края на 2015г. и през 2020г.
При анализ на
събраните доказателства ревизиращият екип е направил извод, че не са
представени доказателства кога е възникнало задължението на дружеството –
жалбоподател към фирма „Ибострой“
ЕООД. Това означава, че за „Ибострой“
ЕООД не е налице вземане от „Сарай авто
плюс“ ЕООД към 01.01.2015г., но по счетоводни данни, към 01.01.2015 г.
при РЛ е отразено задължение в размер на 55 401лв. Тъй като не е установено „Ибострой“ ЕООД да има вземане от РЛ,
посоченото от него задължение е недължимо и следва да се отчете като текущ
приход през 2015г. Правното основание за това е разпоредбата СС № 18,
приложение „Г“, т. 2, съгласно която приходът от отписани задължения се
признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за
отписване на задълженията.
При така
направените констатации, за целите на облагане с корпоративен данък е изчислен
ФР по реда на чл. 122 от ДОПК, като към декларираните в ГДД по чл. 92 от ЗКПО
за съответната година приходи са прибавени неотчетените такива, а разходите,
декларирани в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за съответната година са намалени с
разходите, несвързани с икономическата дейност на дружеството. По този начин,
ДФР за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. е определен като разлика между
установените от ревизията общо приходи (в т.ч. укрити и неотчетени, съответно в
размер на 55 401лв., 2 416,67лв., 6 488,69лв., 10 900,04лв. и 11 383,37лв.) и
установените от ревизията общо разходи (в т.ч. несвързани с дейността по
години, са както следва: 2015г. в размер на 7 984,25лв., 2016г. - 2 141,65лв.,
2018г. - 45 738,25лв. и 2019г. - 51 738,18лв.). Като са съобразени и
декларираните данни в ГДД по чл. 92 от ЗКПО (стр. 17 – 20 от РД), е формиран
положителен ДФР (данъчна печалба) за 2015г. в размер на 63 385,25лв., за 2016г.
– в размер на 7 489,69лв. и 2019г. – в размер на 5 027,87лв. и е
намален размерът на отрицателния ДФР (данъчна загуба) за 2017г. от
48 073,31лв. 41 584,62лв. на и за 2018г. от 68 790,19лв. на
12 151,90лв. Така, за 2015г. е определена дължима сума за корпоративен
данък в размер на 6 338,53лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
3 620,47лв., за 2016г. – в размер на 455,83лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 214,13лв. (след приспадане на внесената сума в размер на 293,14лв.)
и за 2019г. – в размер на 502,79лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
70,40лв.
11. Горестоящият административен орган е
намерил за неправилно допълнителното определяне на корпоративен данък за
2019г., тъй като от положителния ДФР не са приспаднати данъчните загуби за
2017г. и 2018г., определени в по-малък размер при ревизията. Независимо от
правилността на констатациите относно неотчетени приходи и разходи, несвързани
с дейността на дружеството, въз основа на които е изчислена данъчна основа за
облагане с корпоративен данък за 2019г., РА е отменен по отношение допълнително
определената дължима сума в размер на 502,79лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 70,40лв.
12. По делото бе
допусната съдебна експертиза с вещо лице – А.С., чието заключение се прие без
възражения от страните и се кредитира с доверие от съда. Експертът е установява приходите, които са
намерили отражение в счетоводните регистри на РЛ, по наличните договори за
наем. Установен е размерът на общо осчетоводените разходи за основаната дейност
на дружеството. Констатирано е, че счетоводните записвания съответстват на отчетите
за приходите и разходите, част от ГФО за процесния период. Всички налични по
делото и в счетоводството на РЛ фактури за покупки са намерили счетоводно
отражение в регистрите на дружеството.
В
хода на съдебното производство оспорващият представя всички първични приходни и
разходни документи, счетоводни справки, кореспонденция с приходни и разходни
сметки и справка от данъчно – осигурителна сметка, по които е работило вещото
лице.
V. От правна
страна:
13. При наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122,
ал. 2 и ал. 4 ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да
приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях
основа. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя, е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации, на които
се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект. В настоящия случай, за да обосноват основанията
по сочената разпоредба и наличието на неотчетени приходи от РЛ органите по
приходите се позовават на сключени от жалбоподателя договори за наем, чието
действие и съществуване не се оспорва от страните. Ревизираното лице не доказва
дължимите по тези договори суми да са били отчитани като приходи от дейността.
В този аспект законосъобразно органите по приходите са съобразили, че наемът е облагаема услуга по смисъла на чл.
12 от ЗДДС, за която данъкът е изискуем на края на всеки период, за който е
уговорено плащане, т.е. на последния ден от месеца — чл. 25, ал. 3, т. 7 от ЗДДС. В случая не се спори, че
отдаването под наем на собствените на РЛ недвижими имоти (с търговско
предназначение) е реално осъществено, поради което възникването на данъчното
събитие за тези доставки правилно е определено по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. За всеки период, за който е уговорено плащане, е налице доставка,
данъчното събитие за която възниква на датата, на която е станало дължимо
плащането. На основание чл. 86 от ЗДДС при наличие на данъчно събитие и ДДС се
дължи, дори доставката да не е заплатена, на края на всеки период, за който е
уговорено плащане, т.е. на последния ден от месеца - чл. 25, ал. 3, т. 7 от ЗДДС.
При
това положение се установява, че органите по приходите законосъобразно са
провели ревизията по особения ред в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.
Ревизираното
лице не представя доказателства, с които да обори така установените
обстоятелства. Експертизата и представените пред съда доказателства, по които е
работило вещото лице, потвърждават единствено твърдението, че РЛ е водило
счетоводството си съобразно издадените първични приходни и разходни документи,
но това не означава, че за приходите, които не са отчетени, счетоводно на РЛ е
редовно.
Правилно
и законосъобразно в съответствие със събраните в хода на ревизия доказателства
органите по приходите са съобразили неотчетените приходи от наем на РЛ при
определяне на основата за облагане с корпоративен данък за ревизираните
периоди. Преди да определят конкретните размери на публичните задължения по
периоди, органите по приходите са извършили подробен анализ като данъчната
основа е съобразена с уговорените между
страните цени на услугите и определените срокове на действие на договорите.
Този подход се явява в съответствие с изискванията на чл. 122, ал. 2 ДОПК.
Предвид неправомерното развитие на данъчното правоотношение, поради
недобросъвестното поведение на ревизираното лице, в хипотезата на ревизия при
особен случай, резултатите от ревизията, крепящи се на необорени фактически
констатации, следва да се приемат за максимално достоверни и отразяващи
обективната действителност, така като би се установила тя, ако бяха спазени
фискалните правила.
Съгласно
чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни
разходи, несвързани с дейността, респ. такива, които не са документално
обосновани. Тоест разходи, за които не може да се установи как се отнасят и как
допринасят към осъществяваната от задълженото лице дейност и генерирането на
настоящи или бъдещи ползи. Иначе казано за неприсъщи разходи следа да се считат
всякакви разходи, които не създават изгода за дейността на данъчно задълженото
лице, като разходи за материали, услуги
и стоки, чието предназначение е за лични цели и/или за актив, който не се
използва в дейността на данъчно задълженото лице, или се ползва от съдружник,
собственик, свързано лице, управител на дружеството и неговото семейство и др.
Съгласно
чл. 10, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от ЗКПО
счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се
признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част
от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за
липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
В
случая, след като иска да бъдат признати процесните разходи за данъчни цели, в
тежест на жалбоподателя е да докаже, че същите са свързани с дейността му и по
отношение на тях са спазени изискванията на ЗСч. и ЗКПО. Както в хода на
ревизията, така и при съдебното дирене освен процесните фактури, отразени по
счетоводни сметки 601 и 602, не са представени други доказателства от РЛ, от
които да се формира извод, че извършените във връзка с доставките разходи са
свързани с дейността му. Съпоставяйки период, в който са извършени разходите по
сметка 601 - 11.05.2018 – 31.12.2019г., спрямо срока на действие на сключените
договори за отдаване под наем на обекта - мотел, ресторант, открит басейн и
Заведение за бързо хранене (до 31.12.2016г. и от 01.05.2018г.), се обосновава
извод, че заявената от дружеството дейност по хотелиерски и ресторантьорски
услуги, респ. организиране на тържества,е осъществявана от други свързани лица,
за чиито нужди са могли да послужат закупуваните консумативи. Този извод не се
променя от събраните в хода на съдебното дирене свидетелски показания, тъй като
обстоятелствата по чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО подлежат на доказване с писмено
начало. При това положение, съвсем законосъобразен е изводът на органите по
приходите, че на РЛ не следва да се признават разходи, несвързани с дейността,
подробно описани в РД.
Оспорващият
не представя и доказателства относно предмета на фактурите за наем и доставки, подробно
описани на л. 32 – л. 34 от РД. Сочените за доставчици лица, също не
представени доказателства за предоставяне на наети обекти, респ. за количества
и вид на стоките, за да е възможно да се установи какъв е конкретният предмет и
как е формирана данъчната основа на всяка една от доставките. Неясен остава и
механизмът на предаване и получаване на стоките, съхранението им, обектите и
дейността, за чиито нужди са придобити и вложени. По отношение на наемните
правоотношения със „СТРОЙМАШТРАНС“ ЕООД ревизираното лице визира единствено
обект - Търговски център „NOVA“ в град Пловдив, ***, но без каквато и да е данни
и доказателства какви дейности са извършвани в наетия обект и за какви
„консумативи" и „поддръжка“ са извършвани разходи, включени в издадените фактури.
Съгласно
Решението по
дело С-271/2012 на СЕС е допустимо да се откаже право на приспадане на данъчен кредит,
когато представените от РЛ фактури не са достатъчно точни и пълни. Когато в тях
е посочена обща сума, без конкретизация на единичната цена и количество. В този
контекст СЕС разяснява, че по смисъла на член 22, параграф 3, буква в)
държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ
може да бъде считан за фактура. Освен това член 22, параграф 8 позволява на
държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за
правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. „Etat
belge“ е използвала възможността, предвидена в член 22, параграф 8 от Шеста
директива, тъй като съгласно член 5, параграф 1, шеста алинея от Кралски указ
1, фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на
сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените
стоки и услуги, тяхното количество и предмет.
В резултат
на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното
производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже
на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни
фактури, дори, ако в допълнение към последните след приемането на решението за
отказ, е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване,
естеството и стойността на фактурираните сделки.
В
съответствие с визираното тълкуване, на национално ниво, с разпоредба на чл. 71, ал.1 от ЗДДС като условие за упражняване на правото на приспадане е предвидено
наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС - фактурата
задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, респ. вида на
услугата.
Общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК поставя условие
лицето, което претендира право на
данъчен кредит, да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице
законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване
на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да
докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от
18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни
фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са
достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на
изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото.
В
тежест на жалбоподателя бе да установи по безсъмнен начин реалността на всяка
една от процесните доставки и то по начина, по който същите са обективирани в
спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. При липсата на доказателствата, които
да кореспондират помежду си, да са
взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, в
случая е невъзможно да се установи по категоричен начин физическата изява на
доставката – какъв е предмета и обекта на услугите, кой и къде е предал
стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са
транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети,
как са използвани и т.н. Недопустимо е реализирането на правото на данъчен
кредит да почива на предположения и хипотетични фактически конструкции.
Законосъобразно
органите по приходите не са признали за данъчни цели и осчетоводените от РЛ
задължения към „ИБОСТРОЙ“ ЕООД в размер
на 55 401,00 лв. От предоставени обяснения от това дружество е установено, че
същото няма вземане от РЛ, т.е. посоченото задължение е недължимо и следва да
се отчете като текущ приход през 2015 г., по смисъла на разпоредбата СС № 18,
приложение „Г“, т. 2, а именно приходът от отписани задължения се признава при
изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на
задълженията.
При
тази фактическа и правна установеност настоящият състав на съда намира, че ревизионният
акт се явява изцяло законосъобразен.
Правилно
е коригиран и данъчният финансов резултат на РЛ за 2015 г., 2016 г., 2017 г.,
2018 г. и 2019 г., като разлика между установените от ревизията общо приходи (в
т.ч. укрити и неотчетени, съответно 55 401,00 лв., 2 416,67 лв., 6 488,69 лв.,
10 900,04 лв. и 11 383,37 лв.) и установените от ревизията общо разходи (в т.ч.
несвързани с дейността по години, са както следва: 2015 г. - 7 984,25 лв., 2016
г. - 2 141,65 лв., 2018 г. - 45 738,25 лв. и 2019 г. - 51 738,18 лв.).
VI. По съдебните
разноски:
14. Съобразно изхода
делото на данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството
за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр.
последно от ДОПК във връзка с чл.8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се
констатираха в размер на 5020,36 лв.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „САРАЙ АВТО
ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. Дълго поле, общ. Калояново, ***,
представлявано от управителя А. И. С. , чрез адв. С., със съдебен адрес:***,
офис 5, против Ревизионен акт № Р-16001621002180-091-001/16.11.2021г.,
издаден от В. А. – началник сектор,
възложил ревизията, и П. А. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП
– гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 67/15.02.2022г.
на ИД Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр.
Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 26 938 лв.,
допълнително начислен ДДС в общ размер на 7 417,71 лв., ведно с прилежащи
лихви в общ размер на 9 644,88 лв.; допълнително определен корпоративен
данък за 2015г. в размер на 6 338,53 лв., ведно с прилежащи лихви в размер
на 3 620,47 лв. и за 2016г. в размер на 455,83 лв., ведно с прилежащи
лихви в размер на 214,13 лв. и корекция на декларираната данъчна загуба за
2017г. със сумата в размер на 6 488,69 лв. и за 2018г. със сумата в размер
на 56 638,29 лв.
ОСЪЖДА „САРАЙ АВТО
ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Дълго поле, общ.
Калояново, ***, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 5020,36
/пет хиляди и двадесет лева и тридесет и шест стотинки /, представляващи съдебни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: