Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….04.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
съдебно заседание проведено на десети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Елена Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 386/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. №
3448/31.01.2020 г. С.Х.Х., ЕГН **********, с местожителство *** за
осъждането на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер", № 87, при
участието на подпомагащата страна П.Н.З., ЕГН **********,*** да
заплати сумата 150000.00
лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, за претърпяни
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на М.И.Ч., с
когото съжителствала на семейни начала, настъпила при ПТП, на 10.09.2018 г., в
гр. Варна, на бул. „Приморски“, непосредствено преди кръстовището с ул.
„Македония“, по вина на П.З., на л.а. „БМВ 318“, ДК № ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2018 г. до изплащането.
Претендират се разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Ищцата твърди, че с влязла в сила
Присъда по нохд № 1255/2018 г., на ВОС, НО, е ангажирана наказателната
отговорност на виновния водач и на същия е наложено наказание.
Отговорността на ответника
се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”,
за управлявания от З. автомобил, обективирана в полица № BG/02/118002603860/31.08.2018
г., валидна за периода 31.08.2018 г. - 30.08.2019 г.
Ищцата твърди, че се е
намирала във фактическо съпружеско съжителство с поч.Ч., което датирало от м.
май 2017 г. до 10.09.2018 г. Твърди, че живеели като съпрузи, били неразделни и
полагали общи грижи за домакинството, имали съвместни планове за бъдещето.
Сочи, че тъй като били колеги и работата им била свързана с честни пътувания,
нямали общо семейно жилище, но винаги били настанявани заедно, а през периода,
през който се намирали в гр. Варна, обитавали заедно или жилището на ищцата или
жилището на поч.Ч.. Загубата му била един от най-тежките моменти в живота на
ищцата, въпреки изтеклия период от време все още не можела да приеме загубата
му, която била непрежалима.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в
който оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди, че с поведението
си пострадалият е завишил в значителна степен риска от собственото си увреждане
като е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за целта място,
без да съобрази преди да навлезе на платното разстоянието до приближаващото се
МПС, неговата скорост, с което е нарушил разпоредбата на чл. 113 ЗДвП. Оспорва
за ищцата да са настъпили твърдяните вреди, предвид липсата на данни за
фактическо съжителство, а твърдяните отношения на близост и интимната връзка,
сами по себе си не счита за основание за присъждане на обезщетение като твърди,
че към датата на произшествието отношенията им били прекъснати и не е налице
особено близка връзка по смисъла на ТР 1/2016 г., ВКС. В отношенията между
ищцата и починалия нямало нищо изключително, което да обоснове приложимост на
предвиденото в тълкувателната практика особено изключение. Счита размерът на
заявената претенция за силно завишен и несъответстващ на принципа за
справедливост.
В срока по чл. 372 ГПК, ищцата депозира допълнителна искова
молба, в която се репликират възраженията на ответника. Счита, че предвид наличието
на влязла в сила присъда е недопустимо да се преразглеждат въпросите, свързани
с механизма на настъпване на ПТП и виновността на дееца. Твърди, че попада в
кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение, съобразно ТР № 1/2016
г., на ВКС и ПП № 5/1969 г., на ВС. Оспорва релевираното възражение за
съпричиняване. Сочи, че законната лихва от датата на увреждането е
компенсаторна и се дължи, тъй като деликвентът би я дължал, ако главният иск
беше насочен към него. В останалата си част допълнителната искова молба
представлява отново възпроизвеждане на изложеното в исковата молба.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор, в който поддържа изложените в отговора възражения, твърдения и
искания.
Подпомагащата страна П.З.,
не изразява становище по предявения иск.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален
представител, поддържа предявеният иск. Ответникът и подпомагащата страна, не
изпращат представители.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от
доказване са приети обстоятелствата: - наличието на
застрахователно правоотношение между собственика на л.а. „БМВ 318“, ДК № ****** и ответното дружество, обективирано
в застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG/22/117001977338/31.08.2018
г., валидна за периода 31.08.2018 г. - 30.08.2019 г.; - че ПТП е настъпило на 10.09.2018 г., в гр. Варна, на бул.
„Приморски“, преди кръстовището с ул. „Македония“, при което починал
пешеходецът М.Ч..
Не се
спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното нохд №
1255/2018 г., на ВОС, НО, че с Решение №
308/28.01.2020 г., по н.д. № 849/2019 г., на ВКС, III НО, е оставено в сила
Решение № 87/25.06.2019 г., по внохд № 83/2019 г., на ВАпС, НО, I с., с което е
изменена Присъда № 81/12.12.2018 г., по нохд № 1255/2018 г., на ВОС, НО и П.Н.З.,
ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 10.09.2018 г., в гр. Варна,
при управление на МПС – л.а. „БМВ 318i", с ДК № ******, нарушил правилата
за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил на
смъртта на М.И.Ч. като деецът избягал от местопроизшествието и е управлявал без
да има необходимата правоспособност, поради което и на осн. Чл. 343, ал. 3,
предл. 6 и 7, б. „б“, вр. Ал. 1, б. „в“, вр. Чл. 342, ал. 1 НК, вр. Чл. 54 НК и
му е определено наказание лишаване от свобода. Присъдата е влязла в законна
сила на 20.01.2020 г.
Представен е и препис-извлечение от
акт за смърт № 0835/11.09.2018 г., от който се установява, че М.И.Ч., ЕГН **********
е починал на 10.09.2018 г.
По делото са представени писмени доказателства (л. 31-35), от които се
установява, че ищцата Х. е отправила писмена застрахователна претенция спрямо
ответника, достигнала до него на 18.02.2020 г. Заведена е щета № **********. На
05.03.2020 г. по претенцията на ищцата е постановен отказ.
За установяване на
твърдяното фактическо съпружеско съжителство и претърпяните болки и страдания,
по делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на двама
свидетели на страната на ищцата – К.Н.И., без родствени връзки с ищцата и В.К.Ч.а,
без родство с ищцата, майка на поч. М.Ч.. Показанията на свидетелите се ценят в
частите, в които са резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат
на приетите за установени факти и обстоятелства.
Във връзка с
релевираните възражения за съпричиняване, е назначена САТЕ, чието заключение,
неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно
дадено, е приобщено към доказателствения материал. От заключението се
установява, че удара между автомобила и пешеходеца е настъпил на около 2.4 м.,
по дължина на пътното платно, след ориентир 1 (пътен знак, обозначаващ посоки
на движение и предстояща пешеходна пътека) и на около 3.2 м. – при осевата бяла прекъсната линия – в
ширината на двете съпосочни пътни ленти за движение в посоката на процесния
автомобил. Точката на съприкосновение е на отстояние от около 28 м. преди
достигане на наличната пешеходна пътека. Експертът посочва, че пешеходеца и
автомобила са имали видимост от и към точката на произшествието по-голяма или
равна на 67 м., при което автомобил движещ се с 50 км./ч. би имал техническа
възможност на спре аварийно точката на ПТП. Пешеходеца категорично е имал
възможност да възприеме идващия процесен автомобил, но не и по категоричен
начин да определени скоростта му на движение като водеща до ПТП. Експертът е
изчислил, че сумарната скорост на движение на автомобила към началния момент на
ситуацията е възлизала на 120 км./ч., а скоростта на удара е била средно около
75 км./ч. От изчисленията се установява още, че при движение с установената
скорост аварийно спиране е било технически невъзможно. В съдебно заседание
експертът пояснява, че в случай, че водачът на автомобила бе предприел
заобикаляне на пешеходеца отдясно, а не отляво, то е съществувала възможност да
не настъпи удар.
При така възприетото по фактите,
настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал.
1 КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”,
застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към
трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на
увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на
вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Основателността на прекия иск на
увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на
застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно
и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния вид и размер.
Не са били предмет на спор между
страните обстоятелствата, че към датата на произшествието – 10.06.2018 г., е
било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, за л.а. „БМВ 318“, ДК № ******, обективирано в
полица № BG/22/117001977338/31.08.2018 г. и, че на 10.09.2018 г., гр. Варна, на
бул. „Приморски“, преди кръстовището с ул. „Македония“, е настъпило ПТП, при
което починал пешеходецът М.Ч..
Не е спорно и, че настъпилото ПТП е
застрахователно събитие, което се явява покрит от застрахователното
правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява
всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Постановената от наказателния съд,
влязла в сила присъда, на която е приравнено и решението по чл. 78а от НК за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, е задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на
настоящият състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на
изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото
производство не може да се изследва и въпросът относно причините, поради които
е настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за
вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези
факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Спорен между страните е въпросът дали
между ищцата и пострадалия е била налице твърдяната връзка, поставяща ищцата в
кръга от лица, легитимирани да бъдат обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди от деликт.
За да бъде отговорено на този въпрос,
съдът следва да съобрази ТР № 1/21.06.2018 г., по тълк. Д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС. Съобразно разясненията в него, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969
г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Кръгът на лицата, които имат право
на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С ППВС № 5/24.11.1969
г. е определено, че има право на обезщетение за неимуществени вреди лицето,
което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Изложените разяснения правят възможен
извода, че при условията на главно и пълно доказване следва да бъдат
установени, както настъпилите неимуществени вреди, така и видът на връзката
между претендиращия вреди и пострадалото при деликта лице.
В конкретния случай, ищцата основава
претенцията си на твърдения за фактическо съпружеско съжителство, датиращо от
м. май 2017 г. При това положение на доказване подлежи освен фактът на претърпяните
неимуществени вреди, още и фактът, че ищцата е живяла с пострадалия фактически
и трайно в едно домакинство. Следва да бъде установено, че освен емоционални и
духовни отношения с починалия, ищцата е имала и общо домакинство, общи
икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за задоволяване
нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие, т. е. съвместния
общ стремеж на двамата съпрузи за осигуряване средства за семейството,
взаимност и обща грижа един за друг. На доказване подлежи общността между
лицата, общото им управление на домакинството, общи планове и осъществяването
им, общо съпреживяване на различни събития.
От събраните в хода на производството
гласни доказателства, безспорно се установява, че между ищцата и пострадалия са
били налице чувства и интимна връзка и тъй като били и колеги прекарвали много
време заедно (св. И. и св.Ч.а). Показанията на свидетелите са противоречиви по
отношение на началото на връзката между ищцата и пострадалия. По въпроса за
съвместното живеене свидетелите също не са категорични, а и показанията им
противоречат на твърденията на ищцата, че семейното съжителство е започнало
през м. май 2017 г.. Напр. св. И. заявява, че „от началото на 2017 г., общо
взето живееха заедно“, а св.Ч.а – майка на пострадалия заявява „живееха две
години и половина ту в нас, ту в тях“. Последната определя ищцата като колежка
на сина си и негова интимна приятелка, „с която смятали вече да се приберат“ и
да се установят в нейното жилище, където имало условия. За тези намерения тя
знаела от своя син, но не била говорила с ищцата по темата. Св. И. споделя, че
ищцата й говорела за семейство с пострадалия. От показанията на свидетелите
става ясно, че макар и често да пребивавала в жилището на св.Ч.а, майка на
пострадалия, ищцата поддържала и пребивавала и в свое жилище, предоставено й
под наем от Варненската опера, където работела. Св. И. заявява, че не е наясно
как са били уредени отношенията между ищцата и пострадалия във връзка с
твърдяното семейно съжителство.
В обобщение съдът намира, че макар и
свидетелските показания да правят възможен извод за наличие на интимна връзка,
започнала в края на 2016 г. или началото на 2017 г., между ищцата и
пострадалия, отличаваща се топлота и нежност, която може да бъде определена
като трайна предвид това, че е продължавала и към момента на смъртта на
пострадалия и макар и двамата поотделно да са споделяли за планове да заживеят
заедно, това не е достатъчно да обуслови извод, че ищцата е била във фактическо
съпружеско съжителство с пострадалия, основано на дълготрайност и общо
домакинство, както и обща грижа и има право на справедливо обезщетение за
причинените й неимуществени вреди.
Съдът намира, че след като ищцата се е
позовала на фактическо съпружеско съжителство с пострадалия, а не на друг вид
връзка, то събраните доказателства следва да бъдат анализирани само с оглед на
конкретната твърдяна връзка. (принципно становище застъпено в Р № 126/18.10.2019
г., по т. д. № 1785/2018 г., II ТО, ВКС, макар и допуснато до касация по
процесуален въпрос).
С оглед на изложеното и при
неустановяване на обуславящата връзка, основана на фактическо съпружеско
съжителство, имаща касателство към материалноправната легитимация на ищцата,
претърпяните от нея неимуществени вреди не подлежат на обезщетяване на
посоченото основание, поради което и предявения иск подлежи на отхвърляне.
На отхвърляне подлежи и претенцията за
присъждане на законна лихва, предвид акцесорния й характер.
По
разноските:
Предвид изхода от спора и съобразно
направеното искане, с правно осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се следват на
ответника. Направените възлизат на 400.00 лв., възнаграждение за вещо лице и
4600.00 лв., без ДДС, адвокатско възнаграждение, съответно 5520.00 лв., с ДДС.
На обсъждане подлежи релевираното от ищцата възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Във връзка с възражението, съдът установи, че
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ,
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно цената на предявения иск
възлиза на 4530.00 лв. При това положение претендираното 4600.00 лв., не се
явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано. На присъждане подлежи и
дължимия ДДС, доколкото са налице доказателства за регистрация по този Закон на
процесуалния представител на ответника. Така на присъждане подлежи сумата
5920.00 лв.
На подпомагащата страна разноски не се
следват.
Предвид изхода от спора, на
процесуалния представител на ищцата не се следва възнаграждение, макар и
представителството да е осъществено при условията на чл. 38 от ЗАдв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.Х.Х.,
ЕГН **********, с местожителство ***
за осъждането на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер", № 87, при
участието на подпомагащата страна П.Н.З., ЕГН **********,*** да
заплати сумата 150000.00
лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, за претърпяни
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на М.И.Ч., с
когото съжителствала на семейни начала, настъпила при ПТП, на 10.09.2018 г., в
гр. Варна, на бул. „Приморски“, непосредствено преди кръстовището с ул.
„Македония“, по вина на П.З., на л.а. „БМВ 318“, ДК № ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2018 г. до изплащането.
ОСЪЖДА
С.Х.Х., ЕГН **********,
с местожителство *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
„БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Джеймс Баучер", № 87, сумата 5920.00
лв. (пет хиляди деветстотин и двадесет лева), разноски по делото, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: