№ 4426
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110133903 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано от подадена от
„(ФИРМА), искова молба, насочена против К.П. Б-Й, ЕГН **********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни претенции с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите както следва: 38.02лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2016г. – 30.04.2018г., ведно със
законна лихва от 20.03.2019г. до окончателно изплащане на сумата, 5.66лв. –
мораторна лихва за периода 01.12.2016г. – 25.02.2019г., 10.47лв. – цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.10.2016г. – 30.04.2018г., 1.72лв. –
мораторна лихва за периода 30.06.2016г. – 25.02.2019г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16011/2019г., по описа
на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните
липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно
изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия
за процесния период. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира дължимата
сума за дяловото разпределение в имота и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ
за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира сторените в
исковото и заповедното разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който се изразява
становище, че сумите са платени от бившия съпруг на ответницата. Твърди се, че
между ответника и ищцовото дружество не е сключван договор за доставка на
топлинна енергия.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
1
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано от подадена от
„(ФИРМА), искова молба, насочена против К.П. Б-Й, ЕГН **********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни претенции с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите както следва: 38.02лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2016г. – 30.04.2018г., ведно със
законна лихва от 20.03.2019г. до окончателно изплащане на сумата, 5.66лв. –
мораторна лихва за периода 01.12.2016г. – 25.02.2019г., 10.47лв. – цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.10.2016г. – 30.04.2018г., 1.72лв. –
мораторна лихва за периода 30.06.2016г. – 25.02.2019г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16011/2019г., по описа
на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Основателността на предявения иск е предпоставена от установяване на
юридическите факти от състава на чл. 59 ЗЗД: обогатяване на един правен субект /
увеличение на имуществото му /, което е за сметка на обедняване на друг правен
субект /чието имущество е намалено /; общ факт или общи факти/действия, които
водят до неоснователно разместване на благата в двата патримониума и отрицателна
предпоставка, следваща от чл. 59, ал. 2 ЗЗД – обеднелият да не разполага с друго
вземане. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова,
с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, като задължението е за
възстановяване на стойност, т.е. то е парично и е в размер на по-малката стойност
измежду обедняването и обогатяването.
В конкретния случай за основателността на заявената претенция в тежест на
ищеца е да докаже по делото пълно и главно правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че процесния имот – магазин № 1, находящ се
в (НАСЕЛЕНО МЯСТО), (АДРЕС), е бил топлофициран в процесния период, че се е
намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа, начина на извършване на дялово разпределение и дела на
ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за
битово горещо водоснабдяване, потребената топлоенергия в определеното количество
и стойностите й през исковия период от страна на ответника, както и обогатяване на
последния, изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на стойността на
ползваната през процесния период ТЕ.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже
твърдението си, че сумите са платени.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно че ответникът
К. Б-Й е собственик на ½ идеална част от процесния имот – магазин № 1, находящ се в
(НАСЕЛЕНО МЯСТО), (АДРЕС), че същият е бил присъединен към топлопреносната
мрежа, че е бил топлофициран в процесния период, че за процесния период ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия в количеството и с качество посочено в
исковата молба на стойност 38.02лв., че стойността на дължимата се услуга за дялово
разпределение за исковия период е 10.47лв., че ответникът е в забава, както и че дължи
претендираните лихви върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение
за посочените периоди.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува
2
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В настоящия
случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника,
поради което въпросът за постигането на писмено съглашение за продажба е
неотносим към изхода на спора – доказването на подобно съглашение не би
обосновало уважаване на исковете, тъй като те са предявени на извъндоговорно
основание, поради което твърденията на ответника, че няма договор с ищцовото
дружество, наведени с отговора на исковата молба, са ирелевантни за предмета на
делото. В случая и от събраните по делото доказателства не се доказа наличието на
сключен между страните писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди през процесния период, съответно качеството потребител на ответника по
смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.); и § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността
на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с
възможността да упражни правата си, като претендира сумата на основание чл. 59 ЗЗД,
с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Спорен между страните е въпросът платени ли са дължимите се суми, каквито
доводи са наведени от ответника с отговора на исковата молба /л.64/, в който се сочи от
ответника К. Б. Й., че има информация, че сумите са платени от бившия й съпруг,
защото двамата имали такава уговорка.
Съдът намира, че това твърдение остана недоказано по делото, доколкото на
първо място от страна на ответника не бяха ангажирани каквито и да било
доказателства в тази насока, точно обратното от приобщените по делото писмени
доказателства се установява, че сумите по заповедта са погасени частично, като
единствено са платени дължимите се от А. К . Й. задължения. Този извод намира опора
в приложените на л. 55 и л. 56 в кориците на заповедното молба вх. №
23042478/23.08.2021г., депозирана от А. Й. и копие на заявление и платежен документ.
С молбата се прави искане от длъжника да се вземе предвид, че е заплатил сумите,
дължими се от него, обстоятелство което се установява от приложеното към молбата
заявление и копие на фискален бон. На следващо място в молбата А. Й. сочи
изрично, че няма връзка с бившата си съпруга – ответникът по настоящото
исково производство и че не смята да заплаща нейните разходи за имота.
От изложеното следва извода, че с приложения платежен документ по
заповедното производство се установява единствено, че единият от длъжниците по
заповедта по чл. 410 ГПК - А. Й. е погасил неговите лични задължения, в качеството
му на собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот, но същият не е
погасил и дължимите се от ответника К. Б-Й суми.
Този извод се потвърди и от изявлението на процесуалния представител на
ищеца в проведеното открито съдебно заседание, в което същият посочи, че има
частично плащане на сумите, като непогасена е останала частта, индивидуализирана в
молба № 62971/01.10.2021г. /л.76/, която сума представлява тази, за която срещу
ответника по исковото производство К. Й. е предявена установителна искова
претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК.
По изложената аргументация следва извода за основателност на заявените
искови претенции, доколкото се установи, че ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца, което обогатяване се изразява в спестяване на разходите за заплащане на
стойността на ползваната през процесния период ТЕ и извършена услуга дялово
3
разпределение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно изпадането в забава
на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период.
В тежест на ответника е да установи погасяване на дълга на падежа.
С оглед основателността на главните искове, като основателни следва да бъдат
уважение и акцесорните претенции за лихви, доколкото както се посочи по-горе в
изложението, с доклада, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е в забава, както и че
дължи претендираните лихви върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение за посочените периоди.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски както следва: 12.50лв. – държавна
такса за заповедното производство, 25.00лв. – юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, 175.00лв. – държавна такса за исковото производство и
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на исковото
производство или общо сумата от 312.50лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К.П. – Б-Й,
ЕГН **********, с адрес: (НАСЕЛЕНО МЯСТО), (АДРЕС), дължи на „(ФИРМА),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: (НАСЕЛЕНО МЯСТО)
(АДРЕС), на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 38.02лв.
– главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01.10.2016г. – 30.04.2018г. за имот с абонатен № 362118, представляващ Магазин №
1, находящ се в (НАСЕЛЕНО МЯСТО) (АДРЕС), ведно със законна лихва от
20.03.2019г. до окончателно изплащане на сумата, 5.66лв. – мораторна лихва за
периода 01.12.2016г. – 25.02.2019г., 10.47лв. – цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.10.2016г. – 30.04.2018г., 1.72лв. – мораторна лихва за
периода 30.06.2016г. – 25.02.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16011/2019г., по описа на СРС, IIIГО,
180-ти състав.
ОСЪЖДА К.П. – Б-Й, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
да заплати на „(ФИРМА), ЕИК *********, сумата от 312.50лв. – разноски за
исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: (НАСЕЛЕНО МЯСТО)
(АДРЕС)
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5