Р Е Ш Е Н И Е № 809
Том ІХ, стр.16-19
17.12.2014г. гр.
Хасково
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковски Районен
съд четвърти граждански състав
На осемнадесети ноември две
хиляди и четиринадесета година
в публично заседание
в следния състав:
СЪДИЯ:
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретаря Елена Стефанова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 106 по описа за 2014г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.108 от ЗС – за собственост на реална част от недвижим имот, съединен при
условията на евентуалност с иск по чл.108 от ЗС – за собственост на ид.ч. от
същия недвижим имот, съединени с облигационни искове за обезщетение по чл.59 от ЗЗД, за лихва за забава върху обезщетението – по чл.86 от ЗЗД, както и по
чл.124, ал.2 от ГПК – за повтарящи се задължения, чиято изискуемост не е
настъпила.
В исковата молба се
твърди, че ищците били съпрузи и придобили с Договор от 15.12.1997г. от Община
Хасково имот, представляващ Бар Веспрем в кв.Орфей – гр.Хасково, разгърната
застроена площ 413 кв.м., включващ помещение дискотека от 221 кв.м., складови
помещения 84,25 кв.м., асансьорна шахта и машинно помещение 9,16 кв.м.,
вътрешно стълбище и подстълбищно помещение 11,14 кв.м., авариен изход – външно
стълбище 33,54 кв.м. и общи части на сградата 53,84 кв.м., представляващ част
от втори етаж на западно крило на комплекс Веспрем, построен в парцел ІІІ,
кв.651 по плана на Хасково, одобрен със Заповед №987/1988г. и Заповед
№10193/1970г., при граници : изток – тераса, запад – цех за обувки и фоайе,
север – обслужваща комплекса улица и юг – свободно пространство /плочници/,
ведно с отстъпено право на строеж. С н.а. №64, т.ІІ, рег.№1889, д.№355/1988г.
на Нотариус Колева придобили имот, представляващ Магазин №3 със североизточно
изложение, находящ се на първи етаж в сградата на бившия ресторант Веспрем,
преустроен съгласно одобрен проект в магазини, със застроена площ 15,40 кв.м.,
при граници изток – улица, север – улица, юг – стълбище, ведно със съответните
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
представляващ парцел ІІІ, кв.651 по плана на гр.Хасково, одобрен със Заповед
№10193/1970г. Двамата ищци били собственици и на съседен на магазина обект. С
н.а. №83, т.ІV, рег.№901/2004г. на Нотариус Войнска двамата ищци продали на
ответника посочения магазин №3 със застроена площ 15,40 кв.м. Въпреки изрично
посочената площ ищците предали реално във владение същия магазин с площ от 27
кв.м., тъй като преди това в границите на магазина присъединили вътрешно
стълбище и подстълбищно помещение, други техни площи, както и части от съседния
обект. Тези части били присъединени към магазин №3, били тяхна собственост, но
не били прехвърлени от тях на ответника. Считат, че той не бил станал
собственик на тези части. Имотът се индивидуализирал като самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.710.95.1.18 в Хасково по КК и КР, одобрени със
Заповед №РД-18-63805.10.2006г. на ИД на АК , с адрес: Хасково, жк Орфей, комплекс
Веспрем, ет.1, който се намира в сграда с идентификатор 77195.710.95,
предназначение: за търговска дейност, брой нива 1, площ по документ 15,40 кв.м.
със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 77195.710.95.1.17,
77195.710.95.1.19, под обекта – няма, над обекта - 77195.710.95.1.45. По
ч.гр.д.№1897/2006г. поискали издаване на заповед против ответника за предаване
владението на частта от собствеността им, включена към магазин №3, но било
отказано поради липса на предпоставки по чл.126ж от ГПК – отм. С нотариална
покана от 24.10.2006г., връчена чрез нотариус Войнска, поканили ответника да им
предаде площта, която владеел без правно основание, а в случай, че не го
направи – да заплаща месечно обезщетение до предаване на площта. Искат по отношение
на ответника да бъде признато за установено, че са собственици на 11,60 кв.м.
от описания магазин №3, като ответникът бъде осъден да предаде владението им, а
при условията на евентуалност: по отношение на ответника да бъде признато за
установено, че са собственици на 11,60/27 ид.ч. от описания магазин №3, като
ответникът бъде осъден да предаде владението им, както и да бъде осъден
ответникът да заплати на ищците обезщетение за ползване на имота, от което били
лишени ищците, в размер на 1250 лева, считано за периода от 22.04.2008г. до
завеждане на делото, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателно изплащане, 100 лева, представляващи мораторна лихва, считано от
22.04.2010г. до предявяване на иска, и обезщетение за ползването на имота в
размер на по 35 лева месечно, считано от предявяване на иска до предаване на
владението, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно
изплащане, както и да заплатят направените по делото разноски.
В с.з. от 14.10.2014г. е
допуснато изменение на предявените искове за собственост, като главният иск е
намален от 11,60 кв.м. на 10,38 кв.м., а съединения при условията на
евентуалност – от 11,60 / 27 ид.ч. на 10,38/25.68 ид.ч. от процесния имот. В
с.з. от 18.11.2014г. на предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД –
увеличение от сумата 1250,00 кв.м. на 4857,09 лева, на предявения иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД – увеличение от сумата 100,00 лева на 1873,36 лева, на
предявения иск с правно основание чл.124, ал.2 от ГПК – увеличение от сумата
35,00 лева на 91,00 лева месечно.
В отговор ответникът оспорва предявените срещу него искове. Ищците били
закупили магазин №3 и вътрешно стълбище и подстълбищно помещение съгласно
изрично записаното в н.а. „одобрени строителни книжа”. В началото на септември
2003г. започнали преговори с ищците за закупуване на магазин №3, като при
предварителния оглед и двете страни констатирали и се съгласили, че процесният
магазин бил с реална площ 27 кв.м. От представения архитектурен проект се
установявало, че магазинът е с площ от 13,90 кв.м., а стълбището и
подстълбищното пространство от южната му част с площ от 9,75 кв.м. Стълбището и
подстълбищното пространство реално не съществували съгласно одобрения с
Протокол №16/1998г. архитектурен проект и били собственост на ищците. Мястото,
на което е трябвало да бъде изградено стълбището било присъединено към
магазина. От запад на магазин №3 бил обект с идентификатор 77195.710.95.1.19.
Ответникът счита, че ищците като собственици на обектите направили преустройство
така, че магазин №3 да е с площ 27 кв.м. На 08.09.2003г. с ищеца и съпругата му
сключили предварителен договор за покупка на имота с площ 27 кв.м. за сумата от
24 000 лева. Съгласно уговорките на предварителния договор тази сума
следвало да бъде заплатена на равни вноски за 38 месеца, но ответникът чрез
банков кредит изпълнил задължението си предварително и затова изготвили н.а. на
27.12.2004г. Съгласно т.7 от предварителния договор продавачът имал задължение
да се снабди с необходимите документи за прехвърляне на имота съгласно
описаната площ от 27 кв.м. – нов проект, отразяващ площта, нова скица и т.н.,
но той не изпълнил това си задължение, поради което осъществили сделката на
основата на н.а.64 от 19.11.1998г. След прехвърлянето на имота ищците поели задължение
да уредят това впоследствие. Но вместо това започнали претенции за не
прехвърлената част на стълбището и подстълбищното пространство. В
производството по чл.126ж от ГПК – отм. претенциите им били отхвърлени. По
делото бил приет Констативен протокол от Община Хасково от 14.10.2006г. за
нарушение на техническите норми и правила на изграждане на процесния търговски
обект. Съдът приел, че ответникът владее имота на правно основание. Сега отново
предявили претенциите си на друго основание и целели да станат съсобственици с
ответника, който да им заплати повторно процесния имот. До настоящия момент
одобрения с протокол №16/1998г. архитектурен проект за комплекс Веспрем не бил
изпълнен. Съгласно т.8 от предварителния договор ответникът владеел 27 кв.м. на
правно основание от 08.09.2003г., т.е. към датата на предявяне на иска били
изтекли повече от 10 години и прави в тази насока възражение за изтекла
придобивна давност в полза на ответната страна /уточнения в с.з./.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от
представената по делото Схема №10351/18.12.2013г. процесният имот с
иденетификатор 77195.710.95.1.18 по
кадастрална карта е отразен с площ от 15,40 кв.м., както и в регистъра като собственик
е вписан ответникът, които са безспорни за страните факти.
С Договор за продажба на общински нежилищен имот от 15.12.1997г. ищецът е
закупил имот, представляващ Бар Веспрем, кв.Орфей в Хасково. С н.а. №64, т.ІІ,
рег.№1889, д.355/1998г. ищците закупили магазин №3, находящ се на първи етаж в
сградата на бившия ресторант Веспрем с площ от 15,40 кв.м., като са описани
границите на имота – от юг – стълбище. Описано е и че имотът включва вътрешно
стълбище и подстълбищно помещение от 11,14 кв.м. С н.а. №83, т.VІ, рег.№10283, д.901/2004г. на
27.12.2004г. ищците прехвърлили чрез покупко-продажба собствеността на имота,
представляващ магазин №3 с площ 15,40 кв.м., на ответника за сума от 2770 лева,
изплатена изцяло от купувача преди сделката.
С нотариална покана от 24.10.2006г. /без дата на връчване/ ищецът поискал
от ответника да освободи площта над 15,40 кв.м., като сочи, че владеенето на
имота над тази площ е без правно основание. Определя месечен наем за площта над
15,40 кв.м., както и предупреждава, че на 10.11.2006г. иска да премести стената
и да се обособи точната квадратура на закупения от ответника имот. В
отговор от 07.11.2016г. - отново чрез нотариус, както и без дата на връчване на
ищеца, ответникът му съобщава, че предприема съответни действия в Община
Хасково за установяване на площта, както и че ще счита действията на ищеца за
самоуправство. От ищеца е образувано гр.д.№1897/2006г. на ХРС с правно
основание чл.126ж от ГПК относно спорната площ, като с Определение от
30.01.2007г. съдът е отказал да издаде заповед за възстановяване на
владението. С Определение от
22.03.2007г. на ХОС, постановено по в.ч.гр.д. №151/2007г., е оставена без уважение жалбата на Р.М.А.
против отказа за възстановяване на нарушено владение.
Видно от представените Решение №40/28.11.2001г. и Решение №30/07.01.2001г.
ищците са променили на основание чл.19а от ЗГР своите имена.
Преди да извършат покупко-продажба с н.а. от 27.12.2004г. страните по
делото са сключили предварителен договор от 08.09.2003г., като предмета на
сделката бил уговорен като магазин №3, находящ се на първи етаж в сградата на
бившия ресторант Веспрем, преустроен съгласно одобрени строителни книжа, със
застроена площ от 27 кв.м. – за сума в размер на 24 000 лева, която сума
следвало да се заплати в деня на сключване на предварителния договор – 5000
лева, а останалата сума от 19 000 лева щяла да се изплати на месечни
вноски от по 500 лева за 38 месеца. Ответникът представя разписки от
08.09.2003г. и от 01.12.2004г. – съответно за
5000 лева и 10 000 лева, платени от него на ищците в изпълнение на
уговорките по предварителен договор от 08.09.2003г.
При проведеното производство по оспорване истинността на разписката от
01.12.2004г. се установи, че подписът в нея не е положен от ищеца. За
установяване истинността на подписа е изготвено заключение от вещо лице, като
съдът възприема изцяло заключението като безпристрастно и компетенто.
Като свидетели по делото са разпитани Т. Р. Я., Ю.Ю. Ю. и К.И. Б.. Първите
двама знаят, че магазинът бил на Р.. Свидетелят Я. знаел, че Р. е собственик на
дискотеката, после правили преустройство, като съборил една стена срещу входа
на магазина, съборил и едно стълбище. Така магазинът станал от 15 кв.м. с площ
25-30 кв.м. Вторият свидетел по това време работил при ищеца, дори той и още
един работник съборили стълбището. Премахнали и една колона и тази част
влезнала в магазина, като той станал около 30 кв.м. За тази част, която
присъединили към магазина имало спорове между ищеца и Т.. Първият свидетел си спомня, че преустроиството
било към 1999-2000г., а Т. закупил имота след това през 2004г. Дори през 2004г.
първият свидетел срещнал при нотариуса р. и той му казал, че продава магазина
на Т.. После между тях двамата имало много разправии, като всеки си искал
своите 15 кв.м. според св.Ю.. Св.Я. си спомня, че Р. искал от Т. да плати целия
магазин, искал си остатъка от сумата. Т. казвал, че ще се оправят. Св.Б. си
спомня, че Т. подписал предварителния договор през септември 2003г. и оттогава
стопанисвали имота. Тя живеела на семейни начала с Т., като след като взели
магазина и след това 7-8 години те си
ползвали. После започнали да го дават под наем. През изминалото време нямали
пререкания с ищците. Водило се едно дело, но то много бързо приключило и тя не
го възприемала като спор.
Видно от служебната справка в деловодната система на съда между страните по
делото е било образувано на 23.04.2013г. гр.д.№1116/2013г. на ХРС. Поради
неизпълнение разпореждания на съда производството по делото било прекратено с
Определение от 27.09.2013г.
За доказване обстоятелството, че ответникът е владял имота, са представени
сключени от него договори за наем с трети лица, които са наели процесния имот,
като същият е описан с площ 27 кв.м. – договор за наем от 01.12.2008г., договор
за наем от 01.12.2011г., анекс от 01.02.2012г., договор за наем от
01.02.2012г., договор за наем от 01.11.2012г., допълнително споразумение от
31.05.2012г. и договор от 03.06.2014г.
За пълното
изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебнотехническа
експертиза, по която вещото лице изготвя заключение, възприето от съда напълно
като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице извършил необходимите
справки и оглед на имота, като установява, че площта на магазин №3 по н.а. и по
одобрените към датата на издаване строителни книжа била 15,40 кв.м. Като площ
магазинът граничел от юг със стълбище, което не било изпълнено по проект
/съкратено/ и част от площта на стълбището – 10,38 кв.м. била присъединена към
магазина. Имало разлика между заснемането за кадастралната карта – 25,55 кв.м.
и реално владяната част от ответника – 25,78 кв.м., тъй като в площта били
включени изцяло външните стени на сградата и ½ от вътрешните стени.
Имало разлика и от невключена тухлена облицовка на източната стена на магазина.
Стълбището – цялото от 11,14 кв.м., било част от магазина, като в магазина била
включена част от 10,38 кв.м. Останалата част от стълбището била присъединена
към съседен магазин. Вещото лице изготвя комбинирана скица на спорните части – площта
е показана с №18Б /червен надпис/ и се затваря
между точките 4, 5, 6 и 7.
За пълното
изясняване на делото от фактическа страна е назначена оценъчна
съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице изготвя заключение,
възприето от съда напълно като компетентно и безпристрастно изготвено. Общият
размер на обезщетението за ползване на спорната част от имота за периода от
22.04.2008г. до 20.01.2014г. била в размер на 4857,09 лева. Изчислява общо размера на обезщетението след
завеждане на иска за период от 5 месеца и 10 дни – 485,74 лева, или среднодневно
малко над 3 лева, а месечно – около 94,11 лева.
За пълното
изясняване на делото от фактическа страна е назначена и съдебносчетоводна
експертиза, по която вещото лице изготвя заключение, възприето от съда напълно
като компетентно и безпристрастно изготвено. Като приема, че размерът на
обезщетението за ползване на имота е в размер на 4857,09 лева, вещото лице
изчислява лихвата за забава върху обезщетението за периода от 22.04.2010г. до
20.01.2014г. – 1873,36 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Искът за собственост както на реална част, така и на идеална част, ако се
оспорва собствеността само на тази част, е допустим
За да бъде уважен
иска по чл.108 от ЗС следва да са налице кумулативно три предпоставки. Първата
от тях е ищците да докажат своето право на собственост. На следващо място да
установи, че ответникът владее имота, както и на последно място, че това
владение е без правно основание. Относно собствеността на имот с идентификатор 77195.710.95.1.18 и с площ от 15,40 кв.м. няма спор, а и с
представения нотариален акт от 27.12.2004г. се установява, че ищците са
прехвърлили собствеността на ответника. Спорна е собствеността на друга част от
същия имот – от 10,38 кв.м., присъединена към имота, като се твърди, че тази
част преди преустроиството и включването в площта на магазина, собствен на
ответника, е представлявала стълбище. С представения Договор за продажба на
общински нежилищен имот от 15.12.1997г. се доказа собствеността на ищците върху
тази част, но спорният въпрос е дали след присъединяването си към магазина и
впоследствие извършената продажба на магазина в преустроен вид, т.е. с включени
части от това стълбище, ответникът е придобил собствеността и на тези части –
10,38 кв.м. С н.а. от 27.12.2004г. ответникът е придобил правото на собственост
върху описания обособен като самостоятелен магазин от 15,40 кв.м. Без значение
са уговорките от предварителния договор, тъй като това е облигационно
отношение, по което страните поемат задължения да сключат един окончателен
договор, а евентуалното неизпълнение на задълженията по предварителния договор може
да бъде разглеждано в производство по чл.19 от ЗЗД. В случая окончателния
договор е сключен и е породил действие само относно обособената като
самостоятелна част от 15,40 кв.м. Като твърди, че е станал собственик на останалите
спорните части – 10,38 кв.ч., по давностно владение, то ответникът следва да
докаже това си възражение. За начало на давностното си владение ответникът счита
датата на предаване на владението на имота по предварителния договор от 08.09.2013г.,
но това предаване на владението става на основание сключен между страните
договор, поради което не следва да приеме за начало на давностно владение по
смисъла на ЗС. За начало на давностно владение може да се счита датата на
сключване на договора за продажба на имота от 27.12.2004г., тъй като тогава е
изпълнено задължението за прехвърляне на имота и за ответникът няма правно
основание да владее частта от 10,38 кв.м., която не е прехвърлена с н.а. Така във всички случаи до предявяване на иска
на 20.01.2014г. не е изтекла придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС. За да се приеме, че
ответникът е придобил по давност частта от 10,38 кв.м. на ищците, следва да се
установи факта, че той е започнал да ги владее за себе си, като това следва да
бъде непрекъснато в продължение на 10 години. Тежестта на доказване пада върху
претендиращия имота като придобит по давност, но при така събрания
доказателствен материал не може да се направи извод, че ответникът е упражнявал
фактическа власт върху площта от 10,38 кв.м., като това е било афиширано пред
собственици в срока по чл.79, ал.1 от ЗС. Поради това съдът приема, че ответникът
не е придобил собствеността върху спорната част. Освен това обстоятелството, че
към настоящия момент магазинът е обособен, като включва спорната площ, не
променя извода, че собствеността върху спорните части не е прехвърлена от
ищците на ответника. Имотът е обособен като включващ спорните части след
извършване на сделката за покупка между страните и през 2006г., като в
кадастралната карта и регистър е отразено действителното към този момент
фактическо положение. Като приема, че искът за реални части е допустим, както и
че предявеният главен иск е за реални части, а също и като има предвид, че
възражението за придобивна давност е недоказано, съдът счита, че следва да бъде
уважен иска по отношение на спорните 10,38 кв.м. При уважаване на главния иск,
то съдът не дължи произнасяне по евентуално съединения за разглеждане иск –
относно собственост на ид.ч.
По отношение на иска с
правно основание чл.59 от ЗЗД се изисква да се докаже, че ищецът да е обеднял,
а ответникът респективно се е обогатил за негова сметка и то до размера, до
който ищецът е обеднял, като между тези два факта следва да съществува
причинноследствена връзка. В настоящия казус и след като съдът приема, че ищците са собственици на 10,38
кв.м. от процесния имот, както и като не съществува спор, че ответникът е
ползвал имота, то е доказано имущественото разместване, а също и връзката между
обедняване и обогатяване, произтичащи от един общ факт – ползването на
процесния имот – реална част от магазин. Претенцията е основателна за целия
процесен период, а именно: от 22.04.2008г. до 20.01.2014г., през който ищците
са били лишени от възможността да ползуват имота, както и да събират плодове от
него. Обезщетението, с което ищците са обедняли, а ответникът респективно се е
обогатил, е в размер на наема за посочения период – общо 4857,09 лева, поради
което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като сумата следва да бъде
дължима ведно със следващата се законна лихва от предявяване на иска - 21.01.2014г.
до окончателно изплащане.
Като приема, че ответникът
е ползвал имота след завеждане на иска на 20.01.2014г. и понастоящем го ползва,
то съдът намира, че следва да се уважи и предявеният иск с правно основание
чл.124, ал.2 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати повтарящото се
задължение /обезщетение за неоснователно обогатяване/ при ненастъпила
изискуемост след постановяне на решението. При така изготвеното заключение на вещото
лице съдът на основание чл.162 от ГПК изчисли, че месечното обезщетение е в
размер на над претендираното от 91,00 лева, а именно: 94,11 лева, поради което
искът изцяло следва да бъде уважен.
По отношение на иска за
лихви за забава върху обезщетението за неоснователно обогатяване съдът намира,
че същият е основателен. Лихвата за забава по чл.86, ал. 1 от ЗЗД представлява
обезщетение за неизпълнение в срок на парично задължение и се дължи от деня на
забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Обезщетението за
ползване на недвижим имот без правно основание представлява неоснователно
обогатяване и няма характер на периодично задължение. Периодичното плащане се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. При периодичните престации кредиторът и длъжникът
знаят времето на изпълнение, поради което в тези случаи не е необходимо
изпращане на покана. При обезщетението за ползване на недвижим имот без правно
основание времето за изпълнение не е уговорено и тъй като отговорността при
неоснователното обогатяване е извъндоговорна, не винаги има яснота в
отношенията между обеднелия и обогатилия се относно размера на обезщетението.
Поради това, за да изпадне длъжникът в забава е необходимо отправянето на
покана за плащане на дължимото обезщетение съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В настоящото производство се доказа изпращането на покана
до длъжника – ответника по делото, но не се ангажираха доказателства относно
получаването и, а като се има предвид и че ответникът е отговорил на тази
покана, то следва да се приеме именно датата на отговора за доказан момент на
узнаване на отправената покана за заплащане на обезщетение – 07.11.2006г. Процесният
период е определен от ищците след настъпване на този момент, а именно: считано
от 22.04.2010г., поради което следва да бъде уважен за този период, както и в
пълния предявен размер след направеното изменение на иска – за сумата от
1873,36 лева.
Ответникът следва да
заплати направените по делото разноски – 650 лева за ескпертизи, държавна такса
от 423,13 лева, 1500 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Т.В.Т., ЕГН **********,*** 6, че Р.М.А., ЕГН **********, и С.К.А.,
ЕГН **********,***, са собственици на следния недвижим имот, а именно: реална
част с площ от 10,38 кв.м. от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор на обекта 77195.710.95.1.18 в Хасково по КК и КР,
одобрени със Заповед №РД-18-63805.10.2006г. на ИД на АК , с адрес: Хасково, жк
Орфей, комплекс Веспрем, ет.1, който се намира в сграда с идентификатор
77195.710.95, предназначение: за търговска дейност, брой нива 1, площ по
документ 15,40 кв.м., апо КК – 25,55 кв.м., измерена на място 25,78 кв.м., със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 77195.710.95.1.17,
77195.710.95.1.19, под обекта – няма, над обекта - 77195.710.95.1.45., която част е означена на скица на вещото
лице, намираща се на л.213 от делото, и съобразно заключението на вещото лице е
показана с №18Б – червен надпис, затваряща се между точките 4, 5, 6 и 7, като ОСЪЖДА Т.В.Т., ЕГН **********, да
предаде владението на реалната част от имота на Р.М.А., ЕГН **********, и С.К.А.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Т.В.Т., ЕГН **********,*** 6, да заплати на Р.М.А., ЕГН **********,
и С.К.А., ЕГН **********,***, сумата от 4857,09
лева, представляваща обезщетение за ползване на
реална част от 10,38 кв.м. от имот с идентификатор 77195.710.95.1.18, от което
били лишени ищците, считано за периода от 22.04.2008г. до завеждане на делото –
20.01.2014г.; сумата от 1873,36 лева,
представляващи мораторна лихва, считано от 22.04.2010г. до предявяване на иска
– 20.01.2014г.; сумата от по 91,00 лева
месечно, считано от предявяване на иска до предаване на владението, ведно
със законната лихва върху дължимите суми, считано от предявяване на иска до
окончателно изплащане, както и да заплатят направените по делото разноски - 650 лева за ескпертизи,
държавна такса от 423,13 лева, 1500 лева адвокатско възнаграждение.
Скицата на л.213 от делото е неразделна част от
решението.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.П.