Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
гр.Н., 15.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Н. в публичното си заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Г. НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР:
Бойка Ангелова
като
разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 111 по описа на НПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от ищеца Ф.Ю.Н. *** срещу
ответника Н.Р.Г. от с.гр., съдържаща кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди в размер на
730,70лв.; частичен иск по чл. 52 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди –
болки и страдания в размер на 5000лв., предявен като частичен от такъв с цена
от 90 000лв. и иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на дължима мораторна
лихва върху главницата за неимуществените вреди (от 5000лв.) от датата на
увредата (24.12.2016 г.) до датата на предявяване на исковата молба в размер на
1 054,18лв.
Ищецът сочи, че по НОХД № 532/2017 г. на НпРС е
одобрено с определение от 29.11.2017 г. споразумение за прекратяване на
наказателното производство, по което ответникът е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 от НК, извършено на
24.12.2016 г.в гр. Н., при което е причинил на ищеца две средни телесни
повреди, изразяващи се в трайно затрудняване в движението на десния долен
крайник и разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от
травматичен субдурален хематом. За това престъпление ответникът е бил осъден на
наказание пробация.
Ищецът сочи, че в резултат на причинените му
травматични увреждания са му причинени неимуществени вреди, представляващи
физически и психически болки и страдания, в т.ч неудобства, физическа и психическа
непълноценност, физически и психически дискомфорт, чувствително и трайно
занижен личностен капацитет. Ищецът твърди, че са му причинени и имуществени
вреди – разходи за лечение. Ищецът сочи, че на 25.12.2016 г. бил опериран, като
е отстранена част от черепа, а при последващата операция на 04.07.2017 г. е
поставена пластика с изкуствено възстановяване на тази отстранена част. Ищецът
претърпял в хода на лечението болки и неудобства.
Въпреки проведеното оперативно и след това лечение и
рехабилитация, относно десния долен крайник е налице ограничена подвижност на
ходилото, тежест в крака от тазобедрената става надолу с липса на
чувствителност на ходилото, определена като централна спастична монопареза, в
резултат на което е налице и затруднена походка. Тези увреждания били
констатирани на 10.05.2017 г. и издаденото решение на ТЕЛК при МБАЛ Ш. № ***г.,
където е определено 60% нетрудоспособност. На ищеца са дадени задължителни
предписания – да не се стои на слънце, да не се консумира алкохол, да не се
напряга физически и да не осъществява резки движения и други подобни.
За лечението си ищецът е направил и разходи,
представляващи имуществени вреди в размер на 730,70лв.
Предвид на горното ищецът моли съда да осъди ответника
да му заплати обезщетение на основание чл. 45 от ЗЗД за причинени имуществени
вреди в размер на 730,70лв.; по чл. 52 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди
– болки и страдания в размер на 5000лв., като частичен иск от такъв с цена от
90 000лв. и по чл. 86 от ЗЗД и 1054,18лв.
за дължима мораторна лихва върху главницата за неимуществените вреди (от
5000лв.) от датата на увредата (24.12.2016 г.) до датата на предявяване на исковата
молба.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът е изпратил писмен отговор, с който
твърди, че искът е допустим и частично
основателен. Излага твърдения, че инцидентът на 24.12.2016 г. е станал по вина
на ищеца, който около 23.00ч. нахлул в дома на ответника и без причина се
държал агресивно, отправял нападки, обиди и закани към него, към съпругата му и
майка му, което станало пред двете деца. За да отстрани ищеца от дома си,
ответникът го ударил по главата.
Ответникът сочи, в резултат на случилото се и той
преживял „вътрешен шок“ и до момента все още изпитва неприятно чувство, което
не може да преживее.
Ответникът сочи, че той и семейството му също са
претърпели вреди от случилото се, т.к му била взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“ от 1500лв., а от страх от саморазправа цялото семейство
променило местоживеенето си за около 1 месец.
Ответникът сочи, че съжалява за случилото се и
осъзнава неправилността на поведението си.
Ответникът сочи, че има голямо петчленно семейство,
грижи се и за дъщерята на ищеца от първия му брак с настоящата съпруга на
ответника, а в резултат на шока от случилото се и последвалите заплахи от
майката на ищеца, майката на съпругата на ответника получила тежък мозъчен
инфаркт и в момента се налага ответника да заделя средства и за неговото
лечение.
Предвид на горното ответникът моли съда да уважи
претенциите на ищеца за неимуществените вреди към минималният им размер, а тези
за имуществените вреди, съгласно доказаните разходи. Моли да му се присъдят
направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено копие от постановено по НОХД №
532/2017 г. на НпРС определение на съда от 29.11.2017 г., с което е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което Н.Р.Г. е
признат за виновен в това, че на 24.12.2016 г.в гр. Н., обл. Ш., е причинил на Ф.Ю.Н.
***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване в движението
на десния долен крайник разстройство на здравето, временно опасно за живота,
обусловено от травматичния субдурален ***– престъпление по чл. 129, ал.2 вр.
ал.1 от НК, за което е наложено наказание пробация по чл. 42а, ал.2, т.1, т.2 и
т. 6 от НК, като мерките са за срок от една година.
По делото, предвид на неговия характер, не е
предявяван и разгледан и граждански иск от пострадалото лице.
Доколкото наказателното дело е протекло при условията
на споразумение, то от така постановеното определение за одобряването му не се
установяват обстоятелствата, при които е причинена средната телесна повреда и в
тази връзка бяха допуснати от съда свидетелски показания. Въз основа на
събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:
Ищецът е бивш съжител на лицето Г.Т.Г., от което
съжителство е родена дъщеря им С. Ф.Ю., която сега е на *години. Свидетелката Г.е
напуснала ищеца, когато дъщеря им е била на около 1 година и от тогава тя живее
с ответника, който се грижи за детето.
Свидетелката Г. Г.е настояща съжителка на ответника и
двамата имат родено общо дете Т.Н.Г.. Дъщерята на ищеца живее при майка си и
новото й семейство. Семейството живее заедно и със свидетелката М. Г.в нейния
дом в гр. Н., ул. ***.
На 24.12.2016 г. вечерта, семейството на ответника
празнувало „бъдни вечер“ преди Коледа, и около 22,00ч. св. М. Г.напуснала
общата маса и си тръгнала за своята стая да си ляга. Голямата дъщеря на св. Г.и
дъщеря на ищеца пожелала да слуша според майка й неподходяща за празничния
момент музика и след направена от майка й забележка се обадила на баща си за да
отиде при него. Свидетелката Г. Г.се съгласила и около 22,30ч. пред дома на
ответника пристигнал с лек автомобил ищеца и започнал да свири с клаксона на
колата. В същото време св. Г. Г.излязла да изпрати дъщеря си. От вдигналия се
шум св. М. Г.излязла на двора и отишла да отвори вратата и тогава ищецът слязъл
от колата и влязъл в двора на къщата, като я избутал. Ударил шамар на св. Г. Г.и
започнал да псува и да обижда. Според св. Г. Г.ищецът бил в нетрезво състояние.
Отправените обиди били към всички живущи в дома, които той наричал „гяури,
мръсни българи“ и пр. След като ищецът блъснал св. М. Г.тя залитнала към
малката й внучка Т., която също била на двора и тогава излязъл ответникът Н..
Той бил помолил ищеца да напусне, но последният отказал и започнала разправия
между тях. Свидетелката М. Г.застанала между тях и им викала „моля ви се
спрете“. Тогава Ф. ударил Н., който след това влязъл в къщата и взел от нея бухалка от дома
си и ударил с нея по главата ищецът. Ищецът паднал на земята, на лявата си
страна. Свидетелката Г. Г.извикала полиция и бърза помощ. Първо на място
пристигнали полицаите, а след това и бърза помощ. Когато пристигнал екипът на
спешна помощ, лекарят му казал да си вдигне шапката, за да види къде е
удареното място и нараняванията и ищецът сам реагирал, като леко повдигнал
шапката си. Ищецът сам се качил в линейката на спешна помощ и потеглили към
болничното заведение.
Тези факти се установяват от показанията на
разпитаните по делото гласни доказателства на свидетелите очевидци – М.Г., Г. Г.и
Д.Д., както и от посоченото в писмения отговор от ответника, относно нанасянето
на удара с бухалка по главата.
От спешното отделение, след като бил прегледан е
откаран по спешност в МБАЛ Ш., където е бил приет за лечение в хирургическото
отделение на 25.12.2016 г. в 02,00ч. и е изписан на 05.01.2017 г.
По делото е приложена фактура № **********/05.01.2017
г., издадена от МБАЛ Ш., на стойност 63,80лв. за предоставените здравни услуги.
На пострадалия ищец е поставена диагноза: ***. Друга ***.
От представеното по делото съдебно медицинско удостоверение № ***г., изготвено
от д-р В., съдебен лекар, се установява още: пострадалото лице е било откарано
в МБАЛ Ш. от екип на ЦСМП в безсъзнателно състояние, но при първия контакт с
него е говорил и е съобщил, че е бил бит. Съгласно посоченото, ищецът е бил в
кома на спонтанно дишане, не реагирал на болка. Назначени са изследвания и хирургическа
операция още на 25.12.2016 г., описана подробно в удостоверението. Изписан е от
отделението на 05.012017 г. На 30.01.2017 г. ищецът бил приет за лечение в
отделение ОФРМ към МБАЛ Ш., с диагноза: друг вид физиотерапия, последици от
вътречерепна травма. Изписан е на 06.02.2017 г.
По делото е приложена фактура № *********/06.02.2017
г., издадена от МБАЛ Ш., на стойност 29,00лв. за предоставените здравни услуги,
както и фактура № **********/07.02.2017 г., издадена от МБАЛ Ш., на стойност 35,00лв.
за преглед за лека телесна повреда и издаване на документ.
По делото е приложена фактура № *********/27.02.2017
г., издадена от МБАЛ Ш., на стойност 2,90лв. за потребителска такса.
В съдебно медицинското удостоверение е посочено, че се
касае за: контузия на главата: ***с овална форма в дясната слепоочно- теменна
област. Травматичен субдурален ***вляво теменно. Десностранна долна моноплегия.
Според заключението на пострадалото лице е било
причинено: разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от
травматичния субдурален хематом; трайно затруднение в движението на десния
долен крайник, за срок по – голям от месец.
По делото е приложена амбулаторен лист №
249/29.05.2017 г., издаден от д- р Х., където е посочено, че ищецът се оплаква
от слабост и ограничени движения в десен крак. ***на десен крак. Назначени са
му процедури по физикална и рехабилитационна медицина.
Приложено е по делото решение № 0901 от 062 от
10.05.2017 г. на ТЕЛК, съгласно което е определено на ищеца 60% трайно намалена
работоспособност.
По делото е приложена епикриза от МБАЛ Ш., съгласно
която ищецът е бил приет на 04.07.2017 г., за извършване на: друга черепна ***.
Изписан е на 10.07.2017 г.
По делото е приложена фактура № *********/04.07.2017
г., издадена от МБАЛ Ш., на стойност 600лв. за костен цимент за черепни дефекти
със стандартен вискозитет за кран.дефекти.
По досъдебното наказателно производство е била
назначена комплексна съдебно – медицинска експертиза, изготвена на 02.08.2017
г., л. 31-39 от ДП № ***г. на РУ Н., която сочи, че на 24.12.2016 г. ищецът по
настоящето дело и пострадал по наказателното дело, е получил: контузия на
главата: ***с овална форма в дясната слепоочно – теменна област. Травматичен
субдурален ***в ляво теменно. Десностранна долна моноплегия. Травматичните
увреждания са причинени по механизма на удар от твърд тъп предмет, като същите
могат да бъдат получени при удар в бухалка в дясната страна на главата и
формиране на субдурален ***вляво – в областта на противоудара. В резултат на
това е причинено на пострадалото лице 1/ разстройство на здравето, временно
опасно за живота, обусловено от травматичния субдурален хематом; 2/ трайно
затруднение в движението на десния долен крайник, за срок по – голям от един
месец.
В тази експертиза е посочено, че пряката опасност за
живота на пострадалия е преодоляна веднага след оперативната интервенция и
постоперативен период. Трайните затруднения в движението на десния долен
крайник са продължили около 3 месеца. Комплексната експертиза е установила
също, че възстановителния период за установените мозъчни увреждания е трудно да
се прогнозира, т.к е индивидуален при всеки пациент. Към момента на изготвяне
на експертизата е констатирано продължаващи затруднения в походката.
Констатирано е много добро възстановяване в двигателната функция (моториката)
на десния долен крайник, като е направено предположение относно цялостното
възстановяване на нарушенията в сетивността – вероятно около година, като на
практика те причиняват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От показанията на разпитаните свидетели се установява,
че към датата на провеждане на съдебното заседание на 20.03.2019 г., ищецът се
е възстановявал и провеждал лечение, като и към тази дата изпитва трудности с
десния си крак, който според св. Р. Ф. „не го държи“, рефлексите му са бавни,
говорът му е бавен, приема лекарства. В същото време ищецът може да управлява
МПС сам, макар и на къси разстояния, ходи да взема дъщеря си С. от дома на
майка й и я връща обратно пак там с колата си. За движение по улицата ищецът не
използва помощни средства за придвижване.
По делото беше назначена съдебно медицинска
експертиза, изготвена от проф. д-р Св. К., за изготвянето на която освен
запознаване с материалите по НОХД № 532/2017 г.и цялата медицинска документация
по делото е извършен и личен преглед на ищеца, проведен на 07.04.2019 г. Съгласно
констатациите на вещото лице по време на прегледа, лицето е било в ясно
съзнание, контактен и адекватен. Раните от оперативните интервенции са били
заздравели първично, а соматичният му статус е в норма за възрастта.
Оплакванията на ищеца били от силно намалена чувствителност на дясното стъпало.
По време на прегледа не са установени патологични изменения, походката му е
нормална, а проведените от вещото лице проби не установяват слабост на десния
крак, не се установяват и патологични рефлекси, както и изонорморефлексия.
Единственото от което се е оплакал ищецът е липса на сетивност за дясно
стъпало.
В резултат на цялостния преглед и оценка на
медицинската документация по делото, експертът по делото заключава, че към
момента на подаване на исковата молба и след проведено лечение не се
установяват неврологични белези за долна спастична монопареза, каквато би
трябвало да има, а липсата на чувственост по кожата на дясното стъпало е
субективна и не може да се обясни с или да се отдаде на мозъчната контузия.
Походката на ищеца е нормална. Във връзка с посоченото в т.1 от заключението,
че при такава травма, по скоро би трябвало да има оплаквания, изразяващи се в периодично
главоболие, общо неразположение, липса на концентрация и световъртеж, в съдебно
заседание експертът уточнява, че те не са установени при прегледа.
В обобщение по т.2, вещото лице сочи, че последиците
от черепномозъчната травма са възстановени. Като невъзстановими към датата на
прегледа увреждания са според посоченото от експерта костния дефект на черепа,
въпреки че е направена алокраниопластика с костен цимент, което според
посоченото в съдебно заседание е дори по – здраво от естествената здравина на
костния череп. Посочено е, че невъзстановим е и белега от оперативната рана,
който има козметичен дефект. Посочено е, че посттравмената церебрастения се
възстановява бавно и продължително във времето.
Вещото лице сочи, че е налице директна причинно –
следствена връзка между установените невъзстановими увреждания на здравето на
ищеца и настъпилия на 24.12.2016 г. инцидент. В резултат на удара с бухалката
по главата на ищеца, същия е загубил съзнание и е паднал на земята. В следствие
на удара е получил фрактура на черепната основа, а на принципа на противоудара
е получил разкъсване на мозъчни съдове на противоположната на удара страна,
кръвотечението от които е образувало острия травматичен субдурален ***с
всичките му последствия.
По делото вещото лице в съдебно заседание сочи, че за липсата
на чувствителност на дясното стъпало няма обяснение, свързано със мозъчната
вреда. Това било така, т.к нямало анатомично обяснение. Експертът уточнява,
след въпрос от представителя на ищеца относно посоченото в т.2 от заключението,
че при такива травми „би трябвало да има церебрастенни оплаквания изразяващи се
в периодично главоболие, общо неразположение, липса на концентрация и
световъртеж“, че при прегледа на ищеца „той не дава такива оплаквания“. Вещото
лице в съдебно заседание посочи, че е изследвал говорните и паметови нарушения на пострадалото
лице и не са установени такива. Експертът сочи, че не е установил церебрастения
и не е описал такава, въпреки че по принцип този вид травми „могат да развият
или церебратесенен синдром или енцелофопатен синдром“. Вещото лице сочи, че е
установил и непосочени в съдебно – медицинската документация по наказателно
дело травми: фрактура на базата с въздух в черепа още преди операцията. От
съдебният лекар и от неврохирурга било установено наличието на въздух около
мастоидния темпорал, което било „класика на фрактура на базата“.
Вещото лице, назначено по настоящето дело сочи, че
направената алокраниопластика с цимент е трайна, не подлежи на последващи
операции и това е дори „по – твърдо от коста на черепа“.
По делото се установи още и това, че случилото се на 24.12.2016
г. в дома на ответника е предизвикало страх и уплаха у цялото му семейство и
особено у съжителката на ответника Г. Г.и децата й, които отишли при майката на
ответника, т.к получавали заплахи от брата на ищеца. Свидетелката сочи, че преди
инцидента не са имали конфликти с ищеца и са били в нормални отношения, но след
това не е имала никакви разговори с него. За състоянието му се интересувала от
дъщеря им С..
По делото се установи и това, че от страна на
ответника по делото не е предлагана помощ
под каквато и да е форма на ищеца след инцидента.
Установи се по делото, че след инцидента ищецът не
работи, а ответникът работи в „***“ и получава заплата от *лв.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, следва да бъдат
установени следните кумулативно предвидени от закона предпоставки: да е налице
деяние – действие или бездействие на определено лице, това деяние да е
противоправно, да е извършено виновно, като вината се предполага, и да са
причинени вреди, които да са в причинна връзка с поведението на дееца. Предвид
разпоредбата на чл.
300 от ГПК, одобреното споразумение по НОХД № 532/2017 г. по описа на РС Н.,
има силата на влязла в сила присъда и е задължително за гражданския съд относно
деянието, противоправността и виновността на дееца. В настоящия казус, с
приложеното споразумение по наказателното дело са доказани: извършването на
деянието – причинените от ответника две средни телесни повреди на ищеца,
противоправността на деянието – същото осъществява състав на престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради
което е и противоправно; както и виновността на ответника, установена по
наказателното дело. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане не подлежат на повторно изследване от гражданския съд, т.к са
задължителни за него.
В случая от събраните по делото
доказателства – заключението на вещото лице, свидетелските показания и
приложените писмени доказателства, се установи по несъмнен начин, че вследствие
нанесения от ответника удар с бухалка по главата на ищеца, на последния са
причинени две средни телесни повреди: 1/
разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от травматичния
субдурален ***и 2/ трайно затруднение в движението на десния долен крайник, за
срок по – голям от един месец. Съгласно посоченото от медицинските документи, съдебно
– медицинска експертиза, изготвена на 02.08.2017 г., л. 31-39 от ДП № ***г. на
РУ Н., пряката опасност за живота на пострадалия е преодоляна веднага след
оперативната интервенция и постоперативен период, което с оглед на посоченото и
по последната по настоящето дело експертиза, дава основание на съда да приеме,
че разстройството на здравето, временно опасно за живота, обусловено от
травматичния субдурален ***е отзвучало и напълно е възстановено увреденото
здраве. Причинените от травмата болки и
страдания от това увреждане са продължили по данни от медицинската документация
не само след първичната операция, която е била направена по спешност, и която
по данни от двете експертизи е била от жизненоважно значение, но и след
извършването на алокраниопластиката с костен цимент, което е приключило на
10.07.2017 г., когато ищецът е бил изписан от отделението. Последица от тази
операция е костният дефект на черепа, и
белега от оперативната рана, който има козметичен дефект.
Относно констатираното по наказателното дело и друго
нараняване, изразяващо се в трайно затруднение в движението на десния долен
крайник, за срок по – голям от един месец, то доколкото в съдебно – медицинска
експертиза, изготвена на 02.08.2017 г., л. 31-39 от ДП № ***г. е посочено, че
тези трайни затруднения в движението му са продължили около 3 месеца, както и
че към момента на изготвяне на експертизата е констатирано продължаващи
затруднения в походката, а в решението на ТЕЛК № 0901 от 062 от 10.05.2017 г. с
което е определено на ищеца 60% трайно намалена работоспособност за срок от 1
година, то съдът приема, че трайните затруднения в движението на десния крайник
са продължили за срока на действие на решението, т.е до 10.05.2018 г. и към
настоящия момент те са възстановени и не са налице, съобразно посоченото в
актуалната по настоящето дело съдебно – медицинска експертиза. Този извод на
съда се подкрепя както от посоченото по комплексната съдебно – медицинска
експертиза, изготвена на 02.08.2017 г., л. 31-39 от ДП № ***г., където е констатирано
е много добро възстановяване в двигателната функция (моториката) на десния
долен крайник, от посоченото в съдебно медицинската експертиза на проф. К., че
походката на ищеца е нормална, а липсата на чувствителност по кожата на дясното
стъпало не може да се обясни с мозъчната травма, така и от казаното в съдебно
заседание, че „той въобще не се оплаква, … той е съвсем нормален“, и че за
посочената липса на сетивност няма обяснение свързано с травмата.
В резултат на това, и на основание чл. 45
от ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него имуществени вреди, представляващи направени разноски за проведеното
лечение, които се измерват въз основа на представените по делото медицински
документи, отразяващи направените от ищеца плащания. Тези разноски са в общ
размер на 730,70лв. (63,80лв.++29лв.+35лв+2,90лв.+600лв.).
Съдът намира искът по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинените имуществени вреди, представляващи разходи по
лечението след травмата за основателен и доказан в пълен размер и следва да се
уважи изцяло.
Относно
искът за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди по реда на чл. 52 от ЗЗД, съдът намери, че обезщетението
следва да бъде за периода от времето на причиняване на травмата – 24.12.2016 г.
до времето, когато изтича срокът на действие на решението на ТЕЛК за намалената
работоспособност на ищеца, а именно до 01.05.2018 г., т.к това е най – дългият
определен според медицинските специалисти период на увреждаща рефлексия на
травматичните увреждания върху здравето на ищеца. Според посоченото в
експертизите по наказателното дело, приложени и по настоящето дело, както и
последващите амбулаторни листи и решение на ТЕЛК, болките и страданията са
продължили и биха могли да продължат до 01.05.2018 г. (датата е посочена в т.11
от Решението на ТЕЛК № 0901 от 062/10.05.2017 г., чийто срок е за 1 година), а
нови след тази дата други медицински документи не са представени. В ТЕЛК
решението е записано, като основание за посочения период на нетрудоспособност
„1 година с цел терапевтично проследяване“. Няма данни за провеждани след този
период лечение или физиотерапия, свързани с увреденото здраве. Към датата на
последната експертиза, изготвена по делото, последиците от черепномозъчната
травма са възстановени, а единствено останал като невъзстановим е костния
дефект на черепа, който е коригиран чрез направена алокраниопластика с костен
цимент. Посочените от ищеца при прегледа и в първоначалната медицинска
документация оплаквания в десния крак, не са последица от травмата на главата,
т.к не може да се обясни по анатомични причини с причинения хематом.
От това съдът приема, че към датата на извършване на
прегледа на ищеца от вещото лице проф.д-р К., е налице възстановяване на ищеца
от последиците от травмата, като с оглед на посоченото в решението на ТЕЛК,
този период е изтекъл с края на постановеното експертно решение за
нетрудоспособността, т.е към 01.05.2018 г.
При определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, относно определянето на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост, както и от дадените в т.ІІ от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, указания, съгласно които понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Нанасянето на удар с бухалка по главата на ищеца,
довел до причинените му травматични увреди на здравето – черепно- мъзъчната
травма и причиненият с това
животозастрашаващ субдурален хематом, както и трайното затруднение в движението
на десния долен крайник, за срок по – голям от един месец, изпитаните от ищеца
болки, страдания и неудобства, причинени от травматичното увреждане на здравето
му от ответника, съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 12 000лв.
Относно определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди и с оглед на възраженията на ответника за наличие на съпричиняване
на вредите по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, съдът се съобрази с посоченото в Тълкувателно решение № 88 от
12.09.1962 г., ОСГК на ВС, т. 11 от
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС и т. 7 на ТР № 1 от 23.12.2015 г.
по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС.
По делото не са представени от страните, доказателства
за определени спрямо детето С. лични отношения на баща й, поради което и
посоченото, че посещението на ищеца било нерегламентирано, не може да бъде
обосновано по друг начин, освен с постигнати между родителите на детето устни
уговорки. Това се потвърждава и от казаното от св. Р. Н. и св. Г. Г., които
сочат, че до инцидента са имали нормални отношения, а след това не поддържат
връзка. Все пак и доколкото детето С., към датата на деянието е било на 11
години е следвало да се упражни по – строг контрол върху желанието й в късен
час да напуска домът на майка си. При това късно обаждане на бащата, след
22,00ч. в празничната вечер, дори и той самия да не празнува християнските
празници, не може да се очаква отговорно и здравословно поведение, след като
поведението на самата майка, която разрешава на детето си да напусне дома в
този час е такова. При този късен час, в интерес на детето е било ищецът да му
откаже да ходи при него, а да направи това на следващия ден, но очевидно
трезвата оценка на ситуацията не е била възможна в конкретния случай и от
двамата родители, а те водени от желанието да изпълнят импулсните желания на
детето са реагирали по установения по делото начин.
Съдът намира, че причиняването на самата травма е било
съпричинено от ищеца, въпреки че с одобреното по наказателното дело
споразумение не се включва квалификация по чл. 12, ал.2 от НК, относно
превишаване на пределите на неизбежната отбрана. По наказателното дело не е
била и приета другата възможна квалификация по чл. 132, ал.1, т. 2 от НК,
относно причиняването на телесната повреда в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици за виновния или негови ближни. Това обаче, не изключва
възможността в чисто облигационен смисъл да се потърси връзка между поведението
на ищеца и това на ответника, което да е довело до причиняването от последния
на травмата на първия. Основания да се счита наличието на предизвикано от
пострадалото лице нараняване все пак има и те се състоят в посоченото пред съда
негово поведение, изразяващо се в това, че е навлязъл в двора на ответника с
обиди, закани и пр., държал се е арогантно и с оглед на конкретната ситуация по
повод християнския празник, е блъснал св. М. Г., а след това ударил и бившата
си съжителка и майка на детето им, св. Г. Г., което е станало пред децата. Това
е предизвикало уплаха у децата и двете свидетелки, и гняв и възмущение у
ответника. И докато с отправянето на обиди от ищеца, не е бил застрашен ничий
живот и здраве, то блъскането на възрастната жена и удрянето на св. Г. Г.са
действия, които реално са застрашили тяхното здраве и живот и то в присъствието
на децата. Свидетелката М. Г.сочи, че като влязъл в двора ищецът, и започнал да
обижда тя застанала между него и Н. и им викала „моля ви се спрете“.
Свидетелката Г. Г.сочи, че Ф. ударил Н. и едва след това той влязъл в къщата и
взел бухалката, с която ударил по главата ищецът. Всичко това показва, че
самият ищец се е държал агресивно, както към близките на ответника, така и към
самия него, поради което ако не беше това му поведение не би се стигнало и до
настъпилите след това действия от страна на ответника по делото.
С оглед на приложението на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, съдът намира, че пострадалия ищец с поведението си е
допринесъл за причинените му вреди, поради което виновно действалото лице, ответникът по
делото, следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с
неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. Този
извод на съда се крепи на установената по делото причинна връзка, между
поведението на ищеца и настъпилия вредоносен за него резултат, явяващ се насрещен
отговор на поведението на Ф.Н..
Всичко това, съобразено с посоченото в ТР № 88 от
12.09.1962 г., ОСГК на ВС, че не е
необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат, дава
основание на съда да приеме, че е налице причинна
връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат. С
оглед на посоченото в т. 11 от ППВС № 4 от
23.XII.1968 г., че при определяне размера на имуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, то и на
основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, съдът намира,
че първоначално определеното обезщетение следва да се
намали.
Съдът намира, че дължимото на ищеца справедливо обезщетение следва да се намали до размера на 9600лв., т.к съдът намира, че първопричината за настъпилите травми е собственото му поведение, което съдът оценява в процентно отношение на 20 % спрямо окончателния развой на сблъсъка между страните по делото.
Предвид на това, че искът за неимуществените вреди е предявен като частичен иск от 90 000лв., то претендирания по настоящето дело размер от 5000лв. следва да се уважи изцяло.
Съдът се съобрази с дадените в т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК и т.1 на ТР № 1/17.07.2001 г.указания, че със СПН се ползва само решението на съда по частичния иск, т.е само по заявената от ищеца претенция, предмет на делото, а не и установеното в мотивите към него. Това становище се споделя и Решение № 19 от 24.02.2005 г. на ВКС по т. д. № 296/2004 г., ТК, II о., където е посочено, че при облигационни парични притезания, предявяването на частичен иск въвежда като предмет на делото част от претендираната парична сума, като във всички случаи (както при уважаване, така и отхвърляне на частичния иск) със сила на присъдено нещо се установява само предявената част от спорното право. В този смисъл съдът счита, че не следва в диспозитива на решението си да посочва сумата от 5000лв., която претендира ищеца и която съдът приема за доказана, че представлява част от цялото му вземане срещу ответника за 9600лв., колкото установява съда или за претендираното от ищеца обезщетение от 90 000лв. Със сила на пресъдено нещо се ползват само установените по делото правопораждащи факти, индивидуализиращи спорното право.
По искът за мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД, съдът намира, че същия е основателен и доказан в посочения размер, т.к същия е изчислен върху петендираната главница за периода от причиняването на вредата до предявяване на исковата молба – от 24.122016 г. до 21.01.2019 г., с гласно калкулатор за законна лихва на сайта на НАП, http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp този размер е 1054,25лв.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.6 от ГПК, поради това, че делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и от разноски по производството (освобождаването по претенцията на ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда е по силата на закона – чл. 83, ал.1, т. 4 от ГПК), то осъденото лице е длъжно да заплати дължащата се такса в полза на съда.
По делото предявените искове са общо
три и съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ГПК, за предявените с една молба
искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички
интереси. Заявените от ищеца искове са три и касаят вземания за три различни
правни интереса, поради което се дължи държавна такса по всеки от тях.
Дължимата държавна такса по всеки от исковете се определя съгл. чл. 69, ал.1,
т.1 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК – 4 %
върху цената на иска, но не по – малко от 50лв.
Така се установява, че за искът по чл. 45 от ЗЗД с цена от 730,70лв. се дължи ДТ от 50лв.; за искът по чл. 52 от ЗЗД се дължи ДТ в размер на 200лв. и по искът за лихва по чл. 86 от ЗЗД се дължи ДТ също от 50лв. Общо се дължат за трите иска ДТ в размер на 300лв. Тази държавна такса се дължи в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Н. от ответника.
Ищецът е ползвал адвокатска защита по делото, за която е заплатил 600лв. адвокатски хонорар, л. 4 от делото. С оглед на разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, поради това, че се уважават всички предявени искове, то същия следва да заплати на ищеца тази сума.
Поради това, че делото е решено в полза на лице освободено от заплащането на държавни такси и разноски, то направените разноски от съда, в случая за съдебно – медицинска експертиза, следва да се възстановят по бюджета на съда, съгл. чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да ги заплати в полза на съда. Тези разноски са в размер на 529,60лв.
Водим от горното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД, Н.Р.Г. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА Ф.Ю.Н. с ЕГН **********
***, сумата от 730,70лв.
(седемстотин и тридесет лева и седемдесет стотинки), представляващи обезщетение
за причинени имуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане от
престъпление, за което има влязла в сила присъда (определение) по НОХД №
532/2017 г. на РС Н..
ОСЪЖДА на основание чл. 52 от ЗЗД, Н.Р.Г. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА Ф.Ю.Н. с ЕГН **********
***, сумата от 5000лв. (пет хиляди лева),
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на
непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда
(определение) по НОХД № 532/2017 г. на РС Н., ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба – 21.01.2019 г., която сума се претендира по
частично предявен иск с основание по чл.52 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, Н.Р.Г. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ф.Ю.Н. с ЕГН **********
***, сумата от 1054,18лв. (хиляда
петдесет и четири лева и осемнадесет стотинки), представляващи мораторна лихва
върху главница от 5000лв. за причинени неимуществени вреди за периода от
24.122016 г. до 21.01.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Н.Р.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ф.Ю.Н. с ЕГН ********** ***, сумата от 600 лв.(шестстотин
лева), представляваща направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, Н.Р.Г.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
районен съд Нови пазар дължимите по делото държавни такси в размер на 300лв.(триста
лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, Н.Р.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на районен съд Нови пазар дължимите по делото разноски в размер на 529,60лв. (петстотин двадесет и девет лева и шестдесет стотинки).
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
Районен съдия :........................................
Г. Николова