№ 170
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
в присъствието на прокурора Светлозар Николаев Чераджийски (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601664 по описа за 2021 година
С присъда, постановена по НОХД № 652/2021г., Пловдивският
районен съд, ІІ н.с. е признал подсъдимия Е.Р.Й. за ВИНОВЕН в извършване
на престъпление по чл.346, ал.2, т.1 вр.ал.1 от НК , като на основание чл.373,
ал.2 от НПК , вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, го е ОСЪДИЛ на лишаване от
свобода за срок от три години. На основание чл.57, ал.1, т.2, „б“ от ЗИНЗС е
постановено ефективно изтърпяване на това наказание при първоначален „
Строг“ режим. С присъдата съдът се е произнесъл по направените разноски
като е възложил същите в тежест на подсъдимия, както и по приложените
веществени доказателства.
Така постановената присъда, е обжалвана в законоустановения срок от
адв.Н.С. в качеството му на служебен защитник на подс. Е.Й., като в жалбата
се излагат бланкетни доводи за неправилност и незаконосъобразност на
присъдата. Иска се обжалвания съдебен акт да се отмени и да се постанови
нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение.
1
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Й., както
и неговият защитник се явяват лично, като заявяват, че не поддържат
искането за отмяна на атакуваната присъда, а искат нейното изменение в
частта относно наложеното наказание, като изразяват становище, че същото е
завишено. Така, в хода на съдебните прения се поддържа искането за ревизия
на присъдата само по отношение на наложеното на подс.Й. наказание, като се
твърди, че същото по размер е високо и не съответства на събраните
доказателствата, както и на смекчаващите вината обстоятелства, а така също и
на процесуалното поведение на подсъдимия и признанието на вината от
негова страна. В този смисъл основното искане поддържано пред въззивната
инстанция е за изменение на присъдата в частта относно наказанието,
наложено на подс.Е.Й. поради несправедливост на същото.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив намира жалбата за
неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите
на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира следното:
Първоинстанционният съд въз основа на събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства и направеното от подсъдимият
самопризнание, е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е.Й. живеел в гр.П., където се установил след
изтърпяване на наказание лишаване от свобода на 29.03.2019г. На
07.06.2020г., около 14.00 часа, свидетел Г.А. паркирал ползвания от него и
собственост на съпругата му - свидетелката И.Х., лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“ с рег. № *** в централната част на гр.П., в близост до
сградата на театъра. Тъй като бързал да свърши множество лични
ангажименти, свидетелят не заключил автомобила, оставил контактния ключ
на стартера му и се отдалечил.
В това време в района на театъра в гр.П. се намирал подсъдимият
Е.Р.Й.. Същият забелязал че автомобилът, паркиран на горепосоченото място
от свидетеля А. не е заключен, а ключът за запалването му е оставен на
таблото. Решил да се възползва от този факт и да отнеме колата, за да отиде с
нея до родния си град П.. В изпълнение на намерението си подсъдимият Й.
влязъл в автомобила, стартирал двигателя му и потеглил в посока за гр.П.,
въпреки че никога не е притежавал СУМПС.
При пристигане в родния си град П., подсъдимият Й. посетил дома на
родителите си. Там се срещнал с брат си - свидетеля Ф. Й., на когото обяснил,
2
че колата е негова собственост и я бил закупил лично. След като постоял в
гр.П., подсъдимият Й. отново с процесния автомобил, потеглил в посока за
град Пловдив. В неустановен момент, при управление и маневриране с
автомобила, подсъдимият Й. счупил задния му ляв стоп.
Около 18.00 часа на 07.06.2020г., подсъдимият Й. влязъл в село ***,
обл.Пловдив с посочения по-горе автомобил. В селото забелязал кафе-
аперитив и решил да спре, за да си закупи алкохол. След като влязъл в
заведението, провел разговор със собственика му - свидетелят Т.Г. и пожелал
да закупи 500 мл. уиски. Докато се пазарели за цената, между двамата
избухнал скандал, понеже подсъдимият Й. опитал да бръкне в джоба на
ризата на свидетеля Г., в който последният държал оборотните пари на
заведението. Уплашен от виковете на свидетел Г. и от евентуалната намеса на
други клиенти на заведението, подсъдимият Й. побягнал, оставяйки колата на
мястото, на което я бил спрял преди това - пред заведението, на ул.„***“, пред
№ 54. Автомобилът останал отключен, но ключът за запалването му се
намирал у подсъдимият Й.. В автомобила останал ползвания от подсъдимия
Й. мобилен телефон и връхната му блуза.
Тъй като изпитвал страх да се върне и да вземе автомобила,
подсъдимият Й. решил да го изостави пред заведението и да се прибере на
автостоп за град П..
На излизане от село ***, около 19.00 часа на 07.06.2020г., се отбил в
бензиностанция на „Лукойл“, в която работели свидетелите Х.Н. и Н.К..
Опитал се да убеди някой от тях да го откара до гр.П. срещу сумата от 20
лева, но му било отказано. Тогава той се запътил отново пеша в посока за
град С. и на автостоп успял да стигне до град П.. Носеният в себе си
контактен ключ за автомобила, собственост на свидетелката Х., изхвърлил на
неустановено място по пътя.
За случилото се в заведението свидетел Т.Г. подал съобщение до РУП-
Стамболийски. Свидетелят Т.Г. подал сигнал и до РЦ 112 за непозната кола,
оставена отключена в района на заведението му. При извършената проверка е
било установено, че автомобилът е противозаконно отнет в гр.П. на същата
дата.
Видно от заключението на вещото лице Л.А., представения за
изследване лек автомобил е бил без следи от поправки и заличавания на
номера на рамата, без следи от поправки и заличавания на оригиналната
идентификационна табела и на номера на двигателя.
Установено е от заключението на назначените оценъчни експертизи,
изготвена от вещите лица М. и Г. в хода на производството, стойността на
отнетата вещ - лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ***
възлиза на 1032.00 лева, а стойността на повредите : счупен ляв стоп възлиза
на 12,50 лева, унищожен контактен ключ възлиза на 107,50 лева или общо
повредите са на стойност 120 лева.
При така изяснената фактическа обстановка, ПРС е направил
законосъобразни правни изводи за доказаност на обвинението по несъмнен
3
начин, макар да е направил схематичен анализ само на част от
доказателствата. Като кореспондиращи помежду си, са били кредитирани
показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели, които се
подкрепят и от изготвените писмени доказателства и направените в хода на
съдебното производство самопризнания на подс.Е.Й.. Настоящата инстанция
намира, че между събраните по делото доказателства, включително и
писмените такива, няма съществени противоречия, които да разколебават
приетите за установени факти. Предвид начина на протичане на
първоинстанционното производство по реда на съкратеното съдебно
следствие и с оглед правомощията на въззивната инстанция, следва да се
акцентира при обсъждане на доказателствата и на някои от другите, събрани
в хода на досъдебното производство. Пострадалите –свидетелите Х. и А., в
показанията си дават сведения за отнетото превозно средство, неговото
състояние и мястото, където е било оставено от св. А. на инкриминираната
дата, както и липсата на съгласие за ползването му. Посещението на
подсъдимия в гр.П., с въпросния автомобил, се установява от показанията на
св.Ф. Й., с когото подс.Й. се срещнал там, макар и да лансирал версия, че
автомобила е негова собственост. От показанията на свидетелите Т.Г. и П.К.,
се установява придвижването на подсъдимия до с. *** с отнетия автомобил
Опел „Корса“, като св.Г. ясно описва поведението на подсъдимия при
влизането му в магазина и причината за бързото напускане на обекта.
Безспорно е, че изплашен от сигнализиране и поява на полицейски
служители, подс.Й. е избягал, оставяйки паркиран на улицата в с.***,
автомобила. Същият впоследствие е намерен, а при извършения оглед са
намерени вещи, принадлежащи на подс.Й.. За поведението на подс.Й.
свидетелства Х.Н. и Н.К., които като работници на бензиностанция дават
сведения за времето и начина на пристигане на подсъдимия и търсеното от
него съдействие за придвижване до гр.П.. Показанията на тези свидетели
съответстват и на писмените доказателства-отразеното в протокол за оглед на
л.12, т.3 от д.п./ и протокол за разпознаване/ на л.97, т.1 от д.п./. Така че, от
показанията на посочените свидетели, подкрепени и от множеството писмени
такива, последователно и обективно се установява горната фактическа
обстановка, като между обсъдените доказателства няма противоречия, които
да я разколебават.
Безспорно е, че с действията си подсъдимият Е.Р.Й. е осъществил
4
съставомерните признаци на престъплението по чл.346, ал.2, т.1 вр. ал.1от
НК, тъй като на 07.06.2020г. в гр.П. противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ***,
на стойност 1032 лева, собственост на И.Д. Х., от владението на Г.С. А., без
негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство, изразяваща се в счупване пластмасовата част на задния
ляв стоп на стойност 12,50 лева и унищожаване на 1 брой контактен ключ на
стойност 107,50 лева и същото е оставено без надзор в с.***, обл.Пловдив.
От обективна страна е установено, че на инкриминираната дата
подсъдимият е отнел МПС-л.а. Опел „Корса“, от владението на св.А., който
на въпросната дата е ползвал превозното средство. Несъмнено е, че същото е
било собственост на св.Х.. Подс.Й. е отнел автомобила противозаконно и без
съгласие, както на собственика, така и на ползвателя на автомобила. Това
подсъдимият е сторил с намерение да ползва моторното превозно средство,
придвижвайки се от гр.П. до гр.П., а след това и до с. ***, обл.Пловдив. От
изготвената оценъчна експертиза е установено причиняването на повреда на
превозното средство, изразяваща се в счупване на левия стоп и
унищожаването на контактния ключ, който резултат е последица от
действията на подс.Й.. От обективна страна е доказано наличието и на друго
квалифициращо обстоятелство, а именно-изоставянето на превозното
средство без надзор в с.***, обл.Пловдив.
Обосновани са изводите на първата инстанция, че престъплението е
извършено при форма на вината пряк умисъл-със съзнавани и целени
обществено опасни последици.
С оглед приетата правна квалификация и изискването на чл.373, ал.2
от НПК, правилно първоинстанционният съд е определил наказание при
условията на чл.58а, ал.1 във вр. чл.54 от НК. Първоинстанционният съд е
приел баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и е определил
наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което е редуцирал с
1/3, с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и е наложил на подс.Е.Р.Й.
наказание от 3 години лишаване от свобода. Като смекчаващи обстоятелства
са отчетени тежкото семейно и материално положение на подсъдимия,
изразеното съжаление за извършеното и процесуалното му поведение в хода
на производството. От друга страна обаче, първоинстанционният съд е отчел
и наличието на отегчаващи вината обстоятелства, каквито се явяват
множеството предходни осъждания за умишлени престъпления и лошите
5
характеристични данни на подсъдимия. Макар, направените от първата
инстанция изводи за наличие на баланс на отегчаващи и смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, да не съответстват на
определения размер наказание от 4 години и 6 месеца, то въззивният състав
намира, че в крайна сметка, наказанието наложено след редукцията на това
наказание, в размер на 3 години лишаване от свобода, се явява правилно и
съответстващо на степента на обществена опасност на извършеното и на
дееца. Това е така, тъй като макар обществената опасност на конкретното
деяние да не е по-висока от обичайните случаи от този вид, то обществената
опасност на подсъдимия е висока по няколко причини. На първо място, касае
се до поредно осъждане на подсъдимия Й. за престъпление против
собствеността, видно от приложена справка съдимост на л.52-58 от д.п. и
продължително пребиваване в затвор, като предходните осъждания, очевидно
не са действали предупредително и възпитателно спрямо подс.Й.. На
следващо място, в случая подсъдимият не просто е отнел чуждото превозно
средство, за да го ползва, но при реализиране на това, е направил опит и да
извърши друго противоправно деяние, като отнеме пари от св. Т.Г., за което
не му е повдигнато обвинение и това обстоятелство също следва да се отчете
като отегчаващо, характеризиращо поведението на подс.Й.. Така, че
изразеното от него формално съжаление за извършеното, на фона на
цялостното му поведение и престъпна деятелност, не може да обоснове по-
голямо снизхождение при определяне на наказанието. Неприемливо е
твърдението на защитата, че като допълнително смекчаващо обстоятелство,
следва да бъде отчетено направеното самопризнание от страна на подс.Й. по
реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като благоприятната последица за този вид
самопризнание е предопределена от закона/чл.373, ал.2 от НПК/ и също не
може безусловно да води до прекомерно снизхождение. Неоснователно е и
възражението, че предходните осъждания са били отчетени от законодателя
при определяне границите на наказанието и неправилно са обсъдени от съда.
Престъплението не е квалифицирано като опасен рецидив или повторност,
поради което предходната съдимост на подс.Е.Й., неминуемо следва да
намери отражение като обстоятелство, влияещо върху размера на наказанието
и предвид данните за извършени множество престъпления, все против
собствеността, не може да бъде игнорирана. По тези съображения,
определеното за престъплението по чл.346, ал.2 ,т. 1 вр. ал.1 от НК наказание
6
от 3 години „лишаване от свобода”, според настоящата инстанция се явява
правилно, законосъобразно и съответстващо на обществената опасност на
извършеното и подсъдимия. Въззивният съдебен състав не намира основания
за повече снизхождение и определяне на по-малко по размер наказание, както
се иска от жалбоподателя. Не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на по-
леко по размер наказание.
Безспорно предходните осъждания, дават основание за
постановяване на ефективно изтърпяване на така наложеното на подс.Е.Й.
наказание от 3 години лишаване от свобода. На основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗИНЗС това наказание следва да се изтърпи при първоначален
„Строг“ режим, както е приел районния съд.
Правилно съдът е възложил в тежест на подсъдимия и направените по
делото разноски, направени в хода на досъдебното производство, като се е
произнесъл и по отношение на веществените доказателства.
Поради изложеното по-горе, въззивната инстанция намира, че не са
налице основания за изменение на присъдата и определяне на по-леко по
размер наказание на подсъдимия, както се иска с въззивната жалба. В този
смисъл и на основание чл.338 от НПК, атакуваната първоинстанционна
присъда ще следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. При
въззивната проверка не са констатирани нарушения, даващи основание за
отмяна на атакувания съдебен акт. Предвид горното, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 35 от 14.05.2021 год., постановена по
НОХД № 652/2021 год. по описа на Пловдивски районен съд, 2-ри
наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
като съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на
страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8