№ 16154
гр. София, 08.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110144120 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ******************“ ЕООД
против „********************” АД иск по чл.405, ал. 1 КЗ за сума в размер на
1105,29 лв., която се твърди като неизплатена част от застрахователно обезщетение (в
пълен твърдян размер 1940,40 лв.), дължимо във връзка със застрахователно събитие
от дата 22.01.2020 г. по договор застраховка „Каско“ и за товарен автомобил „Даф ХФ
**********“ с рег.№ СВ ******* АМ. Твърди се, че ищецът е станал единствен
собственик на посоченото МПС след изплащане на лизинг.
От страна на ответника се оспорва иска с възражение, че собственик и
застрахован по договора за застраховка „Каско“ към датата на събитието е
************ АД, а лизингополучател и пълномощник по сключената полица е „Авто
транс парк“ ЕООД, което дружество е вписано и като получател във фактурата,
издадена за извършения ремонт. Оспорва част от щетите (скара степенка предна дясна;
степенка долна дясна и калник заден десен долна част) да са реализирани в причинно-
следствена връзка с твърдяното събитие, като твърди, че същите са били наличи и при
заснемането на автомобила през 2018 г. При евентуалност твърди, че към момента на
събитието детайлите: скара степенка предна дясна; степенка долна дясна и калник
заден десен долна част са били с по-ниско качество и на по-ниска стойност, в
сравнение с нови такива части.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Извършеното от страна на ответника преди образуване на делото частично
удовлетворяване на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение във
връзка с твърдяното застрахователно събитие представлява извънсъдебно признание за
всички правно релевантни обстоятелства относно възникването и съществуването на
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по договор застраховка
„Каско“ и във връзка със застрахователното събитие от дата 22.01.2020 г., при което са
1
причинени щети на товарен автомобил „Даф ХФ **********“ с рег.№ СВ *******
АМ.
Относно спора на страните дали ищецът ******************“ ЕООД е
носител на вземането за застрахователно обезщетение по чл.405, ал. 1 КЗ; дали се
установява твърдението на ищеца, че е придобил собствеността върху товарен
автомобил „Даф ХФ **********“ с рег.№ СВ ******* АМ след изплащане на лизинг, а
собственик и застрахован по договора за застраховка „Каско“ към датата на събитието
е ************ АД, лизингополучател и пълномощник по сключената полица е било
дружеството „Авто транс парк“ ЕООД, към което дружество ответникът е извършил
извънсъдебното плащане на част от застрахователното обезщетение:
Положително се установява, че извършеното от ответника застраховател
първоначално плащане по щетата е извършено по фактура, по която получател на
фактурираната сервизна услуга е „Авто транс парк“ ЕООД, а не ищецът.
Съгласно чл. 413, ал. 1 КЗ, ако по време на действието на застрахователния
договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в
правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КЗ предвижда задължение за приобретателя да
уведоми писмено застрахователя за прехвърлянето в 7-дневен срок от прехвърляне на
правото на собственост, като неизпълнението на това задължение легитимира
застрахователя да откаже плащане на обезщетение на приобретателя, в случай че
застрахователното събитие е настъпило след изтичането на един месец от датата на
прехвърляне на правото на собственост.
От страна на ответника не е оспорен представения с исковата молба документ
на писмо от дата 03.07.2020 г., изхождащо от него и адресирано до ищеца (л. 14 от
делото). С това писмо застрахователят уведомява за своите възражения само във
връзка с вида и остойностяването на щетите, от което следва, че застрахователят е бил
надлежно уведомен от ищеца за промяната в собствеността, като мълчаливо признава
ищеца приобретател за нов собственик и носител на вземане за обезщетение.
Относно размера на следващото се застрахователно обезщетение:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), както и следва да е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 3 КЗ, когато друго не е уговорено,
приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно
действителната стойност на имуществото. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1
КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата
норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка.
При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата
към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена
на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните
размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в който смисъл е
константната съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК:
2
решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение №
52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т.
д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на
ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др.,
приложима и по отношение на действащия КЗ).
От страна на ищеца не са оспорена автентичността и достоверността с оглед
датата на изготвянето им на представените с Отговора снимки, които от външна страна
съдържат отбелязване за дата 16.10.2018 г. като дата на заснемането. Ищецът не
оспорва и твърдението на застрахователя в Отговора, че представените снимки са били
изготвени по повод предходна щета /по преписка № *********/2018 г./ със същия
товарен автомобил. Въз основа на тях и след сравнение със снимковия материал,
изготвен при отгледа за процесното застрахователно събитие, вещото лице инж. Й.
изяснява, че част от щетите , за които ищецът претендира да бъдат обезщетени – тези
по детайли (скара степенка предна дясна; степенка долна дясна и калник заден десен
долна част, които само са със средна пазарна стойност 892,02 лв.), са били наличи и
при заснемането на автомобила по повод предходна щета на дата 16.10.2018 г. Така
констатираното от вещото лице налага извода, че тази част от щетите не са в причинно-
следствена връзка с процесното застрахователно събитие от дата 22.01.2020 г., като
следва да бъдат изключени от общата оценка, която според неоспореното заключение е
в размер на 2118,90 лв. Следва, че ищецът има право на застрахователно обезщетение
по договор застраховка „Каско“ във връзка с твърдяното застрахователно събитие от
дата 22.01.2020 г. и за товарен автомобил „Даф ХФ **********“ с рег.№ СВ *******
АМ в размер на 1226,88 лв. (2118,90 лв.- 892,02 лв.) След приспадане на извънсъдебно
удовлетворената претенция в размер на 835,11 лв., следва, че искът се явява частично
основателен – за 391,77 лв. (1226,88 лв.- 835,11 лв.)
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца като съдебни разноски в размер на – 141,78 лв. (от сторени в пълен
размер 400 лв. с включено 100 лв. юрк възнаграждение).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника съдебни
разноски в размер на 258,22 лв. – (от сторени в пълен размер 400 лв. с включено 100
лв. юрк възнаграждение).
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „********************” АД с ЕИК **************** да заплати на
******************“ ЕООД с ЕИК *************, основание чл.405, ал. 1 КЗ сумата
391,77 лв. – неизплатен остатък до пълния размер застрахователно обезщетение, дължимо
във връзка със застрахователно събитие от дата 22.01.2020 г. по договор застраховка
„Каско“ и за товарен автомобил „Даф ХФ **********“ с рег.№ СВ ******* АМ, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (27.07.2021 г.) до
окончателното изплащане, както и сумата 141,78 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск - за разликата над 391,77 лв. до пълния претендиран като
неизплатена част от застрахователно обезщетение по договор застраховка „Каско“ размер от
3
1105,29 лв. за щети на товарен автомобил „Даф ХФ **********“ с рег.№ СВ ******* АМ и
връзка със застрахователно събитие от дата 22.01.2020 г.
ОСЪЖДА ******************“ ЕООД с ЕИК ************* да заплати на
„********************” АД с ЕИК **************** сумата 258,22 лв. – съдебни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4