РЕШЕНИЕ
№ 2474
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330118906 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от А. З. Т., ЕГН ********** против „4финанс“
ЕООД, ЕИК ********* /с променено наименование на фирмата „Вивус.БГ“/, с която е
предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с
чл.5, чл.11, чл. 10а ЗПК.
Ищецът твърди възникване на правоотношение по договор за кредит от
01.11.2021 г., с предоставена сума от 200 лева, фиксиран лихвен процент 40,97 и ГПР –
49,58 %. В чл. 4.1 била уговорена такса за бързо разглеждане на документи от 51,27
лева. Уговорката за дължимостта й била нищожна, като накърняваща добрите нрави,
правата на потребителя и заобикаляща закона, с нея се целяло неоснователно
обогатяване на кредитора, без реално извършване на конкретна услуга, представлявала
скрит разход, като с нея се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тя
не била включена и в ГПР. Моли се за прогласяването й за нищожна. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. За
о.с.з. оспорва иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В представения договор за кредит от 01.11.2021 г. е посочена предоставена сума
от 200 лева, при ГПР 49,58 %, лихвен % - 40,94, такса за бързо разглеждане на
1
документи от 51,27 лева и общо дължима сума 258 лева, платима в срок до 01.12.2021
г.
В чл. 4.1 от ОУ към договора е посочено, че за извършената от кредитора
допълнителна незадължителна услуга по бързо разглеждане на искането за отпускане
на кредит /15 мин./, кредитополучателят дължи такса, чийто размер се изчислява
спрямо сумата по кредита и срока на договора. В случая, същият е 51,27 лева.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва и на определения падеж.
Съдът намира, че таксата за бързо разглеждане на искането за отпускане на
кредита, представлява установено задължение на кредитополучателя, свързано именно
с усвояване на кредита, поради което клаузата за дължимост на сума за такса е
уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна
норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване
и управление на кредита.
С предвиждането на тази такса реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК и се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения се получава едно допълнително възнаграждение.
С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение,
вземайки предвид сегашния му размер /49,58%/ и съотношението между главницата,
таксата и възнаградителната лихва. Ето защо, посоченият в договора ГПР не отговаря
на действителния. Това от своя страна представлява невярна информация и следва да
се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването
на договора. В този смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020
г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г.
по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019
г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение №
1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. №
2344/2019 г. на ПОС и др.
Освен горното, клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
Дължимата сума представлява 25,64 % от предоставения кредит /(51,27/200)*100/.
2
Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост.
Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със
значителен размер спрямо главницата, което е в контраст с разумните граници на
добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.
При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова
доказателствената тежест да установи валидността на оспорената клауза. У него лежат
и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този факт.
Същевременно и въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК – ответникът не доказа
твърденията си да е осъществил реално престацията по бързо разглеждане на заявката
за кредита в рамките на 15 минути. Тоест реално извършване на конкретната услуга не
се установява, за да се дължи предвидената сума за такса /която принципно е
недължима, съгл. посочената норма на ЗПК/.
Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при
сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е
пораждал правно действие.
Предвид изложеното, съдът приема иска за основателен, при което следва да
бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80
ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – ДТ.
Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно
ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на минимума от 300 лева, който следва да се
присъди лично на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. З. Т., ЕГН
********** и „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование на
фирмата „4финанс“/, че клаузата за дължимост на такса за бързо разглеждане на искане
за отпускане на кредит в размер на 51,27 лева по сключения помежду им договор за
кредит от 01.11.2021 г., е нищожна.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование на
3
фирмата „4финанс“/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54 да плати на А. З. Т., ЕГН **********, с адрес: ...., сумата от 50
лева /петдесет лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование на
фирмата „4финанс“/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а.
С.К. Н., със служебен адрес: ...., сумата от 300 лева /триста лева/- адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца А. З. Т. в производството
по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4