№ 11554
гр. С., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110158125 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Р. П. Г.,
искова молба против Национална компания „Ж.И.“ гр. С., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 200, ал. 3
вр ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 25 000.00 лева,
представляваща имуществени вреди в резултат на трудова злополука и произтичащи от
разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал като трудоспособен и
пенсията за инвалидност за периода от 01.04.2020 г. до 31.10.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 11.10.2021 г. до
окончателното й изплащане, и сумата от 1000.00 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.04.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 10.10.2021
г.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между него и ответното дружество (правоприемник на НК „БЖД“ гр. С.) са били
налични трудови правоотношения, по силата на които, е заемал длъжността „ работник
по поддръжка на железния път“ към III ЖП секция. Сочи, че на 07.06.1996 г. по време
на работа е получил травматично увреждане на окото. Твърди, че с експертни решения
на ТЕЛК му е определена намалена трудоспособност. Поддържа, че със заповед от
15.03.1997 г. е уволнен на основание чл. 325 т.9 КТ поради невъзможност за
трудоустрояване. Излага, че му е отпусната пенсия по инвалидност за съответната
степен на намалена работоспособност. Сочи, че с решение по гр.д. № 5927/1997 г. на
69 състав на СРС е установено, че злополуката му е трудова, както и че праводателите
на ответника са осъдени да му заплатят имуществени и неимуществени вреди.
Изброява поредица от експертни решения, с които му е определяна през годините
намалена работоспособност, както и съдебни решения, по силата на които ответникът
/в това число и неговите праводатели/ са били осъждани да му заплатят обезщетение за
имуществени вреди от злополуката, изразяващи се в разлика между трудовото
възнаграждение и отпуснатата пенсия по инвалидност. Излага, че за периода от
01.04.2020 г. до 31.10.2021 г. отново търпи имуществени вреди, произтичащи от
1
разликата между трудовото възнаграждение, което би получил като трудоспособен и
пенсията по инвалидност. Твърди, че практическата слепота с едното око и липсата на
двуочно зрение не му позволяват да работи както на длъжността, която е заемал, така и
на друга работа, която би могъл да работи като трудоспособен. Сочи, че с ЕР на ТЕЛК
№ 1232/04.06.2020 г. му е определена степен на трайно намалена работоспособност 50
% по причина травма на окото и очната орбита – практическа слепота на дясното око.
Ищецът твърди още, че полага усилия да намери работа, но работодателите не
предлагали такава за инвалиди с неговите увреждания. Освен това поддържа и че
трудовата борса не предлагала и не разполага с работни места за лица с намалена
трудоспособност. Сочи още и че администрацията на гр. Своге отказвала да го
регистрира като безработен, търсещ работа, с аргумент, че това няма да му донесе
полза, както и че повишавало процента на безработица. При тези твърдения моли съда
да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който дружеството работодател оспорва предявените от ищеца искови претенции. Не
се оспорват твърденията в исковата молба, че страните са били в трудови
правоотношения, както и че на 07.06.1997 г. е настъпила трудова злополука,
установена по съответния ред. Ответникът излага, че по делото липсват доказателства,
от които да е видно, че ищецът е търсил работа в посочения период, както и каква е
причината да не е започнал такава, дори и при уговорен по-нисък размер на трудово
възнаграждение. Сочи, че на 30.07.2018 г. на ищеца е предложена работа в
Железопътна секция С. с писмо с рег. инд. № 1553/23.04.2018 г., като същият е заявил,
че ще даде отговор на предложението след консултация с адвокат, след което обаче не
е заявил желание да се възползва от направеното предложение. Излага, че ищецът не е
заинтересован да търси работа, както и че в периода от 1999 г. до 2020 г. същият е
получавал обезщетение за имуществени вреди. Моли съда да отхвърли исковите
претенции. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 200, ал. 3 вр. ал. 1 КТ чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ.
За да е осъществен състава на чл. 200, ал. 1 от КТ следва да са налице следните
юридически факти, а именно - да е съществувало валидно трудово правоотношение
между страните по делото, да е настъпила трудова злополука, професионално
заболяване или смърт, претърпени от работника в срока на действие на трудовото
правоотношение, състояние на временна неработоспособност или трайно намалена
работоспособност, или смърт, наличие на причинно-следствена връзка между
състоянието на временна нетрудоспособност, трайната неработоспособност или смърт
и трудовата злополука, вреда - имуществена или неимуществена и причинно-
следствена връзка между трудовата злополука, професионалното заболяване или
настъпилата смърт и вредата.
Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално
2
осигуряване /КСО/ "трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт". В ал. 2 на същата правна норма са посочени случаите,
които са приравнени на трудова злополука. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване компетентния орган, който приема или не приема една
злополука за трудова е длъжностното лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Това лице следва
въз основа на документите в досието с разпореждане да се произнесе в 7-дневен срок
от декларирането. Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по
реда на чл. 117 КСО.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 07.06.1996г. страните са се
намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„работник по поддръжка на железния път“, в срока на което, при изпълнение на
служебни задължения ищецът е претърпял злополука, при която е получил увреждане
на дясното око, която е приета за трудова по надлежния ред .
От материалите по делото се установи по категоричен начин, че през исковия
период ищецът е бил активен на трудовия пазар, в търсене на работа. Този извод
намира опора на първо място в приобщеното към доказателствената съвкупност писмо
от Агенция по заетостта – Дирекция „Бюрото по труда“ - гр. Своге /л.69/. Видно от
писмото, през исковия период 01.04.2020г. – 31.10.2021г. Р. Г. е проявил инициатива в
това да си намери работа, като се е регистрирал в „Бюрото по труда“ като безработно
лице, като същият е бил регистриран и в период преди исковия. От съдържанието на
писмото става ясно, че за периода, за който е заявена исковата претенция са обявени
осем работни места в рамките на Националния план за действие по заетостта – по
програма „Заетост и обучение на хора с увреждания“ и по мерки от ЗНЗ /закона за
насърчаване на заетостта/. Изрично в писмото се сочи обаче, че Р. Г. не е насочван към
изброените работни места, предназначени за хора с увреждания, предвид
характеристиките на работните места и изискванията на конкретния работодател.
В подкрепа на извода, че ищецът е бил активен в търсенето на работа са и
показанията на разпитания по делото свидетел Георги Гелков, който е племенник на Р.
Г.. По време на разпита си свидетелят посочи, че работи като полицай в гр. Своге, като
използвайки контактите си е намерил работа на вуйчо си в търговски обект, като
функциите, които е следвало да изпълнява ищеца са били свързани със зареждане на
магазина с количка на територията на самия обект, но влошеното му здравословно
състояние, продиктувано от процесната трудова злополука, не му е позволило да
изпълнява подобни трудови дейности. На следващо място свидетелят посочи, че се е
опитал да намери работа на вуйчо си и във фирма, извършваща ремонт на пътя Мездра
– С., но работодателите са отказали да го приемат заради влошеното му здравословно
състояние. Съдът, съобразявайки процесуалноправната разпоредба на чл. 172 ГПК и
обстоятелството, че свидетелят е в родствени отношения с ищеца, кредитира
показанията на Георги Гелков, доколкото същите са последователни, хронологично
издържани и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Показанията на свидетеля, в частта, че ищецът е търсил работа се подкрепят от
информацията предоставена от „Бюрото по труда“. Показанията на свидетеля, досежно
влошеното здравословно състояние на ищеца намират опора, както в приобщената
медицинска документация, така и в заключението на вещото лице по СМЕ.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че
ищецът не е бил активен в търсенето на работа. Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни и твърденията, че Р. Г. без основание е отказал да заеме длъжността,
предложената му от ответното дружество. От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, което настоящият съдебен състав
3
кредитира, като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че поради трайно намалените зрение и
трудоспособност на Р. Г., същият може да престира труд, но при облекчени условия на
труд, без опасност от движещи се предмети, нулева опасност от движещи или
излитащи чужди тела, като чукане, напасване на гайки, избиване на метални предмети
и всичко свързано с тежка физическа работа и вдигане на тежести. При изслушване на
заключението в проведеното на 14.10.2022г. открито съдебно заседание, вещото лице
на зададен от съда въпрос изрично посочи, че длъжността, която е предложена на
ищеца от ответника е несъвместима със здравословното състояние на Р. Г..
Гореизложената аргументация обуславя извода, че ответното дружество, на
основание чл. 200, ал. 3 вр. ал. 1 КТ дължи на ищеца обезщетение за имуществени
вреди, представляващо разликата между получаваната от него пенсия за инвалидност и
трудовото възнаграждение, което би получавал, ако не бе претърпял трудова
злополука.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че при определяне
размера на обезщетението релевантен е брутния размер на трудовото възнаграждение.
Принципът на чл. 51 ЗЗД изисква обезщетяване на всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, което налага единен начин на изчисляване
имуществените вреди от загуба на доход от трудово възнаграждение, независимо дали
увреденият получава пенсия за инвалидност или обезщетение за временна
нетрудоспособност. По тези съображения и с оглед справедливостта и правната
симетрия, несъмнено и последователно в актуалната съдебна практика се приема, че от
значение е размерът на брутното трудово възнаграждение / основна заплата с
добавките, които имат постоянен характер/, което увреденият или професионално
заболелият би получавал през исковия период от време за длъжността, заемана към
датата на увреждането/заболяването, и към минималния осигурителен праг се добави
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит / в този смисъл Определение № 305 от 21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3122/2021
г., IV г. о., ГК /.
В тази насока е и Решение № 335 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2010
г., IV г. о., ГК, в което е прието, че основната заплата и допълнителните трудови
възнаграждения образуват брутното трудово възнаграждение и по силата на чл. 245 от
КТ именно то се дължи от работодателя на работника/служителя. С оглед на това и
определянето на обезщетението по чл. 200, ал. 3 от КТ за пропусната полза се
извършва на базата на това възнаграждение, без приспаднати от него данък по ЗДДФЛ
и определените със закон вноски за социално осигуряване. Това е така, тъй като по
принцип данъците и вноските за социално осигуряване са в тежест на
работника/служителя, определят се на базата на брутното му трудово възнаграждение
и се удържат от него, но едва при плащането му. По същия начин, ако за
обезщетението по чл. 200 от КТ са предвидени такива публични задължения, те ще се
удържат /от работодателя или от съдебния изпълнител/ от обезщетението при
изплащането му.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, разликата между
брутното трудово възнаграждение, което би получавал ищецът и получаваната от него
пенсия за инвалидност е в размер на 13 832.97лв., до който размер искът с правно
основание чл. 200, ал. 3 вр. ал. 1 КТ се явява основателен. Над тази сума до
максимално претендирания размер от 25000.00лв. или за разликата от 11 167.03лв.,
претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
4
Основателността на главния иск обуславя извода за основателност и на заявената
акцесорна искова претенция за мораторна лихва, доколкото по аргумент от чл. 84, ал. 3
ЗЗД ответникът е в забава, считано от датата на увреждането, а претенцията е заявена с
начален период след тази дата.
Акцесорната претенция е заявена за периода 01.04.2020г. – 10.10.2021г. Видно от
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
дължимата се законна лихва за забава върху главницата представляваща разликата
между получаваната от ищеца пенсия за инвалидност и брутното трудово
възнаграждение е 1069.70лв. Съдът съобразявайки принципа на диспозитивното
начало, намира че искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло
основателен за предявения размер от 1000.00лв.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 26 000.00лв., уважената част е в
размер на 14 832.97лв., респективно отхвърлената част е в размер на 11 167.03лв.
Разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат с оглед уважената част на
претенциите, доколкото същият не е сторил такива.
На ответника следва да се признаят разноски в размер на 200.00лв., от които
100.00лв. – депозит за вещо лице и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
С оглед отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на
85.90лв.
На основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ответното дружество
следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ. По аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният
размер на дължимото се адвокатско възнаграждение с оглед размера на предявените
искове е 1310.00лв. Доколкото по делото са проведени повече от две открити съдебни
заседания, към тази сума на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата следва да се прибави и
сумата от 100.00лв. за третото поред открито съдебно заседание или в обобщение
минималният размер на дължимото се адвокатско възнаграждение е 1410.00лв. с оглед
размера на предявените искове. С оглед уважената част на претенциите ответното
дружество следва да заплати на адв. Н. сумата от 804.40лв. Съдът намира, че
възнаграждението следва да се определи на база минимален размер, доколкото делото
не се характеризира с фактическа и правна сложност, а отделно от това между страните
са водени още няколко производства, по които са разгледани искови претенции със
същия предмет, но за друг период, като видно от приложените материали доводите по
настоящото и предходните производства са идентични.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 878.57лв., от които 593.32лв.
– държавна такса с оглед уважената част на исковите претенции и 285.25лв. – платени
от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица с оглед уважената част на исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.П. „Н.К.Ж.И.“, ЕИК ..., с адрес: гр. С., (АДРЕС), да заплати на Р.
П. Г. , ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 3 вр ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД сумата
от 13 832.97лв. - представляваща имуществени вреди в резултат на трудова злополука,
5
представляващи разликата между брутното трудовото възнаграждение и пенсията за
инвалидност за периода от 01.04.2020 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 11.10.2021 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 1000.00 лева - мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до завеждането на
иска – 10.10.2021 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 200, ал. 3 вр
ал. 1 КТ, в частта, за сумата от 11 167.03лв. /разликата между уважената част на
иска и максимално предявения размер /, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. П. Г. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на Д.П. „Н.К.Ж.И.“, ЕИК ..., разноски в размер на 85.90лв.
ОСЪЖДА Д.П. „Н.К.Ж.И.“, ЕИК ..., на основание чл. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адв. З. Г. Н. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в размер на 804.40лв., с оглед уважената част на заявените
претенции.
ОСЪЖДА Д.П. „Н.К.Ж.И.“, ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата 878.57лв., от които
593.32лв. – държавна такса с оглед уважената част на исковите претенции и
285.25лв. – платени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6